Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07. 02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 10911 по описа за 2020 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 187072 от
29.08.2020 г. по гр.д.№ 68112 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти
състав се:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.П., срещу „С.Д.В.Р.“, осъдителни
искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва:1 598 лв.,представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд от 247 часа за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., които
часове са разлика между положен от ищеца на длъжността „младши експерт“ в 07 РУ
- СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.11.2019 г. до окончателното плащане, както и 200 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 22.01.2017 г. до 20.11.2019 г.
В тежест на ищеца, в полза
на ответника са присъдени разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от П.С.П., ищец пред СРС. Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на
така постановеното решение. Неправилно СРС бил приел, че не е налице празнота в
уреждане на възнаграждението по ЗМВР и не бил приложил правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ. Позовава се на чл.46, ал.2 ЗНА. Последното правило намирало приложение
независимо, че ЗМВР бил специален закон. Приложимо било и правилото на чл.140 КТ. СРС бил проследил правната уредба за процесния
период, но достигнал до неправилни правни изводи. При това СРС бил нарушил
принципа за равнопоставеност на лицата, предоставящи
наемен труд, арг. се с чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Решението
било постановено в разрез със съдебната практика на ВКС.
Иска се да бъде отменено
обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени.
Разноски
се претендират.
По
въззивната жалба е
постъпил отговор от СДВР, ответник пред СРС. Излагат се доводи за правилност на така постановеното решение. Сочи, че
извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и
бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл.140 КТ.
Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ,
където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с
коефициент 0,143. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР
да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Затова правилата на КТ не намирали
приложение. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по КТ, където съотношението
било 7:8, където законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143. Съдебната
практика на ВКС също приемала, че ЗМВР е специален закон.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е уведомен на 14.09.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 25.09.2020 г./по пощата/; от
надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е
допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че непълнота на закона по смисъла на чл.46, ал.2 ЗНА не съществува. ЗМВР
изрично бил разграничил извънредния труд от нощния такъв. Затова КТ не намирал субсидиарно приложение. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР
предоставяла законова делегация на министъра на вътрешните работи да определи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители. В изпълнение на законовата делегация министъра на МВР бил издал и
съответните разпоредби. По отношение отмяната на тези разпоредби, приложимо
било правилото на чл.195, ал.1 АПК, съгласно което отмяната била в сила от деня
на влизане в сила на съответното съдебно решение на ВАС,т.е. за периода от
приемането ѝ до отмяната с влязло в сила съдебното решение, актът
(наредбата) се считал за законосъобразен и пораждал валидни правни последици..
НСОРБ била издадена за приложението на КТ, а не на ЗМВР. Не било налице и
нарушение на чл.8, б.а от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. В този смисъл била и съдебната практика на ВКС. С
исковата си молба ищецът претендирал допълнително възнаграждение за извънреден
труд, което се формирало от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото
нормалната продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР бил
8 часа, дневната също била 8 часа, не било необходимо да се преобразуват часове
нощен труд. Отделно от това следвало да се посочи, че превръщането на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не водело до фактическото полагане на
извънреден труд, тъй като извънредният труд бил труд, полаган извън нормалната
продължителност на работното време.
Поради изложеното искът бил изцяло неоснователен и като
такъв е отхвърлен.
Вземането за лихва имало акцесорен
характер и за дължимостта му следвало да се установи
възникването на главния дълг. Съдът не формирал правни изводи за наличие на
главен дълг. Ето защо и претенцията за мораторна лихва
била неоснователна и като така изцяло е отхвърлена.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Ищецът твърди, че полага труд като младши експерт в 07
РУ-СДВР-София и като такъв има статут на държавен служител. Сочи, че работата
му била организирана на 12 часови смени, а отчитането на работното време било
сумарно. Съгласно чл.187, ал.3 вр. с ал.5, т.2 ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в
този случай се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. А съгласно чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащало допълнително възнаграждение
за извънреден труд. За периода 21.11.2016
г.- 21.11.2019 г. бил положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, възлизал на 1975 часа. При така
извършеното преизчисление и при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР,
задължението на ответника възлизало на 1598 лв. Ищецът претендира и лихва за
забава върху всяко едно месечно задължение в общ размер на 200 лв.
С отговора
по исковата молба ответникът оспорва
исковата молба и твърди, че положения от ищеца нощен труд не следва да се
преобразува и заплаща като извънредно положен. Сочи, че положеният от служителя
нощен труд е начислен и получен от ищеца ведно с месечните му възнаграждения,
съобразно заповедите на министъра на вътрешните работи. Приложим в случая бил
ЗМВР, който е специален закон по отношение на КТ. Следвало да се има предвид и,
че ищецът като полицейски служител получава допълнителни материални блага, вкл.
и по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд по чл.187, ал., ал.5,6 и 7 ЗМВР.
С доклада по
чл.140 ГПК, обективиран
в определение № 95159 от 20.05.2020 г. първоинстанционният
съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
процесния период ищецът е работил при ответника като
е полагал труд от 22 ч. до 6 часа при сумарно изчисляване на работното време за
тримесечен период /л.106 пред СРС/.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ако приложим правилото на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, се получават 220 часа труд, положен от ищеца, но незаплатен.
Стойността на тези 220 часа извънреден труд, получени от приравняването на
нощния труд към дневен възлиза на 1571,64 лв. Лихвата за забавеното изпълнение
по плащането на главницата, което следвало да стане в месеца, следващ отчетния
период, възлиза на 192,30 лв.
Заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не е било оспорено
от нито една от страните.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени
през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово
правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната
продължителност на работното време на държвните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица - чл.
187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
- сумирано за тримесечен период- чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период - чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение - чл.
187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал.
2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд
за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.
Редът за
организацията и разпределянето
на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл.
187, ал. 9 ЗМВР. За
процесния период – 21.11.2016 г.- 21.11.2019 г. действа Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за
държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00
ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва
изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период
се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния
период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане
на броя отработени
часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва
служителите на МВР от обхвата на
общия правен режим, като едновременно
с това не предоставя на тези
държавни служители възможност за преобразуване
на нощния труд в дневен.
Основното възражение в отговора по исковата молба и по въззивната
жалба на въззиваемия /ответник пред СРС/ и споделено от първоинстанционния съд е, че по отношение
на служителите на МВР следва да
се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ/,
тъй като се касае за
специална уредба.
С решение на СЕС, втори
състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31 от Хартата на основните права
на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В пар.74-76
от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на механизъм в Наредба №
8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.
/за преобразуване на нощните часове труд в дневни със съображения от правен и
икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е основана на
такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение,
като тези от втората група
са държавни служители по смисъла
на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на
тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР
да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати
по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за получаването
им се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите
на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра
на вътрешните работи, то следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се
приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент
е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва
приложение на правилата за заплащане
на извънреден труд, когато такъв
е положен. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение
и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период
е надвишена, ще се отчете извънреден
труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове
в дневни по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за
неоснователно възражението
в жалбата, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Прилагането
на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията
и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи.
Не се установява по делото,
ищецът да е бил компенсиран за така положения труд за който търси овъзмездяване.
Налага се извод, че обжалваното
решение е неправилно.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение ще следва
да бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенциите на ищеца
като основателни ще бъдат уважени в частта в която са доказани:
Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 1571.64 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. нощен труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 26.11.2019 г. до окончателното плащане и сумата от 192.30
лева, представляваща мораторна лихва
дължима, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, до 21.11.2019
г.
За разликата над 1571,64 лв. до пълния предявен размер
от 1598 лв.- главница и над 192,30 лв. до 200 лв.- мораторна
лихва, претенциите са неоснователни като недоказани. В тази си част първоинстанционното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца се следва разноски
в размер на 490,20 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
На ответника съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК следва
да бъде определено юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. ,
т.е. толкова, колкото е определено от СРС.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС разноските за вещо лице в размер на 245,10
лв., както и държавна такса в размер на 70,56 лв.
Пред въззивната инстанция:
При това положение
на въззивника разноски се следват. Такива, са сторени за процесуално
представителство.
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира същото за основателно като
се има предвид материалния интерес, липсата на фактическа и правна сложност на
спора, както и, че пред настоящата инстанция нито са правени доказателствени искания, нито са събирани доказателства.
Затова съдът присъжда разноски в размер на 300 лв.
Въззиваемата страна претендира
разноски и такива се следват за процесуално представителство и същите се
определят по реда на чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 35,28 лв. за
въззивното обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 187072 от
29.08.2020 г. по гр.д.№ 68112 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти
състав в частта в която се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от П.С.П.,
срещу „С.Д.В.Р.“, осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: за сумата от 1 571,64 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 220 часа за
периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., които часове са разлика между
положен от ищеца на длъжността „младши експерт“ в 07 РУ - СДВР нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и за сумата от 192,30
лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2017 г. до
20.11.2019 г.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.Д.В.Р.“, гр.София, ул.“*****,
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, партер, офис 1- адв.Н.Р., сумата в
размер на 1 571,64 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд от 220 часа за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г.,
които часове са разлика между положен от ищеца на длъжността „младши експерт“ в
07 РУ - СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
192,30 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 22.01.2017 г. до 20.11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187072 от
29.08.2020 г. по гр.д.№ 68112 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти
състав, в частта в която се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от П.С.П., срещу „С.Д.В.Р.“,
осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: за сумата над 1 571,64 лв. до пълния
предявен размер от 1598,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и за сумата над 192,30
лв. до пълния предявен размер от 200 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 22.01.2017 г. до 20.11.2019 г., както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „С.Д.В.Р.“,
гр.София, ул.“*****, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, партер, офис 1- адв.Н.Р., сумата в
размер на 490,20 лв., представляваща разноски за адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „С.Д.В.Р.“, гр.София, ул.“*****,
ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, партер,
офис 1- адв.Н.Р., сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
партер, офис 1- адв.Н.Р.,*** дирекция на
вътрешните работи“, гр.София, ул.“*****, сумата в размер на 100 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „С.Д.В.Р.“, гр.София, ул.“*****, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на СРС, сумата в размер на
245,10 лв.- разноски за вещо лице и държавна такса в размер на 70,56 лв.
ОСЪЖДА „С.Д.В.Р.“, гр.София, ул.“*****, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на СГС държавна такса в размер
на 35,28 лв. за въззивното обжалване.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг.
от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши
съдия Десислава Алексиева, член на II „В“ въззивен състав, СГС към
Решение № от 07.02.2023 г. по гр.д. № 10911/2020 г., СГС, II „В“ въззивен
състав относно претенцията по чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на нощен труд и приложимостта на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По въпроса: "При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?"
с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020
г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение.
Доколкото към настоящия
момент не е постановено решение по горепосоченото тълкувателно дело, застъпвам
съдебната практика, с която е прието, че няма основание за преизчисляване на
нощния труд, положен от служители на МВР с коефициент 1.143. Съгласно
приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (Изм. - ДВ,
бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч.
и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите
на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР се
явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, полаган
от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл.
187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на
Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните
служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55 от
07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М ВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период,
тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5460/2016 г.
/обн. ДВ 59 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 02.08.2016 г. /.
В процесния
период приложима е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В чл. 3, ал. 3 на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е указано, че служителите в МВР може да полагат труд
през нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и двете, издадени
от Министъра на вътрешните работи, в които в т. 1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0, 25 лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че
допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат
след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към
чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният
нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта
на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното
приложение на Закона за държавния служител или Кодекса на труда, а още по-малко
на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1,
143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и
специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично
в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване.
Според Решение № 197 от
07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа / чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа / чл. 140, ал. 1 КТ /, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ.
да се достига до резултат на обезщетение
за положен извънреден труд и
лихви за забава върху него. Предвид горното, решението на СРС в посочената част
е неправилно.
По изложените съображения,
постанових своето особено мнение.
СЪДИЯ: