Решение по дело №1088/2022 на Апелативен съд - София

Производството е по реда на чл.20 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба от исканото лице С. Н., чрез защитника адв.К.,
против решение №600/03.10.2022г., постановено по чнд №1995/2022г. по
описа на СГС. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като на първо място, дадените гаранции от страна на прокуратурата на
Руската Федерация са декларативни и не отговарят на изискванията на чл.3 и
чл.6 от КЗПЧОС, както и на Конвенцията на ООН, поради неспазване на
основните права и свободи, констатирани с множество актове от Европейския
съд по правата на човека. На второ място, гаранцията, че Н. ще бъде
подложен на наказание само и единствено за престъплението, за което се
иска, също не отговаря на европейските изисквания, а е само декларативна,
без съответните отговорности. Според жалбата, ЕЗА не съдържа достатъчно
обем информация съгласно чл.37, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА, относно гражданството,
не е ясно въз основа на какви данни е определено то, т.к. в т.А освен трите
имена, пол,, гражданство, което дава непълнота в информацията касателно
самоличността на исканото лице, което поражда несигурност относно
идентичността на искането с ЕЗА от Руската Федерация за екстрадиция. Иска
се да бъде отменено решението и да се постанови отказ на екстрадиция по
отношение на Н..
С атакуваното решение първоинстанционният съд е допуснал
екстрадиция на С. Н. и предаване на съдебните власти въз основа на
официална молба и Постановление за налагане намярка за неотклонение
задържане под стража за срок от два месеца, считано от момента на
екстрадирането на територията на Руската Федерация, издадено на
06.03.2017г. от Съдия от Миясския градски съд на Челябинска област, във
връзка с водено срещу него наказателно дело, образувано на 25.01.2017г., по
което с Постановление от 15.04.2022г. на началника на отдела за разследване
на икономически престъпления към следствения отдел на МВР в гр.Миасс,
Челябинска област, Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления
по част 4 на чл.159.1 и част 4 на чл.159 от НК на Руската Федерация – измама
в областта на кредитирането и придобиване на чужда имущество в особено
големи размери чрез измама. С решението е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до фактическото предаване, на основание чл.17, ал.7
от ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав защитата на
исканото за екстрадиция лице поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, които се допълват в насока, че са налице основанията да се
приеме, че поради политическите убеждения и дейност на лицето то не следва
да се предава, тъй като ще бъде репресирано, респективно налични са
абсолютни основания за отказ за предаване.
В хода на съдебните прения, в своя лична защита и в последната си
1

дума, исканото за предаване лице поддържа становището на защитата си и
твърди, че ще бъде репресиран и животът му ще бъде застрашен, ако бъде
предаден на Русия.
Представителят на САП взема становище за неоснователност на
жалбата, като намира оплакванията на защитата за неоснователни. Счита, че
съдът е сезиран с валидно искане за предаване и правилно първостепенния
съд е постановил такова, при спазване на материалния и процесуален закон.
По тези съображения пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото, и при цялостната проверка на обжалваното
решение, намира за установено следното:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
повод внесено от СГП в СГС искане въз основа на постъпила молба за
екстрадиция на Руската Федерация на руския и израелски гражданин С. Н.,
издирван от съдебните власти на Р Федерация във връзка с водено срещу него
наказателно дело, образувано на 25.01.2017г. С Постановление от 15.04.2022г.
на началника на отдела за разследване на икономически престъпления към
следствения отдел на МВР в гр.Миасс, обл.Челябинска, Н. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпления по част 4 на чл.159.1 и част 4 на
чл.159 от НК на Руската Федерация – измама в областта на кредитирането и
придобиване на чуждо имущество в особено големи размери чрез измама. С
Постановление за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража
за срок от два месеца, считано от момента на екстрадирането му на
територията на Руската Федерация, издадено на 06.03.2017г. от съдия от
Миясския градски съд, е наложена мярка по същото дело. Исканото лице е
родено на **********г. в гр.***, Русия, руски и израелски гражданин е.
Първоинстанционният съд е приел, че молбата за екстрадиция е
основателна, тъй като са налице всички изисквания на българския закон. В
решението е посочено, че молбата е издадена от компетентен орган,
съпроводена е с всички необходими приложения съгласно чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА
– издадено постановление за привличане на лицето в качеството на обвиняем
и акт за задържане. В постановлението за привличане на обвиняем от
15.04.2022г. е посочено, че Н. е обвинен в извършването на две престъпления,
както следва: умишлено престъпление по част 4 на чл.159.1 от НК – измама в
областта на кредитирането, тоест кражба на средства от кредитополучателя
чрез предоставяне на банката на съзнателно невярна и неточна информация,
извършена в особено големи размери /50 658 221 рубли и 51 копейки/ и
умишлено престъпление по част 4 на чл.159 от НК – измама, тоест кражба на
чуждо имущество чрез измама, извършена в особено големи мащаби /най-
малко 85 000 000 рубли/. За посочените деяния в постановлението съдът е
приел, че представляват престъпления и по българския НК /чл.209 и сл. от
НК/, попадат в каталога на престъпленията по чл.36 от ЗЕЕЗА, т.20 –
мошеничество, за тях се предвижда наказание лишаване от свобода не по-
2

