РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,29.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, ІV-ти състав,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм.
дело № 598 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е след постановяване на
Решение № 12927 от 20.10.2020 г. по адм.д. № 1833/2020 г. по описа на ВАС, VІ
отд., с което е отменено Решение № 74 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 464/2019 г.
по описа на АдмС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Първоначалното дело е по жалба на В.М.Я. *** срещу Решение № 2153-17-49/28.06.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 69б, ал.
2 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на
оспорения акт и потвърденото с него разпореждане поради нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на акта и връщане на преписката на
административния орган за ново произнасяне и отпускане на исканата пенсия,
както и присъждане на направените разноски.
Ответникът, действащ в процеса чрез
процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт и заплатен депозит за вещо лице.
След като съобрази събраните по
делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и
след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК,
административният съд приема за установено следното:
С оглед повторността на настоящото
съдебно производство, съдът е приложил в цялост адм.д. № 464/2019 г. по описа
на АдмС – Русе и формира фактическите си изводи въз основа както на събраните в
посоченото дело доказателства,
включително представената от административния орган преписка, така и на
допълнително събраните доказателства в настоящото производство.
Административното производство пред
пенсионния орган е стартирало въз основа на подадено от жалбоподателя заявление
вх. № 2113-17-1233/20.07.2018 г. (л. 9-11 от преписката, приложена към адм.д.№
464/2019 г.), с което същият е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд. За доказване
на положения от Я. труд със заявлението била представена трудова книжка №
234/16.05.1983 г. За изясняване на категорията на положения от жалбоподателя
труд, допълнително в хода на административното производство е изискана
информация от осигурителите „А1 България“ ЕАД (А1) и Ериксон Телекомюникейшънс
България“ ЕООД (Ериксон), от който по преписката са постъпили издадени
удостоверения обр. УП-3 № 6859/27.08.2018 г. от А1 (л. 21 от преписката към
адм.д. № 464/2019 г.) и № 18000890/15.08.2018 г. от Ериксон (л. 27 от същата преписката).
Представени са още трудов договор № 767/07.10.1999 г. (л. 22-23 от преписката),
с който жалбоподателят е назначен на длъжност „Инженер по поддържане на
базовите станции и съединителни линии“ в Мобилтел, както и длъжностна
характеристика за тази длъжност от 01.02.2010 г. (л. 24-26 от преписката), а
също така и длъжностна характеристика и служебна бележка от Ериксон, в която са
дадени разяснения относно основните функции и условията на труд за заеманата от
жалбоподателя длъжност „Старши инженер BSS Регион Северна България“ (л. 29-32
от преписката).
От цитираните документи се
установява, че в периода 07.10.1999 г. – 05.05.2017 г. Я. е работил като старши
инженер в А1 (до 02.04.2012 г.) и в Ериксон (след 02.04.2012 г.) – общо 17
години, 6 месеца и 28 дни. Този стаж е зачетен от пенсионния орган като труд от
трета категория, видно от изготвения опис на осигурителния стаж на
жалбоподателя – ред 9 и 10 (л. 12-13 от преписката). Вписване за трета
категория на процесния труд е налице в издаденото от А1 удостоверение обр. УП-3.
Въз основа на зачетения осигурителен
стаж на жалбоподателя, отразен в съставения опис, ръководителят по пенсионно
осигуряване издал Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. (л. 7-8 от
преписката), с което било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на В.Я., поради това, че жалбоподателят не притежава 15 години
осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100.
В мотивите на разпореждането се посочва, че в хода на административното
производство не са открити достатъчно доказателства за зачитане на положения от
Я. труд на длъжност „старши инженер“ от втора категория. Прието е, че
разпоредбата на чл. 2, т. 33 от Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране (НКТП) обхваща труда на работници по монтаж и поддръжка на
антенно-мачтова телекомуникационна техника с височина над 30 метра, докато
жалбоподателят е работил като служител на длъжност старши инженер като
заеманата от Я. длъжност макар да включвала и изпълнение на функции по
поддръжка на мрежата за достъп в специфични условия на работа, обхващала и
много други дейности, които са изпълнявани на работно място без вредни влияния.
Разпореждането за отказ е връчено на
жалбоподателя на 09.11.2018 г., който с жалба от 28.11.2018 г. (л. 41-42 от
преписката) го оспорил пред директора на ТП на НОИ – Русе. Във връзка с
подадената жалба е изискано извършването на проверка в осигурителните А1 и
Ериксон относно условията на труд при които е положен процесният стаж на
жалбоподателя. Резултатите от проверките са отразени в констативен протокол №
КП-5-21-00577055/11.06.2019 г. за А1 (л. 38-39 от преписката) и №
КП-5-21-00569457/22.05.2019 г. за Ериксон (л. 40 от преписката). В констативния
протокол за осигурителя А1 са изброени сключените с жалбоподателя трудов
договор и допълнителни споразумения към него, включително тези за промяна
наименованието на длъжността, цитирано е съдържанието на представената по
преписката длъжностна характеристика за длъжността „старши инженер BBS Северна България“ (л. 24-26 от
преписката), както и на представена при проверката контролна карта за оценка в
отдел „Мрежа за достъп и пренос“, сектор „BBS“, длъжност „старши инженер“, в която
обаче се посочват стойности („2“) по различни показатели, включително
„отдалечени, труднодостъпни и на надморска височина обекти“ и „работа на
височина“, без да е налице разшифровка за значението на посочената стойност на
показателите.
За осигурителя Ериксон отново е
описана хронологията на трудовото правоотношение с жалбоподателя. И в двата
протокола за извършените проверки е посочено, че осигурителите не представят
графици за работата на Я., а Ериксон не представя и документация относно
параметрите на базовите станции и телекомуникационната мрежа, където Я. е
полагал труд, тъй като същата е собственост на А1.
С оспореното в настоящото
производство Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г., директорът на ТП на НОИ – Русе
отхвърлил жалбата на В.Я. и потвърдил отказа на ръководителя по пенсионно
осигуряване за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я.. В
мотивите на решението подробно са повторени констатациите, съдържащи се в
горецитираните констативни протоколи от проверките на двамата осигурители, като
изрично се набляга на обстоятелството, че в събраните данни липсва изрично
посочване, че извършваната от Я. работа е на височина над 30 метра, както и
липсва информация за времето (продължителността), в което жалбоподателят
евентуално е работил при условия, съответстващи на изискванията на чл. 2, т. 33
от НКТП. Като допълнителен аргумент на отказа се сочи и обстоятелството, че и
при двамата осигурители за жалбоподателя са внасяни осигурителни вноски,
съответстващи на трета категория труд.
Решението на директора на ТП на НОИ –
Русе е връчено на В.Я. на 09.07.2019 г. (л. 6 от преписката), след което на
16.07.2019 г. същият е депозирал чрез административния орган своята жалба до
настоящия съд. Възраженията на жалбоподателя са, че всъщност административния
орган въпреки процесуалната си активност не е установил релевантните за спора
факти, а се е позовал на твърдения на работодателите, че процесният труд на
жалбоподателя е от трета категория – обстоятелство, което е в интерес на
осигурителите.
В настоящото производство се оспорва
решението на директора на ТП на НОИ – Русе с доводи, касаещи единствено
положения стаж като старши инженер в А1 и Ериксон, за който жалбоподателят
твърди, че попада в обхвата на чл. 2, т. 33 от НКТП и следва да бъде зачетен
като ІІ категория.
В хода на съдебното производство при
първоначалното разглеждане на жалбата, са разпитани двама свидетели – Н.З.П. и Н.Т.Н.,
работили също като инженери в Мобилтел (сега А1) и Ериксон. И двамата свидетели
посочват, че работата на инженера по поддръжка на базови станции и съединителни
линии се състои в извършване на ремонт и профилактика на съоръжения за пренос
на електронни съобщения, монтирани на мачти, някои от които се намират на
телевизионни кули, високи сгради и пр. За целта инженерите е следвало да
премита курс по катерене, осигурен от работодателя. Според показанията на св. Н.
мачтите, на които са работили с жалбоподателя са с височина до 70 метра, а в
района, за който са отговаряли са се намирали 250 станции, чиято профилактика
се е извършвала по график. При извършване на профилактика или ремонт от Ериксон
се е изисквало служителите да направят снимка от нивото на антената, т.е. от
съответната височина, на която е монтирано съоръжението. Свидетелите заявяват,
че са работили въз основа на електронно създаден график като конкретните
задачи, включително в случаи на аварии също са възлагани по електронен път и
отчитането на свършената работа е ставало по същия начин. Само за част от
времето, в което са работили като инженери по поддръжка на базови станции и
съединителни линии са разполагали с офис, след което са преминали „на варианта
склад за резервни части“.
