№ 29706
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Частно гражданско дело №
20211110161789 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
302.94 лева, неплатено възнаграждение за услуга Фаст, и сумата 878.46 лева – неплатено
възнаграждение за услуга Флекси.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от
1700лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
двете разпоредби заобикалят закона. Възнаграждението, съгласно посоченото в договора, за
закупуване на допълнителна услуга Фаст, възлиза на 340 лева, а за услуга Флекси – 986лева,
посочен е размер на вноската. В договора не е посочено какво се включва в услугите, за
които длъжникът следва да заплати тези такси, като се препраща към общите условия.
Същевременно, самият заявител е посочил за какво се дължи възнаграждението, в
заявлението- сочи, че услугата фаск е предоставена за приоритетно становище по искане за
отпускане на кредит, както и че длъжникът се е възползвал от нея, а услугата флекси –
предоставя право за едностранна промяна на погасителния план.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
1
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксата „Фаст“ Е свързана с управлението на
кредита, следователно, не се дължи, и на двете основания.
Относно такса „флекси“, разпоредбата е нищожна, защото противоречи на
чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати
таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда
насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на потребителя. Отделно от
това, не е предвидена в договора.
С оглед изложеното, заявлението следва да се отхвърли за посочените суми.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на сумата 302.94 лева,
неплатено възнаграждение за услуга Фаст, и сумата 878.46 лева – неплатено
възнаграждение за услуга Флекси, както и за дължавна такса над присъдената от 49,80
лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3