Определение по дело №1597/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/, вр.чл.226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

С Решение № 8949/18.07.2024г. по адм.д. № 3665/2024г., Върховният административен съд е отменил Решение № 1781/18.12.2023г. по адм.д. № 1451/2023г. на Адм.съд - Варна, ХХІХ-ти състав, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови този резултат, ВАС е приел, че задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето, като липсва идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудов договор и валидно възникнало, и непрекратено трудово правоотношение, само по себе си не е достатъчно за да възникне осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Необходимо е лицето действително да упражнява трудова дейност в рамките на трудовото правоотношение.

При така даденото тълкуване на материалния закон е прието, че решението на Адм.съд - Варна е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т.к. съдът неправилно не е обсъдил събраните по делото доказателства, по съображения, че с оглед предвидения в чл.74, ал.2 КТ ред за обявяване недействителността на трудов договор, не би могъл да обсъжда същите по същество по повод установяване на реалното осъществяване на трудови функции по трудовия договор. Дадени са указания при новото разглеждане съдът да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи, след като отговори на всички относими доводи и възражения на страните по делото.

С оглед изложеното, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-03-79/22.05.2023г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на „Б. К. 20-20“ ЕООД, ЕИК ***, [населено място], против Задължителни предписания № ЗД-1-03-01318346/08.03.2023г. по чл.108, ал.1, т.3 КСО, дадени към Констативен протокол № КП-5-03-01317286/06.03.2023г., с които дружеството е задължено да заличи подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО с декл. Обр.1 по Наредба Н-13/17.12.2019г. за по отношение на В. Б. Л., [ЕГН] за периода 15.09.2021г. - 31.01.2023г.

Доколкото основните оплаквания на жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото са били за липса на компетентност на контролните орани на НОИ да се произнасят по въпросите за съществуването на трудово правоотношение, което е основание за възникването и съществуването на осигурително правоотношение, както и че липсва правно основание да се установява съществуването на осигурително правоотношение, което е възникнало въз основа на предходно трудово правоотношение, без да се произнесат инцидентно по неговото съществуване, следва в контекста на задължителните указания на ВАС по тълкуването и приложението на материалния закон, да се даде възможност на жалбоподателя да прецизира доводите си за незаконосъобразност на оспореното решение.

Водим от горното и на основание чл.154, ал.1, вр. чл.150, ал.1, т.6 и чл.150, ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2024г. от 9,15 часа, за когато да се призоват страните, конституирани при предходното разглеждане на делото: жалбоподател - „Б. К. 20-20“ ЕООД, ЕИК: ***, [населено място] и ответник - директора на ТП на НОИ - Варна.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с молба с препис за ответника, да прецизира доводите си за незаконосъобразност на Решение № 2153-03-79/22.05.2023г. на директора на ТП на НОИ - Варна, в контекста на указанията по тълкуването и приложението на материалния закон, дадени с Решение на ВАС № 8949/18.07.2024г., както и да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани във връзка с направените уточнения по жалбата.

УКАЗВА на жалбоподателя, в случай че състави уточняващата молба като електронен документ, подписана с електронен подпис, да представи към същата доказателства за внесена държавна такса по чл.102з, ал.3 ГПК (определена по реда на чл.23, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - 2лв., а ако преписът е повече от една страница - за всяка следваща по 1лв.), за служебно възпроизвеждане на препис от същата за другата страна.