О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 16.06.2022 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РОСИЦА САВОВА
като разгледа докладваното от съдия Савова
гр.д. № 87 по описа за 2021г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с
вх.№260929/09.05.2022 г. от К.В.И., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П.П.
***/09.05.2022 г. от Е.Д.И., ЕГН **********, молба с вх.№260931/09.05.2022 г.
от К.В.И., ЕГН **********, молба с вх.№260932/09.05.2022 г. от *************“
ООД, ЕИК ********* и молба с вх.№260933/09.05.2022 г. от Е.Д.И., действаща чрез
пълномощника адв. К.Й.П., и тримата молители в качеството им на ответници по
гр.д.№87/2021 г. по описа на ОС Кюстендил.
Депозираните молби, всичките пет с идентично
съдържание, обективират искане на молителите да бъде изменено Решение
№260023/28.04.2022 г., постановено по гр.д.№87/2021 г. по описа на ОС Кюстендил
в частта на присъдените разноски, като в полза на ответниците бъдат присъдени
съдебни разноски за заплатено от последните адвокатско възнаграждение.
Основателността на искането се обосновава с
довода, че с оглед постановеното
отхвърляне на исковата претенция и доколкото ответниците с поведението
си не са дали повод за завеждане на иска, то на същите се следват сторените в
производството разноски.
В
срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор по молбата от пълномощника на
насрещната страна – адв. Г.Х.. По същество се аргументират доводи за
неоснователност на искането. Акцентира се, че при отхвърляне на исковете, като
погасени чрез плащане, се следват разноски в полза на ищеца.
След
преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Искането за изменение на решението в частта
за разноските е процесуално допустимо. Същото е направено от легитимна страна и
в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК –в срока
за обжалване на решението.
Разгледано по същество, съдът го намира за
неоснователно по следните съображения:
Отговорността за разноски по делото
създава облигационно отношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон с
разпоредбата на чл. 78 от ГПК. По своята правна същност тя е отговорност за
обезщетяване на понесените от съответната страна материални вреди във връзка с
неоснователно предизвикания правен спор, поради което защитата търсена с
искането за разноски наподобява по своята правна характеристика защитата,
търсена с осъдителния иск, допускаща принудителното удовлетворяване на
вземането. Следователно произнасяйки се по искането за заплащане на разноски по
водене на делото, всъщност съдът решава спор за материално право, което няма
самостоятелен характер и чието съществуване, упражняване и защита са обусловени
от съществуването на самото исково производство.
В случая спорът между страните е разгледан по
същество и с постановеното решение съдът е отхвърлил исковете. Преценката за
неоснователност на исковете съдът е направил въз основа на настъпил в хода на
делото факт - плащане на дължимите суми от страна на ответниците, с което
същите са погасили задълженията си. Към
момента на подаване на и. м. и до посочения момент за плащане погасяване
на задълженията не е извършено в претендирания обем и ищецът е следвало да
предяви горепосочените осъдителни искове, както и да стори разноски по делото –
за заплащане на д. т. и адвокатско възнаграждение, като по делото ответниците
са подали отговори, в които поддържат становище за неоснователност на
исковете.
Несъмнено в случая ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като претендираните суми
не са били платени своевременно, което е наложило да се иска принудително
удовлетворяване на вземанията, чрез предявяване на осъдителни искове.
Предвид
това по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК следва извод за
основателност на искането за присъждане на разноски сторени в исковото
производство. Независимо от обстоятелството, че исковете са отхвърлени, то
направените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответниците,
тъй като с поведението си са дали повод за завеждане на делото, оспорили са
исковете, което е и наложило ищецът да направи разноски – заплащане на д. т. и
процесуално представителство от адвокат при разглеждане на делото. Противното
разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по
делото, станал причина за предявяване на исковете. В този смисъл е константната
съдебна практика на ВКС. Сравни Определение
№ 60228/ 04.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021г.
Съдът се е съобразил с обстоятелството, че е налице сума, която е
погасена след издаване на заповедта за парично изпълнение , но преди предявяване на иска, при което е
изчислил по компенсация дължими разноски , които са присъдени и в полза на
ответника- юридическо лице , респ. и на пълномощниците адв.Константин П. и адв.П.П. при усл.на чл.38
ЗАдв., поради което не намира основание за изменение на решението в исканата
насока.
Мотивиран от изложеното и на основание с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№260929/09.05.2022 г. от К.В.И.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П.П. ***/09.05.2022 г. от Е.Д.И., ЕГН **********,
молба с вх.№260931/09.05.2022 г. от К.В.И., ЕГН **********, молба с
вх.№260932/09.05.2022 г. от *************“ ООД, ЕИК ********* и молба с
вх.№260933/09.05.2022 г. от Е.Д.И., действаща чрез пълномощника адв. К.Й.П., и
тримата молители в качеството им на ответници по гр.д.№87/2021 г. по описа на
ОС Кюстендил, обективиращи искане за изменение на Решение №260023/28.04.2022
г., постановено по гр.д.№87/2021 г. по описа на ОС Кюстендил в частта на
присъдените разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: