№ 19791
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110141483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 255760 / 24.07.2025 г., от
„Импекстим“ ЕООД срещу „Инкозметик Европа“ ООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5068 лв., представляваща неплатена част от продажна цена
на стоки по сключен неформален договор за търговска продажба, във връзка с
който е издадена Фактура № 627 от 30.01.2024 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба /24.07.2025 г./ до
окончателното заплащане на вземането, както и сумата от 1616,32 лв.,
представляваща мораторно обезщетение за неизпълнение на главното
задължение, дължимо за периода от 16.03.2024 г. до 23.07.2025 г.
Сочи се в исковата молба, че между страните е сключен договор за
покупко-продажба, съгласно който ищецът се е задължил да достави на
ответника-купувач „Инкозметик Европа“ ООД 800 кг Lauroyl sarcosine, 2000
кг. Betaine 40 % - IBC контейнер и 600 кг. Coco Dea срещу заплащане на обща
продажна цена в размер на 11 448 лв. с ДДС. Страните договорили плащането
да бъде отложено с 45 дни от издаване на фактура № 627 от 30.01.2024 г., като
продажната цена е следвало да бъде платена изцяло на 15.03.2024 г.
Твърди се, че стоките били доставени от ищеца на уговорената дата с
Товарителница № ********** от 30.01.2024 г., като същите са получени от
представител на купувача.
Сочи се, че с кредитно известие от 18.07.2024 г. към Фактура № 627 от
30.01.2024 г., издадено от ищеца в полза на купувача, е намалена данъчната
основа със сума в размер на 2 880 лв., представляващи продажната стойност
1
на 1 000 кг. Betaine 40 % - IBC контейнер на обща стойност 2 880 лв. В тази
връзка остатъчната стойност по издадената фактура възлиза на сумата от на 8
568 лв.
Твърди се, че ответникът извършил частични плащания по издадената
фактура след датата на нейния падеж, в общ размер на 3 500 лв, като по този
начин потвърдил доставката на стоките.
Сочи се, че непогасените задължения на купувача към ищеца по
сключения между тях договор за покупко-продажба, след приспадане на
сумата по кредитното известие и постъпилите доброволни плащания, възлиза
на сумата от 5068 лв., поради което за ищеца е налице интерес от предявяване
на настоящия иск.
Намира, че с оглед срочността на главното задължение и изпадането на
ответника в забава, същият дължи мораторно обезщетение върху главницата
по фактурата, което изчислява на сумата от 1616.32 лева.
Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Инкозметик Европа“ ООД
подава отговор на исковата молба, с който признава изцяло предявените
искове.
Намира, че не е дал повод за завеждане на делото. Сочи, че бизнесът на
ответното дружество е ориентиран към внос и износ за Украйна, а
продължаващият военен конфликт е причина за забавянето на плащанията –
обстоятелства, с които ищецът е бил запознат.
С оглед на това, намира, че не следва да дължи разноски за
производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото
и закона, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
В случая от страна на ответното дружество, с депозирания по делото
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, е направено признание на
иска, като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е
такова, с което страната може да се разпорежда /чл. 273, ал. 3 ГПК/.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е отправил
към съда искане за постановяване на решение при признание на иска
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице материалните и
процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237
ГПК, с което заявените от ищцовото дружество искови претенции да бъдат
уважени, без необходимост от излагане на мотиви по същество на спора.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има само ищецът в производството. Същия е доказал извършването
2
на разноски в размер на 267.37 лева – държавна такса в исковото
производство, 120 лева – заплатени такси по сметка на ЧСИ, за привеждане в
изпълнение допуснатата от настоящия съд обезпечителна мярка „запор“,
както и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1672
лева с ДДС.
Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора,
броя и цената на предявените искове, извършената от процесуалния
представител дейност, обстоятелството, че възнаграждение е договорено
както за исковото, така и за обезпечителното производство, както и това, че
същото се договоря и заплаща в момент, в който процесуалното поведение на
ответника не би могло да е известно на страната, намира същото за
неоснователно.
Държавната такса в размер на 40 лева /за обезпечение на бъдещ иск/,
съдът намира, че не следва да се възлага в тежест на ответника по следните
съображение:
По настоящото гражданско дело съдът е допуснал обезпечение на вече
предявен иск /за което не се дължи и не е събирана държавна такса/, като
именно издадената от настоящия съдебен състав обезпечителна заповед е
била приведена в изпълнение.
От извършена служебна проверка се установява, че представеното от
ищеца платежно нареждане за сумата от 40 лева е използвано по ч.гр.д. №
41456/2025 г., по което действително е допуснатото обезпечение на бъдещи
искове – идентични с тези, предявени за разглеждане в настоящото
производство, но акта на съда, с който молба е била уважена, е постановен в
момент, следващ уважането на молбата по настоящото дело /т.е., когато
интересът на ищеца вече е бил удовлетворен/. В последствие така
допуснатото обезпечение на бъдещи искове е било и служебно отменено от
съда, разглеждащ ч.гр.д. № 41456/2025 г. Предвид изложеното, съдът намира,
че ненужно сторените от ищеца разноски за обезпечаване на „бъдещ“ /а
реално вече предявен/ иск, не следва да се възлагат в тежест на ответника.
В останалата им част, разноските следва да се понесат от ответника,
доколкото съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение /а именно –
липса на своевременно плащане в цялост на парично задължение/ същият е
станал повод за завеждане на делото, а наличието на извънредни
обстоятелства /в това число, че търговска дейност на ответника е обвързана с
район, засегнат от военни действия/, както и че между страните са били
налице договорки за отсрочване изпълнението за задълженията, не са
подкрепени от доказателства.
Предвид изложеното, в тежест на ответника следва да се присъди сумата
от 2059.37 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Инкозметик Европа“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
„Импекстим“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327
ТЗ, сумата от 5068 лв., представляваща неплатена част от продажна цена на
стоки по сключен неформален договор за търговска продажба, във връзка с
който е издадена Фактура № 627 от 30.01.2024 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба /24.07.2025 г./ до
окончателното заплащане на вземането, както и, на основание чл. 86 ЗЗД,
сумата от 1616,32 лв., представляваща мораторно обезщетение върху
главницата, дължимо за периода от 16.03.2024 г. до 23.07.2025 г.
ОСЪЖДА „Инкозметик Европа“ ООД, ЕИК *********, да заплати на
„Импекстим“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 2059.37 лева – разноски в исковото и обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4