Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 593 19.02.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10464 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2018 г. при движение по бул. „6. с.” в гр. П., било
реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц”, с ДК № …., преминал през локва и попаднал в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. В резултат настъпили материални щети – увреждане на
двете десни гуми и дясна предна джанта.
Между собственика на автомобила и ищеца било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско +”,
обективиран в полица № ..., със срок на покритие 26.04.2018 г. – 25.04.2019 г.
С доклад по щета, ищецът определил обезщетение в размер на общо 2007,08 лева,
включващо стойност по ремонт на МПС, платена на официален сервиз и доставка и
монтаж на гуми, съобразно приет процент на износване на унищожените.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът
Община Пловдив. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова
полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
24.06.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва - механизма на
произшествието, наличието на неизправност на пътното платно, както и да е
налице причинна връзка с настъпилите щети. Нямало съставен протокол за ПТП. Не
било ясно къде точно се твърди да е била неизправността. Не било отчетено
поведението на водача, който трябвало да следи за обстановката на пътя, т.к.
управлявал в дъждовно време, при което следвало да намали скоростта и да
направи маневра, за да избегне дупката. Релевира възражение за съпричиняване. С
оглед изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на
адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря
за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят
да е изплатил на застрахования или
на трето лице, овластено да получи плащане /респ. автомобилен сервиз, извършил
ремонт/, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера
на обезщетението.
Предвид
становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: застрахователят е платил сумата от общо 2007,08 лева на автосервиз, извършил ремонт на МПС и на
собственика за подмяна на гумите; към датата, на която се посочва да е
настъпило събитието, е била налице валидна и действаща застраховка „Каско +“
между ищеца и собственика на увредения автомобил /вж. Определение по чл. 140 ГПК от
30.10.2019 г./.
Застрахователното правоотношение се установява от
представения договор за застраховка „Каско +“, обективиран
в полица № .. г., със срок на покритие 26.04.2018 г. – 25.04.2019 г., ведно с общи условия, който е действал към момента
на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени
вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът
на плащане на дължимата вноска по застрахователния договор, поради което следва
да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата
необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
За
настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля А.Ц. /водач на МПС/. Заявява, че управлявал
автомобила от Г. б. в гр. П., по бул. „Ш. с.“, като при движение в дясната част
на платното, попаднал в дупка. Не могъл да я възприеме и избегне, т.к. имало
локва. Била с остър ръб, при което настъпили щети по МПС – мехури по двете
десни гуми и надраскана предна дясна джанта. Шофирал бавно, с около 20-30 км.ч.,
т.к. времето било дъждовно, имало локви, автомобилът бил нисък, спортен модел и
се притеснявал да не го повреди. Дупката не била сигнализирана или обезопасена
по никакъв начин. Уведомил застрахователя, след което щетите били отстранени.
Дадените
показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети
от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани
доказателства.
На 09.05.2018
г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото уведомление и описи по претенция. В
изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са
били определени на стойност 2007,08 лева.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна
точка между механизма на ПТП и повредите има пряка причинно – следствена връзка;
повредите е възможно да настъпят именно по твърдения начин – преминаване на
автомобила през неравност на пътя – дупка /като при устния си доклад в о.с.з.
допълни, че няма данни за друг механизъм на настъпване на щетите/. Според
вещото лице, пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните
дейности, възлиза на сумата от общо 2024,46 лева.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило
именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни
доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на
произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се
опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските
показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото
съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение.
Отделно,
не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения
на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно
обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
Установява
се, че ищецът е платил сумата от общо 2007,08 лева на автосервиз, извършил ремонт на МПС и на
собственика за подмяна на гумите.
С оглед
горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ДЗИ, като в
изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Установява
се с категоричност от св. показания и заключението на САТЕ, че пътният участък,
на който е реализирано произшествието, се намира на територията на Община
Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път
по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община Пловдив
/чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително
да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да
отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди,
нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от
чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела
или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание
чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице
е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Не се установява и избраната такава да е над определената
за градски условия.
Според
заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното
събитие е 2024,46 лв.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 2007,08 лв. Искът
следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до погасяването.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане,
представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер
на: 81 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ - 150 лева; 20 лева – за
свидетел и платено адвокатско възнаграждение от 444,67 лева. Възражението за
прекомерността му е неоснователно, т.к. е в минимален размер, съгл. 7, ал.2,
т.2 НМРАВ, ведно с ДДС. Разноските от общо 695,67 лева ще бъдат възложени в
тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 2007,08 лева /две хиляди и седем лева и
осем стотинки/ - главница,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско +”, по
полица № ..,
за причинени щети на лек автомобил марка „Мерцедес
Бенц”, с ДК № …,
в резултат от настъпило ПТП на 08.05.2018 г. при движение в гр. Пловдив, поради
попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 24.06.2019 г. до окончателното
погасяване, както и общо 695,67 лева
/шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка *** „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД /л.4 ИМ/ - IBAN: *** –
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП