№ 14009
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110157199 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искови
претенции с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу А. Ж. Р. за сумите от 787,12 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..............................., аб.
№..., сумата 112,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
12.05.2023 г., сумата 2,33 лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.04.2022г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 05.06.2023 г. /датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното плащане и за сумата 4,89 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 12.05.2023 г.., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №30556/2023 г. по описа
на СРС, 113 състав.
Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имота му в
..............................., аб. №...,, като купувачът не заплатил дължимата се цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата се цена в определения за
това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо моли за уважаване на
претенциите.
С отговора отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва пасивната си материална легитимация. Оспорва реалната
доставка на топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност. Прави възражение, че
1
всички дължими вземания са погасени с плащане. Оспорва доказателствената стойност на
представените от ищеца писмени доказателства. Поддържа, че претендираната лихва не се
дължи, защото била начислена върху вземания по прогнозни данни. Оспорва коректността
на разпределението на топлинната енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца "Нелбо АД взема становище за
основателност и доказаност на предявените искове. Твърди, че дяловото разпределение за
имота е извършвано в съответствие с действащата през процесния период нормативна
уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. 30556/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Ето защо по предявените искове
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
С доклада е отделено като безспорно и от съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства - съдебно-спогодителен протокол от проведено на 04.04.1998г. открито
съдебно заседание по гр.д. №8859/1997г. по описа на Софийски районен съд, декларация за
отказ от вещно право на ползване, констативен протокол и молба-декларация за откриване
на партида, по делото се установява, че за процесния период Константин Стефанов
Страшилов е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството му
на собственик на жилището, находящо се в ............... От тук клиент на топлинна енергия и
съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия
е именно ответникът по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
2
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Нелбо“ АД,
който извод следва от представените със становището на третото лице-помагач писмени
доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това
обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
3
топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. По данни на
ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. За процесния
период в имота на ответника ФДР е отчитала уредите в имота, при което са попълнени
документи за главен отчет, които са подписани от потребител и са приложени по делото.
Вещото лице дава заключение, че отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки.
По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно
са монтирани 3 топлоразпределители. В имота се ползвала топла вода и има водомер за
топла вода, по който се отчита разходът. Вещото лице е посочило детайлно как са
формирани сумите за отопление и битово горещо водоснабдяване, при което е достигнало до
извод, че изискванията на действащата през периода нормативна уредба са спазени.
Измервателните уреди са преминали изикуемата метерологична проверка. Съдът кредитира
изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с
всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата
не противоречи на останалите доказателства по делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2
на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени
за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 1088,41 лв.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ се установява, че всички плащания, които касаят процесния
период, са съобразени при формиране размера на исковата претенция, при което оставащата
дължима сума за ТЕ за отопление и битово горещо водоснабдяване е 787,12 лв. Вещото лице
разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е
извършено изравняване на прогнозните стойности. Отчетено е намалението в цената на
газта. Всичко изложено обуславя извода на съда за основателност на предявения иск.
Ето защо тук следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
4
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 05.06.2023 г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07. 2016 г. и
следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след
публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение
№ 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съобразно чл. 3. от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на 14.05.2020г. Предвди
горното срокът, за който не тече давност, е 68 дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При отчитане гореизложеното погасени с тригодишна давност биха били паричните
вземания с падеж преди 30.03.2020г. В случая исковият период е с начална дата 01.05.2020г.,
поради което всички вземания са настъпила изискуемост след 30.03.2020г. и възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ето защо исковата претенция за сумата от 787,12 лв. за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г. е изцяло основателна.
Върху уважената главница се дължи и поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.06.2023 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
5
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост, е извършвано именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 2,33 лв. за периода
01.04.2022г. до 30.04.2022 г.. Давността за тези задължения започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м. 4.2022 г. е
започнала да тече от 01.05.2022 г., и срокът й не е изтекъл преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо претенцията за дялово разпределение срещу
ответника е основателна в цялост. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за исковия
период от 15.09.2020г. до 12.05.20203г. е в размер на 114,29 лв., като е съобразило и чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Ето защо и с оглед
принципа на диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 112,33 лв. ще се
уважи изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 4,89 лв. за
периода 16.10.2020г. до 12.05.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на направените разноски от ищеца е 75 лв. за
заповедното производство, в т.ч. 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, и 825 лв. за исковото производство, в т.ч. 25 лв. за държавна такса, 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда/, 350 лв. за ССчЕ и 350 лв. за СТЕ,
от които по съразмерност на ищеца ще се присъдят 74,67 лв., респ. 821,46 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в заповедното
производство. В исковото производство е представил доказателства за платен адвокатски
хонорар в размер на 350 лв., от които съобразно отхвърлената част от исковете му се следват
1,50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ж. Р. с ЕГН ********** с адрес .......... дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 787,12 лв.,
главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
.............. аб. № ... за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
05.06.2023 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 112,33 лв. – обезщетение за
забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.05.2023 г.,и
2,33 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за периода от 01.04.2022г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.06.2023 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. №30556/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 4,89 лева за периода от
16.10.2020г. до 12.05.2023г.
ОСЪЖДА А. Ж. Р. с ЕГН ********** с адрес .......... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за исковото производство в размер на 821,46 лв. и за заповедното
производство в размер на 74,67лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да
заплати на А. Ж. Р. с ЕГН ********** с адрес .......... сумата от 1,50 лв. за разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо" АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8