РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Варна, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110109646 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции от „И.Т.“ ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: град С., район С., ул. „Г. И.“ № **, вх. „**“,
ет.** срещу „Е. т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Мл., бул. „В. В.“ № **, както следва:
1/ с правно основание чл. 240 ЗЗД, с искане да се осъди „Е. т.“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на „И. Т.“ ООД, ЕИК********* сумата от 3000
лева, представляваща дължима главница по договор за временна финансова
помощ, сключен на 08.01.2024 г. между „И. Т.“ ООД, ЕИК********* и „Е. т.“
ЕООД, ЕИК ********* ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата претенция – 31.07.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2/ с правно основание чл. 92 ЗЗД, с искане да се осъди „Е. т.“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на „И. Т.“ ООД, ЕИК********* сумата от 984 лева,
представляваща дължима неустойка за забава за периода от 31.01.2024 г. до
12.07.2024 г. по сключения договор за временна финансова помощ на
08.01.2024 г. между „И. Т.“ ООД, ЕИК********* и „Е. т.“ ЕООД, ЕИК
********* ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 31.07.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението
В исковата молба ищецът излага, че между страните е сключен
договор за временна финансова помощ на 08.01.2024 г., който по своята
същност представлява отпускане на заем. Заявява, че е предоставен заем в
1
размер на 3000 лева като на 08.01.2024 г. сумата е преведена на ответника чрез
извършването на банков превод. По силата на сключения договор, заемателят
се е задължил да върне предоставената в заем сума на 31.01.2024 г. като
същата е следвало да се върне по банковата сметка на заемодателя. Уговорена
е неустойка в размер на 0.2% от заемната сума за всеки ден просрочие. Налице
е неизпълнение на задължението за връщане на сумата. Посочва, че е изпратил
и покана за доброволно изпълнение, връчена на 11.06.2024 г. чрез нотариус П.
С., с район на действие Районен съд – град Варна. Въпреки дадения
седмодневен срок, изпълнение не е последвало. Моли за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на
ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 09.01.2025 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е
направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез
упълномощения процесуален представител в съдебно заседание, проведено на
09.01.2025 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание. Уведомен е двукратно за възможността за постановяване
на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на
които процесуалният закон предвижда това – с разпореждането по чл. 131
ГПК /връчено му на 02.10.2024 г./ и с определението за насрочване,
постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 29.11.2024 г./. Ответникът
при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище
по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не
е оспорил изложените в исковата молба твърдения. В исковото производство
ответникът не е депозирал отговор, не е ангажирал становище, не се явява в
първото по делото заседание и не отправя искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, въпреки редовното си призоваване.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се
явява в проведеното по делото съдебно заседание /за което е редовно
призован/, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенциите, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му и които не са оспорени от страна на
ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с
оглед доказване на относимите правнорелевантни факти. Предвид горното,
2
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
претенциите следват да се уважат по този ред, без да се излагат мотиви по
съществото на спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски като
представя и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78 ГПК и предвид
гореизложените мотиви, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 861.27 лева, разноски включващи заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и разноските във връзка с обезпечителното
производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Мл., бул. „В. В.“ № ** да заплати на „И.Т.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.
„Г. И.“ № **, вх. „**“, ет.**, на основание чл. 240 ЗЗД, сумата от 3000 лева,
представляваща дължима главница по договор за временна финансова помощ,
сключен на 08.01.2024 г. между „И. Т.“ ООД, ЕИК********* и „Е. т.“ ЕООД,
ЕИК ********* ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 31.07.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението
ОСЪЖДА „Е. т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Мл., бул. „В. В.“ № ** да заплати на „И.Т.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.
„Г. И.“ № **, вх. „**“, ет.**, на основание чл. 92 ЗЗД, сумата от 984 лева,
представляваща дължима неустойка за забава за периода от 31.01.2024 г. до
12.07.2024 г. по сключения договор за временна финансова помощ на
08.01.2024 г. между „И. Т.“ ООД, ЕИК********* и „Е. т.“ ЕООД, ЕИК
********* ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 31.07.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението
ОСЪЖДА „Е. т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., район Мл., бул. „В. В.“ № ** да заплати на „И.Т.“ ООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул.
„Г. И.“ № **, вх. „**“, ет.**, на основание чл. 78 ГПК, сумата от 861.27 лева,
представляваща сторени в исковото и в обезпечителното производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
3
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4