Р Е Ш Е Н И Е
№ 527
гр. Перник, 01.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и
при участието на прокурор Р. Р. – представител на Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 531 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „***“ АД – с. ***, обл. Ш., представлявано от
изпълнителния директор Т.Н.Д., чрез адв. Д.Т., против Областна дирекция на
вътрешните работи – гр. П., представлявана от директора.
Ищецът е
поискал да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за
нанесени му имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение и направени
съдебни разноски в производство по оспорване на Електронен фиш серия К №
2654899 на ОДМВР – Перник, който е отменен като незаконосъобразен след
разглеждането му по съдебен ред пред Районен съд – П. в производството по АНД №
960/2019 г, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на
влизане в сила на незаконосъобразния акт до окончателното й изплащане, както и
направените разноски.
Ищецът
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал спрямо него
ЕФ серия К № 2654899 на ОДМВР – Перник. Същият е обжалван пред Районен съд –
П.. Образувано е АНД № 960/2019 г. по
описа на съда, по което ищецът е представляван от адвокат, комуто е
заплатил адвокатско възнаграждение от 200,00 лв. /двеста лева/. С постановеното
по делото решение електронният фиш е отменен като незаконосъобразен, поради
което ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от 200,00
лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение. Прави искане и за присъждане на направени
разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание
ищцовото дружество – редовно призовано, не изпраща представител. Не се явява и
упълномощеният му представител адв. Д.Т.. Същата представя писмени бележки и
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът директорът на ОДМВР – П., редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт Звездалина В.*** с пълномощно
по делото. Пледира за оставяне на исковата молба без уважение. Счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура
Перник - редовно призована, се представлява от прокурор Р. Р. от Окръжна прокуратура - Перник. Счита, че исковете са доказани по
основание и размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен съд - Перник, като обсъди релевираните
с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/,
че ОДМВР – Перник е издала Електронен фиш серия К, № 2654899. Същият е оспорен по съдебен ред, за което пред Районен съд – П. е
образувано АНД № 906 по описа на съда за 2019 г. С постановеното по делото
Решение № 472/17.07.2019 г. електронният фиш е отменен. Съдебният акт не е
обжалван и е влязъл в сила.
В
производството пред Районен съд – П. ищцовото дружество е ползвало адвокатска
защита и е било представлявано от адв. Д.Т. ***, съгласно
пълномощно от 20.06.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие от
12.07.2019 г. Страните по сключения договор са уговорили възнаграждение в
размер на 200,00 лв., които видно от отбелязването са платени в брой.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 906/2019 г. по описа на Районен съд П., съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Електронен фиш серия К, № 2654899 и Решение № 472/17.07.2019 г., както и Договор за
правна защита и съдействие от 12.07.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска – Главна дирекция „Национална полиция“, в качеството
му на държавен орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е
установена по съдебен ред.
Разгледан по същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на електронен
фиш, който е отменен след протекло съдебно производство, за ищцата са настъпили
имуществени вреди, представляващи направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение. Тъй
като имуществената отговорност по този закон е
обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове,
действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно
доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.
Електронен фиш
серия К, № 2654899 на ОДМВР – Перник представлява административен акт. Същият е оспорен по съдебен ред, за което
е образувано АНД № 906/2019 г. по описа на Районен съд – П.. С Решение №
472/17.07.2019 г. по същото дело съдът е отменил електронният фиш, с който на
„***“ АД е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. С
оглед на изложеното, отмененият в съдебното производство административен акт
попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен по съответния ред - обжалване по административен и/или съдебен
ред, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка
между издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга
страна, от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от
съдействие от 12.07.2019
г., а и от материалите по АНД № 906/2019 г. на Районен
съд – П. е видно, че ищецът е бил представляван от адвокат и му е заплатил за
това адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/. Сумата е
платена в брой и това е отбелязано в договора. Т.е разходът е направен и
доказан. От това следва, че е налице вреда, както и пряка и непосредствена
причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен административен
акт.
Въз основа
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че главният иск на „***“ АД –
с. ***, обл. Шумен, е доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за
обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира действително
причинени й имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за платено
адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е отменен като
незаконосъобразен издаден срещу нея административен акт.
С оглед на
горния извод относно главния иск, следва да бъде разгледана и акцесорната
претенция за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
увредата: 24.08.2020 г. /датата, на която е влязло в сила Решение №
472/17.07.2019 г. , постановено по АНД № 906/2019 г. по описа на ПРС/, до
окончателното изплащане на задълженията. При задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането /чл.86 и
чл.84, ал.3 от ЗЗД/, поради което и този акцесорен иск се явява доказан по
основание и следва да бъде уважен. Затова ОДМВР – Перник следва да бъде осъдена
да заплати на ищцовото дружество и поисканото обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху уважената част от предявения иск, считано от датата на
увреждането - 24.08.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът е направил разноски и в хода
на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по
чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски
– дължима държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждението за
един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 04.05.2020
г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/ и е платено в брой в момента на
подписването му.
Така
мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник – гр. Перник, ул. Самоков № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ АД – с. ***, обл. Ш., представлявано от изпълнителния директор
Т.Н.Д., сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в производството
по АНД № 906/2019 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Перник – гр. Перник, ул. Самоков № 1, ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ АД – с. ***, обл. Ш., представлявано от изпълнителния директор Т.Н.Д.,
направените
по делото разноски в размер на 310,00 лв. /триста и десет лава/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/