РЕШЕНИЕ
№ 3184
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110210690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ТАРО С ТРАНС" ЕООД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от управителя си
Р*** чрез упълномощения процесуален представител – адв. К. И. А. от
Адвокатска колегия – гр. Хасково срещу електронен фиш (ЕФ) № **********
от 30.03.2021 г. на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който
на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните норми,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
в разрез с целта на закона. На първо място е оспорен процесуалният ред за
съставяне на ЕФ, като се застъпва становище, че за вмененото на
жалбоподателя нарушение не е предвидена възможност за издаване на ЕФ.
На следващо място се сочи, че процесният фиш не съответства на
формалните изисквания за своята законосъобразност, доколкото не е бил
издаден по утвърдения от УС на АПИ образец, действащ към датата на
извършване на нарушението. Последното от своя страна намерило отражение
1
и в неспазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, които, според
процесуалния представител на жалбоподателя, започвали да текат от датата
на заснемането на нарушението с техническото средство. Наведени са
възражения и срещу материалноправната законосъобразност на електронния
фиш, която представителят на въззивника по неясни причини асоциира с
отсъствието на задължителни реквизити, посочени в изр. второ от
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Навеждат се твърдения за липса на
императивно изискуеми реквизити като място на извършване на
нарушението, издател на санкционния акт, словесно описание на
извършеното нарушение и пр. Оспорени са още функционалната и местната
компетентност на органа, съставил атакувания ЕФ. Възразява се също и
срещу начислената такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, чийто размер бил определен
при несъответствие с изискванията за това. По отношение на използваното за
установяване и заснемане на нарушението техническо средство
жалбоподателят сочи, че за същото не били представени никакви
доказателства за преминати технически проверки, за сертифицирането му и за
законосъобразното му въвеждане в експлоатация, което будело съмнение за
неговата изправност. От друга страна жалбоподателят имал сключен договор
с "Интелигентни трафик системи" АД, по силата на който последното му
предоставяло бордови условия и му подсигурявало заплащането на
съответните тол такси директно на Агенция „Пътна инфраструктура“. В
допълнение към изложеното са релевирани доводи и за опороченост на
развилото се производство вследствие несъобразяване с европейските
източници на правото и по-конкретно – с произтичащото от практиката на
европейските правораздавателни юрисдикции изискване в случай на
недекларирана пътна такса, преди предприемане на съответните
принудителни мерки, да се предостави възможност на нарушителя за
отстраняване на нередовността чрез предеклариране на първоначално
заявените от него данни. На последно място в жалбата се застъпва становище
за наличие на хипотезата на маловажен случай на административно
нарушение, тъй като от деянието не били произтекли никакви вредни
последици за състоянието на пътя, както и за живота и здравето на останалите
граждани, а така също е било налице и своевременно извършено заплащане на
дължимите пътни такси.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от преупълномощения си защитник – адв. Л***. Последната
моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш по съображенията,
изчерпателно посочени в жалбата и в депозираната на по-късен етап писмена
защита. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява се от юрк. Д***, който пледира за оставяне на
жалбата без уважение, респективно да бъде потвърден атакувания електронен
фиш. Заявява, че по същество е безспорно доказано, че към посочените във
фиша дата и час бордовото устройство, разположено в работното средство, не
е декларирало данни за своето движение, което съставлявало пречка за
изчисляване на дължимата такса за ползване на пътната мрежа. Поради
горното твърди, че отговорността на дружеството- жалбоподател е правилно
ангажирана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
2
прави възражение за прекомерност на претендираното от представителя на
жалбоподателя възнаграждение. След анализ на събрания по делото
доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2021 г. в 05:24 часа пътно превозно средство,
представляващо товарен автомобил ***, с рег. № ***, с технически
допустима максимална маса 13500, брой оси 2, екологична категория Евро 4,
без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния
участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е
движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10181,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната
система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за
собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че
собственик на заснетото превозно средство е дружеството „ТАРО С ТРАНС“
ЕООД с ЕИК със законен представител Р****. Поради това на юридическото
лице бил съставен процесният електронен фиш № ********** с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ №
********** от 30.03.2021 г.; пълномощни за процесуално представителство,
свидетелство за регистрация на ППС част I, договор с предплатен баланс №
641 от 20.02.2020 г. между „Интелигентни трафик системи“ АД и „ТАРО С
ТРАНС“ ЕООД, заявка за плащане на пътни такси № 100940/21.02.2020 г.,
справка за такси по договора, Заповед на управителя на „ТАРО С ТРАНС“
ЕООД, Договор за правна помощ от 02.09.2022 г., известие за доставяне на
препоръчана пратка, справки-извлечения за нарушения от информационната
система на TollPass, извадка от електронната система по чл. 10, ал. 1 от ЗП
относно декларирани тол данни в деня на установеното нарушение, протокол
№ 28765/21 на Управителния съвет на АПИ за утвърждаване на образци на
електронни фишове, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. и Заповед № РД-11-
4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на
ЕФ, Сертификат за контрол № 0832/13.01.2020 г. на „ЕЛКИП-КОНТРОЛ“,
декларация за независимост, безпристрастност и неподкупност на
служителите, Протокол електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V
съпротивление на мълниезащитни заземителни уредби № 0832-002/12.12.2020
г., за установяване годността на приемане на изграждането, доставката и
монтажа на стационарна контролна точка № 1018 от 15.08.2019 г., Протокол
за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите ППС в
движение от 07.02.2020 г., таблица с получените и платени тол декларации за
дата 30.03.2021 г., справка-извлечение от системата на АПИ за история на
обработка на установени нарушения, писмено уведомление от директора на
Областно пътно управление - София във връзка с изпълнението на проект за
модернизация на път I-8, списък с разноски и счетоводни документи,
удостоверяващи заплащането на адвокатски хонорар, както и наличните
веществени доказателства – снимков материал, генериран посредством
3
привеждането в действие на техническо устройство № 10181, елемент от
електронната система за събиране на пътни такси.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по
делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът
преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се
необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради
което съдът им дава вяра.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от
процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен
акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне
на посочените в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и неговото авторство, което може да бъде
изведено от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради като той следва
да прояви достатъчна процесуална активност и упоритост, за да бъде доказан
с категоричност фактът на извършеното административно нарушение.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни
такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
(представени на л. 38-39 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е,
ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в
горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват
справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства
във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът
е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
4
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност
се установи, че на 30.03.2021 г. в 05:24 часа товарен автомобил *******, с рег.
№ *******, с технически допустима максимална маса 13500, брой оси 2,
екологична категория Евро 4, без ремарке, се движил по път А-6, като
пътният участък при км. 50+427, с посока нарастващ километър, е включен в
обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките, генерирани
посредством устройство № 10181, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения,
обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е
движило в рамките на процесния пътен участък без да е разполагал със
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Противно на възражението на жалбоподателя, електронният фиш за
установяване на нарушение чрез електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден по силата на
Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на Управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура". Несъстоятелни се явяват и релевираните
от страна на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност
по чл. 34 от ЗАНН, тъй като по правната си природа електронният фиш
съвместява в себе си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което
за него сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение. В тази връзка
следва да се отбележи, че спрямо разглежданото автоматизирано електронно
изявление единственият приложим срок е този на абсолютната давност по чл.
81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и
половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.
На следващо място, необосновано представителят на жалбоподателя
се позовава на отсъствието на задължителни реквизити от императивно
изискуемото съдържание на електронния фиш. Очевидно е присъствието на
изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а
именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен
номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната
локация от пътния участък и принадлежността на последния към
републиканската пътна мрежа и други. Направеното словесно описание на
деянието съответства смислово на сочената за нарушена правна норма, а
предвид автоматизирания процес на генериране на данните във фиша и
двукратното споменаване на компетентния административнонаказващ орган е
немислимо да се твърди неяснота в издателя му.
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на
жалбоподателя нарушение АПИ и по-конкретно Национално ТОЛ управление
не разполага с процесуална възможност да издава електронни фишове и да се
отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Следва да
се отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като
последната повелява съставянето на актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл.
167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда
и издаване на НП от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението
от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата е изрично предвидено
в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното дерогиране
е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред,
5
включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш /в тази
насока Решение № 687 от 19.10.2022 г. на Административен Съд Хасково по
к. а. н. д. № 758/2022 г. В случая подобна облекчена процедура е визирана
единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед
систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено
единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП,
което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение /в този смисъл Решение № 2344 от
19.05.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10689/2022 г./.
От горното следва изводът, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП,
то втората норма наказва поведението на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно
съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на
отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните
разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на
диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно
извършеното нарушение по аналогия. Очевидно за вмененото на
жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави
АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
6
констатации на контролните органи.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание
за отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначален
порок, произтичащ от допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, като с оглед значимостта на така установения порок се обезсмисля
последващото разглеждане на спора по същество.
С оглед изхода на делото претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като
съобрази основателността на възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна, както и приложимата към момента на изготвяне на
договора за правна защита и съдействие (респективно уговарянето и
фактическото изплащане на сумата, представляваща адвокатски хонорар)
редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. и доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.),
съдът намери, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност и не са налице основания за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство в размер над минималния такъв,
регламентиран в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба,
поради което подлежащият на изплащане адвокатски хонорар следва да бъде
определен в размер на 405 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д,
ал. 1 и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 30.03.2021 г. на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на „ТАРО С
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв.
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на "ТАРО С ТРАНС" ЕООД с ЕИК ******* сума в размер на 405.00
лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съдгр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7