№ 148
гр. Ловеч, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500327 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение №98/3.03.25 г. постановено по гр.д.№864/23 г. по описа на РС-Ловеч е
признато за установено по отношение на И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, че П.
А. Н., с ЕГН ********** и Д. В. Н., с ЕГН **********, двамата с адрес: с. **** са
съсобственици по сделка дарение, обективирана в нотариален акт № 34, том II, нот. дело №
81/2015 г., договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 35, том II, дело №
82/2015 г. и договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 106, том VI, нот. д. №
365/2017 г. на реална част от поземлен имот с идентификатор 69225.104.330 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Стефаново, одобрени със заповед № РД-
18-31/22.07.2007 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Стефаново, обл. Ловеч, местност
„Селището“, чиято площ от 453 кв.м. е заключена между имот 69225.104.336 и имот
69225.104.330, заградена от И., посочена чрез оцветяване в сиво на комбинирана скица от
заключение на вещото лице инж. К.К. на л. 185 от делото, неразделна част от решението и
осъден е ответника И. Р. И. да предаде владението върху нея и е осъдена И. Р. И., с ЕГН
**********, с адрес: с. **** да заплати на П. А. Н., с ЕГН ********** и Д. В. Н., с ЕГН
**********, двамата с адрес: с. **** сумата от 1 130,00 лв. (хиляда сто и тридесет лева) –
сторени разноски в производството по делото, като е отхвърлено искането на И. Р. И., с
горните данни, за присъждане на сторените разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№3612/20.03.25 г. от И. Р. с
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.
1
Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
свръхпетитум, тъй като претенцията е за 450 кв.м, а е уважен иск за 453 кв.м. което е
недопустимо. Изтъква, че ЛРС не е уважил искането за разпит на 5 свидетели, като са
разпитани само 3, а още в исковата молба е направено искане за 5, тъй като се касае за
свидетели на различни обстоятелства относно владение за различни периоди от време.
ПРави искане да бъдат допуснати до разпит още двама свидетели.
Счита за неправилен извода на съда, че тя не е собственик на процесния имот на база
договор за доброволна делба от 17.11.2017 г. и предхождащото го решение на ОСЗ.
Излага, че е неправилен извода на съда, че тя не е придобила имота по давност, след
като това е видно от свидетелските показания, цитирани от нея.
Поради недаване вяра на показанията на св.Г. и Д., моли същита да бъдат
преразпитани.
Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което да бъдат
отхвърлени предвените искове и да и бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. и Д. Н.и чрез адв.К., с който моли
да бъде потвърдено обжалваното решение и да им бъдат присъдени разноските по делото.
Изтъква, че то е правилно и законосъобразно при съобразяване на всички факти и
обстоятелства, като моли да бъдат оставени без уважение направените доказателствени
искания като преклударани.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично и с адв.Н., като поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като счита, че искът по чл.108 от ЗС, предявен от
ищците следва да бъде отхвърлен, като решението следва да се отмени като произнесено
свръхпетитум и да се присъдят разноските по делото за двете инстанции по представен
списък на разноските. .
Въззиваемите се явяват лично и с адв.К., която поддържа отговора на въззивната
жалба и застъпва становището, че решението на ЛРС е правилно и следва да бъде
потвърдено.Претендира заплащане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1864/23 г. на РС-
Ловеч и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определение №482/15.05.25 г., като е приел, че въззивната жалба е подадена в срок и от
легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и
съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
2
същество на правилността на атакуваното решение.
От представеният на л.7 от делото нот.акт за дарение на недвижими имоти №34 том
трети рег.№731 д.№81/15 г. на нотариус Н.Т. съдът установява, че на 25.02.2015 г. между
Д.Т.П. и П. А. Н. от друга, е сключен договор, по силата който П. дарява на Н. ¼ ид. част от
четиринадесет поземлени имота, находящи се в землището на с. Стефаново, община Ловеч,
след които и в т.11 ПИ с идентификатор 69225.104.330 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Стефаново, одобрени със заповед № РД18.31/22.07.2006 г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. Стефаново, обл. Ловеч, местност „Селището“, с площ от 2
570,00 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – осма, предишен идентификатор – няма, номер по
предходен план 104.333, при съседи имоти с № ра: 69225.104.331, 69225.104.332,
69225.104.333, 69225.104.335, 69225.104.336, 69225.104.392, 69225.104.329, 69225.104.327 и
69225.104.309, което Н. е приел с благодарност.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 35, том II, рег. № 734, дело № 82
от 2015 г. съдът констатира, че между Д.Т.П. от една страна и П. А. Н. от друга е сключен
договор по силата на който, П. продава на Н. ¼ ид. част от четиринадесет поземлени имота,
находящи се в землището на с.Стефаново, община Ловеч, след които и под т.11 ПИ с
идентификатор 69225.104.330 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Стефаново, одобрени със заповед № РД18.31/22.07.2006 г. на ИД на АГКК, находящ се в с.
Стефаново, обл. Ловеч, местност „Селището“, с площ от 2 570,00 кв. м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на
земята – осма, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 104.333, при
съседи имоти с № ра: 69225.104.331, 69225.104.332, 69225.104.333, 69225.104.335,
69225.104.336, 69225.104.392, 69225.104.329, 69225.104.327 и 69225.104.309 за думата от 1
400,00 лв.
Съгласно приложен на л.11 от делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти
№ 106, том 6, рег. № 2988, дело № 365/2017 г. Д. В. Н. и П. А. Н. от една страна прехвърлят
на С. И. Т. ½ ид. част от поземлени имоти с идентификатори 69225.200.14, 69225.202.3 и
69225.205.5, находящи се в землището на с. Стефаново, община Ловеч в замяна на
прехвърлените от Т. на Д. и П. Н.и ½ ид. части от единадесет поземлени имота, след които
под т.10 ПИ с идентификатор 69225.104.330 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Стефаново, одобрена със заповед № РД18.31/22.07.2006 г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Стефаново, обл. Ловеч, местност „Селището“, с площ от 2 570,00 кв. м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
104.333, при съседи имоти с № ра: 69225.104.331, 69225.104.332, 69225.104.333,
69225.104.335, 69225.104.336, 69225.104.392, 69225.104.329, 69225.104.327 и 69225.104.309.
От представен препис от преписка по заявление №9030/11.02.92 г. на наследници на
М.Г.Д. съдът установява, че са заявени за възстановяване с план за земеразделяне 59,1 дка
зем.земи, находящи се в землището на с.Стефаново, съгласно удостоверение 21.11.1991 г. на
Кметство с.Стефаново издадено на база декларации от 1949 г. В процесното удостоверение
3
са изброени 38 броя земеделски земи по местности, декари и категория, придобивно
основание-покупка и наследство, но не и по граници. Съгласно протокол №10С/22Б-76 от
8.09.1994 г. по преписка вх.№9030/11.02.92 г. на наследници на М.Г.Д. се признава и
определя за възстановяване правото на собственост върху зем.земи с план за земеразделяне
върху общо 59,100 дка. Съгласно решение № 327/26.11.1998 г., на Общинска служба
„Земеделие“ Ловеч на наследниците на М.Г.Д. са възстановени петнадесет земеделски имота
в съществуващи (възстановими) стари реални граници, находящи се в землището на с.
Стефаново, като в т.11 от решението е описана нива, с площ от 0,959 дка., осма категория,
местност „Селището“, имот № 104336 по картата на землището, при граници (съседи): №
104396 – нива на П. А. Н.; № 104395 – нива на наследниците на Х.М.Х.; № 104393 –нива на
наследниците на Х.Ц.В.; № 104335 – нива на наследниците на М.Н.Д.; № 104330 – нива на
наследниците на П.П.С. № 104392 – нива на наследниците на Х.Ц.В. и № 104416 пасище,
мера на наследниците на Р.Г.Д.. На л.57 от делото е приложена скица №1591/4.12.1998 г. за
процесния имот в м.“Селището“, издадена към това решение на ПК, в която графично са
изобразени границите и посочени съседите на имота.
Представено е удостоверение за наследници изх. № 2/13.03.2024 г., издадено от
община Ловеч, с. Стефанов от което е видно, че М.Г.Д. е починал на 03.05.1969 г. и е оставил
за свои наследници съпруга Р.В.Д., поч. на 11.12.1982 г. и деца Р.М.Д. и Я.М.К.. Р.М.Д. е
починал на 20.11.1999 г. и оставил за свои наследници съпруга К.Р.Д., поч. на 04.08.2003 г. и
деца М. Р. Н. и И. Р. И.. Я.М.К. е починала на 29.07.2017 г. и е оставила наследник дъщеря
М.В.Д..
Представен по делото е договор за доброволна делба, обективиран в акт 155, том VIII,
рег. № 4837/2017 г., сключен между М. Р. Н., И. Р. И. и М.В.Д., съгласно който между тях е
постигнато съгласие за делба на имотите, останали в наследство от М.Г.Д.. Според
уговореното в договора в дял на И. Р. И. се поставят седем поземлени имота, между които в
т.2 е имот с идентификатор 69225.104.336, находящ се в местността „Селището“, в
землището на с. Стефаново, с площ от 959 кв.м. трайно предназначение на територията –
земеделска и начин на трайно ползване нива, осма категория, с номер по предходен план
104336, при съседи имоти с № ра: 69225.104.335, 69225.104.397, 69225.104.393,
69225.104.395, 69225.104.396, 69225.104.416, 69225.104.392 и 69225.104.330.
За правилно решаване на спора ЛРС е допуснал назначаване на съдебно-техническа
експертиза, изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице инж.К.. От заключението
на експерта съдът констатира, че южната част на имот № 330 е оградена с ограда, изпълнена
с мрежа и метални колове. Площта на оградената част от имота е 453 кв. м., като тази част е
приобщена към имот 336. На комбинирана скица са отразени границите на имот № 330 по
действащата кадастрална карта, на съседния до него имот № 336 и оградената част от имот
№ 330. Изготвена е и скица на спорната площ, колорирана в сиво л.183 от делото. При
изслушването на вещото лице в проведено на 18.07.2024 г. съдебно заседание, той уточнява,
че при огледа на процесния имот в спорната реална част е видял, че има засадени плодни
дървета. Пояснява, че имотите в този район на с. Стефаново /Старо Стефаново/ са
4
възстановявани във възстановими стари и реални граници, като те са пренесени от
кадастралния план на селото, а не са показвани на място, както онези, които са
възстановявани с план за земеразделяне.
По делото са разпитани свидетели: М.Х., Т.П., Д. Г., Н.Д., М.К. и К. Д., като
свидетелските показания на последната като дъщеря на ответницата съдът цени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че страните живеят в с.
Стефаново в две от махалите му – Старо и Ново Стефаново, като ищците отглеждат
животни. Разказват, че ищците са закупили имота на П., която починала през 2010 г.,
разположен под стопанството им в селото и в него пасли животни, косели тревата и
складирали бали. Сочат, че имотът на Н.и не е ограден, а И. Р. И. има имот под този на
ищците. През 2019-2020 г. съпругът на ответника – В.И., повикал свидетеля К. да му
помогне в ограждането на този имота. К. взел трактор от друг човек в с. Стефаново/ който
през 2019 г. купил кабина за трактора/ и по посочено от И. трасе, през два метра, копаел
дупки, в които били поставени металните колове, на които след това се поставила телена
ограда. В частта, в която К. оградил, имало плодни дървета. Тези дървета садили още дядото
на свидетелката Д. и баща на ответницата, който след възстановяване на имотите, се разбрал
със сестра си, с която били съсобственици, да си направи плодна градина в имота. По-късно
в имота ответницата и съпругът й засадили и други дървета и след ограждането на имота, в
долната му част ответницата и съпругът й засадили зеленчукова градина и разорали
мястото, което не било заето от плодни дървета. До ограждането на имота те не отглеждали
в него зеленчуци, защото влизали животни, които унищожавали продукцията и дотогава те
поддържали пролетно време дърветата, а есенно берели ябълките от тях. След ограждането
на имота от семейството на ответницата и ищците възникнал спор къде минава границата
между им. Видно от протокол за трасиране, означаване и координиране на имот № 330 по КК
на с. Стефаново от 29.06.2021 г., П. Н. повикал през 2021 г. геодезист да трасира имота му и
тогава се установило, че ответницата е оградила част от неговия имот. Н. уведомил
семейството на И. и предложил на свидетеля Д. – дъщеря на ответницата, да отидат на терен
с геодезиста и той да им покаже на място как стоят нещата, но тя отказала да съдейства с
мотива, че има познания в сферата на геодезията, проверила нещата и се убедила, че терена
правилно е ограден, защото оградата била изпълнена на отстояние от един метър от засетите
в имота плодни дървета. Във връзка с възникналия спор между страните в началото на 2022
г. и през октомври 2022 г. И. Р. И. подала жалби до РП Ловеч, а през март 2022 г. жалба
подал и съпругът й В.И.. По жалбите РП Ловеч постановила откази да образува досъдебни
производства, тъй като се касае за гражданскоправни отношения.
Съдът кредитира тези свидетелски показания, тъй като са непротиворечиви и
съответстват на останалия доказателствен материал по делото.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Двамата съпрузи П. А. Н. и Д. В. Н. са предявили с иск да се признае за установено
спрямо ответника И. Р. И. от с.Стефаново обл.Ловеч, че те са собственици, по силата на
5
договори за дарение, покупко-продажба и замяна на идеални части на реална част от
поземлен имот с идентификатор 69225.104.330 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Стефаново, одобрени със заповед № РД-18-31/22.07.2007 г. на ИД на АГКК,
находящ се в с. Стефаново, обл. Ловеч, местност „Селището“, чиято площ от 450 кв.м. е
заключена между имот 69225.104.336 и имот 69225.104.330, заградена от ответницата и тя да
бъде осъдена да предаде владението върху нея.
За да бъде уважен този иск, следва ищците посредством пълно и главно доказване да
установят, че е собственици на процесният имот, че ответницата го владее и то без правно
основание. Ответницата от своя страна прави в отговора на исковата молба възражение, че
владее имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност още от 1994 г, тъй
като след възстановяване на земеделските земи тя обработвала тази част, заедно със
семейството си и със съгласието на останалите сънаследници.
Настоящата инстанция счита, че ищците са доказали твърденията си, че са
съобственици на заградената от ответницата част от поземлен имот с идентификатор
69225.104.330 на основание следните договори: договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 34, том II, нот. дело № 81/2015 г., договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 35, том II, дело № 82/2015 г. и договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № 106, том VI, нот. д. № 365/2017 г. Недоказани остават
възраженията на ответника, че е владял имота като свой от 1994 година насетне. По делото
се събраха доказателства, че споровете между страните са възникнали по повод изграждане
на оградата през 2020/21 г. Дотогава И. Р. И. не е манифестирала спрямо собствениците на
имот с идент. 69225.104.330 владението на тази част от техният имот, която съгласно
заключението на вещото лице възлиза на 453 кв.м. Следователно до датата на завеждане на
иска 4.12.2023 г. съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на чл.79 от ЗС, тъй
като тя не е доказала непрекъснатост на владението си в продължение на 10 години, още
повече, че съгласно договор за доброволна делба от 17.11.2017 г. поставеният в неин дял
имот с идент.69225.104.336 е с площ от 959 кв.м. съгласно представената скица на л.33, като
един от съседните имоти е този, собственост на ищците, които също са ползвали имота си в
тази му реална част-пасли са животни и са поставяли рулони със сено..
Вещото лице от делото е очертало оградената спорна част на скицата на л.185 от
делото, от която е видно, че ответницата е оградила част от собственит на ищците имот, без
основание.
Съгласно нормата на чл. 24, ал. 2 ЗКИР поземлен имот е част от земната повърхност,
определена с граници съобразно правото на собственост. Действително ищците са
претендирали собственост върху 450 кв.м, а съдът се е произнесъл за 453 кв.м, но в своята
практика ВКС е дал и се придържа към тълкуването, че определящ индивидуализиращ белег
на вещните права са техните граници, а не площта им, която е функция на границите. В
кадастралната карта поземлените имоти следва да бъдат отразени съобразно границите на
правото на собственост. Следователно релевантно при спор за собственост, произтичащ от
отразена в кадастралната карта граница между два съседни имота, е установяването на
6
границите на правото на собственост на всяка от страните, следващи от придобивното
основание и при отчитане дали впоследствие са се осъществили факти, водещи до промяна
на спорната граница. Така е процедирал и ЛРС, поради което не следва да се приема
твърдението на въззивника, че той се е произнесъл свръхпетитум.
По тези съображения следва да бъде признато за установено на основание чл. 108 от
ЗС по отношение на И. Р. И. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, че П. А. Н., с ЕГН
********** и Д. В. Н., с ЕГН **********, двамата с адрес: с. **** са съсобственици по
сделка дарение, обективирана в нотариален акт № 34, том II, нот. дело № 81/2015 г., договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 35, том II, дело № 82/2015 г. и
договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 106, том VI, нот. д. № 365/2017 г. на
реална част от поземлен имот с идентификатор 69225.104.330 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Стефаново, одобрени със заповед № РД-18-31/22.07.2007 г. на
ИД на АГКК, находящ се в с. Стефаново, обл. Ловеч, местност „Селището“, чиято площ от
453 кв.м. е заключена между имот 69225.104.336 и имот 69225.104.330, заградена от И.,
посочена чрез оцветяване в сиво на комбинирана скица от заключение на вещото лице инж.
К.К. на л. 185 от делото, неразделна част от решението и осъден е ответника И. Р. И. да
предаде владението върху нея.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, атакуваният съдебен акт
решение №98/3.03.25 г. постановено по гр.д.№1864/23 г. по описа на РС-Ловеч следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно.
При този изход от процеса и на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, въззивникът следва да
заплати на въззиваемите разноските по делото за въззивна инстанция, в размер на сумата
800 лв. за адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №98/3.03.25 г. постановено по
гр.д.№1864/23 г. по описа на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА И. Р. И., с ЕГН **********, с адрес: с. **** да заплати на П. А. Н., с
ЕГН ********** и Д. В. Н., с ЕГН **********, двамата с адрес: с. **** сумата от 800 лв.
сторени разноски в производството пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8