Същите свидетели са разпитани и в
хода на настоящото дело (виж протокол от с.з. от 29.04.2021 г. – л. 26-27 от
делото). И пред настоящия съд свидетелите установяват същите обстоятелства,
като св. П. посочва, че дейността на служителите, заемащи длъжност като на
жалбоподателя, включва поддръжка на базови станции на мобилния оператор, чиято
бройка в периода от 1999 г. до 2001 г. е нараснала многократно – от 13
първоначално до над 200 към момента. Свидетелят посочва, че станциите са на
различна височина от такива по- 15 метра, до такива на височина 40-50 метра и
дори на 70-80 метра, когато са поставени на телевизионни кули. Освен
отстраняване на възникнали аварии, работата на свидетеля и жалбоподателя
включва и извършване както на профилактика, така и на поддъръжка на процесните
съоръжения, която се извършва веднъж годишно или на две години в зависимост от
важността на станцията. С развитие на телекомуникационната техника все повече
съоръжения се разполагат на височина над 30 метра според свидетеля.
В хода на първоначалното делото е
изискана информация от осигурителите А1 и Ериксон, като трето, неучастващо в
производството, лице, дали жалбоподателят е извършвал дейности на височина над
30 метра – на покриви, мачти и желязо-решетъчни конструкции на антенно-мачтова
телекомуникационна техника, като се посочи и мястото и времето на извършване на
такава работа. В отговор от А1 (л. 8 от адм.д.№ 464/2019 г.) посочват, че
жалбоподателят не е бил техен служител, а служител на Ериксон, като се допълва,
че А1 разполага с оборудване, разположена на височина 30 и повече метра, чието
обслужване е възложено на Ериксон. От своя страна Ериксон в своя отговор (л. 15
от адм.д.№ 464/2019 г.) посочва, че като старши инженер BSS регион Северна България Я. е
трябвало да участва активно в поддръжката на елементите от мрежата за достъп и
съответните обекти в района си като преимуществено е полагал труд в помещенията
на дружеството и в помещенията на базовите станции и преноса, а само по
изключение в отделни случаи се е налагало да полага труд и на покриви, мачти и
желязо-решетъчни конструкции като било възможно в единични случаи те да са били
на височина над 30 метра. Именно с такъв аргумент – за изключителност и
нерегулярност на случаите, дружеството е квалифицирало труда на жалбоподателя
като такъв от трета категория. Допълнително от двамата осигурители е изискана и
информация къде в регион Северна България са монтирани телекомуникационни
съоръжения и мрежи и оборудване с височина 30 и повече метра, както и по какъв
начин се е извършвало отстраняване на повреди, подмяна на дистанционни
радиоблокове и оптични кабели. Отново е изискано представяне на работни графици
за работата на жалбоподателя за периода до 2012 г. В отговор от Ериксон
посочват, че поддържаните от дружеството съоръжения са собственост на А1, с
което до 2019 година е съществувал договор за поддръжка, поради което Ериксон
не може да предостави информация за местоположението на съоръженията. Отсраняването
на повредите е ставало по заявка от А1 чрез изпращане на екип за извършване на
необходимите дейности. Изрично е посочено, че за периода до м.03.2012 г.
жалбоподателят не е бил служител на Ериксон, поради което не могат да бъдат
предоставени графици. От страна на А1 е получен отговор (л. 37-41 от адм.д.№
464/2019 г.), според който за периода 07.10.1999 г. – 02.04.2012 г.
жалбоподателят е работил в А1 с ненормирано работно време и не е полагал труд
по график. Посочено е, че отстраняването на повреди по телекомуникационните
съоръжения (независимо от височината, на която се намират – 15, 25 или 35
метра) се извършва от екип от поне двама души, екипирани с лични предпазни
средства, включващи колани, куки, предпазни ленти, каски, работно облекло,
специални обувки, т.е пълно оборудване за работа на височина. За да извършват
такава работа служителите са преминали през курсове за работа на височина и
инструктажи за безопасност и здраве при работа. Към отговора от А1 е приложена
и справка за наличните мрежи и съоръжения на А1, находящи се в Северна
България. От съдържанието на справката (л. 38-41 от адм.д.№ 464/2019 г.) е
видно, че дружеството е посочило обекта (наименованието му), разрешението за
ползване и местонахождението му. От справката и придружителното писмо не става
ясно дали дружеството е описало всички притежавани съоръжения в посочения район
или само тези с височина 30 и над 30 метра. Ако са описани всички съоръжения,
какъвто извод може да се направи от израза „информация за наличните мрежи и
съоръжения на А1 България, находящи се в Северна България“, то липсва посочване
кои от тях са с височина 30 и повече метра.
В хода на адм.д. № 464/2019 г. е
назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса в
какво се състоят аварийно-ремонтните дейности и поддръжката на базовите станции
и преноса, на телекомуникационните мрежи и антенно-федерните системи; свързана
ли е с катерене по покриви, мачти и железорешетъчни конструкции; има ли обекти,
на които се извършва поддръжка и аварийно-ремонтна дейност на височина 30 и
повече метра; как се извършва отстраняването на повреди в радиорелейни линии,
подмяна на дистанционни радиоблокове, подмяна на оптични кабели; в какво се
състоят мерките за безопасност на труд и личните предпазни средства.
В заключението си вещото лице
посочва, че базовите станции се различават в зависимост от местоположението си,
но не и в структурно отношение. Базовата станция е съвкупност от различни
съоръжения включително и антенен модул, който е и най-високата й точка. Част от
възникналите проблеми при работа на базовите станции биха могли да бъдат
отстранени дистанционно чрез рестартиране или конфигуриране, но по-голямата
част от проблемите изискват физическо посещение на базовата станция и подмяна
на модули, което не е свързано с работа на големи височини. Когато обаче
проблемите са свързани с антените или предавателите на базовите станции, се
изисква изкачване до върха на антената, т.е. по мачти, покриви и дори
железорешетъчни конструкции, на които са разположени съответните модули. В
зависимост от местоположението на базовата станция и необходимостта от
изкачване до антената отстраняването на повреди или извършването на
профилактика е свързано с изкачване и над 30 метра височина.
В мотивите на Решение № 12927/20.10.2020
г. по адм.д. № 1833/2020 г. по описа на ВАС, VІ отд., с което решението по
адм.д.№ 464/2019 г. по описа на АдмС – Русе е отменено и делото е върнато за
ново разглеждане, се посочва, че в коментираното по-горе заключение на съдебно-техническата
експертиза няма посочени конкретни данни колко са съоръженията, които са
обслужвани от жалбоподателя, колко от тях са били с височина над 30 метра,
колко от тях се категоризират като такива по чл. 2, т. 33 от НКТП, как се
извършва поддръжката във времето с оглед на интервал и престой на съоръжението
и няма исторически преглед колко са били назад във времето на спорния период.
Прието е, че няма данни как се отразява документално планирането и извършването
на ремонтите, като такива задачи на били поставяни на назначената експертиза.
Делото е върнато за ново разглеждане с указания съдът служебно да назначи
допълнителна или повторна експертиза, за изясняване на посочените
обстоятелства.
С протоколно определение от
11.03.2021 г. съдът, съобразно цитираните мотиви на ВАС, е назначил
извършването на допълнителна съдебно-техническа експертиза със задачи съобразно
неустановените според върховния съд обстоятелства. В заключението си вещото
лице посочва, че на голяма част от въпросите не може да даде отговор, защото не
са от неговата компетентност, а за друга част се изисква допълнителна
информация относно височината на съоръженията съобразно издаденото за тях
разрешително. Вещото лице установява, че ремонтните дейности и планираните
профилактики се осъществяват при различни атмосферни условия като работата
изисква и изкачване по антенната мачта, чиято височина е различна за всеки
технически обект. Становището на вещото лице, че базовите станции и антени се
поставят на най-високите точки в района (сгради, блогове и др.), където общата
височина в повечето случаи надвишава 30 м.
В хода на настоящото производство с
определение на съда от 06.07.2021 г. (л. 45 от настоящото дело) е изискана
информация от А1 България ЕАД за това колко от описаните в представената по
предходното дело справка обекти са с височина над 30 метра като се представят и
копия от разрешенията за поставяне и разрешенията за ползване на обектите. До приключване
последното съдебно заседание по настоящото дело – на 30.09.2021 г. исканата
информация не е представена.
Въз основа на изложените
фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на
акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е
насочена срещу годен за оспорване акт, съгласно цитираната норма.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е
предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК,
вкл. фактически и правни основания. При издаването му са спазени
административно производствените правила.
Спорно по делото е единствено
правилното приложение на материалния закон и то само по отношение на стажа на
жалбоподателя в периода 07.10.1999 г. – 05.05.2017 г. – 17 години, 6 месеца и
28 дни, в който същият е заемал длъжността „старши инженер“ в А1 и в Ериксон.
За преобладаващата част от този период (след 01.01.2000 г.) досежно посочения
стаж приложение намира Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране
като спорния по делото въпрос е налице ли са предпоставките за зачитане на
стажа като втора категория на основание чл. 2, т. 33 от тази наредба. За периода
преди 01.01.2000 г. (2 месеца и 23 дни) на основание § 9, ал. 1 от ППЗР на КСО
приложение намира Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране – ПКТП
(отм.).
Съгласно чл. 2, т. 33 от НКТП от
втора категория при пенсиониране е трудът на работници по монтаж и поддръжка на
антенно-мачтовата телекомуникационна техника с височина над 30 м.
По делото не е спорно, а се
установява и от всички събрани доказателства, че жалбоподателят в процесния
период е заемал длъжност инженер по поддържане на базовите станции и
съединителни линии. Очевидно още от наименованието на длъжността, независимо от
извършваните промени в него във времето, длъжността на жалбоподателя е свързана
именно с поддържане на базови станции на мобилния оператор. От представените
длъжностни характеристики се установява, че основната функция на тази длъжност
е да поддържа елементите на мрежата за достъп и нейните обекти в района си. За
изпълнението на тази функция като условия на работа в длъжностните
характеристики е предвидено, че се осъществява както на работно място с
нормална осветеност и без вредни влияния, при работа с компютър, така и при
работа в помещенията на базовите станции и преноса, включително на покриви,
мачти и желязо-решетъчни конструкции, като за целта лицето преминава курс за
катерене.
Данните по делото (свидетелските
показания на разпитаните свидетели, както при първоначалното разглеждане на
делото, така и в настоящия процес и основното и допълнително заключение на СТЕ,
независимо от факта, че в тях не се дават конкретни отговори на поставените
задачи) се установява, че поддържането на базовите станции включва както
възможност за отстраняване на проблеми дистанционно, така и необходимост от
физическо посещаване на базовата станция, включително нужда от изкачване до антенния
модул, който в зависимост от местоположението на базовата станция може да бъде
разположен на покрив, мачта или желязо-решетъчна конструкция на височина под
или над 30 метра.
От отговорите на осигурителите А1 и
Ериксон, когато такива да представени, става ясно, че притежаваните от мобилния
оператор Мобилтел (сега А1) съоръжения в района, обслужван от жалбоподателя,
включват и такива с височина над 30 метра, без да се конкретизира техния брой.,
независимо от факта, че такава информация е изисквана многократно от съда.
Осигурителят Ериксон посочва, че не разполага с такива дан ни, доколкото съоръженията не са негова
собственост, а това дружество е извършвало единствено тяхната поддръжка в
определен период от време по силата на сключен между двете дружества договор.
От своя страна от А1 не желаят да представят по делото в качеството им на
трета, неучастваща в производството страна, информация за вида на съоръженията,
както и за начина на поддържането и ремонта им, като уклончиво посочват
единствено факта, че разполагат и със съоръжения намиращи се на височина над 30
метра (л. 8 от адм.д.№ 464/2019 г.). Не се предоставя информация относно
работата конкретно на жалбоподателя като осигурителя Ериксон, в отговора си до
настоящия съд (л. 15 от адм.д.№ 464/2019 г.) посочва, че полагането на труд от Я.
на височина над 30 метра, ако това се е налагало, е било в ограничен брой
случаи, а не регулярно, въпреки че в същото писмо се твърди, че основно
задължение на Я. е било да участва активно в поддръжката на елементите на
мрежата за достъп и съответните обекти в района си. Тезата за епизодичност на
работата на жалбоподателя на височина над 30 метра не кореспондира с останалите
налични по преписката и по делото доказателства, а именно, че А1, поддръжката
на чиито съоръжения е осъществявана от жалбоподателя, разполага със съоръжения
намиращи се на височина над 30 метра (обстоятелство, което се потвърждава и от
цитираното твърдение на Ериксон), както и от факта, че длъжността на
жалбоподателя включва не само извършването на аварийно ремонтни работи, които
могат да бъдат епизодични и случайни по своя характер, а се касае за поддръжка,
както и за профилактика, които дейности безспорно са регулярни.
Нормата на чл. 2, т. 33 от НКТП не
обвързва категоризирането на положения труд с изискване за постоянно работно
място на такава височина, а само с изискване лицето да е назначено да извършва
такава работа. Именно по тази причина, не следва да се приема, че по реда на
цитираната точка от НКТП се категоризира труда единствено и само на лицата,
извършващи дейности единствено на посочената височина. Поради това обстоятелството,
че като инженер по поддръжка на базови станции, жалбоподателят е работил и на
базови станции, които са на височина по-малка от 30 метра не променя извода, че
щом е извършвал дейност и на по-голямата височина, то труда му е на работник по
поддръжка на атненно-мачтови телекомуникационни съоръжения на височина над 30
метра, доколкото както вече се посочи, длъжността му включва и извършването на
поддръжка на такива съоръжения.
Не би могъл да се направи
противоположен извод и на база внесените за жалбоподателя осигурителни вноски,
доколкото съдебната практика по този въпрос е константна и посочва, че
зависимостта между условията (категорията) на труд и осигурителните вноски в
обратна посока, а именно – условията на труд определят размера на
осигурителните вноски, а не се определя категорията на труда според размера на
внесените осигурителни вноски.
Именно тук е мястото да се посочи, че
точно размерът на осигурителните вноски е причината често осигурителните да
определят труда на работниците си като такъв от трета категория дори и когато
да налице предпоставки този труд да бъде зачетен от по-висока категория.
Подобен стремеж прозира и предоставената от осигурителите в конкретния случай
информация. В нея липсва посочване дейността по поддръжка на съоръженията,
намиращи се над 30 метра да е диференцирана от дейността по поддръжка на
намиращите се на по-ниска височина съоръжения. Такова разделяне не видно и от
представената длъжностна характеристика за длъжността на жалбоподателя. От една
страна се твърди, че жалбоподателят е участвал в ремонта и поддръжката на
всички съоръжения, независимо от височината, на която се намират, като му е
осигурено преминаване на курс за работа на голяма височина и му се предоставят
лични предпазни средства за такава работа, а от друга се твърди, че работата на
височина над 30 метра е по изключение и не е регулярна, независимо, че тази
работа е свързана не само с отстраняване на възникнали повреди, които
действително могат да са с инцидентен характер, а и с поддръжка и профилактика
на тези съоръжения, поето по същността си е именно регулярна дейност, макар и с
различна честота на извършване.
Следва да се посочи още, че съдът
намира за неоснователно искането на жалбоподателя определени факти да се
приемат за доказани на основание чл. 161 от ГПК вр. чл. 144 от АПК предвид
отказа на А1 да предостави на съда информация, с което се възпрепятства
доказването на релевантни за случая факти. Нормата на чл. 161 от ГПК дава право
на съда с оглед на обстоятелствата по делото да може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства. В случая обаче А1 не е страна по делото и не е обвързана с
хипотезата на цитираната норма. Разпоредбата не може да се приложи по аналогия
в настоящия случай. Независимо от това съдебната практика е константна в
становище си, че работниците и служителите не следва да търпят негативни
последици от недобросъвестното поведение на своите работодатели в трудовите и
осигурителните им отношения. Макар този извод да е изведен в съдебната практика
по отношение незаплащането на дължимите осигурителни вноски настоящият съд
намира, че следва да намери приложение и в настоящия случай, при който очевидно
осигурителите на жалбоподателя не са заинтересовани да предоставят пълната
информация относно условията на полагания от жалбоподателя труд поради факта,
че ако се установи, че този труд е от втора категория за тях биха възникнали
допълнителни задължения за осигурителни вноски, не само за жалбоподателя, а и
за останалите работници в предприятието, извършващи същия труд.
Независимо от това, изложените до тук
изводи на настоящия съд се основават не на хипотетични заключения поради
липсваща информация за труда на жалбоподателя, а на анализ на наличната такава,
която безспорно сочи, че осигурителят А1 притежава телекомуникационни
съоръжения, разположени на височина над 30 метра, за поддръжката,
профилактиката и ремонта на които е отговарял жалбоподателя. В тази връзка и
при липса на предоставена допълнително информация от А1 относно височината на
съоръженията, описани в предоставената на съда по предходното дело справка,
настоящия съдебен състав приема, че всички, посочени в справката на л. 38-45 от
адм.д.№ 464/2019 г. обекти се намират на височина над 30 метра. Този извод се
налага от съдържанието на определението на съдебния състав по адм.д.№ 464/2019
г. от 30.09.2019 г. (л. 25 от адм.д. № 464/2019 г.), с което и изискана от А1
процесната справка. Според определението на съда, от осигурителите „А1 –
България“ ЕАД и „Ериксон Телекомуникейшънс България“ ЕООД е изискана информация
относно: „Къде са монтирани телекомуникационните съоръжения и мрежи и оборудване
с височина 30 и повече метра в
регион Северна България, в т.число да се посочи местоположението на мачти и
железорешетъчни конструкции, антенно-фидерни системи и тяхната височина
(налични в периода 1999-2012 г.) като се представят и копия от издадените
строителни разрешения или справка за издадени такива на територията на регион
Северна България“. Видно е, че съдът е изискал информация единствено за
съоръженията намиращи се на височина 30 и повече метра, поради което следва да
се приеме (при липса на други факти и твърдения), че справката съдържа именно
такива съоръжения, независимо, че това обстоятелство не е изрично посочено в
нея.
Съгласно чл. 9, ал. 42, изр. ІІ от
Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране, за доказване на категория труд по т. 33 от чл. 2 на
НКТП се представят доказателства за техническите данни на съоръженията, на
които е положен труда. В конкретния случай, непосочването на релевантните данни
по изричен и категоричен начин е единствено поради очевидното нежелание на
осигурителите да предоставят точна и конкретна информация по релевантния въпрос.
Това обаче не е обстоятелство, което да изключва задължението за анализ на
наличните доказателства, които разгледани в своята съвкупност обосновават
извод, че трудът на жалбоподател в периода
01.01.2000 г. до 05.05.2017 г. е от втора категория на основание чл. 2,
т. 33 от НКТП.
Всичко изложено до тук не се отнася
за периода от 07.10.1999 г. до 01.01.2000 г., когато приложение намират
разпоредбите на ПКТП (отм.). Относима за случая е само нормата на т. 56 от ПКТП
(отм.), която определя като втора категория труда на телефонисти, обслужващи
100 и повече поста в т. п. станции и българските държавни железници и
телетиписти в българските държавни железници, както и работниците и
служителите, работещи в Радиорелейната и телевизионна станция "Ботев
връх". Очевидно е, че труда на жалбоподателя на длъжността инженер по
поддръжка на базови станции не попада в обхвата на цитираната норма, поради което
тази част от спорния осигурителен стаж не може да бъде зачетена от втора
категория. Този извод кореспондира и косвено се подкрепя и от показанията на
св. П., който посочва следното: „Към 1999 г. линиите бяха подземни, бившите
линии на БТК, от началото на 2000 г. започна изграждането на мачти и съоръжения
за въздушния пренос на електронни съобщения.“.
В заключение съдът намира, че
неправилно и в противоречие с нормата на чл. 2, т. 33 от НКТП както пенсионния
орган, така и от ответния горестоящ орган, са определили категорията на труда
положен от жалбоподателя в периода от 01.01.2000 г. до 05.05.2017 г., а от там
и неправилно е преценено наличието, съответно липсата, на предпоставки за
отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това налага
отмяна на оспореното Решение № 2153-17-49/28.06.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ – Русе, както и на Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, след което преписката да бъде върната на ръководителя
по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по заявлението на В.Я. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на
изложените по-горе мотиви по прилагането на материалния закон при зачитането на
осигурителния стаж на лицето.
При
този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Националният
осигурителен институт като лице по § 1, т. 6 от ДР на АПК, дължи заплащането на
жалбоподателя на сумата от 1657,50 лв., представляващи заплатен в брой
адвокатски хонорар от 400 лв. и депозит за вещо лице от 150 лева при
първоначалното разглеждане на делото, 400 лв. адвокатски хонорара пред
касационната инстанция и 600 лева адвокатски хонорар, 10 лева депозит за
свидетел и 97,50 лв. възнаграждение за вещо лица по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на В.М.Я. ***
Решение № 2153-17-49/28.06.2019
г. на Директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-562/02.11.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по пенсионно осигуряване за ново
произнасяне по заявление вх. № 2113-17-1233/20.07.2018 г. на В.М.Я. съобразно
указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на В.М.Я. ***,
ЕГН **********, сумата от 1 657,50 лева (хиляда шестстотин петдесет и
седем лева и петдесет стотинки) за сторените разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: