Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Славчо Петков | |
за да се произнесе съдът взе предвид следното: С Присъда № 63 по НЧХД № ...../2009 г., постановена на 07.04.2010 г. В. районен съд е признал подсъдимия Д. П. Д., ЕГН *от гр.В. Т. за НЕВИНЕН в това, че на 25.05.2009 г. в гр.В.Т., приписал престъпление по отношение на тъжителя Е. Е. А. – от гр.В.Т., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение по чл.147 ал.1 от НК. Със същата присъда РС - гр. В.Т. отхвърлил предявения от частния тъжител граждански иск, като осъдил последния да заплати направените по делото разноски. Недоволен от присъдата останал частния тъжител Е. А., която в законоустановения срок подала жалба срещу нея чрез своя процесуален представител – адвокат С.. Според жалбоподателя постановената присъда е неправилна.Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства в подкрепа на тяхното обвинение, които сочат несъмнено извършването от подсъдимия деяние. На тази основа жалбоподателя иска отмяна на постановената от РС - гр. В.Т. оправдателна присъда и постановяване на нова осъдителна. Окръжен съд - гр. В.Т. в качеството си на въззивна инстанция, след като провери правилността и законосъобразността на присъдата по повод на подадената срещу нея жалба и съгласно Þзискванията на чл.314 ал.1 от НПК приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. От представените по делото доказателства става ясно, че на 25.05.2009 г. подсъдимия подал жалба вх.№ ....../09, по описа на Районна прокуратура - гр. В.Т., във връзка с имуществени спорове между него и съседката му – частния тъжител Е. А.. В жалбата си Д. е изнесъл твърдение, че А. му създава затруднение в изграждането на строеж, откраднала строителни материал, отправяла заплахи и обиди и повредила подпорната му стена в имота.Жалбата е подписана от подсъдимия.В резултат на изнесеното в жалбата съседката на Д. – Е. А. е депозирала в РС - гр. В.Т. частна тъжба, с която повдига срещу него обвинение по чл.147 от НК.След разглеждането на делото първостепенния съд е достигнал до извод, че деянието не осъществява състава на повдигнатото обвинение нито от обективна, нито от субективна страна, поради което подсъдимия е оправдан. Районният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимосвързаност и обосновано е приел, че в случая изобщо не се касае за деяние клевета във формата му - “приписване на престъпление”, което подсъдимия да е осъществил по отношение на частният тъжител.Този извод се споделя и от настоящата инстанция, която счита за необходимо да доразвие тезата на районният съд със следното: Не следва посочените от подсъдимия в жалба негови възприятия и оценки за противниците им в имуществен или междусъседски спор да се възприемат като уронващи честта и доброто му име в обществото, като позорящи обстоятелства или изявления за приписване на престъпление – какъвто е настоящия случай.Липсва субективният елемент - не са налице доказателства, които да сочат, че целта на тези изявления е да се урони честта и достойнството на частният тъжител или конкретно в случая да му се припише престъпление.Напротив – налице са неоспорими доказателства, че целта е да се уведомят компетентните органи, че според тях се осъществява незаконосъобразен и нерегламентиран начин за разрешаване на определен спор.Целта е да бъде сигнализиран органът, а не да се постигне специалната цел съгласно текста на чл.147 от НК.Непротиворечива и трайна е съдебната практика в тази насока.При сезиране или при искане за съдействие до официален орган – съд, следствие или прокуратура не се изисква заявителят сам да е направил правна квалификация на казуса или точно да е информиран за определени събития – това е смисълът на т.нар. “сигнална функция” на гражданите, когато те предоставят първоначална информация на компетентните органи, които сами разкриват обективната истина по случая.Настоящият състав на съда счита, че в конкретният случай подсъдимия не е целял твърдяния от частния тъжител резултат – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление.Няма доказателства по делото които да налагат извод, че подсъдимия са съзнавал общественият характер на деянието си, че е целял постигане на обществено-опасните за тъжителят последици, че ги е искал или допускал.Целта е била субективните му възприятия да достигнат до компетентен орган и по този начин да защити свои интереси. Поради това настоящата инстанция се солидаризира със становището на РС - гр. В.Т., че подсъдимия не е извършил престъпление, подавайки жалба в защита на своите права и основателно е заключил, че не е осъществил този състав на клеветата. Налице е единствено упражнено право на защита чрез информиране на компетентен орган, който би следвало да бъде ангажиран с имущественият спор Изключително важно е в случая да се констатира, че тези действия отново са свързани с разрешаването на техният имуществен спор - т.е действията на подсъдимия, както и действията на частният тъжител са продиктувани единствено от съществуването на този спор.Освен това е неправилно да се счита сигналът до правоохранителни или съдебни органи - за преднамерено извършено престъпление – под угрозата да бъде съден за клевета, никой гражданин не би поел риска да съобщи за извършено престъпление. Поради тази причина в никакъв случай не може да се приеме написаното в една жалба до полиция, съд или прокуратура за разпространение на клеветнически твърдения за някого. По-скоро би било налице престъплението набедяване, което обаче е от общ характер и изисква конкретен субективен елемент – знание за невиновността на набедения. Въз основа на гореизложеното настоящият съд приема, че липсват данни, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимия, поради което решението на РС - гр. В.Т. за оправдаване по повдигнатото му с тъжбата обвинения е правилно и законосъобразно.Водим от вътрешното си убеждение и с оглед на изложеното, Окръжен съд - гр. В.Т. намира, че обжалваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Като взе предвид горното съдът на основание чл.338 от НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъдата на В. районен съд от 07.04.2010 г. по НЧХД № ...../2009 г. като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |