Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2021 год.
Номер
260109 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 29 (двадесет и девети) юни Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна П.
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия П.
АН
дело номер 114 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е образувано въз основа на жалба, подадена от „К.“ООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.*********, представлявано по закон от управителя А. В. А. срещу НП №46/07.04.2020
г. издадено от Директора на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ.
В жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено
при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Жалбоподателят не отрича ползването на посоченото в НП количество
вода за процесния период от време, което надвишава разрешените в месечния
график за ползване на водите на яз.*** за месец декември 2019 г., утвърден от
МОСВ, но твърди, че извършеното нарушение е маловажен случай, т.к количеството
на превишението е незначително.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно призован не изпраща представител. В писмено становище поддържат жалбата
и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Ю.В., в съдебно заседание моли НП да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в
подкрепа на тезата си.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: при извършена контролна проверка във връзка с
изпълнение на условиятя на водовземане и отчитане на месечното водопотребление
от яз.**** за производство на електроенергия съгласно Разрешително №0144013/23.04.2010
г., изм.Решение №319/21.10.2011 г. и продължено с Решение №157/22.07.2019 г. с
титуляр жалбоподателят от повърхностен воден обект язовир „****“, с цел на
водовземането: за производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ „****“,
изградена на десния бряг на р.*****, под язовирната сетна на язовир „*****“ е
констатирано на 02.01.2020г. от служители на БДЧР, че жалбоподателя е водовзел
от язовира 1,722 млн.куб.м.водни маси, преработени от ВЕЦ“****“/малка турбина/
за осигуряване на екологичния отток, с което е преработил 142 хил.куб.м. повече
водни количества, спрямо утвърдените за същия период с месечния график на
Министъра на ОСВ. За установеното при проверката е съставен Констативен
протокол. След установяване на административното нарушение на жалбоподателя бил съставен и АУАН за
нарушение по чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.53, ал.4, т.3 от ЗВ
и на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства.
Показанията
на разпитаните като свидетели служители на БДЧР, осъществили процесната
проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по
делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
Показанията на св. Ф.Ф.И. и Е.П.Х. са последователни и взаимно допълващи се, не
са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите
кореспондират изцяло и с писмените доказателства.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.201 от ЗВ и съгласно Заповед №31/06.01.2020 г. на директора на
БДЧР.
АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още
към момента на съставяне на АУАН, в който е изложил своите възражения, своевременно е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.
Съгласно чл. 53, ал.4, т.3 от ЗВ начинът на
използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се
определя в месечни режимни графици, с които се определят специфични условия към
титулярите на разрешителни и които се утвърждават от министъра на околната
среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане.
Съгласно ал.5 на същата разпоредба разрешеният лимит може да бъде надвишен
в случай на определен с месечния график обем за поемане на очакван приток или
при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства.
Извършеното
от жалбоподателя нарушение се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Безспорно е по делото, че „К.“ООД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.******, представлявано по закон от управителя А. В. А. е
титуляр на разрешително за водовземане №01440013/23.04.2010
г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с Решение
№ 319/21.10.2011г. и продължено с Решение № 157/22.07.2019г. на Министъра на
ОСВ, за производство на електрическа енергия
посредством ВЕЦ „****“, изградена на десния бряг на р.*****, под язовирната
сетна на язовир „****“. При извършената контролна проверка за обекта ВЕЦ е установено, че дружеството
жалбоподател е надвишило разрешените в месечния график за ползване на водите от
яз.*** за месец декември 2019 г., утвърден от МОСВ със
142 хил.куб.м. за периода от 01.12.2019
г. – 01.01.2020 г.
Не се
установиха обстоятелства, които изключват отговорността на жалбоподателя.
Неизпълнението
на утвърдения месечен график, неразделна част от разрешителното е в нарушение на императивната
норма на чл.53,
ал.4, т.3 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се осъществява
състава на установеното с акта нарушение. Въпросът за вината в конкретния
случай не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо лице.
В конкретният случай се касае за формално по характера си
нарушение и с факта на надвишаване на разрешените водни количества, задълженото
лице е осъществило фактическия състав на административното нарушение. Формално
нарушение е това на така нареченото "просто извършване", при което с
факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената
в правната норма административнонаказателна санкция, поради което за този род
административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата
или незначителността на вредните последици, поради липсата на преки такива.
При преценка
на вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че административно
наказващия орган е наложил имуществената санкция в съответствие със субекта на
нарушението и разпоредбата на чл.
200, ал.1, т.27 от ЗВ, като при определяне размера на същата е преценил
всички релевантни по делото обстоятелства, включително и количеството на
превишението и е наложил санкция в минималния предвиден размер, респ.
съответстващ на тежестта и вида на извършеното нарушение съобразена с
обществената опасност на деянието и дееца. Липсват и предпоставките да се
приеме, че нарушението представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, като осъщественото административно деяние е формално, на просто
извършване, като съставомерността му не е необходимо възникването на вредни
последици. Нарушението е дори с по-висока от типичната за този вид обществена опасност,
поради факта че и през 2019 г. нивото на язовира критично спада, поради суха
година и ползване на води, над разрешените лимити от жалбоподателя, като
собственик и ползвател на ВЕЦ, макар и в малък размер ще има пряка последица за
ползвателите на язовира за питейно-битово водоснабдяване на териториите на
Област Шумен и Област Търговище.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното НП №46/07.04.2020 г. издадено от
Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо
не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган
по делото, в размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в
тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №46/07.04.2020г.
издадено от Директора на на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ, с което на „К.“ ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.*****, представлявано по закон от управителя А. В. А.,
за нарушение по чл.53, ал.4, т.3 от ЗВодите на основание чл.200,ал.1, т.27 от
ЗВ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000.00
лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА „К.“ ООД ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление гр.********, представлявано по закон от управителя А. В. А.
да заплати на Б.Д. „Ч.р.“*** при МОСВ
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: