Решение по дело №57/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 1 от 02.01.2025 г., постановено по НАХД № 512/2024 г. Районен съд – Ловеч, първи състав, е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на В. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. В, е наложена глоба [рег. номер]. и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 119 лв.

Със същото решение е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на В. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. В, сумата от 550 лв. адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], представлявана от П. на управителния съвет, чрез юрк. И., която е подала касационна жалба срещу решение № 1 от 02.01.2025 г., постановено по НАХД № 512/2024 г. на Районен съд – Ловеч.

В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденият ефектронен фиш да бъде потвърден. Изложени са доводи, че районният съд е нарушил материалния закон, като според касатора, при тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че действителната воля на законодателя е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, като е изпратено писмено становище, с което се поддържа касационната жалба, поддържа се искането за присъждане на юрисконсутско възнаграждение, както и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът по касационната жалба В. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], в писмен отговор, в който непрецизно е изписано наименованието на ответника, чрез адв. Ц. от ГАК, намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно, поради което иска да бъде оставено в сила, като претендира разноски за адвокатки хонорар, без да сочи конкретен размер.

В съдебно заседание ответникът не се представлява, като е постъпило писмено становище, в което отново непрецизно е изписано наименованието на ответника, чрез адв. Ц. от ГАК, като се поддържа писмения отговор и искането за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, без да се сочи изрично размера на адвокатското възнаграждение, като е представен договор за правна защита и съдействие.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, на В. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. В, е наложена глоба [рег. номер]. и е постановено да заплати съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 119 лв.

Районният съд е изложил подробни мотиви за отмяна на ЕФ, които се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС.

В допълнение следва да се посочи, че обжалваното решение е съобразено и с практиката на СЕС, като и с практиката на съдилищата след решение от 21.11.2024 г. по дело № С-61/2023 г. на СЕС, поради което правилно е прието от РС, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложеното наказание с обжалвания пред РС електронен фиш и същият правило е отменен.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за отмяна на ЕФ, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Ето защо правилно районният съд е отменил електронния фиш, като е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, като не се сочи изрично размера на претендираното възнаграждение нито в писмения отговор, нито в писмено становище, подписано от адв. Ц., в които е изписано неправило наименованието на ответника. Към писменото становище на адв. Ц. е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника В. В. за настоящата инстанция е в размер на 550 лв.

От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Следва да се посочи, че от една страна, съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга страна, че процесуален представител на ответника адв. Ц. не се е явил в съдебно заседание, а са представени писмен отговор и писмено становище по електронната поща на съда, без в същите да се съдържа изричен размер на претендирания адвокатски хонорар, който е виден от представения по електронна поща договор за правна защита и съдействие – 550 лв.

При това положение и като съобрази, че делото е протекло в едно съдебно заседание, в което не се е явил процесуален представител на ответника, като съобрази и фактическата, и правна сложност на делото, касационната инстанция намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация, като намира, че възражението на касатора следва да бъде уважено и да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на В. П. В. сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № № 1 от 02.01.2025 г., постановено по НАХД № 512/2024 г. на Районен съд – Ловеч, първи състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на В. П. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. В, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.