№ 36218
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110120316 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на постъпила в съда искова молба
подадена от И. С. М. срещу „Обединена българска банка“ АД, която отговаря на
изискванията за редовност и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да
бъдат приети като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно- счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата
молба задачи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.12.2025г. от 14:00 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на
ищеца - препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА съдебно- счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно- счетоводната
експертиза в размер на 600 лв., вносим по равно от страните в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р., със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен
депозит.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от
1 250 лева, частична претенция от 25 000 лева, представляваща недължимо платена по
Договор за потребителски кредит от 02.10.2007г. за периода от датата на сключване на
договора 02.10.2007г. до 07.04.2025г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба- 08.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 02.10.2007г. сключила договор за банков кредит с
„Райфайзенбанк България” ЕАД (с правоприемник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД), по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 20 300 лева.
Уговорен бил годишен лихвен процент в размер на 7,70 %, както и погасяване на
задължението чрез заплащане на 120 месечни вноски, всяка в размер на по 243,09 лева.
Поддържа, че на 21.07.2010 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора за
кредит, с който страните предоговорили условията на договора. Сочи, че е погасила
чрез плащане дължимата главница в размер на 20 300 лева, като е заплатила и
недължими суми в размер на 25 000 лева. Навежда твърдения, че договорът за банков
кредит е нищожен поради противоречи с чл.6, чл.7, т.4 - 14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и
чл.10 ЗПК (отм.). Поддържа, че същият не отговаря и на изискванията на чл.7, т.7, т.9,
т.10 и т.12 ЗПК (отм.). Сочи, че макар в договора да е посочен размер на годишишния
процент на разходите (ГПР ) от 8, 16 % съгласно изискването на чл.7, т.6 ЗПК (отм.),
липсва конкретизация относно начина, по който последният е формиран, което води до
неяснота относно включените в него компоненти и представлява нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, заложено в
чл.7 ЗПК (отм.). Твърди, че договорът не отговаря по съдържание и на чл.7, т.7 ЗПК
(отм.), тъй като в чл. 4.1. от договора не са посочени условия, при които може да бъде
променян годишният процент на разходите (ГПР ) или че същият не подлежи на
промяна. Поддържа, че в договора за кредит няма данни и за това как и при какви
условия може да бъде променяна възнаградителната лихва. Сочи, че в договора не са
посочени и разходите по чл.21, ал.2 ЗПК (отм.), съгласно чл.7, т.9 ЗПК (отм.), извън
уговорената лихва и обезщетение за неизпълнение на договора, като твърди, че такИ.
са начислявани от банката и плащани от ищцата. Счита, че е налице и нарушение на
т.10 от чл.7 ЗПК (отм.), тъй като не е посочен начинът на изчисление на елементите на
кредита, съответно не е ясно как се изчислява т. нар. „надбавка“ при определяне на
дължимия лихвен процент (чл. 4 от договора) и уговореното в чл.10.1 от договора
обезщетение за забава, което създава неяснота относно механизма на изчисление на
дължимите лихви по кредита. Твърди, че лихвата е изчислена неправилно, доколкото
като основа е взета главницата от 20 300 лева, без да бъде отчетено, че банката е
удържала сума в размер на 152.25 лева като комисионна. В тази връзка сочи, че
съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
посочената сума се явява неоснователно удържана. Твърди, че не е спазено и
изискването на чл.7, т.12 ЗПК (отм.), тъй като в договора не са посочени условия за
неговото прекратяване. Въз основа на изложеното счита, че целият договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което заплатените разходи по същия
се явяват недължимо платени. Твърди, че нищожни като неравноправни са и отделни
негови клаузи. Сочи, че възнаградителната лихва е била увеличавана едностранно, без
да е било налице обективно основание за това. Заключава, че заплатените суми,
представляващи разликата между вноската за лихва по първоначално уговорения
лихвен процент и едностранното увеличение се явяват недължимо платени и подлежат
на връщане. Поддържа, че сключеният анекс е нищожен, тъй като представлява
споразумение върху забранен договор. Счита, че с чл.7 от процесиня анекс, според
2
който лихва се дължи за ползването на всяка сума по кредита, води до анатоцизъм,
който е допустим само в отношенията между търговци, какъвто не е настоящият
случай. Твърди, че не се дължи и начислената наказателна лихва, тъй като уговорката
за нея е нищожна поради нейното противоречие със закона- чл.19, ал.2 от ЗПК /отм./.
Заявява, че не се дължи и начислената такса за управление, тъй като същата
противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Обосновава, че посочената разпоредба намира
приложения, независимо че в стария ЗПК няма такава уговорка, тъй като забраната за
начислявае на тази такса произтича от общите разпоредби на правото. Предвид
изложеното отправя искане към съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срака по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че към договора за кредит са сключени два анекса- освен сочения от ищцата
Анекс №1, така също и Анекс №2 от 31.08.2015г., с който са предоговорени условията
на процесния договор- страните са постигнали споразумение относно дължимите по
кредита суми, променили са възнаградителната лихва по кредита, както и сроковете за
погасяване на същия, потвърдили са сключената от ищцата застраховка върху живота
и телесната й цялост. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен
Договор за банков кредит от 02.10.2007г. и Анекс от 21.07.2010 г. със сочените от
ищцата параметри, както и че процесният кредит е погасен, като твърди, че
последната вноска по него е платена на 28.07.2022г. В същото време сочи, че
твърдението на ищцята, че освен главница е платила и още 25 000 лева е невярно, като
заявява, че общо платената от нея сума е в размер на 35 930,66 лева, включваща
главницата по кредита и останалите уговорени акцесорни задължения-
възнаградителна лихва, комисиона за управление и обезщетение за забава (наказателна
лихва), както и премията по посочената по-горе застраховка по кредита. Излага
твърдения, че с подписването на Анекса от 21.07.2010г. ищцата е била наясно, че се
предоговорят условията по договора. Оспорва твърдението за наличие на
неравноправни клаузи. Навежда подробни аргументи относно валидността на договора
и оспорените негови клаузи, като счита, че същите отговарят на изискванията на ЗПК
и ЗЗП и не са налице сочените от ищцата пороци. Поддържа, че всяка промяна на
лихвата по кредита е извършвана коректно, в уговорените срокове и единствено на
основание договореното между страните. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на всички задължения, чиито падеж е настъпил преди 08.04.2020г. В
заключение сочи, че всички суми по кредита са били платени на валидно договорно
основание, тъй като оспорваните от ищцата клаузи не са неравноправни или
противоречащи на закона, и следователно не са нищожни. С оглед на това отправя
молба към съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
УКАЗВА на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване извършеното от нея плащане на исковата сума
в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните следните обстоятелства: че между тях е сключен Договор за банков
кредит от 02.10.2007г. и Анекс от 21.07.2010г. със сочените от ищцата параметри, както
и че процесният кредит е погасен чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
3
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най- късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4