№ 39181
гр. София, 29.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110150632 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „фирма“ АД срещу Б. Р. К., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 770,35 лева, представляваща главница по Договор
за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта Mastercard/VISA
Фаворит № 91900ККК-АА-00708/20.08.2013г., ведно със законна лихва от 16.05.2018г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 214,73 лева за периода от 31.10.2014г.
до 31.08.2015г.; наказателна лихва за забава в размер на 319,17 лева за периода от
21.11.2014г. до 15.05.2018г.; такса за управление на кредита в размер на 75 лева, за които
суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2018г. по ч.гр.
дело № 31009/2018г. по описа на СРС, 25-ти състав.
На 10.09.2024г. е постъпила молба от ищеца, с която е посочено, че на 31.08.2024г. е
постановено определение по ч.гр. дело № 31009/2018г. по описа на СРС, с което на
основание чл. 253 ГПК е отменено разпореждане от 22.07.2024г., с което са дадени указания
по чл. 415 ГПК и е спряно изпълнението по изп. дело № ******* по описа на ЧСИ Д..
Изложени са твърдения, че е изтекъл едномесечният срок за възражение на длъжника по чл.
414 ГПК, тъй като поканата за добороволно изпълнение му е била връчена на 09.08.2024г.,
поради което заповедта за изпълнение била влязла в законна сила. С оглед на което бил
отпаднал правния интерес от предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
При извършената проверка за редовност и допустимост на исковете, съдът
констатира, че провежданото съдебно исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, е процесуално недопустимо и
следва да бъде прекратено по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, когато възражението е подадено в срок, а според чл. 416 ГПК,
когато възражението не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си и когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението. Съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК когато дава указания за предявяване на
иск в случаите по ал.1, т. 2 съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.
В конкретния случай по ч.гр. дело № 31009/2018г. по описа на СРС, 25-ти състав на
1
30.05.2018г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, с която Б. Р. К. е бил осъден да заплати на „фирма“ АД следните
суми: сумата от 770,35 лева, главница по договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта MasterCard/VISA Фаворит № 91900ККК-АА-00708 от
20.08.2003г., ведно със законна лихва от 16.05.2018г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 214,73 лева за периода от 31.10.2014г. до 31.8.2015г., наказателна лихва в
размер на 319,17 лева за периода от 21.11.2014г. до 15.05.2018г., такса в размер на 75 лева.
На 22.02.2024г. ЧСИ Д. е изпратила до СРС придружително писмо по чл. 418, ал. 5
ГПК, към което е приложила копие от покана за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника Б. К. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 22.07.2024г. съдът е спрял изпълнението на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.05.2018г. по гр. дело №
31009/2018г. по описа на СРС, 25-ти състав и изпълнението по изпълнително дело №
******* по описа на ЧСИ У. Д.. С цитираното разпореждане са дадени указания на заявителя
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Препис от разпореждането е получен от заявителя на 30.07.2024г.
На 15.08.2024г. е постъпила молба от заявителя, с която е поискано да бъде отменено
разпореждането от 22.07.2024г., тъй като основанието за издаване на разпореждането е
отпаднало поради осъществено връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника
чрез работодателя му на 09.08.2024г.
На 15.08.2024г. е постъпило и придружително писмо по чл. 418, ал. 5 ГПК от ЧСИ У.
Д., към което е приложен препис от връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника
чрез работодател на 09.08.2024г.
На 27.08.2024г. е постъпила уточняваща молба от заявителя, с която е поискано да
бъде отменено разпореждането от 22.07.2024г.
На 31.08.2024г. по делото е постановено определение, с което на основание чл. 253
ГПК е отменено разпореждане от 22.07.2024г., постановено по ч.гр. дело № 31009/2018г. по
описа на СРС, 25-ти състав. В определението е посочено, че са отпаднали представките за
постановяване на горецитираното разпореждане, тъй като поканата за доброволно
изпълнение е връчена надлежно от съдебния изпълнител на 09.08.2024г.
С оглед на постановеното по заповедното дело определение, с което е отменено
разпореждането на съда, с което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по
чл. 415, т. 2 ГПК, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на положителни
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК. На следващо място, препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника на 09.08.2024г. и в законоустановения едномесечен срок
не е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, т.е. заповедта за изпълнение е влязла в сила и
провежданото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по
нея е процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 50632/2024г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца „фирма“ АД.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3