РЕШЕНИЕ
№ 1324
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000502073 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 2861 от 15.05.2024 г., постановено по гр. дело №
10772/2023 г. на СГС, ГО I-22 състав, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е
обявен за относително недействителен по отношение на ищцата Л. Й. Й.
договорът за покупко-продажба от 22.12.2021 г., обективиран в нотариален акт
№ 27, том XX, нот. д. № 3421/2021 г., с който първият ответник „РИУЕЙ“
ЕООД е прехвърлил на втория ответник Л. И. И. следния недвижим имот:
апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „***“ № **, разположен на
четвърти жилищен етаж, кота + 8.14, със застроена площ от 51.37 кв. метра,
състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, килер
и балкон, заедно с 5.75% идеални части от общите части на сградата и заедно
със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
представляващ имот в сграда с идентификатор 68134.513.644.1.8, с
административен адрес: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ № **, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.513.644 по
КККР на гр. София.
1
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците
„РИУЕЙ“ ЕООД и Л. И. И., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват
с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния
закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържат, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че за основателността на иска
по чл. 135 ЗЗД било ирелевантно дали вземането на кредитора било изискуемо
и ликвидно, като въззивниците считат, че това е било необходимо. В тази
връзка излагат, че по делото не било установено наличието на първата
предпоставка за уважаване на така предявения отменителен иск, а именно
ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответника. Дори и тази
хипотеза да била налице, жалбоподателите сочат, че по делото не било
установено по категоричен начин знание у третото лице-приобретател Л. И.
И., че прехвърлянето на имота от 22.12.2021 г. увреждало ищеца, доколкото
към момента на прехвърлителната сделка Л. И. И. вече нямал никакви
отношения с дружеството „РИУЕЙ“ ЕООД, което било страна по
предварителен договор от 25.02.2021 г. за покупко-продажба на процесния
имот с насрещна страна – ищецът Л. Й. Й.. Молят обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна Л. Й. Й. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а оносно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от Л. Й. Й.
против „РИУЕЙ“ ЕООД и Л. И. И. за обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договора за покупко-продажба от 22.12.2021
г., сключен между „РИУЕЙ“ ЕООД и Л. И. И., обективиран в нотариален акт
№ 27, том XX, рег. № 42953, н.д. № 3421/2021 г. на нотариус М. Г., рег. № ***,
с който „РИУЕЙ“ ЕООД е прехвърлило на ответника Л. И. И. апартамент № 8
със застроена площ от 51,37 кв. метра, разположен на четвърти жилищен етаж
в сградата, построена на ул. „***“ №** в гр. София, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.644.1.8.
От фактическа страна пред въззивния съд не е спорно, че ответното
дружество „РИУЕЙ“ ЕООД, представлявано от управителя си Л. И. И., е било
собственик на процесния апартамент към датата на прехвърлителната сделка
от 22.12.2021 г., а това се установява и от събраните пред първата съдебна
инстанция писмени доказателства.
На 25.02.2021 г. е сключен в гр. София предварителен договор за
покупко-продажба на имот между Л. Й. Й., в качеството на купувач, и
2
„РИУЕЙ“ ЕООД, в качеството на продавач. Предмет на договора е продавачът
да построи и продаде на купувача процесния недвижим имот: апартамент № 8,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ №**, разположен на четвърти жилищен етаж,
кота + 8.14, със застроена площ от 51.37 кв. метра, заедно с 5.75% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 68134.513.644 по КККР на гр. София.
Съгласно чл. 2 от договора продажната цена за описания имот е в размер
на общо 136 712, 51 лева, платима на три вноски, всяка от които е обусловена
от етапа на завършеност на имота. В чл. 3 страните са уговорили краен срок за
сключване на окончателния договор – 30.06.2021 г., което не е сторено. Не е
спорно между страните, че ищцата Л. Й. Й., в качеството си на купувач по
предварителния договор, не е заплатила само третата вноска по договора,
възлизаща на 13 671, 25 лева, чието плащане е било обусловено от
предоставяне на Разрешение за ползване на сградата.
Накрая, не е спорно и че на 22.12.2021 г. с нотариален акт № 27, том XX,
рег. № 42953, н.д. № 3421/2021 г. на нотариус М. Г., рег. № ***, ответникът
„РИУЕЙ“ ЕООД, представляван от управителя си Л. И. И., е прехвърлил на
същия Л. И. И. процесния апартамент № 8 със застроена площ от 51.37 кв.
метра, разположен на четвърти жилищен етаж в сградата, построена на ул.
„***“ №**, район „***“, гр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.513.644.1.8. Обстоятелството, каква е била пазарната
цена на имота, е без значение за увреждащия характер на сделката, поради
което съдът не я обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна предявения Павлов иск за основателен. Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
представлява средство за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник
не просто не изпълнява задълженията си, но и предприема действия, с които
го уврежда, било като намалява имуществото си, било като затруднява
удовлетворението от него - т.е. накърнява общото обезпечение на кредиторите
по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Целта на иска е тези увреждащи действия на
длъжника да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора, така че да
може той въпреки тях да се удовлетвори от имуществото му. За да бъде
уважен искът по чл. 135, ал.1 ЗЗД, е необходимо ищецът да има качеството на
кредитор, длъжникът обективно да го уврежда, намалявайки или изключвайки
възможността му за удовлетворение от цялото му имущество, да е знаел за
увреждането при разпореждането със своето имущество в полза на третото
лице и последното също да е знаело за увреждането на кредитора, когато
разпореждането е било възмездно.
В случая качеството кредитор на ищцата Л. Й. по отношение на първия
ответник - прехвърлител по атакуваната сделка „РИУЕЙ“ ЕООД произтича от
сключения предварителен договор за покупко-продажба от 25.02.2021 г.
Законът не предпоставя като условие за успешното провеждане на иска
вземането на кредитора да бъде установено с влязло в сила съдебно решение,
3
но възникването на правото на иск по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от
съществуването на действително вземане на ищеца - кредитор, непогасено
към датата на предявяване на иска. Материалното право по чл. 135 ЗЗД,
респективно и правото на иск по чл. 135 ЗЗД, принадлежи на кредитора, т.е. на
лице, което е носител на вземане към длъжника. Ищецът обосновава
активната си материално-правна легитимация с принадлежност на вземане,
произтичащо от валидно сключен предварителен договор за покупко-
продажба от 25.02.2021 г. с насрещна страна по него „РИУЕЙ“ ЕООД, който
договор е двустранен и възмезден. Обстоятелството, че ищцовата страна не е
изпълнила свое насрещно задължение по същия договор, не влече отпадане на
качеството й на кредитор, произтичащо от същото облигационно отношение.
Дори неизпълнението да е съществено и да съставлява основание за разваляне
на договора, правоотношението продължава да съществува и договорът
продължава да обвързва страните, докато не бъде надлежно развален.
Атакуваната сделка, оформена в нотариален акт за покупко-продажба №
27, том XX, нот.д. № 3421/2021 г. на нотариус М. Г., рег. № *** на НК, се
явява увреждаща, тъй като с нея длъжникът „РИУЕЙ“ ЕООД се е разпоредил
с имуществото си, като по този начин е изключил възможността за сключване
на окончателен договор с ищцата Л. Й. Й.. Тъй като обещателят –
прехвърлител по предварителния договор вече не е собственик на имота, този
предварителен договор не би могъл да бъде обявен за окончателен и по
съдебен ред. Именно това обосновава правният интерес на ищцата от
търсената защита. Обстоятелството, че разпореждането с имуществени права
на длъжника е било възмездно, не изключа увреждащия характер на сделката.
Ето защо съдът приема, че е осъществена и втората предпоставка, а именно -
длъжникът да уврежда кредитора си.
Знанието за увреждане, като елемент от фактическия състав на
потестативното право по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е налице у длъжника, когато
патримониумът му се намалява чрез негов акт, извършен след възникване на
вземането. В конкретния случай разпореждането чрез покупко-продажба с
недвижимия имот, собственост на ответното дружество, е станало на
22.12.2021 г., а вземанията на кредитора му са по предварителен договор за
покупко-продажба на процесния имот от февруари 2021 г. Разпоредителната
сделка е сключена от свързани лица: между дружеството-ответник чрез своя
управител Л. И. И., от една страна, и от Л. И. И., в качеството му на физическо
лице, от друга. По отношение на така сключената сделка следва да се приеме,
че е налице знание за увреждане и у двете страни по нея, тъй като управителят
на дружеството-продавач и купувачът са едно и също лице. Дружеството-
ответник е било наясно, че с извършеното разпореждане ще осуети
възможността на ищцата да придобие правото на собственост върху имота,
както и че с това я лишава и от правото й да иска обявяване на
предварителния договор за окончателен. След като предпоставките на чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД са налице, искът следва да бъде уважен. Във въззивната жалба са
изложени възражения, които не са били противопоставени своевременно с
4
отговора на исковата молба, поради което съдът ги третира като
преклудирани.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция липсва списък с разноски по чл. 80 ГПК,
поради което такива не следва да бъдат присъждани на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2861 от 15.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 10772/2023 г. на СГС, ГО I-22 състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5