Р Е Ш Е Н И Е
№ / 19.10.2018г. , гр.
Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито заседание, проведено на
09.10.2018 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 959 / 2018г. по описа на Провадийски районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 от ЗЗДН и е
образувано по молба на М.К.П.,ЕГН
********** ***, обл.Варна, ул***, срещу В.К.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, с когото молителката има роднинска връзка
(брат и сестра) за
постановяване на мерки за защита, с представената декларация по чл.9 от ЗЗДН, с която се иска
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН, за извършено от ответника домашно
насилие на 30.07.2018г.
Молителката излага, че с ответника са брат и сестра,
като на 30.07.2018г. ответникът упражнил спрямо нея физическо и психическо
насилие, като последният случай бил на посочената дата в дома на техните
родители, където ищцата е била душеня за гърлото и ударена по лицето,
вследствие на което била разбита вътрешната част на устата й.
С изложеното се обосновава правния интерес от подадената молба по
ЗЗДН.
Моли по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по чл.5 от
Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
По делото е издадена заповед за незабавна защита, по силата на
която на основание
чл. 18 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1, т.1, и т.3 от ЗЗДН съдът е наложил:
МЕРКИ ЗА
НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА до
произнасянето на съда с краен акт по делото на М.К.П.,ЕГН ********** ***, обл.Варна, ул**** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от В.К.В., ЕГН **********
с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖИЛ В.К.В., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.К.П.,ЕГН ********** ***, обл.Варна, ул*** до произнасянето на съда с краен
акт по делото.
ЗАБРАНИЛ на В.К.В., ЕГН ********** да се доближава на по-малко от
50 м. разстояние до М.К.П.,ЕГН ********** ***, обл.Варна, ул***, до местата й за
социален отдих и контакт за срок от 12 месеца.
В съдебно заседание, молителката, редовно призована, се явява
лично и с надлежно упълномощен процесуален представител и поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител адв.С.,
оспорва подадената молба по ЗЗДН и изложените данни в сезиращата съда молба за
осъществено от него на 30.07.2018г. насилие.
Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В приложена към делото молба-декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, молителката декларира извършен спрямо нея от ответникът акт на домашно
насилие на посочената дата 30.07.2018г.
Представено удостоверение за родствени връзки, от което е видно,
че ищцата и ответника са роднини/ брат и сестра/
В хода на делото, с оглед установяване на твърденията по молбата,
по искане на молителката са ангажирани и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите К.В.К., А.Х.З. и М. В. Г.
Видно от показанията на св.К.В.К. дъщеря на ответника/ на
въпросната дата била в дома на баба си и дядо си, като по това време там била и
леля й/ ищцата/. На този ден баба й имала рожден ден и се били събрали за да я
изненадат, като баща й/ ответника/ бил купил торта по случая. В един момент
баща й и леля й влезли при баба и, която била в другата стая. По това време
нейната сестра хранела възрастната жена с торта.
Баща й дошъл в другата стая, където били тя и
леля й и поискал личните документи на възрастните хора, като според св.К. ги
искал, не за себе си, а да стоят в нея, за да не ставали конфликти между леля й
и баща й. При искане на картите обаче, леля й изпаднала в нервна криза,
започнала да крещи, отишла в стаята, където била сестрата на К. и се нахвърлила
върху нея с обидни приказки. Баща й дошъл в тази стая веднага след това. Цялата
случка се разиграла в стаята на баба й. П. крещяла неистово. Последвали много
крясъци, предимно от св.К. и леля й, не от баща й и сестра й, защото баба им
била в пълно съзнание и била притеснена от случващото се. След това баща й я хванал
за ръката с цел да излязат от стаята и баба й не чува какво се случва. Сестра
й, баща й и племенника й излезли от семейното жилище. Тя и мъжа й останали при
баба й да я успокоят. Леля й също излязла за кратко, след това се върнала
обратно при баба й. Единственото нещо, което се случило била баща й да я изкара
за ръката от стаята, защото причинявали неудобство на баба им. Картите още
същата вечер били върнати на нея и на следващия ден 01.08.2018 г. тя ги върнала
на баба си и дядо си. По-късно същата вечер писала на леля си във фейсбук.
Попитала я как е и как са баба й и дядо й. Отрича между леля й и баща й да е
имала физическа разправа. Имало само словесен спор.
Заявява, че на 30.07.2018 г., когато си
писала с леля си във фейсбук тя й казала, че се задушава, защото е стискана за
гърлото. Не помни точно каква беше кореспонденцията, но тя казала нещо, че не
може да спи, защото се задушавала или нещо такова. Твърди, че през цялото време
е била в стаята, след като баща й и сестра й излезли от стаята, тя останала в
стаята. Била там и на 30.07.2018 г. и на 01.08.2018 г., нямало как да й убегне
нещо, била там през цялото време.
Видно от показанията на св.А. Х. З. на
следващата дата след акта на насилие М.П. я посетила, като била много разстроена
и казала: „С Владо много лошо стана. Не ме удари, обаче ме хвана, започна да ме
души“. На мястото, където я е душил показала, че има синина. На устната имала
подутина. На шията не забелязала, но дъщерите й, й казали, че забелязали.
Знае, че предният ден майка им е имала рожден
ден и докато били там се били скарали.След инцидента се виждали често с М.,
като последната имала намерение да посети психиатър.
В хода на делото до разпит бе допусната и
свидетелката М. В. Г., чийто показания се припокриват с показанията на св.К.В.К.
/нейна сестра/.
