Решение по дело №1923/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 159
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

09.03.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

06.03.

 

2020

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Ива Георгиева

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1923

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                     г.

 

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, е предявило срещу Г.Т.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 4474, 52 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 2752881 от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на дълга; 359, 78 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.11.2017 г. до 21.05.2018 г.; 200, 21 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 01.06.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитор и Г.Т.Р., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2752881, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 6790, 03 лева. С договорения размер на главницата е погасена дължимата от кредитополучателя комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 152 лв., за която е направено прихващане от кредитора на датата на усвояване на кредита. Страните са сключили и застраховка на кредита със застрахователна премия от 582, 94 лв. След направените плащания, остатъкът от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на кредита - 4 000 лв., е преведена на 01.06.2017 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.

Съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия към договора, сумата по кредита се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния SОFIBOR плюс фиксирана надбавка от 14, 89 %. Към датата на подписване на договора годишният лихвен процент е 14, 99 % и размерът на възнаградителната лихва е в общ размер 2 055, 09 лв. Срокът на договора е пет години; уговорено е връщане на кредита от ответника на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 113, 17 лв. /без последната, която е в размер 113 лв./, в периода 01.07.2017 г. – 01.06.2022 г., включващи съответна част от главницата и възнаградителната лихва.

На основание чл.12, ал.1 Общите условия към от договора, при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи на кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 200, 21 лева.

Ответникът е заплатил общо 568, 46 лв., с които са погасени: възнаградителна лихва – 294, 79 лв.; главница - 260, 42 лв.; обезщетение за забава – 13, 25 лв.

На основание чл.12, ал.2, б. „а“ от Общите условия, поради неплащането на две последователни погасителни вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

На 21.05.2018 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебното заседание, за което е бил редовно призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства договор за потребителски паричен кредит № 2752881 от 01.06.2017 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитор и Г.Т.Р., като кредитополучател, общи условия към него, подписани на всяка страница от името на ответницата; погасителен план, подписан от името на ответницата; рамков договор за цесия от 20.12.2016 г., въз основа на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило процесните вземания на ищеца с договор от 21.05.2018 г. и приложение №1 към него; пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците за цесията.  

Приложено е ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДнРС, от което се установява спазването на срока за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

В съдебното заседание с писмена молба процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съдът взе предвид, че на ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. С разпореждането са му указани последиците на чл.238 и чл.239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В открито съдебно заседание той не е изпратил представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Освен това съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което ще го уважи.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в размер общо на 292, 83 лв. /внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 лв. общо по чл.13, т.2 и чл.25 НБПП/.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДРС /101, 17 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 151, 17  лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.Т.Р., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 4474, 52 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № 2752881 от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на дълга; 359, 78 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.11.2017 г. до 21.05.2018 г.; 200, 21 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

ОСЪЖДА Г.Т.Р., с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 292, 83 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 822/2019 г. по описа на ДнРС в размер на 151, 17 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: