О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 23.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Ангелов в.н.ч.дело
№ 4362 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Делото е образувано по „жалба“ от осъдения К.Й.К., с която се изразява
недоволство от действията на съдията – докладчик при СРС, НО, 112 с-в във
връзка с процедирането му по молбата на осъдения за извършване на производство
по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК. Съдията – докладчик при СРС,
НО, 112 с-в с разпореждане от 19.09.2019г. по НЧД № 13 445/2019г. е приел
молбата на осъдения К. за недопустима и е прекратил производството по делото,
като е указал, че разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ от
НПК.
Въззивният съдебен състав намери, че жалбата е процесуално
допустима. Пред скоби следва да бъде посочено, че с атакуваното разпореждане
съдията – докладчик не се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, за
да е допустимо производство по реда на глава ХХІ от НПК съгласно разпоредбата
на чл. 306, ал.3 от НПК, а е прекратил производството по образуваното НЧД по
посочения ред, поради което и приложимия ред за обжалване е визирания в глава
ХХІІ от НПК ( по аргумент от разпоредбите в НПК за връщане на жалбите, тъй като
по същество и в двата случая се препятства достъпа до съд). Тъй като указания
от съдията – докладчик ред за обжалване на акта му предоставя и по – дълъг срок
( 15 –дневен) за обжалване, въззивната частна жалба
на осъдения К. следва да бъде приета за допустима, въпреки че е подадена след
срока, установен в чл. 342, ал.1 от НПК.
Разгледана по същество въззивната
частна жалба на К. е неоснователна. Същият е депозирал молба в СРС за
извършване на групиране на наказанията му, а съдията – докладчик е приел
молбата му за недопустима, тъй като вече е налице влязъл в сила съдебен акт (
определение) по отношение на този въпрос.
От изисканата справка за съдимост на осъдения К. се
установява, че последното му осъждане е с присъда, влязла в сила на
08.11.2018г. по НОХД № 21 248/2016г. на СРС, а впоследствие – с определение,
влязло в сила на 21.12.2018г. по НЧД № 12 652/2018г. състав на СРС е
извършил групиране на наложените на К. наказания, включително и това, за което
е бил осъден по НОХД № 21 248/2016г. на СРС.
При така очертаната съвкупност от факти, за съда
липсва процесуална възможност да решава въпрос ( определяне на едно общо
най-тежко наказание по чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 НК), за който е налице влязъл
в сила съдебен акт и липсват основания ( нови осъждания), обуславящи неговото
преразглеждане.
Несъмнено е, че производство по реда на
чл.306,ал.1,т.1 от НПК е допустимо когато
има нови факти – ново осъждане на лицето или неизвестен за решаващия съд
съда факт / напр. осъждане, което не е било взето предвид при преценката
приложимостта на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК/. В случая обаче такова ново
обстоятелство не се установява.
Наличието на влязъл в сила съдебен акт и липсата на нови обстоятелства,
обуславящи и ново произнасяне, води до извод за процесуална недопустимост на
искането на осъдения. Ако се сподели обратната логика – че въпросите по чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК биха могли да бъдат пререшавани въпреки наличието на
влязъл в сила съдебен акт – това неминуемо би довело до множественост на съдебните
актове и наличието на противоречиви такива / напр. с или без приложение на
чл.24 НК/ и следващите от това неопределеност във времето на детерминиране на
наказанието и правна несигурност както по отношение на осъденото лице, така и
спрямо държавните органи, ангажирани с изпълнението на наказанията. Тъй като
това е в противовес с обществения интерес следва да бъде прието, че
нестабилността на определенията по чл.25, ал.1,
вр. чл.23,ал.1 от НК е относителна и вече разрешен въпрос би могъл да
бъде предмет на ново разглеждане единствено при наличието на нови факти / в
какъвто смисъл е и практиката на ВКС – ТР № 3/2009г. на ОСНК на ВКС – „..е
недопустимо да се приеме, че съдът може да се произнася по правилността на
влезли в сила съдебни актове, при постановяването на които е допуснато
нарушение, като пререшава отново въпроса за съвкупността по реда на чл. 306,
ал.1, т. 1 НПК. Такива присъди, решения или определения могат да се коригират
само по реда на възобновяването, тъй като обратното би нарушило забраната по
чл. 24, ал.1, т.6 НПК…”/.
Ето защо и настоящото производство се явява
процесуално недопустимо, както правилно
е приел съдията-докладчик при СРС.
Водим
от горното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, СГС, НО,
ХІV в. състав
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдия – докладчик от 19.09.2019г., постановено по НЧД № 13 445/2019г. по описа на СРС, НО,
с което е прекратено производството по делото.
Препис
от определението да се връчи на осъдения К. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.