малко от една година – съгласно посоченото от руска страна, предвиденото
наказание е до 10 години лишаване от свобода, престъпленията не са
политически или военни. Лицето няма да бъде съдено от извънреден съд,
екстрадицията не цели преследване на основания като раса, религия,
гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или
политически убеждения. Липсват основания да се приеме, че ще бъде
подложен на насилие, изтезание или жестоко, нечовешко или унизително
третиране. Представени са изрични гаранции за правата на лицето в
наказателното производство и изпълнението на наказанието, съгласно
изискванията на международното право. Дадени са гаранции и че ако са
налице основания да бъде съден за друго престъпление, с допълнителна
молба ще се иска изрично съгласие от българска страна с оглед спазване на
принципа на особеността. Не е изтекла давност за наказателно преследване и
изпълнение на наказанието според законодателствата на двете държави,
престъплението не е амнистирано, липсват данни за постановена присъда за
това престъпление в България. Първоинстанционният съд е приел и че
липсват основанията за отказ по чл.8 от ЗЕЕЗА, тъй като делото не е
подсъдно на българския съд, против лицето не се води и не се е водило
наказателно производство в България, престъплението е извършено на
територията на искащата държава. Прието е и че липсват основания за
отлагане на предаването по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЕЕЗА, а също и с оглед
постановения резултат се налага задържане под стража по реда на чл.17, ал.7
от ЗЕЕЗА до фактическото предаване.
Настоящият състав намира, че с оглед приетите доказателства пред
САС за извършена политическа дейност от исканото лице, обективирана в
публикации против действащата власт в Русия, антиправителствени
изказвания и публикации в социалните мрежи, се налага ревизия на
становището на първоинстанционния съд относно наличието на пречка за
екстрадиция по смисъла на чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА, а именно лицето ще бъде
подложено на унизително наказание и не са гарантирани правата му, свързани
с наказателното производство съгласно изискванията на международното
право. Действително посочените в постановлението за привличане на
обвиняем деяния не са политически или военни престъпления, но са налични
общественоизвестни данни, включително обективирани в доклад на БХК по
делото, за нарастващи репресии в Русия със задържани лица. Налична е
Резолюция 2021/3081/RSP на Европейския парламент от 16.12.2021г. относно
непрекъснати репресии срещу гражданското общество и защитниците на
правата на човека в Русия, случая с правозащитната организация
„Мемориал“, Резолюция на Европейския парламент 2022/2622/ RSP от
07.04.2022г относно нарастващите репресии в Русия. По делото са
представени доказателства за антиправителствени изказвания и публикации
на Н., това означава, че е реална възможността при екстрадиране
положението му да се влоши именно поради деминстрираните му
политическите убеждения, още повече, че в Челябинска област съгласно
3

приетия доклад, са едни от най-лошите условия в затворите. Общоизвестно е
и че във връзка с икономически и данъчни престъпления са били съдени най-
известните политически затворници в Русия – Л., Н. и др. Съдът намира, че
съществува абсолютно основание за отказ за предаване по смисъла на чл.7,
т.5, пр.6 от ЗЕЕЗА, доколкото дадените гаранции от Генералната прокуратура
на РФ са подложени на съмнение именно поради наличието на прекратеното
членство на Руската Федерация в Съвета на Европа, както и обстоятелството,
че Русия вече не е Високодоговаряща държава по Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи. По никакъв начин не може да се
осъществи контрол върху спазването на правата на задържаните лица,
особено като се има предвид и че срещу Русия са постановени множество
осъдителни решения от ЕСПЧ през последните години, а към настоящия
момент вече няма възможност да прилага установена от ЕКЗПЧОС система за
защита. При наличието на сериозен проблем в местата за лишаване от
свобода в Русия, идентифициран в приетия по делото доклад, съществува
риск предадено лице да бъде подложено на третиране, противоречащо на
ЕКПЧОС, което от своя страна означава, че то не следва да се предава на
държава, неосигуряваща необходимите гаранции това да не се случи.
Възникват основателни съмнения и дали ще се спази правото на справедлив
процес по смисъла на чл.6 от Конвенцията, според доклада Русия не
изпълнява стандартите в наказателното производство, каквито констатации
обективно се съдържат в множество решения на ЕСПЧ. Следва да се има
предвид и съгласието, постигнато между Министрите от ЕС на заседание на
Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 03-04.03.2022г., че „действията
на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното
право и международните споразумения, че оправдават избора на много
държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за
сътрудничество по наказателноправни въпроси, като запазват правото на
преценка за всеки отделен случай.“ Не на последно място, следва да се има
предвид и че през април 2022г., РФ е отстранена с решение на Общото
събрание на ООН от Съвета по правата на човека, с което липсва каквато и да
било възможност за разследване на твърдения за нарушения на човешките
права.
С оглед гореизложеното, извършваната от исканото лице Н.
антиправителствена пропаганда предполага с много голяма степен на
вероятност той да бъде репресиран заради политическите си убеждения при
евентуално предаване, както и да бъдат накърнени правата му, включително
във връзка с наказателното производство, което е основание да се откаже
екстрадирането му поради наличието на основание по чл.7, т.4, пр. последно и
т.5, пр.6 от ЗЕЕЗА.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

4

Номер на акта:	328
Дата:	3 ноември 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия:	Атанаска Китипова

Дело:	20221000601088
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 октомври 2022 г.

Решение по дело №1088/2022 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите