Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 441 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 21.11.
2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
БОРИСЛАВ И.
ЕЛИ
КАМЕНОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 575 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от „Теленор България „ ЕАД ,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , ж. к.
„Младост 4“, Бизнес парк София , сграда № 6 ,против П.Г.Г. , ЕГН **********,***.
С исковата молба е
предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК
обективно съединен с осъдителен
иск. При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск.
С Решение № 690/ 23. 05 .2019г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 1518/2018г. по описа
на същия съд, предявените искове са уважени частично .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство П.Г.Г. , ЕГН **********, ,подадена чрез
назначения особен представител на страната .Във въззивната жалба се
излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди. Прави се искане за присъждане на
разноските във въззивното производство.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
І.
По възражението във въззивната жалба за процесуална недопустимост на съдебното
решение.
Възражението е неоснователно
.
Във въззивната
жалба са изложени обстоятелства за това ,че районния
съд се е произнесъл по непредявен иск. Това обуславя извода на въззивната
инстанция ,че въззивната
страната прави възражение за процесуалната недопустимост на съдебното
решение ,въпреки ,че във въззивната жалба това
не е посочено изрично ,като порок на съдебния акт.
От приложеното
заповедно производство се установява ,че заповедния
съд е сезиран със следната претенция :
-
Сумата в размер на
499,14лв. , която представлява незаплатени такси за предоставени мобилни услуги за периода 18. 12. 2015г. -17. 05. 2016г.
Тази сума се претендира по договор за
далекосъобщителни услуги с дата 15. 07.
2013г. ;
-
Сумата 73,64лв. , представляваща мораторни
лихви за забава на основание чл. 86 от ЗЗД ,за периода 03. 06. 2016г. – 15. 11. 2017г. ;
-
Законна лихва върху главното вземане за периода от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК / 30. 11. 2017г. / до
окончателното изплащане ;
За тези суми е
издадена заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК .
В исковата претенция по чл. 422 от ГПК се претендират следните вземания :
-
Сумата 261,08лв. , представляваща незаплатени
такси за предоставени мобилни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с дата 15. 05. 2014г. Сумата се претендира
,като установителна претенция . При условията на евентуалност,ако съдът приеме
процесуалната недопустимост на установителната претенция, сумата се претендира
,като осъдителен иск;.
-
Сумата 238, 06лв. , представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора . Сумата се претендира като
осъдителна претенция ;
-
Законна лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
заплащане ;
С Определение № 3/02. 01. 20129г.
районния съд е върнал установителната
претенция по чл. 422 от ГПК за заплащане
на сумата 261,08лв. , като процесуално недопустима и е
прекратил производството по делото в тази част. В мотивите на определението е
прието ,че няма идентичност между
вземането , което е предявено в заповедното производство и това , което е предявено в исковото производство. С това
определение районния съд е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение по чл.410
от ГПК.
Определението на
районния съд не е обжалвано от
страните и е влязло в законна сила .
След влизане в
сила на определението,предмет на
разглеждане пред районния съд са
останали следните искови претенции:
-
Осъдителна претенция
за заплащане на сумата от 261,08лв.,представляваща стойността на
незаплатени такси за ползваните мобилни услуги ;
-
Осъдителна
претенция за заплащане на сумата 238, 06 лв. , представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора ;
-
Законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане ;
С Определение
№ 656/ 27. 02. 2019г. ,при условията на чл. 140 ал. 3 от ГПК , съдът е
изготвил проект на доклад по делото по чл. 146 от ГПК. В проекто-доклада районния съд съвсем правилно е определил броя и вида на исковите претенции , с които е
сезиран и правната квалификация на
предявените искове. Приел е ,че е сезиран с две осъдителни претенции ,
предявени при условията на кумулативност,така както са описани от съда по –
горе .
С протоколно определение от 28 03. 2019г. районния съд е извършил
корекция на проекто- доклада , като е
изключил от предмета на спора/ от проекто –докада / установителния иск по чл. 422 от ГПК за
заплащане на сумата 261,08лв. В мотивите на определението районния съд е приел
,че предмет на спора е единствено осъдителната претенция по чл. 92 от ЗЗД за
заплащането на договорна неустойка.
С обжалваното решение районния съд
е приел,че е сезиран с два обективно , кумулативно съединени осъдителни искове за неплатени такси за предоставени мобилни
услуги и за договорна неустойка. Тези искове са разгледани в съдебния акт.
При
тези данни е очевидно,че районния съд не
се е произнесъл по непредявен иск.
Районният съд се е
произнесъл по исковете , с които е сезиран.
Това се отнася и за осъдителния иск за заплащането на неплатени такси
за мобилни услуги . С този иск районния съд
е бил сезиран първоначално с исковата молба . Искът е предявен при условията на
евентуалност , ако съдът приеме процесуалната недопустимост на установителния
иск. След прекратяване на производството по установителния иск ,районния съд е
бил длъжен да разгледа евентуално предявената осъдителна претенция . Това
изрично е поискано от ищцовото дружество с молба вх. № 1695/23 01. 2019г.
Поставя се въпроса-с протоколното определение
от 28. 03. 2019г. районния съд допуснал
ли е съществено процесуално нарушение във
връзка с доклада по делото ,като е изключил от проекто-доклада установителния иск по чл. 422 от ГПК за
заплащане на сумата 261,08лв.?
Въззивната
инстанция счита ,че няма допуснато
такова процесуално нарушение. С това определение районния съд е изключил от
доклада по делото установителната
претенция по чл. 422 от ГПК , по отношение на която с предходното
определение районния съд е върнал
исковата молба и е прекратил производството по делото .Изключването на претенцията от доклада по делото не е било необходимо ,тъй като тази претенция
не е била въобще предмет на проекто- доклада по чл. 140 ал. 3 от ГПК във вр. с
чл. 146 от ГПК. .С тази претенция
районния съд се е десезирал,след като с предходното определение е върнал
исковата молба и е прекратил производството по този иск.
Въззивната
инстанция счита ,че действително неправилно в мотивите на определението районния съд е приел ,че предмет на
разглеждане е единствено осъдителния иск по чл. 92 от ЗЗД. Този неправилен извод на районния съд не налага обаче да се приложат задължителните указания на ВКС
,дадени в т.2 на ТР №1/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС по въпросите на въззивното обжалване. Въззивната инстанция щеше да има процесуалното задължение да поправи
процесуалното нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото ,като извърши нов доклад
по делото при положение ,че с
протоколното определение от 28. 03. 2019г. районни съд бе изключил от предмета
на спора осъдителния иск по чл. 92 от ЗЗД, който е предмет на проекто – доклада. С това протоколно определение районния съд не е изключил от предмета на
спора иска по чл. 92 от ЗЗД, а единствено установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Мотивите на районния съд нямат решаващо значение ,при положение ,че
извода на съда не е залегнал в
диспозитива на определението .
ІІ.По
възражението във въззивната жалба за недоказаност на предявените искове.
Възражението е неоснователно
.
По отношение на иска за неплатени такси за мобилни
услуги
Действително ,
районния съд не е допуснал поисканата от ищцовото дружество с
молба вх. № 6591/ 19. 03. 2019г. ,СИЕ за установяване на претенцията за неплатени такси за ползваните мобилни
услуги. Допусната е СИЕ за установяване размера на дължимата договорна
неустойка.
Това не означава
обаче ,че вземането на ищцовото дружество за неплатени такси за ползваните
мобилни услуги не е доказано по
основание и по размер.
В чл. 26 и чл.
27 на ОУ на оператора у посочено ,че заплащането на потребените
услуги се извършва въз основа на фактура , която се издава ежемесечно от
оператора . При сключването на индивидуален договор в него се посочва датата от
месеца,на която ще бъде издавана фактурата .Неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите суми.
Плащането на фактура се извършва в срока , указан във фактурата,по не по-
късно от 18 дни от датата на издаване на
фактурите.
Към исковата молба
са представени преписи от фактурите, които оператора е издал за дължимите суми.
В отговора на исковата молба ответника
не е оспорил обстоятелството, че е получил процесните фактури . Не е оспорил
твърденията в исковата молба за това, че на датите , които са посочени във
фактурите не е заплатена тяхната стойност. В проведеното съдебно производство
не са представени доказателства от ответника за заплащане стойността на фактурите
.
При тези данни
извода на районния съд за това ,че иска е доказан по основание и по размер е правилен и законосъобразен.
Възражението , което е направено с отговора на исковата молба и във въззивната
жалба за недоказаност на ищцовата претенция е формално и не следва да се
уважава.
По отношение на иска за договорна неустойка .
Възражението ,
което е направено във въззивнанта жалба по отношение на този иск е следното: тъй като въпросът относно главното вземане е изключен от предмета на делото , а отделно
от това иска се явява и недоказан ,тъй като
районния съд не е допуснал поисканата от ищеца СИЕ ,то исковата
претенция за присъждане на компесаторна неустойка следва да се отхвърли , като
неоснователна.
Направеното възражение е неоснователно, тъй като искът за
заплащането на дължимите такси за ползваните мобилни услуги нито е изключен от
предмета на делото ,нито е недоказан по основание и по размер. Съображенията на съда за този извод бяха изложени по – горе.
В съдебното решение районния съд е мотивирал подробно извода си за дължимостта на договорната неустойка по основание и по
размер. Тези изводи се споделят от въззивната инстанция .
В допълнение към
мотивите на районния съд следва да се
отбележи ,че по делото са доказани всички предпоставки на обезщетението по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД , а
именно:
-
Заплащането на неустойката е уговорено в договорите за мобилни услуги;
-
Размерът на неустойката е уговорен в договорите за мобилни услуги и
в Спогодбата между Оператора и КЗП от 11. 01. 2018г. ;
-
Ищцовото дружество е изправна страна по договорите за мобилни услуги. Разпоредбата на чл. 75 от ОУ на Оператора във вр. с чл. 19б и 19в от ОУ дава право на Оператора да
прекрати едностранно договора за мобилни
услуги , в случаите , когато потребителя не е заплатил в срок дължимите месечни
такси .Безспорно е доказано неплащането на месечните погасителни вноски за
месеците 01, 02 и 03 на 2016г.
-
Потребителя на услугите е неизправна
страна по договорите , тъй като виновно не е заплатил дължимите месечни
погасителни вноски.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да
се осъди жалбоподателя да заплати в
полза на ответника по въззивната жалба сумата 180 лв., представляваща
сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция,
по приложения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 690/ 23. 05 .2019г. на районен съд
Пазарджик , постановено по гр. д. №
1518/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
П.Г.Г. , ЕГН **********,***, да заплати в
полза на „Теленор България „ ЕАД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността, гр. София , ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София , сграда № 6, сумата 180 лв.,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( търговско дело с
цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: