№ 10
гр. гр. Добрич, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20213200900100 по описа за 2021 година
Търговско дело № 100/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба, рег. вх. № 1464/06.07.2021 г., подадена от Б. Д.
гр. С., с която при условията на обективно съединяване срещу М.О. А. ( Х. )
ЕГН********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „Г. К.“ № 44, вх. Б, ет. 5,
ап. 15, са предявени следните искове:
Иск за установяване съществуване на вземане на Б. Д. гр. С. срещу
М.О. А. ( Х. ) в качеството й на съдлъжник за сумата от 28 018.76 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за кредит Е. от 02.12.2015 г.,
сключен между Е ( праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като кредитор и
А. С. А. от друга страна като кредитополучател, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021 г. - до окончателното й
изплащане, претендиран на осн. чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на Б. Д. гр. С. срещу
М.О. А. ( Х. ) в качеството й на съдлъжник солидарно с кредитополучателя
А. С. А. за сумата от 9 864.70 лв., представляваща неплатена договрна лихва
за периода 23.04.2016 г. – 22.02.2021 г. по договор за кредит Е. от 02.12.2015
г., сключен между Е ( праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като
кредитор и А. С. А. от друга страна като кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021
г. - до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на Б. Д. гр. С. срещу
М.О. А. ( Х. ) в качеството й на съдлъжник солидарно с кредитополучателя
А. С. А. за сумата от 4 813.07 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 23.05.2016 г. – 22.02.2021 г. по договор за кредит Е. от 02.12.2015 г.,
1
сключен между Е ( праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като кредитор и
А. С. А. от друга страна като кредитополучател, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021 г. - до окончателното й
изплащане, претендиран на осн. чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за установяване съществуване на вземане на Б. Д. гр. С. срещу
М.О. А. ( Х. ) в качеството й на съдлъжник солидарно с кредитополучателя
А. С. А. за сумата от 46.07 лв., представляваща неплатена обезщетение за
забава за периода 23.02.2021 г. – 01.03.2021 г. по договор за кредит Е. от
02.12.2015 г., сключен между Е ( праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна
като кредитор и А. С. А. от друга страна като кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021
г. - до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искови претенции по допустимост,
основание и размер.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно установено е по делото, че на 02.12.2015 г. между Е.“ АД (
праводател на Б. Д. гр. С. ) и А. С. А. е сключен Договор за кредит Е., по
силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя сума
в размер от 29 000.00 лв., за определена цел и при уговорени условия и срок (
84 месеца, считано от датата на усвояването му ) а кредитополучателят се
задължава до ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичането на срока (кредитът се погасява с равни месечни вноски, всяка една
от които е в размер на 477.25 лв., дължима на 23-то число на месеца ).
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща номинален
фиксиран лихвен процент в размер на 9.1 % за целия срок на договора - чл. 8
от Договора.
Ответникът М.О. А. ( Х. ) е встъпила в дълга на кредитополучателя и
отговаря солидарно с кредитополучателя А. С. А. за изпълнението на всички
задължения, поети по договора за банков кредит.
Договорът за кредит е изготвен съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2
ЗПК. В съответствие със специалното законодателство банката е
предоставила на кредитополучателя и на съдлъжника необходимата
преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, банката е изпълнила задължението си, произтичащо от договора
за банков кредит за отпускане на кредитополучателя на уговорената сума,
като на 02.12.2015 г. е превела по негова сметка сумата от 29 000.00 лв.
Вещото лице е установило, че кредитополучателят е усвоил процесната сума.
Длъжниците не са изпълнили задълженията си, произтичащи от
договора за банков кредит. Според експертното мнение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, кредитополучателят е преустановил
2
обслужването на дълга си на 23.05.2016 г.
С оглед неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, на
21.12.2020 г. банката е предприела действия по обявяването на предсрочната
изискуемост на вземанията по цитирания договор за банков кредит, като за
целта е изплатила чрез ЧСИ С. С., рег. № * на КЧСИ, с район на действие ОС-
Добрич, уведомление изх. № 0090-20-06491/21.12.2020 г. до
кредитополучателя и уведомление изх. № 0090-20-06492/21.12.2020 г. до
длъжника, връчени при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на 29.01.2021 г.
На 01.03.2021 г. банката е подала до РС – Добрич заявление да издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и
съдлъжника, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за следните суми: главница 28 018.76 лв., договорна лихва ( за периода
23.04.2026 г. – 22.02.2021 г. ) – 9 864.70 лв., лихвена надбавка за забава ( за
периода 23.05.2016 г. – 22.02.2021 г. ) – 4 813.07 лв., лихвена надбавка за
забава ( за периода 23.02.2021 г. – 01.03.2021 г. ) – 46.70 лв. или обща
дължима сума към датата на подаване на заявлението – 42 743.23 лв.
Горепосочените размери на вземанията на банката към
кредитополучателя и съдллъжника се установяват и от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
По повод подаденото от банката заявление е образувано ч. гр. д. №
688/2021 г. по описа на РС – Добрич. Искането на банката е уважено и РС –
Добрич е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и съдлъжника за плащане на горепосочените суми., както
и разноски в размер на сумата от 854.86 лв., представляващи държавна такса
и 80.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала
молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Н.
Н., рег. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич.
Образувано е изп. дело № 290/2021 г. по описа на частния съдебен
изпълнител.
На 28.04.2021 г. на ответника е връчена призовка за доброволно
изпълнение. В законоустановения срок ответникът е подал възражение.
С разпореждане № 920/31.05.2021 г. банката е уведомена от заповедния
съд за подадено от съдлъжника възражение, като й е указано да предяви
установителен иск.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1.
Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда,
съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за
предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда,
необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство,
3
намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за
надлежно предявен.
Предметът на правния спор по делото се определя от правните
твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса
за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена
заповед за изпълнение.
С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се
позовал на сключен на 02.12.2015 г. договор за банков кредит и настъпила
предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 11 от Договора и чл. 60, ал. 2
ЗКИ, считано от 29.01.2021 г.
Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от
издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.
Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при
наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на
правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната
изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта –
неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в
заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус,
последното извършено плащане по кредита е на 19.05.2016 г., поради което
Съдът приема, че към 29.01.2021 г., когато е редовно и надлежно връчено
уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил
в просрочие. При договора за банков кредит е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД.
Приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото
обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за
банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между Б. Д. гр. С. от една
страна като кредитор и А. С. А. от друга страна като заемател, по силата на
което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за
4
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на
срока. При условията на чл. 101 ЗЗД М.О. А. ( Х. ) е встъпила като съдлъжник
в задълженията на заемателя, произтичащи от процесния договор за банков
кредит.
Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна
банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим
Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.
Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията
за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4
ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за
неприложимост.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е
длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза –
Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и
Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при
договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при
предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при
възможност на търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да
се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключване на договора.
В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП
нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
5
или доставчика на финансовите услуги.
От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП е
основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с
предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните
кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се
измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в
потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3.
Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно
и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на
обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка във вреда на
потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва
квалификацията на уговорката в чл. 6 от Договора като неравноправна.
С оглед гореизложените доводи, Съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съдът констатира, че договорът за банков кредит отговоря и на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 ЗПК.
Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно
облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя. С
оглед неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, произтичащи
от договора за банков кредит, съдлъжинкът на основание чл. 101 ЗЗД
отговаря към кредитора като солидарни длъжници.
С оглед експертното мнение на вещото лице по ССЕ, което съответства
на събрания по делото доказателствен материал, Съдът намира, исковите
претенции за доказани и основателни в пълния претендиран размер. Исковете
са доказани и основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на
ищеца следва да се присъдят следните разноски по делото: 854.86 лв.,
представляваща държавна такса, 500.00 лв. представляваща депозит за вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 450.00 лв. с оглед представения
по делото списък по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните
6
вземания на „Б. Д.“ ЕАД гр. С., ул. „М.“ № 19, ЕИК към М.О. А. ( Х. )
ЕГН********** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ул. „Г. К.“ № 44, вх. Б, ет. 5,
ап. 15, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд – Добрич – 01.03.2021 г. в
размерите, посочени в представеното по ч. гр. д. № 688/2021 г. по описа на
Районен съд – Добрич извлечение от счетоводните книги на банката и
договор за банков кредит от 02.12.2015 г.: 28 018.76 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредит Е. от 02.12.2015 г., сключен между Е
( праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като кредитор и А. С. А. от друга
страна като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021 г. - до окончателното й изплащане; 9
864.70 лв., представляваща неплатена договрна лихва за периода 23.04.2016
г. – 22.02.2021 г. по договор за кредит Е. от 02.12.2015 г., сключен между Е (
праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като кредитор и А. С. А. от друга
страна като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021г. - до окончателното й изплащане; 4
813.07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 23.05.2016 г. –
22.02.2021 г. по договор за кредит Е. от 02.12.2015 г., сключен между Е (
праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като кредитор и А. С. А. от друга
страна като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021 г. - до окончателното й изплащане;
46.07 лв., представляваща неплатена обезщетение за забава за периода
23.02.2021 г. – 01.03.2021 г. по договор за кредит Е. от 02.12.2015 г., сключен
между Е ( праводател на Б. Д. гр. С. ) от една страна като кредитор и А. С. А.
от друга страна като кредитополучател, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2021 г. - до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М.О. Ахмедова ( Х. ) ЕГН********** с пост. и наст. адрес
гр. Добрич, ул. „Г. К.“ № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 15 да заплати на „Б. Д.“ ЕАД гр.
С., ул. „М.“ № 19, сторените в заповедното производство разноски: 854.86
лв., представляващи държавна такса и 80.00 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в първоинстанционното
производство разноски: 854.86 лв., представляваща държавна такса, 500.00 лв.
представляваща депозит за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
450.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
7