Решение по дело №253/2019 на Окръжен съд - Шумен

                      

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                               №215

                                          гр. Шумен, 23.10.2019г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на  двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                    Председател: М.Маринов

                                                                          Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                          2.З.Иванова

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  В.гр.дело №253 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        С решение №81 от 11.04.2019г. по гр.д.№652/2017г., ВПРС е  отхвърлил предявените от Ф.С.Д. и М.А.Д. срещу Р.Д.В.  и П.Г.В.,  в условията на първоначално обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между ищците и ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот сграда кантар с площ 30 кв.м, построена в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.М., общ.В., обл.Ш.,  представляваща едноетажна сграда с предназначение кантар, както и на поземления имот върху който е построена същата и да бъдат осъдени ответниците Р.Д.В. и П.Г.В. да им предадат владението върху посочения недвижим имот, като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се деловодни разноски. Решението е постановено при участието на Кооперация „Преслав“ЕИК - в несъстоятелност, представлявана от синдика Д.Н.И., като трето лице-помагач на страната на ответниците. 

        Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които го обжалват изцяло. Твърдят, че същото било необсновано и неправилно. Съдът формирал изводите си без да прецени твърденията в исковата молба и доказателствата по делото. В мотивите си залегнал на презумпция, че процесната сграда принадлежала на кооперация „Преслава”/в несъстоятелност/ към момента на продажбата от синдика/ , което било недопустимо. Неправилен се явявал и изводът, че ищците можели да придобият процесната сграда само въз основа на десетгодишна придобивна давност, тъй като владението им било недобросъвестно. Безспорен бил и фактът, че процесната сграда не била самостоятелен обект на правото, тъй като нямала статут на самостоятелна сграда, а съставлявала допълващо застрояване по смисъла на р.VІІ, гл.ІІІ от ЗУТ.  Молят съда да постанови отмяна на  решението и постановяване на друго,  с което заявените претенции бъдат уважени изцяло. 

           Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези допуснати  във въззивното производство, намери жалбата за  неоснователна.

         С постановление за възлагане на недвижими имот от 14.09.2011 г. по изп.д.№2011*0400166 по описа на ЧСИ *с рег.№*, върху ответника Р.Д.В. е бил възложен-УПИ ХІV-310 в кв.3, бивш УПИ ІV в кв.3Г по плана на с.М., Ш.обл. с площ от 13573кв.м., ведно с построените в него : трафопост, навес метален-стоманена конструкция, покрив-ламарина, иззидан от три страни, склад за фураж-тухлена постройка с покрив керемиди, навес за зърно-бетонова конструкция в покрив бетонови панели и площадка с положен асфарт, при граници: улица, , УПИ ХІІІ-208, улица, УПИ ХVІ-311, УПИ ХV-312 и мера., като постановлението е влязло в законна сила на 14.09.2011г..

          Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот №137/13.02.2012 г., том ІІ, рег.№615, дело №97/2012 г. по описа на нотариус с рег.№*, на  13.02.2012г,. Р.Д.В. и П.Г.В. били признати за собственици на следните недвижими имоти:1/стопанска сграда-зърносушилня с приемен бункер  с РЗП 70кв.м.; 2/ стопанска сграда с ел.табло с РЗП 12кв.м. и 3/сграда-кантар с РЗП 30 кв.м., разположени в УПИ ХІV-310 в кв.3 по плана на с.М., Ш.обл..

         По силата на предварителен договор от 24.02.2012г. ответниците и ищецът Ф.С.Д. се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на собствения на продавачите недвижим имот:УПИ ХІV-310 в площ от 12222кв.м. в с.М., Ш.олб., ведно с построените в него: трафопост, навес метален, склад за фураж, навес за зърно и площадка с положен асфалт. В р.VІ, чл.7 от договора страните са се договорили, че в сделката, предмет на договора не влизат следните недвижими имоти и съоръжения: 1/стопанска  сграда-зърносушилня с приемен бункер  с РЗП 70кв.м.; 2/ стопанска сграда с ел.табло с РЗП 12кв.м., 3/сграда-кантар с РЗП 30 кв.м.,  4/колиен кантар-50 тона и 5/зърносушилня-метарна част, ведно с 3 бр. релери, обслужващи складовете, ел.табло, проводници и кабели, обслужващи сушилнята, 2бр. цистерни /30т и 1т/ и циклон-1бр..

       Видно от отразеното в нотариален акт за продажба на недвижим имот №113 от 06.06.2012 г., том *, рег.№*, дело №646/2012 г. на нотариус с рег.№*,  ответниците Р.Д.В. и П.Г.В., на 06.06.2012г. продали на Ф.С.Д., регистриран като ЗП”Ф.С.Д.” следния недвижим имот-УПИ ХІV-310 в кв. 3, бивш УПИ ІV в кв.3Г по плана на с.М., Ш.обл. с площ от 12222кв.м., заедно с разположениет в него: навес метален, склад за фураж, навес за зърно, площадка с положен асфалт и само 9/10ид.ч. от трафопост, заедно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота.

         С решение №118/08.04.2014 г. по гр.д.№194/2013 г. на ВПРС, е признато за установено по иска на Ф.С.Д.  и М.А.Д., предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу Р.Д.В. и П.Г.В., че последните не са собственици на следните движими и недвижими имоти, находящи се в УПИ ХІV-310 в кв.3 по плана на с.М., Ш.обл.: стопанска сграда-зърносушилня с приемен бункер  с РЗП 70кв.м.;  стопанска сграда с ел.табло с РЗП 12кв.м., сграда-кантар с РЗП 30 кв.м., сграда-зърносушилня, разположена върху стоманенобетонен фундамент с РЗП 81кв.м. ведно с 3 бр. релери, обслужващи складовете и елпроводниците и кабелите, страда-колиен кантар от 50т, цистерна с вместимост 30т, разположена върху стоманобетонен фундамент с РЗП 80кв.м. и цистерна с вместимост 1т., на основание чл.109 от ЗС ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се във влизане в недвижимия имот-УПИ ХІV-31- и изнасянето на елементи от постройките и съоръженията, намиращи се в него. Със същото решение е отменен нотариален акт №137, т.ІІ, рег.*, д.№97/2012г. на нотариус с рег.№* и е отхвърлен предявения от Р.Д.В. и П.Г.В. срещу Ф.С.Д.  и М.А.Д. иск с правно основание чл.109 от ЗС, за преустановяване на неоснователни действия, изразяващи се в недопускане и възпрепятстване на достъпа им до намиращите се в недвижим имот-УПИ ХІV-310 сгради и стопански съоръжения: зърносушилня с приемен бункер  с РЗП 70кв.м.;  стопанска сграда с ел.табло с РЗП 12кв.м., сграда-кантар с РЗП 30 кв.м., сграда-зърносушилня, разположена върху стоманенобетонен фундамент с РЗП 81кв.м. ведно с 3 бр. релери, обслужващи складовете и елпроводниците и кабелите, обслужващи сушилнята, страда-колиен кантар от 50т, цистерна с вместимост 30т, разположена върху стоманобетонен фундамент с РЗП 80кв.м. и цистерна с вместимост 1т., предявения от В.срещу Д. иск с правно основание чл.64 от ЗС, за определяне правото им на ползване върху част от недвижим имот УПИ ХІV-310, собственост на ответниците, представляващи прилежащи площи към всяка една от следните постройки: зърносушилня с приемен бункер  с РЗП 70кв.м.;  стопанска сграда с ел.табло с РЗП 12кв.м., сграда-кантар с РЗП 30 кв.м., сграда-зърносушилня, разположена върху стоманенобетонен фундамент с РЗП 81кв.м. ведно с 3 бр. релери, обслужващи складовете и елпроводниците и кабелите, страда-колиен кантар от 50т, цистерна с вместимост 30т, разположена върху стоманобетонен фундамент с РЗП 80кв.м. и цистерна с вместимост 1т., включително и правото на преминаване до постройките. Отхвърлен е и предявеният от Василеми срещу Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 1250лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съответно иска с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД за сумата 100лв., обезщетение за забава.

        С определение от 06.04.2015 г. по т.д.№ №335/2012 г. на ШОС е разрешена продажба по реда на чл.718 от ТЗ на имуществото на несъстоятелния длъжник – Кооперация „Преслав“/н/ - съоръжение колиен кантар, находящ се в с.М., общ.В.П., обл.Ш.  и  пет тонен мостови кран. 

        На 24.04.2015 г. ответниците са закупили от Кооперация „Преслав“ в несъстоятелност съоръжение – колиен кантар, за което е издадена фактура №**********/24.04.2015 г..

      С постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2017г. по т.д.№335/2012г. на ШОС, на Р.Д.В. е възложена собствеността върху следния недвижим имот от масата на несъстоятелността на кооперация „Преслава”/в несъстоятелност/-гр.В.П., предмет на продажба чрез търг с тайно наддаване на 28.04.2017г.: сграда-кантар с площ 30кв.м., построена в УПИ ХІV-310 в кв.3 по плана на стопанския двор на с.М., Ш.обл., представляваща едноетажна сграда с предназначение кантар, изградена в съответствие с одобрени строителни книжа и разрешение за строеж №16 от 20.03.1987г., издадено от община В.П.. Постановлението е влязло в законна сила на 23.06.2017г.. Съгласно  протокол от 01.08.2017г. синдикът не е успял да  въведе купувачът Р.Д.В. във владение на недвижимия имот.  С определение от 23.08.2017г. по същото дело  съдията-докладчик е указал на синдика да извърши въвод на В. във владение на имота.

         По делото са представени също  разрешение за строеж №16/20.03.1987 г., изд. от Общински народен съвет гр.В.П., извлечение от инвентарна книга на Кооперация „Преслав“ ЕИК ., операционна бележка от 24.04.2015 г. Банка ДСК ЕАД, от Р.Д.В., преводно нареждане от 24.04.2015 г., протокол за проведена продажба по реда на чл.717в от ТЗ на имущество на „Кооперация“Преслава“ насрочена с обявление от 30.03.2017 г. по ТД№335/2012 г. по описа на ШОС.

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, в процесния поземлен имот УПИ ХІV-310 в кв.3 по плана на с.М.  са разположени следните сгради: 1.стопанска сграда-кантар-масивна сграда със стоманобетонови основи, колони, греди, тухлени стени , измазани отвън и отвътре, плосък бетонвов покрив, дограма-ПВС, с функционално предназначение-сграда кантар с площ 30кв.м., пред сградата на улицата има бетонен навес и кантар; 2.стопанска сграда-склад за фураж; 3.стопанска сграда-навес за зърно; 4.стопанска сграда с ел.табло; 5. стопанска сграда/зърносушилня/5.1 към стопанска сграса/силоз за сушилня/; 6.стопанска сграда/навес за зърно/; 7. сграда-трафопост; 8.бетонова площадка за два броя цистерни; 9.бетоново торохранилище-място за оборски тор Вещото лице сочи, че двете цистерни и зърносушилнята били прекрепени към терена, чрез метални части за стоманобетонови фундаменти, а всички сгради и съоръжения били трайно прикрепени към терена,  и като такива съобразно тяхната конструкция, технически показатели, архитектурно строителни работи, инсталации и начин на ползване представлявали подобрения в имота. Всички сгради били с предназначение да се съхранява в тях селскостопанска продукция,    а в сгради 2, 3, 6 и 9 се отглеждали и обслужвали жимотни. Сградата-кантар с площ от 30кв.м. не можела да бъде отделена от терена. Същата била технически свързана с техническото съоръжение кантар-50т разположено на уличната регулация пред сградата и обслужва същото съоръжение.. Сградата-кантар  с площ от 30кв.м./ведно с навеса и колийния кантар/ била обособена постройка и представлявала самостоятелен обект. По смисъла на ЗУТ при определено основно застрояване  за селскостопански нужди, всички сгради в имота имали предназначение за съхраняване и обработване на селскостопанска продукция и са основно застрояване..

     При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

      Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

      Съобразявайки изложените в исковата молба обстоятества и заявения петитум, съдът намира, че предмет на настоящия спор е ревандикационна претенция предявена от   Ф.С.Д. и М.А.Д. срещу Р.Д.В. и П.Г.В.  по отношение на сграда-кантар с площ от 30кв.м., находяща се в УПИ ХІV-310 в кв.3 по плана на с.М., представляваща едноетажна сграда с предназначение кантар. Правото на строеж върху сграда, която вече е изградена, включва правото на собственост върху постройката и правото да се държи постоената сграда върху съответната част от   чуждия имот. 

     За   уважаването  на  ревандикационен иск  е    необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: На първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е фактът на владението върху процесната сграда, а именно, че същото се осъществява от ответната страна. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.

     Досежно първата от тях:   Фактическите твърдения, с които ищците  обосновават възникването на правото на собственост  в техния патримониум са  за покупко-продажба, оформена с нотариален акт №125, т.ІV, д.№727/2012г., евентуално  давностно владение, осъществено за период от пет години и два месеца  /06.06.2012г.-28.08.2017г./.  

Настоящият състав счита, че по делото не бе установено ответниците да са придобили правото на собственост върху процесната сграда посредством сочения способ- покупко-продажба. Видно от отразеното в акта, ответниците са прехвърлили на ищеца/който към този момент е бил в граждански брак с втората ищца/ правото на  собствеността върху УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.М., общ.В., обл.Ш. с площ 12222 кв.м., ведно с построените в него сгради навес метален - стоманена конструкция, покрив-ламарина, иззидан от три страни, склад за фураж-тухлена постройка с покрив керемиди,  навес за зърно-бетонова конструкция с покрив бетонови панели и площадка-асфалт, 9/10 ид.ч от трафопост, заедно с всички подобрения, насаждения и приращения в имота. В акта не е посочена процесната сграда-кантар, така както е направено с останалите сгради/две от които представляват  навеси/, по отношение на които се прехвърля правото на собственост. Освен това, видно от отразеното в предварителния договор за покупко-продажбата на сочения поземлен имот и сгради, страните изрично са се уговорили, че извън предмета на сделката остават други три сгради, сред които и процесната-сграда-кантар с РЗП 30кв.м.. Както в предварителния договор, така и в крайния договор за покупко-проджаба продажната цена е една и съща-уговорената 160 000лв., което също е в подкрепа на извода, че в предмета на продажбата не влиза процесната сграда и транслативен ефект по отношение на същата в патримониума на ищците не е настъпил. Такъв ефект не е могъл да настъпи и доколкото към този момент продавачите по сделката- Р. и П. В., не са се явявали собственици на сградата.  Същите са се легитимирали като собственици на имотите, предмет на покупко-продажбата с   Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.09.2011 г. по ИД№2011*0400166 по описа на ЧСИ с рег.№*, вписано в Служба по вписванията гр.В.П. вх.рег.№2772/1509.2011 г., акт №184, том , дело №1398/2011 г./което е и изброено като документ представен при изповядване на сделката/,  но в обхвата  на същото не  е включена процесната сграда – кантар. Същата не е била предмет на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело видно и от наложената възбрана в полза на взискателя по същото. Следва да се посочи, че твърденията на самите ищци, изложени в  исковата им молба по  гр.д.№194/2013 г. на ВПРС са в смисъл, че Р.Д.В. и П.Г.В. не са станали собственици на процесната сграда-кантар, тъй като не са я придобили по силата на постановлението за възлагане, съответно не са могли да им я прехвърлята с последващата сделка/оформена с нотариален акт №125, т.ІV, д.№727/2012г./, като с оглед тези твърдения са предявили и отрицателния установителен иск, който е уважен. При положение, че  праводателите им не са собственици на процесната сграда, няма как вещноправният ефект да е настъпил в техния патримониум.

Неоснователно се явява твърдението на ищците, че процесната постройка не била самобстоятелен обект на правото на собственост. Съгласно заключението на ССЕ, същата представлява масивна сграда със стоманобетонови основи, колони, греди, тухлени стени , измазани отвън и отвътре, плосък бетонвов покрив, дограма-ПВС, с функционално предназначение-сграда кантар с площ 30кв.м., пред сградата на улицата има бетонен навес и кантар и същата не можела да бъде  отделена от терена. Същата била технически свързана с техническото съоръжение кантар-50т разположено на уличната регулация пред сградата и обслужвала същото съоръжение. Вещото лице сочи и че по смисъла на ЗУТ при определено основно застрояване  за селскостопански нужди, всички сгради в имота имали предназначение за съхраняване и обработване на селскостопанска продукция и са основно застрояване. В съдебно заседание добавя, че  селскостапанският двор вече бил разделен на различни УПИ.  Предвид това и следва да се приеме, че процесната сграда отговаря на критериите за самостоятелен обект, същата не представлява и допълващо застрояване.

В този смисъл и не би могло да се приеме, че с постановлението за възлагане, съдебният изпълнител бил възложил на праводателите на ищците и собствеността върху сградата-кантар. В постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан.

Досежно твърдението за изтекла придобивна давност:  Ищците твърдят придобиване на сградата по давност-въз основа на добросъвестно владение, осъществено за период от пет години и два месеца  /06.06.2012г.-28.08.2017г./. 

    Доколкото страната твърди придобиване на имота по давност и не се е снабдила с констативен нотариален акт досежно това обстоятелство, то същата следва да докаже фактите, обуславящи соченото от нея  придобивно основание и то чрез провеждане на  пълно и главно доказване.

    Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. И в двете хипотези, за  придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

        В настоящия случай надлежни доказателства в тази насока не бяха събрани. Ищцовата страна не ангажира каквито и да е  доказателства, че е осъществявала  фактическата власт върху процесната сграда през сочения период от   пет години – /06.06.2012г.-28.08.2017г./.

      Следва да се посочи и че в случая не може да се приложи кратката петгодишна давност, тъй като осъществяваното от  ищците владение не е добросъвестно Същите не са придобили имота на основание, годно да ги направи собственици.  Не бе установено предмет на покупко- продажбата по  нотариален акт за продажба на недвижим имот №113 от 06.06.2012 г., том *, рег.№*, дело №646/2012 г. на нотариус с рег.№* да е процесната сграда-кантар.  Безспорно са  и знаели, че праводателите им не са собственици/ видно от изложеното в   исковата им молба по  гр.д.№194/2013 г. на ВПРС/. Не се установи по отношение на ищците да е изтекъл десетгодишния давностен срок, а и същите не излагат твърдение в този смисъл.

Доколкото не е налице първият  елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС, то заявената претенция  се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. 

Само за пълнота следва да се посочи, че се установи, че ответниците владеят имота на годно основание.

          Безспорно е между страните, а и се установява от представения по делото нотариален акт №125, т.ІV, д.№727/2012г., че ищците са придобили посредством покупко-продажба правото на собственост върху целия УПИ ХІV-310 в кв.3 по плана на с.М., Ш.обл., включително и частта, върху която е изградена процесната сграда-кантар.

        От събраните в хода на производството писмени доказателства/ разрешение за строеж №16/20.03.1987 г., изд. от Общински народен съвет гр.В.П., извлечение от инвентарна книга на Кооперация „Преслав“ ЕИК ., операционна бележка от 24.04.2015 г. Банка ДСК ЕАД, от Р.Д.В., преводно нареждане от 24.04.2015 г., протокол за проведена продажба по реда на чл.717в от ТЗ на имущество на „Кооперация“Преслава“ , постановление за възлагане на недвижим имот от 07.06.2017г. / се установява, че ответникът В. по време на брака си с ответницата В. е придобил  собствеността върху процесната сграда-кантар. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателите, че по делото не били представени надлежни доказателства за това обстоятество. Не се спори между страните, че кооперация“Преслава“ се е явявала собственик на процесното УПИ ХІV-310 в кв.3/стопанския й двор/, доколкото и В., и Д. черпят правата си по отношение на имота  от кооперацията. С изграждането на сградата-кантар/съгласно издаденото разрешение за строеж  №16/20.03.1987г./ в собственото й място, кооперацията е станала собственик и на тази сграда. С постановление за възлагане сградата е възложена на ответниците, съответно същите от представителя на кооперацията-синдикът са били въведени във владение на сградата.

           Несъстоятелно се явява твърдението на жалбоподателите, че липсвал правен механизъм синдикът да продаде и поземлената площ върху която е построена процесната сграда-кантар, тъй като имотът бил отчужден много преди откриване на производството по несъстоятелност. Синидикът е извършил продажба единствено на правото на строеж върху сградата, включващо към този момент правото на собственост върху постройката и правото да се държи постоената сграда в чужд имот.  Когато построяването на сградата е извършено, с факта че се прехвърля собствеността  върху отделната постройка, преминава върху приобретателя и вещното право на строеж върху мястото.

        Съгласно чл.64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение.   Ако той я е предоставил за ползване и на друго лице, то ще има същото правно положение по отношение на ползуването на терена като суперфициарния собственик. Прилежащата към сградата площ/площта върху която е изградена сградата и тази необходима за ползването й/ не стават собственост на суперфициара, но ползуването й не е без основание. Предвид това и съдът намира, че доколкото е налице основание за позването на сградата от страна на ответниците, то заявената ревандикационна претенция следва да бъде отхвърлена.

        Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците срещу ответниците иск да бъде признато за установено по отношение на последните, че ищците се явяват собственици на поземления имот, върху който е изградена процесната сграда/това е УПИ ІV-310 в кв.3 по плана на с.М., Ш.обл./ и да се придаде владението върху същия С ревандикационна претенция по отношение на сочения поземлен имот съдът не е бил сезиран, а и между страните не е налице спор, че собственици на соченотия поземлен имот се явяват ищците. В останалата част,  с която е отхвърлен  предявеният от  Ф.С.Д. и М.А.Д. срещу Р.Д.В.  и П.Г.В. иск за ревандикация на  сграда-кантар с площ 30 кв.м, построена в УПИ ХІV - 310 в кв. 3 по плана на с.М., общ.В., обл.Ш./ правото на собственост върху постройката и правото да се държи постоената сграда върху съответната част от   чуждия имот/,  като правилно и законосъборзано, решението следва да бъде потвърдено.   

        С оглед изхода на спора, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваеминте направените оп последните разноски пред въззивната инстанция в размер на 800лв..   

        Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

         ОБЕЗСИЛВА решение  №81 от 11.04.2019г. по гр.д.№652/2017г. на ВПРС в частта, с която е отхвърлена предявената от   Ф.С.Д. с ЕГН ********** и М.А.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. Г.С. от ШАК срещу Р.Д.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.С. от ШАК,  претенция с правно основание чл.108 от ЗС да бъде установено по отношение на ответниците, че ищците се явяват собственици на  поземления имот, върху който е изградена процесната сграда -УПИ ІV-310 в кв.3 по плана на с.М., Ш.обл., и да се придаде владението върху същия.

       ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.  

        ОСЪЖДА   Ф.С.Д. с ЕГН ********** и М.А.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв. Г.С. от ШАК да заплатят на  Р.Д.В. с ЕГН ********** и П.Г.В. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Ст.С., деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 800лв..          

        Решението е постановено при участието на Кооперация „Преслав“ЕИК - в несъстоятелност, представлявана от синдика Д.Н.И., като трето лице-помагач на страната на ответниците.   

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните. 

       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                2.