Р Е
Ш Е Н И Е
№…272/14.08.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: Красимир Ненчев
членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №125 по
описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение № 389
постановено на 22.11.2019г. по гр.дело № 1218 по описа на Велинградския районен
съд за 2018г., с което е прието за установено по отношение на С.А.О., ЕГН ********** и Ф.К.О.,
ЕГН **********-*** и И.Л.Г., ЕГН ********** ***
и негова съпруга А. С. О., ЕГН **********,***, че Ф.Р.О., ЕГН **********
***, на основание наследство и придобивна давност, изтекла в полза на
наследодателя му - Р. А. О., ЕГН **********,
е собственик на 1/6 /една
шеста/ идеална част от следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.С,
съставляващо УПИ III- 292, отреден за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на
гр.С., целият с площ от 623 кв.м., при граници и съседи на УПИ-то: от север-
УПИ II-292; от изток-улица; от юг-УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен терен на
Община С., като е отхвърлен иска за признаване право на собственост над 1/6 ид.
част от този имот до пълния претендиран размер от ½ ид.част, като
неоснователен.На основание чл. 537, ал.2
от ГПК, е отменен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка
№34, том III, нот.дело №426/2016г., на нотариус- Симеон Даскалов, с АКТ на
вписване №76, том VII, д.№ 1056, вх.рег.№ 1970/18.10.2016г. на СВ-Велинград, в
частта му за 1/2 ид.ч. от имота - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.С.,
съставляващо УПИ III- 292, отреден за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на
гр.С., целият с площ от 623 кв.м., при граници и съседи на УПИ-то: от север-
УПИ II-292; от изток-улица; от юг-УПИ IV-292; от запад-УПИ Х-спортен терен на
Община С.. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Страните в процеса са депозирали въззивни жалби и отговори на същите
,докладвани по реда на чл.268,ал.1 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази
наведените от жалбоподателите доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционният съдебен акт и събраните по делото
писмени и гласни доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК.
Предмет на иска е следния недвижим имот : УПИ ІІІ-292 в кв.21 по плана на гр.С. с
площ от 623 кв.м.
От приложеното по делото удостоверение
изх.№1909/05.06.2009г. изд. от Община С. се установява ,че процесния имот е с
площ от 615 кв., представлява празно дворно място, регулацията е приложена и
няма регулационни сметки за уреждане, няма постъпили молби за промяна на
регулацията, реституционни претенции.
Ищецът Ф.Р.О. твърди,че е собственик на
½ ид.част от посочения имот на основание : наследство и придобивна
давност изтекла в полза на наследодателя му
Р. А. О..
Ответниците С.А.О. и Ф.К.О.-съпрузи
твърдят,че са собственици на имота на правно основание : давностно владение и
наследство. Представят нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка ,съставен на 18.10.2016г.
Ответниците И.Л.Г. и А.С.О. се легитимират
като като собственци на имота на следния придобивен способ : сделка
–покупко-продажба с праводатели ответниците С.А.О. и Ф.К.О.,сключена с нот.акт
съставен на 28.10.2016г.
Няма спор,че А. С. О. е признат за собственик на основание давностно владение върху имот
състоящо се от 2374 км.м., с пл. № 332 в кв.30 поп плана с.С..
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява,че при трансформиране на имот пл.№ 332 от плана 1956г.
върху поземлен имот №292 по сегадействащия план от 1983г., парцел VІІ-332 в кв.
30 по плана от 1956г. е идентичен с част
от упи ІІІ- 292 -процеснияит имот, в
кв.21 по сегадействащия план на община С. от 83 г. до площта си от 440 кв.м.
Няма спор,че А. С. О. е починал на
30.03.1989г. , и е оставил за свои
законни наследници освен дъщери, и двама сина : С.А.О.- ответникът в
производството и Р. А.О.-починал на 20.06.2006г. ,и оставил за наследник –своят син –ищецът по делото ,съответно
внук на А.О. Ф.Р.О..
По делото са събрани гласни доказателства.
Установената въз основа на тях от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, изцяло се възприема от настоящия съдебен състав и за процесуална
икономия не следва да я възпроизвежда отново.
С обжалваното в настоящото производство решение
първоинстанционният съд е приел,че процесният имот е ползван и обработван от ищеца и от
ответниците – С. и Ф. О..Не се установило ответниците – С. и Ф. О. да са довели до знанието на ищеца Ф. О., че
владеят имота само за себе си и то в продължение на 10 години.От
ангажираните гласни доказателства не се установило,че ответниците са
демонстрирали намерението си да владеят имота изцяло за себе си, като не са
ангажирани доказателства, техните действия да са доведени до знанието на ищеца.
Установено било по несъмнен начин,че ищецът е упражнявал правомощията си на
собственик на своята част от имота необезпокоявано. Нещо повече от показанията на свидетелите Д.И.,
сестра на ответника и леля на ищеца, при съвпадение с останалите доказателства,
се установило,че процесния празен и незастроен имот е бил на двамата й братя – С.
и Р. по волята на техния баща, заедно са го ползвали и обработвали, като никога
не имало спор за неговата собственост до момента, в който разбрали, че
ответниците С. и Ф. О. са се снабдили с
констативен акт за собственост.
Обосновани
и правилни са изводите на първоинстанционният съд от правна страна,доказателствата
са обсъдени в съвкупност,мотивите са ясни и последователни,поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция се присъединява изцяло към тях. Но, като краен резултат –досежно
размера на процесния имот, и за правна прецизност решението като неправилно
следва да бъде отменено.
Анализирайки събраните по делото
доказателства,въззивната инстанция приема, че след смъртта на А.С.О. през 1989г. неговите синове Р. и
С. О.и са установили владение върху процесния имот. В конкретният казус са неотносими
въведените твърдения са наличие на процедура по отчуждаване преди релевантния
момент. Както се посочи по-горе , съобразно приложеното удостоверение ,изд. от
Община С. към настоящия момент по отношение на процесния имот регулацията е приложена и няма регулационни
сметки за уреждане, няма постъпили молби за промяна на регулацията,
реституционни претенции. След смъртта на Р. О. през 2006г. неговият син- ищецът по делото Ф.О. е
продължил съвладението върху имота. В този смисъл съдът изцяло кредитира
показанията на св. И като достоверни и изцяло подкрепени от останалите събрани
по делото доказателства. Липсват каквито и да било данни ответникът С.О.,впоследствие
неговия правоприемник да е отблъснал владението на ищеца и да е завлядал имота
като свой собствен ,само и единствено за себе си. Тъй като не се доказа ,ответникът
С.О. да е придобил и останалата ½ ид.част на основание давностно
владение,разпореждането с тази част на имота се явява без основание, поради
което ответникът И.Г. не е придобил имота-1 /2 ид.част на релевираното от него
правно основание : сделка –покупко-продажба,тъй като праводателят му не е
собственик на същия. Решението досежно правните изводи на съда е правилно. Неправилен
обаче е изводът на съда,че искът е не доказан в претендирания размер от 1/2 ид.част.
Всички анализирани по делото доказателства установяват ,че ищецът е владял 1/2
ид.част от имота ,като свой. Обстоятелството,че ищецът се позовава на придобивния
способ –наследство и владение,установено от неговия наследодател, към което той
се присъединява не обуславя задължение на съда да изследва въпроса колко са наследниците
на Р. О. и какви са наследствените права на правоприемниците му като в
производство по делба напр. ,тъй като в настоящият казус нито участват третите
лица-предполагаеми наследници, нито са въведени подобни възражения, за да
възникне задължение за съда да изследва тези обстоятелства .
Ето
защо следва да се приеме ,че искът е доказан. Въззивният съдебен състав, приема,че ищецът е упражнявал
владение за себе си върху ½ ид.част от процеснния имот за период повече от 10 години и е придобил
собствеността върху
него по наследство и давност.
На
основание чл. 537,ал.2 от ГПК нот. акт №34/2016г. за посочената ид.част от
имота следва да се отмени.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника
Ф.О. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 1205,00 лева за двете инстанции,съобразно списъци по
чл.80 от ГПК.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 389 постановено на
22.11.2019г. по гр.дело № 1218 по описа на Велинградския районен съд за 2018г.
вместо което постановява:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на С.А.О., ЕГН **********,Ф.К.О.,ЕГН **********,И.Л.Г. ЕГН
********** и А.С.О., , ЕГН **********,***, че Ф.Р.О., ЕГН ********** *** е
собственик на 1/ 2 ид.част от УПИ
ІІІ-292 в кв.21 по плана на гр.С. с площ от 623 кв.м, при съседи :УПИ II-292; улица; УПИ IV-292; УПИ Х-спортен терен на Община С..
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №34, том III,
нот.дело №426/2016г., на нотариус- Симеон Даскалов, с акт на вписване №76, том
VII, д.№ 1056, вх.рег.№ 1970/18.10.2016г. на СВ-Велинград, в частта за 1/2
ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.С., съставляващо УПИ III- 292, отреден
за имот с пл.№292 в квартал 21 по плана на гр.С., целият с площ от 623 кв.м.,
при граници и съседи на УПИ-то: от север- УПИ II-292; от изток-улица; от юг-УПИ
IV-292; от запад-УПИ Х-спортен терен на Община С..
ОСЪЖДА
С.А.О., ЕГН **********,Ф.К.О.,ЕГН **********,И.Л.Г. ЕГН ********** и А.С.О., ,
ЕГН **********,***, да заплатят на Ф.Р.О.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 205,00 /хиляда двеста и пет/
лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен
срок пред ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.