№ 3467
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20253110102716 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. Д. П. срещу „П.К.Б“ ЕООД
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22, ал.1 ЗПК вр. с чл.10, ал. 1; чл.11,
ал.1, т.7 - т.12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т.7 - т.9 от ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит № 40025590056/14.05.2024г. поради противоречие със
закона, и иск в условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 40025590056/14.05.2024г.
поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът К. Д. П. твърди, че на 14.05.2024г. сключил договор за потребителски кредит
с „П.К.Б“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 5 000 лева при
годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите от 49,11%. Сочи, че в
договора е предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ /в
размер на 2 250 лева/ и „Флекси“ /в размер на 3 700 лева/.
Твърди се, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсва ясно
разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, кои компоненти са
включени в него.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния
процент на разходите по Определения в приложение № 1 начин - чл.19, ал.2 от ЗПК.
Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за бърз кредит -
Договор за потребителски кредит № 40025590056 от 14.05.2024г. за нищожен.
Ищецът се позовава на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,че
договора за потребителски кредит следва да съдържа ГПР по кредита, както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Счита, че в
настоящия случай, договора за потребителски кредит формално отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерът на ГПР от 49.11% обаче не съответства на действителния размер на
ГПР. Освен това посоченото в раздел - параметри по кредита, е че дължимата сума по
1
кредита е: 8 600.11 лева, но като се прибави и възнаграждението по допълнителните услуги
„Фаст" от 2 250 лева и Флекси от 3 700 лева или общо: 5 950 лева, потребителят следва да
заплати сумата в размер на: 14 550.11 лева. Следователно потребителят ще трябва да заплати
сума 14 550.11 лева за взет кредит от 5 000 лева, което означава оскъпяване в размер над
150% на кредита и, че договорения ГПР не е в размер на 48.98%, а е много над 150%.
Счита, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Ищецът сочи, че споразумението за посочените допълнителни услуги, за които
потребителят дължи възнаграждение в договорения размер на 5 950 лева и на вноски,
противоречи на добрите нрави и на нормите на чл. 10а, ал.2 и ал.4, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК,
което обосновава извода за нищожност на договора. Счита, че посочените клаузи от
договора накърняват добрите нрави, тъй като чрез тях се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации на страните, като по този начин се злепоставят
интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „П.К.Б“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Счита, че в настоящия случай, всички императивни изисквания по сключване на
договора са спазени, в това число и какви допускания са взети при изчисляване на ГПР,
посочено в чл.5 от общите условия.
Ответникът излага, че в процесния договор годишният процент на разходите е
фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49.11%. Фиксиран е и уговореният лихвен
процент - 41.00 %. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид
допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано
вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. В ЗПК не е
посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са
нормативно залегнали, поради което не е налице такова нормативно задължение за
кредитора – ответник по настоящия иск.
Счита, че дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към
последиците, предвидени в чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя,
доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите суми в
общ размер и разбити по вид и размер.
Освен това, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно,
че размерът на ГПР е по-висок от законоводопустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК, то последицата
от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал.4 на същия
член, но не и недействителност на целия договор за кредит.
Необходимо е да се извърши преценка доколко услугите следва да бъдат включени в
ГПР и дали различния размер на ГПР, в случай на утвърдителен отговор по първата
преценка, води до недействителност на договора съгласно буквата на закона, като счита че
услугите Фаст и Флекси не следва да се включват.
Ответникът счита, че надлежното изброяване и включване в договора за кредит както
на годишния процент на разходите, така и на всички други плащания, каквито са разходите
за незадължителни допълнителни услуги, като сумите на вноските са записани както
месечно, така и общо за целия кредит, не би могло да бъде подвеждащо или неясно за
2
потребителя. Следователно, целта за информираност на потребителя е спазена. Той е наясно
относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на
договора за кредит, които формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла
на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и годишния процент на
разходите. Отделно, потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за
него за услугата Фаст и за услугата Флекси, но е преценил, че иска да получи приоритетно
разглеждане, както и да има възможност да отлага плащането на вноски, да плаща вноски в
намален размер и да може да променя падежната си дата. Щом има яснота за задълженията
на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителните услуги, а също така е
посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупените допълнителни услуги, няма
как да се приеме, че липсва яснота за потребителя и оттам, че годишният процент на
разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.
Сочи, че дори да има неточно посочване на годишния процент на разходите (а няма),
правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е нарушено, счита, че не
може да се приложат последиците, предвидени за липса на посочване на ГПР.
Изрично в договора за кредит е посочено, че при кандидатстването си за
потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна
незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги Фаст и Флекси
не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Параметрите и условията,
свързани с допълнителните услуги, са ясно определени на първо място в допълнителната
преддоговорна информация предоставена на ищеца, като той е преценил да сключи договора
с тези клаузи.
В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
съдебни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже онези положителни
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за
недействителност на процесния Договор за потребителски кредит №
40025590056/14.05.2024г.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при
условията на пълно и главно доказване да установи, валидно сключен Договор за
потребителски кредит № 40025590056/14.05.2024г.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски
кредит № 40025590056/14.05.2024г., сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който ответникът е предоставил на
К. Д. П. кредит в размер на 5 000 лева, както и че в същия е предвидено възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ /в размер на 2 250 лева/ и „Флекси“ /в размер на 3 700 лева/.
Представен е Договор за потребителски кредит № 40025590056/14.05.2024г., по
силата на който ищецът е получил в заем от ответника сумата от 5000 лева главница, при
задължението да я върне за 36 месеца, при посочен ГЛП 41 % и ГПР 49, 11 %, съгласно
договора, с уговорка ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата от 2250 лева
за допълнително закупена услуга "Фаст" и сумата 3700 лева за допълнително закупена
услуга "Флекси", като плащането на тези суми е разсрочено заедно с главница и лихва на
погасителни вноски.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
3
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски
кредит е обусловено от установяване наличието на такъв порок във волеизявлението, при
което договорът за кредит не би могъл валидно да породи правни последици. Разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК регламентира хипотезите, когато договорът за кредит се явява
недействителен като една от посочените хипотези на недействителност е ако е допуснато
нарушение при посочване размера на годишния процент на разходите. Следва да се отчете и
че с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на ЕС е прието, че член 10, параграф
2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Ето защо нарушаването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, включително съгласно тълкуването на европейското право, дадено с
цитираното решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. В
процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит №
40025590056/14.05.2024г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй
като възнаграждението за услугите Фаст и Флекси не е взето предвид при изчисляването на
процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно чл.VІ от договора
годишният процент на разходите е посочен – 49, 11 %, но същият не включва начислените
такси за услуги фаст и флекси, каквито се установява да са договорени съгласно сключения
договор и които възлизат на съответно 2250 лева и 3700 лева. При наличието на посочен
ГПР, който не включва двете начислени такси, съдът приема, че се достига до нарушаване
посочването на годишния процент на разходите, което влече недействителност на договора
за заем.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и
всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. При посочване годишния
процент на разходите следва да бъде взета предвид всяка парична сума, която рефлектира
върху размера на задължението. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,
вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи
или условия. Чрез начисляване на таксите Фаст и Флекси се достига до възникване на разход
по кредита, подлежащ на изпълнение от потребителя, респективно така начислената парична
сума следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Съобразно заключението
по приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ, при включване на сумите за услугите
Фаст и Флекси, ГПР се променя на 145.32% и стойността на ГПР в размер на 145.32% е
10.54 пъти по-висок от размера на законната лихва към 14.05.2024 г., която е 13.79%.
4
Съдът намира, че в конкретния случай е налице неточно посочване годишния процент
на разходите, която хипотеза се приравнява на липсата на посочване на годишния процент
на разходите, респективно обуславя се извод за недействителност на правоотношението.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за
противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22
ЗПК същият е недействителен.
Поради извода за основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявените евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на договора с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Разноски: С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. В негова полза ще се присъди сумата от 344 лв. разноски за държавна такса по
предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
депозит за в.л. 350 лв..
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за сумата от 740 лева. Съобразно посоченото с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид
обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г., не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение при приложение на цитираното по-горе решение на СЕС. С
оглед наличието на многобройна и константна съдебна практика по сходни дела, предвид и
служебното задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, прави
процесуалната защита стандартна и лишена от правна сложност и продължителни
процесуални действия.
В случая делото не е с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито
съдебно заседание, в което процесуален представител не се е явил, като е представил
писмено становище.
С оглед на изложеното, отчитайки и материалния и цената на предявения иск, съдът
намира, че сума в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение, след въведено от
ответника възражение за прекомерност на заявения размер от 740 лева, е достатъчна да
овъзмезди положения от адвоката труд по гражданското дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
40025590056/14.05.2024г. сключен между П.К.Б ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр.С. и К. Д.
П., ЕГН **********, с адрес в гр.В., поради противоречие със закона, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.22 вр. с чл.11, ал.1 , т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр.С. да заплати на К. Д. П.,
5
ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 1174 лв. (хиляда сто седемдесет и четири лева) -
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6