Съдът изцяло кредитира показанията на тези
две свидетелки, тъй като същите са били непосредствени свидетели на случилото
се на 30.07.2018г., а и техните показания взаимно се допълват и съдът не
констатира противоречия между тях въпреки, че единия свидетел бе призован по
искане на ответника, а другия по искане та ищеца по делото. Поради тази причина
съдът изцяло кредитира показанията на тези двама свидетели.
Съдът кредитира и показанията на св.З., която
не е била свидетел на инцидента и е добила известна представа за състоянието на
ищцата на следващия ден, но не е забелязала някакви външни белези от насилие.
В хода на делото, като доказателство
бяха представени и приети декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Удостоверение за
родствени връзки изх.№ГР 11-17/03.08.2018г., Жалба с
вх.№62400-6263/03.08.2018г. от В.К.В., писмо с вх.№5268/19.09.2018г. от
РП-Провадия ведно с Преписка №935/11.09.2018г. по описа на РП-Провадия.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
В настоящия случай, молбата се явява предявена от и срещу
легитимирано по закон лице, а с оглед установените по делото действия на
ответника, проявени в нанасяне на 30.07.2018г. на удари с ръце и заплахи към
молителката, явяваща се лице, с което ответникът е в роднински отношения, то
съдът счита, че същите се квалифицират като акт на физическо и психическо
насилие.
Фактът на упражнено физическо и психическо насилие, в случая се
установява единствено от представената от самата молителка декларация.
Недоказани са твърденията за осъществено психическо и физическо
насилие на 30.07.2018г. спрямо ищцата, предвид че единствено в писмената
декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но не и в показанията на разпитаните
по делото свидетели се сочат данни за осъществено такова, най-вече от преките
очевидци на случилото се.
В процесният случай и тримата разпитани свидетели, разпитани по
искане на страните, излагат, че не са били очевидци на описаното събитие на 30.07.2018г.
Същевременно двама от свидетелите са в близки отношения със съответната страна,
в чиято полза дава показанията си, но същите са в близки отношения и с другата
страна по делото. Третият разпитан свидетел не е бил свидетел на случилото се.
Разбира се, рядкост са житейските ситуации, в които актовете на
домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани
свидетели. По тази причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на
жертвата на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства.
Предвид обстоятелството, че св.К. и Г., ангажирани по искане едната
на ищцата и едната по искане на ответника, са в роднинска връзка със страните,
съдът преценява до голямата степен тяхната заинтересованост от даване на
показания, които да са изцяло в полза на единия, но предвид факта, че и двамата
свидетели са призовани по искане на двете страни и същите са непротиворечиви,
съдът счита, че следва да ги кредитира изцяло.
При изложеното съдебният състав приема, че в хода на делото от
страна на ответникът е опровергана доказателствената стойност на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез
представяне на съответни доказателствени средства. По делото са събрани
доказателства, че на датата на въпросния инцидент, ответника е присъствал, но
не е извършвал акт на домашно насилие.
Всичко изложено налага извода от липсата на необходимост за
предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, по отношение на
молителката.
Домашното насилие действително представлява форма на принуда над
личността, която е трудна за разкриване, поради характера на отношенията и
връзките на лицата, засегнати от нея. Молителите често са и обективно
възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните
факти, което не може да бъде основание за отказ от защита по реда на ЗЗДН. В
настоящия случай, извършения акт на 30.07.2018г. не се доказва от представените
гласни и писмени доказателства, които
съдът кредитира като достоверно дадени и вътрешно непротиворечиви.
Не се доказа и извършването на насилие от страна на ответника
спрямо ищцата, предвид липсата на каквато и да е било медицинска документация,
която да фиксира някакви травми.
Съдът намира, че предвидената в чл.5, ал.1, т.1, и т.3 от ЗЗДН
мерки не се явяват адекватни в това производство.
Предвид факта, че не се събраха данни за осъществено насилие
спрямо молителката, то искането за задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея, не следва да бъдат
уважавани.
На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да бъде осъдена ищцата да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
държавна такса за водене на делото в размер на 25лв.
С оглед на представените доказателства за заплащане разноски в
хода на производството от страна на ответника в конкретен размер за адвокатско
възнаграждение, съдът счета, че следва същите да се присъдят в тежест на
ищцата.
Въз основа на горното съставът на ПРС,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.К.П.,ЕГН
********** ***, за налагане на мерки за защита от
извършен спрямо нея на 30.07.2018г. акт на домашно насилие от В.К.В.,
ЕГН ********** с адрес ***.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавна защита №12/10.08.2018г.
с която на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН Провадийски
Районен съд, І състав е наложил мерки за незабавна защита до произнасянето на съда с краен
акт по делото на М.К.П.,ЕГН
********** ***, обл.Варна, ул*** от
осъщественото спрямо нея домашно насилие от В.К.В., ЕГН ********** с адрес ***, с която е:
ЗАДЪЛЖИЛ В.К.В., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.К.П.,ЕГН ********** ***, обл.Варна, ул.“*** до произнасянето на съда с краен
акт по делото.
ЗАБРАНИЛ на В.К.В., ЕГН ********** да се доближава на по-малко от
50 м. разстояние до М.К.П.,ЕГН ********** ***, обл.Варна, ул***, до местата й за
социален отдих и контакт за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.11,
ал.2 от ЗЗДН, М.К.П.,ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса в размер на 25,00лв./двадесет
и пет лева/.
Преписи от решението да
се изпрати на Началника на РУ-Провадия при ОД на МВР гр.Варна, по настоящ адрес
на молителката и ответника, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок, считано от уведомяването на страните.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение
да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: