Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                   гр. София, 14.11.2018г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

                                                                                         

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.т.д. № 2287 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.

        Образувано е по жалба вх. № 20181026135510 на Фондация “Е.А.Т.“ срещу отказ рег. № 20181016131132-2/22.10.2018г.  по заявление   вх. № 20181016131132 на жалбоподателя, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на ново наименование на фондация – „Институт за търговски арбитраж“, по поле 2 по партидата на фондацията, с ЕИК *******. 

            Отказът е мотивиран с това, че при изменението на  учредителния акт в частта на наименованието липсва нотариална заверка на подписа (съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, за учредяване на фондация приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени подписи и би следвало при следващо изменение на учредителния акт да бъде спазена същата форма), както и освен относно наименованието представеният към заявлението учредителен акт съдържа и други промени.

Жалбоподателят намира отказа на Агенцията по вписванията  незаконосъобразен основно поради това, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ относно формата на учредителния акт при учредяване на фондация приживе е неприложима при изменение на учредителния акт, включително за обстоятелства извън тези по чл. 34, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗЮЛНЦ. 

По жалбата съдът намира следното:

            Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

            По същество  жалбата е основателна.

Фондация “Е.А.Т.“, учредена през 2015г. от В.Н.И.с учредителен акт с нотариална заверка на подписа, е била пререгистрирана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията  на 10.04.2018г. с вписване 20180410170453. Учредителят е бил и управител на фондацията. Съгласно учредителния акт, изменение и допълнение на акта е можело да бъде правено от управителя (клаузата на § 14).

През август 2018г. учредителният акт е бил изменен от учредителя с посочване, че за последващи изменения и допълнения на акта не е необходима нотариална заверка на подписа, както и за управител на фондацията  от учредителя е била определена К.К.В.Д.Б.. Бил е променен и адресът на управление.

Промените са били заявени за вписване  със заявление вх. № 20180929173810. Измененият учредителен акт (с обикновена писмена форма) е бил обявен по партидата на фондацията, а К.К.В.Д.Б. – вписана като управител. Със същото вписване е бил променен и адресът на управление на Фондация “Е.А.Т.“  (вписване 20181005142654).

С писмено решение на управителя К.К.В.Д.Б. наименованието на фондацията  е било променено на „Институт за търговски арбитраж“, както и тази промяна е била отразена в  учредителния акт.

Решението на управителя, ведно с учредителния акт, също с обикновена писмена форма, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове и документ за внесена такса,  са били представени със заявлението образец А16  вх. № 20181016131132 на жалбоподателя за вписване на новото  наименование, при което от длъжностно лице по регистрацията е бил постановен и оспорваният отказ.

По разбиране на настоящия съдебен състав отказът е бил незаконосъобразен.   

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, изискваща нотариално заверен подпис, е приложима единствено относно формата на едностранния учредителен акт на учредителя при учредяване на фондация приживе  и то относно съществените елементи на акта – безвъзмездното предоставяне на имущество и нестопанските цели, за които това имущество се предоставя  (арг. чл. 34, ал. 2 от ЗЮЛНЦ). Целта е обезпечаването на правната сигурност, тъй като имуществото, предоставяно с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при нейното възникване (чл. 33, ал. 4 от ЗЮЛНЦ).

  Изменението на учредителния акт  е част от правилата относно правомощията на органите на фондацията (чл. 34, ал. 1, т. 8 от ЗЮЛНЦ) и те се определят от учредителя в учредителния акт. Веднъж постановен в изискуемата форма по чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, в учредителния акт се определя от кого може да бъде изменян, при какви предпоставки и с какъв последващ акт. Съществува вероятност и за невъзможност за такова изменение (невъзможност измененията да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или от закона ред), при което окръжният съд по седалището на фондацията  извършва промените.  Съдът е длъжен да извърши действията в съответствие с волята, изразена с учредителния акт (чл. 34, ал. 4 от ЗЮЛНЦ). Т.е. след постановяването на акта, релевантна е единствено волята на учредителя.

В случая от учредителя на Фондация “Е.А.Т.“, и съгласно учредителния акт с формата по чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ,  е било прието, че следващи изменения  на  акта ще бъдат правени  от управителя на фондацията, без специална форма на изявлението, съответно на променения учредителен акт, и без конкретни условия (предпоставки) за такава промяна.

В съответствие с предвиденото в учредителния акт, от действащия управител     К.К.В.Д.Б. е било взето писмено решение за промяна на наименованието на фондацията и няма основание това ново наименование да не бъде вписано, с обявяване на съответно изменения учредителен акт.

Възприетото от длъжностното лице по регистрацията за приложимост на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЮЛНЦ при исканото вписване не се споделя от съда.

Не се касае и за други промени в учредителния акт, а единствено за пропускане на името на учредителя в клаузата на § 8 от учредителния акт, но това няма отношение към обстоятелствата, за които е било поискано вписването със заявлението вх. № 20181016131132. 

 Или при изложеното подадената жалба по делото е основателна и следва да бъде уважена. Не се установяват пречки за исканото вписване. 

Воден от горното съдът    

                               

           

                                                           Р Е Ш И:

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20181026135510 на Фондация “Е.А.Т.“, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „*********, отказ рег. № 20181016131132-2/22.10.2018г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията  по заявление   вх. № 20181016131132.

 УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване. 

Решението е окончателно, съгласно чл. 537, ал. 1 от ГПК.

Препис от   решението  да се изпрати на Агенция по вписванията.                          

 

                                                                                  Съдия: