Решение по дело №30110/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21023
Дата: 20 ноември 2024 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20241110130110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21023
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110130110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С......., срещу Б. Е. Ч. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична, обл. София (столица), с
която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от 547,01 лв. главница за неплатени задължения за ползвани
електронни съобщителни услуги и сумата от 410 лв. неплатени суми по
договор за продажба на устройство на изплащане № ********* за период от
16.03.2022 г. до 06.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023
г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 64511/2023г. по описа на СРС 168 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен между „А. Б.“ ЕАД и Б. Е. Ч.
рамков договор № ********* от 09.01.2020 г. и приложения към него на
ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и му е продадено
устройство на изплащане, чиито цени са начислявани по 1 партида с №
М6463508. Предоставените услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен
№ ***********, фиксирана услуга интернет № 101002072233, фиксирана
услуга телевизия № 201002854055 и фиксирана услуга интернет през мобилна
мрежа на мобилен № *********. Продаденото устройство на изплащане е
Апарат Xiaomi Mi10TLite128GB Blu+HF TTE. По така посочената партида, за
периода от 16.03.2022 г. до 06.11.2022 г., ответникът е натрупал и съответно не
е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите
условия на „А. Б.” ЕАД следните задължения: 547,01 лв. – непогасена сума за
предоставени услуги, както и 410,00 лв. – непогасена сума за устройства на
изплащане. Общо, претендираната сума е в общ размер на 957,01 лв. Ето защо
моли за уважаването на предявените искове.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 228, ЗЕС.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по
иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС /1/ наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; /2/ изпълнение на
договора от ищеца - предоставяне на телекомуникационните услуги и /3/
тяхната стойност, в резултат на което за ответника е възникнало задължение
да заплати месечна такса и възнаграждение за ползваните услуги.
С доклада по делото съдът е разпределил по иска по чл. 79, ал.1, вр. чл.
228 ЗЕС в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното правоотношение по договора за
доставка на електронни съобщителни услуги и предоставянето на услугите по
договора с ответника в твърдените периоди, както и цената на доставените
услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от
ищеца вземания.
От представените и приети, по делото писмени доказателства (договор
№********* от 09.01.2020г.и приложенията към него всичките именувани
„приложение №1“ се установява, че между страните има сключени договори
за далекосъобщителни услуги.
Представените по делото договори за мобилни услуги, и допълнителни
приложения, носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена
автентичността на тези документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни
договорни правоотношения по сключени между страните договори, подробно
описани по - горе, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята
мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на
отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, "електронна съобщителна услуга"
е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или
предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи,
включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието
и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не
се включват услугите на информационното общество, които не се състоят
изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни
мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил
възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н. С оглед предоставените и реално
използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените
СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за
2
достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени
доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по
договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото
се установява и от неоспорените детайлни.
Ответникът не твърди и не установява да е извършил плащания на
предоставените услуги.
При това положение съдът намира, че искът за стойността на
доставените мобилни услуги се явява основателен.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.
200, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Според чл. 200, ал.1 ЗЗД купувачът е длъжен да плати цената и да
получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на
вещта, освен ако е уговорено друго, както е в случая чл. 200, ал.2 ЗЗД.
По делото е представен договор за продажба на изплащане отново с
номер ********* от 02.12.2021г. по силата на който ищецът се задължил да
прехвърли собствеността на ответника върху собствеността на мобилно
устройство като последният се задължава да заплати цената, разсрочено на 23
месечни вноски и една първоначална вноска в общ размер на 491,50 лева.
Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол, носещ
подписа на ответника на 02.12.2021г. му е предаден процесният апарат Xiaomi
Mi10TLite128GB Blu+HF TTE.
В случая ответникът отново не е оспорил автентичността на
представените документи и не е представил доказателства за заплатена
стойността на устройството.
При това положение съдът намира че и искът за заплащане на цената на
продадената вещ в случая апарат Xiaomi Mi10TLite128GB Blu+HF TTE се
явява основателен.
Ответникът е представил приемо-предавателен протокол от който е
видно, че същият е върнал в търговски обект на ищеца устройство но същото
не е процесния апарат.
При това положение съдът намира, че исковете се явяват основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
По отношение разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът който е
представил доказателство за сторени разноски в размер на 25 лева държавна
такса за исковото производство и 35,95 лева за заповедното, които следва да
му бъдат присъдени.
На ищеца се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение
които съдът определя на 100 лева за двете производства като взе предвид
фактическата и правната сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Б. Е. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ.
Столична, обл. София (столица) ДЪЛЖИ на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С......., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал.1 ЗЗД сумите от сумата от
547,01 лв. главница за неплатени задължения за ползвани електронни
съобщителни услуги и сумата от 410 лв. неплатени суми по договор за
продажба на устройство на изплащане № ********* за период от 16.03.2022 г.
до 06.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2023 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 64511/2023г. по описа на СРС 168 състав.
ОСЪЖДА Б. Е. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С....., общ. Столична,
обл. София (столица) ДА ЗАПЛАТИ на „А. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С......., на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сторените разноски в размер на 25 лева държавна такса за исковото
производство и 35,95 лева за заповедното, както и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в двете производства.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4