№ 1944
гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Н. Д. Кузманова
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430102830 по описа за 2025 година
Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния
директор Й. В., срещу Н. Е. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ********
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
обща сума в размер на 1962,42 лева, от които: сума в размер на 1761,50 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2024 г., както и 200,92 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.06.2023 г. до 04.02.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1006/2025 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, връчена им, по реда на
1
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № *****, находящ се в ********, е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди
се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от
2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1006/2025 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № ***** ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.
2
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер
на 158,54 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
149,79 лева, сума за БГВ в размер на 1403,08 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 46,80 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтирани един ИРУ, един водомер и щранг – лира. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски-
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва същия като
неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че ответницата има качеството
на потребител на ТЕ. Не оспорва факта, че всеки потребител принципно
дължи заплащане на реално потребената ТЕ, отчетена от средствата за дялово
разпределение, както и част от стойността на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, като се калкулира и сума за отопление без ИРУ, както и сума за
БГВ. Оспорва дължимостта на начислената сума за БГВ. Оспорва реалното
потребление на ТЕ за БГВ, тъй като същото не отговаря на реалното
потребено количество топла вода, отчетен от водомера в процесния имот.
Навежда доводи, че от представените по делото доказателства не може да се
установи номер на водомера, както и какви са неговите показания. Поради
изложеното счита, че не може да се направи извод как е формирана
процесната сума за БГВ. Сочи и, че по делото се съдържат данни, че
ответницата живее в чужбина.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
излага, че от изслушаната СТЕ се установява, че в процесния имот има
монтиран водомер за топла вода с дистанционно отчитане и сумите за БГВ са
начислени по действителни отчети на водомера. Моли съда да постанови
решение, съобразно представените по делото писмени доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1006/2025 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
3
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 1761,50
лв.- главница, за потребена топлинна енергия, в периода 01.04.2023г.-
31.12.2024г. и сумата от 200,92лв.- лихва за забава, за периода 02.06.2023г.-
04.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението– 18.02.2025г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от
39,24 лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ
бр.8/24.01.2***г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 510/20.02.2025 г., срещу която длъжникът е възразил в срок,
поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са
общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна
енергия в гр. Плевен.
Установява се от представения по делото нот. акт *****, дело №345/2006
г. на нотариус С П. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабен имот.
Приобщена като доказателство по делото е и молба – декларация от
28.06.2006 г., отправена до ищеца, с която ответницата е поискала да й бъде
открита партида за отопление и топла вода, считано от 01.07.2016 г.
Видно е от приобщените по делото Договор №*****, и споразумителни
протоколи и приложения към него, че между ЕС, находящ се в гр. Плевен,
***** и Д, и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен договор, по силата, на който
на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение, както и извършване на индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ.
Приобщени като доказателства по делото са и представените от трето –
неучастващо в спора лице – Техем сървисис ЕООД и данни относно
показанията на процесния водомер на ответницата.
Представени и неоспорени като доказателство по делото са и
4
издаваните от ищеца фактури за доставена и потребена ТЕ и БГВ на
ответницата по делото.
От допуснатата по делото СТЕ се установява, че: сградата, в която се
намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа,
посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй
като през процесния период от време абонатната станция е работила; че
разпределението за ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с
действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на
ФДР не са констатирани; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез
търговски уред – топломер; че в жилището на ответника е монтиран водомер
за топла вода с дистанционно отчитане, като сумите за БГВ са изчислени по
действителни отчети на водомера.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и
лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия -
по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства,
5
че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в *****.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът
има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на
процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че
ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на
такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото
същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто
безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а
именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Поради
изрично уговорената в закона отговорност не се дължи и изпращане на
нарочна покана за доброволно изпълнение, с оглед на което и направеното
възражение от особения представител на ответника е неоснователно.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за щранг
6
лира, сума за БГВ, сградна инсталация и за дялово разпределение. Установява
се, че в топлоснабдения имот има монтиран ИРУ, водомер и щранг лира.
Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба за
топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от
ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответника е доставяна ТЕ, отдадена от щранг – лирата в размерите
претендирани от ищеца. Поради изложеното съдът приема, че в процесния
период ответникът е потребявал топлинна енергия, посредством монтираната
щранг лира за притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца,
както и че дължи заплащането на същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява, само
в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
7
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда.
В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата
топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не
са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните
имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е
налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само
в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от
собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
8
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
Съдът намира за доказана претенцията на ищеца за БГВ. Съгласно
Наредбата за топлоснабдяването действала през процесния период
изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода. По делото се установи от изслушаната СТЕ,
че в имота на ответника е имало монтиран един водомер, който е отчитал
топлата вода, както и, че същият е бил отчитан дистанционно – т.е. достъп до
жилището не е бил необходим. Поради изложеното съдът намира, че
ответникът е ползвал БГВ в размерите посочени от ищеца, поради което и за
него е възникнало задължение да заплатят същите.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот посредством щранг – лира, сума за БГВ, суми за отопление
за отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение.
9
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответни дължи и
претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
от ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 89,24 лева за заповедното производство.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 779,22 лв. от които държавна такса в размер на 81,22
лева, 250 лева за СТЕ, 448,00 лева за възнаграждение за особен представител и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Е.
Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ******** дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., сума в общ размер на обща
сума в размер на 1962,42 лева, от които: сума в размер на 1761,50 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2024 г., както и 200,92 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.06.2023 г. до 04.02.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -18.02.2025 г. по ч.г.д.
№1006/2025 г. по описа на ПлРС, до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
10
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Е. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ******** да
заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния директор Й. В.,
сумата от 89.24 лв., представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1006 по описа за 2025г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Е. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес ******** да
заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от изпълнителния директор Й. В.,
сумата от 779,22 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11