Решение по дело №2291/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 175
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520202291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

град Русе, 10.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора ….............………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2291 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „Валтранс“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 38-0001399/14.10.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че нарушението не е установено и доказано по изискуемият се от закона несъмнен начин, тъй като не са представени доказателства за назначаването на работа на водача и за това, че той е извършил превоз с автомобил на дружеството. На следващо място се инвокират доводи, че в АУАН и НП липсват данни за датата и мястото на извършване на нарушението, тъй като не е посочено кога водачът е назначен на работа и кога е допуснат да извърши превоз, без да има валидно удостоверение за психологическа годност, както и липсва информация за извършения превоз, което препятства възможността за установяване на обстоятелството, дали действително е извършван такъв. Релевират се доводи, че тези нарушения на процесуалните правила са съществени и не могат да бъдат отстранени от съда, поради и което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На следващо място се релевират доводи, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като водачът отговоря на изискванията за психологическа годност и няма допуснати нарушения или ПТП през периода на валидното удостоверение и са касае за първо нарушение от страна на дружеството, от което не са настъпили неблагоприятни последици.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 268647/24.09.2019г. от длъжностно лице при ОО „АА” град Русе, за това, че при извършена на 24.09.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Валтранс” ЕООД, притежаващо Лиценз № 1601 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение е било установено, че транспортното предприятие е допуснало осъществяването на превоз на товари с водач А.Р.Ф., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Удостоверението за психологическа годност на водача с № 359024 от дата 20.07.2016г. и е било валидно до 20.07.2019г., а новото удостоверение на водача е било с № 593626 от дата 14.08.2019г., като съгласно пътни листи с № 008464 от 21.07.2019г. до № 008010 до 09.08.2019г. – 15 броя пътни листи и тахографски листи на водача А.Р.Ф. е било установено, че същият е извършвал управление. Така установените факти, актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП, извършено от дружеството жалбоподател.

АУАН бил подписан без възражения от представляващия дружеството. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както в АУАН, така и в НП нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр, за което е ангажирана отговорността на дружеството е описано чрез посочване на всички обективни елементи на състава на това нарушение и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган правна квалификация.

Дружеството жалбоподател, в качеството му на лицензиран превозвач, е санкционирано за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Именно това е нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, поради и което съдът намира за неоснователни доводите развити с жалбата, касаещи непълнота при описанието на нарушението. Посочен е конкретния период и броя курсове, които са били допуснати от дружеството да бъдат извършени с посочения водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност.

В същия смисъл, досежно необходимото съдържание на НП са и Решение от 7.06.2019 г. на АдмС – Русе, постановено по КАНД № 99/2019г. и Решение от 26.04.2018г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 94/2018г.

Видно от съдържанието на АУАН, в същия изрично са посочени брой на извършените превози и са цитирани пътните и тахографски листи, доказващи тяхното извършване, като същите са посочени и в НП и се съдържат и в административнонаказателната преписка, поради и което още от момента на образуване на административнонаказателното производство дружеството е било запознато с всички обстоятелства и всички доказателства и по никакъв начин не е било ограничено неговото право на защита.

В същия смисъл е и Решение на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 291 по описа на съда за 2019г., в което изрично е посочено, че в хипотезата на продължено нарушение, в каквато хипотеза сме и в настоящия случай, е достатъчно да бъде посочен периода, през който е продължило нарушението и същото не следва да се обвързва с извършените конкретни превози от водача през този период, поради и което изрично е обоснован извод, че липсата в АУАН и в НП на конкретните курсове, не води до липса на дата на нарушението. По отношение на мястото на нарушението, също е прието, че доколкото се касае за нарушител юридическо лице и нарушение, свързано с управленската дейност на дружеството – допускане до управление на МПС на водач, неотговарящ на изискванията, то мястото на което тази дейност се извършва е седалището на дружеството и не следва да се свързва с конкретните извършени превози.

Ирелевантно за конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството е и соченото от процесуалния представител на дружеството жалбоподател обстоятелството, че не е посочен и представен трудов договор с водача, тъй като отговорността на дружеството, не е ангажирана за тази форма на изпълнително деяние на състава на нарушението и на същото не е предявено и повдигнато такова административнонаказателно обвинение.

По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от процесуалния представител на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Дружеството жалбоподател е превозвач, притежаващо лиценз № 1601 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение и е със седалище и адрес на управление в Република България.

Доказването на психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на територията на Република България, се извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., м. и доп., бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ. При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.

Видно от съдържащите се в административнонаказателната преписка и приобщени по делото заверени копия на 15 броя пътни листи от дата 21.07.2019г. до дата 09.08.2019г., всеки един от които носи подпис на длъжностно лице, представител на дружеството жалбоподател, разрешило излизането на моторното превозно средство, управлявано от посочения водач, с което моторно превозно средство е извършван обществен превоз и приложените тахографски листи на самия водач, през посочения период и Справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, следва да бъде обоснован единственият възможен извод, че дружеството жалбоподател, в качеството му на превозвач е извършило 15 броя обществени превози с водач А.Р.Ф., който водач, към датата на извършване на всеки един от тези 15 превоза, не е притежавал и не е представил удостоверение за психологическа годност, валидно към датата на извършване на превоза. Предходното удостоверение за психологическа годност на водача е бил валидно до 20.07.2019г., а последващото такова е от 14.08.2019г.

По гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на защита, за недоказаност на нарушението.

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП, в която размерът на санкцията е в абсолютна стойност.

Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността на дружеството жалбоподател обстоятелства. През периода от 21.07.2019г. до 09.08.2019г., през който дружеството е извършвало правно регламентирана дейност, с водач който не отговоря на изискванията за психологическа годност са извършени 15 броя обществени превоза на товари, а не се касае за единичен или инцидентен случай, което сочи на едно продължително неглижиране от страна на дружеството на задълженията му по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП, което според настоящия съдебен състав изключва възможността деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството да се приеме, че е маловажен случай и да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В същия смисъл са и Решение от 5.12.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 292/2019 г., Решение от 12.06.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНХД № 115 по описа на съда за 2019г. и Решение от 07.06.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 99 по описа на съда за 2019г.

Неотносими към настоящия казус са и твърденията за липса на допуснати ПТП и нарушения от страна на водача, доколкото не е ангажирана неговата отговорност.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу същото да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0001399/14.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „ВАЛТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Иван Вазов“ № 31, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: