Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ- 145 14.11.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на пети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА-ИВАНОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1235 по описа за
2019 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
След произнасяне на
въззивния съд с определение № ІІІ-216/05.02.2019 год. по в.гр.д.№ 126/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд и с определение №
ІІІ-1220/01.07.2019 год. по в.гр.д.№ 929/01.07.2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, и след изпълнение на указанията на въззивния съд от районния съд,
към настоящия момент делото е образувано за произнасяне по постъпилата въззивна жалба вх.№ 46296/12.11.2018 год.
по описа на БРС, подадена от С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област
Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********,
с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № ** чрез
процесуален представител адв.Веселин Въндев, срещу решение № 2093/25.10.2018
год. по гр.д.№ 2063/2017 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са
осъдени С.П.П., с ЕГН **********, с адрес с адрес област Б., г. Б. ****, ул. „Ц.
И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б.,
г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с ЕГН **********, с
адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, да предадат владението
на А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес обл. В., общ. В., гр. В. ****, ул. П. Р. №
*, вх. *, ет. *, ап. **, върху собствени
1/16 идеални части от придобити по наследство от осиновителя му С. Т. П.,
ЕГН **********, починал на **.05.**** г. и по заместване от наследодателите Т.П.
Д., роден на *** г., б. ж. на с. Черни връх, починал на **.01. г. и неговата
съпруга И. Г.Д./П./, с ЕГН **********, починала на **.01.*** г., възстановени с
решение № 12095 от 02.02.**98 г. на Поземлена комисия-Камено, с последваща
допусната промяна в плана за
земеразделяне, представляващи понастоящем:
1. нива с площ от
6.208 дка, девета категория, представляваща имот № 013009 по плана за
земеразделяне в м. „К.д.“;
2. нива с площ от
10.701 дка, четвърта и трета категория, представляваща имот № 0150** по плана
за земеразделяне в м. „Б.ю.“;
3. лозе с площ от
1.127 дка, седма и четвърта категория, имот № 023160 по плана за земеразделяне,
в м. „Л.“;
4. нива с площ от
9.800 кв. м., втора категория, м. „Д.“, представляваща имот № 034001 по плана
за земеразделяне;
5.нива от 4.186
дка, четвърта категория, м. „К.“, имот № 038009 по плана за земеразделяне;
6. нива от 29.398
дка, четвърта категория, м. А.г., имот № 072043 по плана за земеразделяне;
7. нива от 24.**
дка, ІV категория, м. „К.“, землището на с. Черни връх, с № 037034 в плана за
земеразделяне представлява нива от 24.** дка, с граници: от югозапад имот №
37035; от северозапад имоти № 37008, № 37007, 37006 и 37005; от североизток
имот № 37015; от югоизток-път.
Осъдени са С.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****,
ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, да
заплатят на А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес обл. В., общ. В., гр. В. ****,
ул. П. Р. № *, вх. *, ет. *, ап. **, направените по делото разноски, в размер
на 642.00 лева (шестстотин четиридесет и два лева).
Осъдени са С.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****,
ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с ЕГН **********, с адрес област Б.,
община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноските за извършената по
делото съдебно-техническа експертиза, в размер на 300.00 лева(триста лева).
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като по предявения
иск с правно основание чл.108 от ЗС районният съд е постановил осъдително
решение без преди това да се е произнесъл с установителен диспозитив.
Евентуално се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно
тълкуване на събраните по делото доказателства и в противоречие със закона –
чл.5, ал.3 от ЗН, тъй като в случая е било налице непълно осиновяване на А.Н.Н..
Твърди се, че при постановяване на решението не е обсъдено направеното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, изложени са
съображения за наличие на елементите на придобивната давност. Направено е искане се обезсилване на постановеното
решение, евентуално – за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.
В дадения срок е
постъпил отговор по въззивната жалба
от А.Н.Н., чрез процесуален представител адв. Галина Павлова, в който са
изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че
пропускът на районния съд да се произнесе с установителен диспозитив преди
постановяване на осъдителен диспозитив не води до недопустимост на решението, а
представлява допусната очевидна фактическа грешка. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на изводите на съда по същество на спора. Твърди се, че
съдът правилно е приел, че осиновяването на А. Н. Н. от С. Т. П. е било пълно,
поради което правилно е определен кръга от наследниците. Възразено е срещу
твърдението на въззивниците за придобиване на процесните имоти по давност,
изложени са подробни съображения за недоказаност на възражението за придобивна
давност. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение към което
неразделна част е решение за поправка на очевидна фактическа грешка, като е
направено искане за даване на указания на районния съд за поправка на другата
очевидна фактическа грешка – произнасяне на районния съд с установителен
диспозитив. С отговора въззиваемият е
направил искане за освобождаване от държавни такси и разноски по делото
и за предоставяне на правна помощ, която да бъде осъществена от упълномощения
към момента адвокат, по които искания настоящият съд своевременно се е
произнесъл. Направено е искане в случай, че молбата не бъде уважена в полза на
ищеца да бъдат присъдени всички направени разноски.
След постановяване
на горепосоченото решение, са постановени следните решения за поправки на
очевидни фактически грешки :
Решение №
2588/12.12.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение №2093/25.10.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017
год. по описа на Бургаския районен съд, като е постановено на страница пета,
ред трети отдолу нагоре вместо „ върху собствени 1/16 идеални части“ да се чете
„върху собствени 1/6 идеални части“. Решението е обявено за неразделна част от
решение № 2093/25.10.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017 год. по описа на Бургаския
районен съд. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решение №
1737/05.07.2019 год. по гр.д.№2063/2017 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение №
2093 от 25.10.2018 година, поправено с решение №2588 от 12.12.2018 год., като е
постановено: В диспозитива на страница 5-та, ред 36, отгоре надолу, да се чете
преди осъдителната част, установителната част от иска, както следва: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о.
Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с
адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, че
А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес обл. В., общ. В., гр. В. ****, ул. П. Р. № *,
вх. *, ет. *, ап. **, Е СОБСТВЕНИК НА 1/6 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ НЕДВИЖИМИ ИМОТ,
ПРИДОБИТИ ПО НАСЛЕДСТВО от осиновителя му С. Т. П., ЕГН **********, починал на **
** **** г. и по заместване от наследодателите Т.П. Д., роден на *** г., б. ж.
на с. Черни връх, починал на ** ** **** г. и неговата съпруга И. Г. Д./П./, с
ЕГН **********, починала на ** ** **** г., възстановени с решение № 12095 от
02.02.**98 г. на Поземлена комисия-Камено, с последваща допусната промяна в
плана за земеразделяне, представляващи понастоящем:
1. нива с площ от
6.208 дка, девета категория, представляваща имот № 013009 по плана за земеразделяне в м. „К.д.“;
2. нива с площ от
10.701 дка, четвърта и трета категория, представляваща имот № 0150** по плана
за земеразделяне в м. „Б.ю.“;
3. лозе с площ от
1.127 дка, седма и четвърта категория, имот № 023160 по плана за земеразделяне,
в м. „Л.“;
4. нива с площ от
9.800 дка., втора категория, м. „Д.“, представляваща имот № 034001 по плана за
земеразделяне;
5. нива от 4.186
дка, четвърта категория, м. „К.“, имот № 038009 по плана за земеразделяне;
6. нива от 29.398
дка, четвърта категория, м. А.г., имот № 072043 по плана за земеразделяне;
Решението е обявено
за неразделна част от постановеното по делото решение № 2093 от **.10.2018
година, поправено с решение № **88 от 12.12.2018 год. Решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.**9, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежен
процесуален представител на ответниците по делото, срещу акт на съда, който
подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.
Районният съд е сезиран с искова молба подадена от А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес обл. В., общ. В.,
гр. В. ****, ул. П. Р. № *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адвокат Галина Павлова,
с адрес на кантората град Бургас, ул. Цар Иван Шишман № 20а, ет. 1, срещу С.П.П., с ЕГН **********, с адрес
област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с
ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, Т.Г.П., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****,
ул. „Д.“ № **, за приемане на установено спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на 1/6 ид.ч. от недвижими имоти, за които е посочено, че са възстановени по ЗСПЗЗ с решение № 12095
от 02.02.**98 г. на Поземлена комисия-Камено в полза на наследници на Т. Д. и И.
П., описани в исковата молба със следните характеристики:
2. нива с площ от 10.701 дка, четвърта и трета категория,
представляваща имот № 0150** по плана за земеразделяне в м. „Б.ю.“;
3. лозе с площ от 1.127 дка, седма и четвърта категория,
имот № 023160 по плана за земеразделяне, в м. „Л.“;
4. нива с площ от 9.800 кв. м., втора категория, м. „Д.“,
представляваща имот № 034001 по плана за земеразделяне;
5. нива от 4.186 дка, четвърта категория, м. „К.“, имот №
038009 по плана за земеразделяне;
6. нива от 29.398 дка, четвърта категория, м. „А.г.“,
имот № 072043 по плана за земеразделяне;
7. нива от 24.248 дка, IV категория, м. „Д.к.“, землището
на с. Черни връх, с № 078037 в плана за земеразделяне, с граници: имоти №
37008, № 078038, 078013 и 078014; 078015,
и за осъждането
на ответниците да предадат на ищеца владението върху собствената му 1/6 ид.ч.
от тези имоти.
Ищецът твърди, че е
осиновен при условията на пълно осиновяване и е наследник по закон на С. Т. П.,
ЕГН **********, починал на **.05.**** г. и по заместване от наследодателите Т.П.
Д., роден на *** г., б. ж. на с. Черни връх, починал на **.01.**** г. и
неговата съпруга И. Г. Д./П./, с ЕГН **********, починала на **.01.**** г., на
посочените по-горе имоти. Твърди, че процесните имоти са възстановени по ЗСПЗЗ съгласно
решение № 12095 от 02.02.1998 г. на Поземлена комисия-Камено на наследници на Т.П.
Д., роден на *** г., б. ж. на с. Черни връх, починал на **.01.**** г. и
неговата съпруга И. Г. Д./П./, с ЕГН **********, починала на **.01.**** г., поради
което той притежава сочената идеална част от собствеността върху имотите, а
доброволната делба с нотариална заверка на подписите, peг. № 7**4/29.12.2005
година на нотариус Емилия Бакалова, peг. № 342 в Нотариалната камара, вписан на
30.12.2005 година, в том ***, под № ***, вх. рег. № ***** на Служба по
вписванията-град Бургас, която е била извършена без негово участие е нищожна и
не произвежда правно действие спрямо него. Ищецът поддържа предявените искове,
ангажира доказателства, прави искане за присъждане на разноските по делото.
Ответниците оспорват
предявените искове. Оспорват качеството на ищеца на наследник на общите
наследодатели, като твърдят, че осиновяването на ищеца от един от синовете на
общите наследодатели е било непълно - извършено по чл.55 от СК от 1968 год./отм./,
поради което той не наследява по право на заместване твърдяната от него идеална
част от процесните земеделски земи. Оспорват представените по делото
удостоверения за наследници в които ищецът е посочен като наследник на С. Т. П.
поч. на **.05.**** год., респ. – на общите наследодатели, правят евентуално
възражение за придобиване на процесните идеални части от имотите по давност,
като твърдят, че считано от 2005 год. необезпокоявано владеят целите имоти и ги
отдават под аренда. Ответниците представят доказателства, молят за отхвърляне
на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
В петитума на
сезиращата съда искова молба е извършено описание на имоти с номерация от едно
до осем, но тъй като под номер пет и под номер шест е описан един и същ имот,
сезирането на районния съд е било за произнасяне за посочените по-горе седем
недвижими имота.
С допълнителна
молба приложена на л.37 от делото ищецът е конкретизирал претенциите си относно
процесните имоти, съгласно актуалния
статут на имотите по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
в какъвто смисъл са представени актуални
скици за всеки един от процесните имоти и данъчни оценки. Съгласно
конкретизиращата молба и представените скици, предмет на спора са били следните
недвижими имоти:
1. нива с площ от 6.208 дка, девета категория, представляваща имот № 013009
по плана за земеразделяне в м. „К.д.“, с идентификатор по действащия кадастрален план № 80916.13.09.
2. нива с площ от 10.701 дка, четвърта и трета категория,
представляваща имот № 0150** по плана за земеразделяне в м. „Б.ю.“; с
идентификатор по действащия кадастрален план № 80916.15.**.
3. лозе с площ от 1.127 дка, седма и четвърта категория,
имот № 023160 по плана за земеразделяне, в м. „Л.“; с идентификатор по
действащия кадастрален план № 80916.23.160.
4. нива с площ от 9.800 дка., втора категория, м. „Д.“,
представляваща имот № 034001 по плана за земеразделяне; с идентификатор по
действащия кадастрален план № 80916.34.1.
5. нива от 4.186 дка., четвърта категория, м. „К.“, имот
№ 038009 по плана за земеразделяне; с идентификатор по действащия
кадастрален план № 80916.38.09.
6. нива от 29.398 дка, четвърта категория, м. А.г., имот
№ 072043 по плана за земеразделяне; за която с кадастралната карта са отредени
два имота от по 14,697 дка. с идентификатори по действащия кадастрален план №
80916.72.53 и № 80916.72.54. /описани в уточняващата молба под номер 6 и 7/
За посочените по-горе
имоти е извършено вписване на исковата молба, а с разпореждане от 06.06.20**
год. районният съд е приел индивидуализацията на процесните имоти по уточняващата молба на
ищеца. В хода на производството пред районния съд последваща конкретизация
относно процесните имоти или надлежно
изменение на предявените искове относно предмета на спора не е извършено от
ищеца, нито е прието от районния съд. Ето защо следва да се приеме, че
надлежното сезиране на районния съд – респ. заявения петитум, който е определил
предмета на спора /за всеки от посочените имоти е предявен отделен иск/, е този,
посочен от ищеца в уточняващата молба, при характеристики и кадастрално
отразяване на имотите съгласно тази молба и представените по делото скици.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд
служебно следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение /чл.269 от ГПК/. На базата на извършените
по-горе разяснения относно очертания и надлежно въведен от ищеца предмет на
спора по отношение на процесните имоти, въззивният съд констатира, че с една
част от решението си - респ. и с една част от последващите решения за поправки
на ОФГ, районният съд се е произнесъл за имот, който не е бил въведен като
предмет на спора, а именно: за имот описан в решенията на районния съд като
„„7. нива от 24.25 дка, IV категория, м. „Клюнчетата“,
землището на с. Черни връх, с № 037034 в плана за земеразделяне представлява
нива от 24.25 дка, с граници: от югозапад имот № 37035; от северозапад имоти №
37008, № 37007, 37006 и 37005; от североизток имот № 37015; от югоизток-път“.
Тъй като по отношение на този имот
липсва надлежно предявена претенция от ищеца – т.е. не е налице надлежно
сезиране на съда за произнасяне, в тази част решението на районния съд – респ.
решенията за поправки на ОФГ са постановени извън рамките на заявения петитум и
са недопустими. На осн. чл.270, ал.3 от ГПК въззивният съд следва да
обезсили обжалваното решение, ведно с поправящите го решения за отстраняване на
очевидни фактически грешки, в тази част.
В останалата част
решението е валидно и допустимо, макар при непрецизно формулиран диспозитив
относно описанията на процесните имоти предвид липсата на посочване на
актуалните кадастрални номера на имотите. Поради възможността за
идентифицирането на имотите по извършеното от районния съд описание по единия
от приетите планове - по плана за земеразделяне, в случая непосочването на
кадастралните им номера съгласно уточняващата молба на ищеца, не се явява
процесуално нарушение, което да не може да бъде преодоляно от настоящата
инстанция при действията и като инстанция по същество.
Въззивният съд
констатира също, че за един от надлежно въведените като предмет на спора
процесни имоти, а именно : нива от 24.248 дка, IV категория, м. „Д.к.“,
землището на с. Черни връх, с № 078037 в плана за земеразделяне, с граници:
имоти № 37008, № 078038, 078013 и 078014; 078015, с идентификатор по действащия
кадастрален план 80916.78.37 /за който е представена скица и данъчна оценка
и е извършено вписване на исковата молба/, липсва произнасяне от районния съд с
обжалваното решение, но тъй като на въззивната инстанция не е предоставена
възможност да допълва решението на районния съд, а допълване не е поискано от
страните по делото по реда на чл.250 от ГПК, предявеният иск за този имот се
явява извън предмета на произнасяне на настоящия въззивен съд.
На базата на
изложеното по-горе се очертава спорният предмет пред настоящата съдебна
инстанция по отношение на процесните имоти. Въззивният съд е надлежно
сезиран да се произнесе по претенциите на ищеца по чл.108 от ЗС, за собственост
по отношение на следните имоти :
1. нива с площ от 6.208 дка, девета категория,
представляваща имот № 013009 по плана за земеразделяне в м. „К.д.“, с
идентификатор по действащия кадастрален план № 80916.13.09.
2. нива с площ от
10.701 дка, четвърта и трета категория, представляваща имот № № 015025 по плана
за земеразделяне в м. „Б.ю.“; с идентификатор по действащия кадастрален план
№ 80916.15.**.
3. лозе с площ от
1.127 дка, седма и четвърта категория, имот № 023160 по плана за земеразделяне,
в м. „Л.“; с идентификатор по действащия кадастрален план № 80916.23.160.
4. нива с площ от
9.800 дка., втора категория, м. „Д.“, представляваща имот № 034001 по плана за
земеразделяне; с идентификатор по действащия кадастрален план 80916.34.1.
5. нива от 4.186
дка., четвърта категория, м. „К.“, имот № 038009 по плана за земеразделяне;
с идентификатор по действащия кадастрален план № 80916.38.09.
6. нива от 29.398
дка, четвърта категория, м. А.г., имот № 072043 по плана за земеразделяне; за
която с кадастралната карта са отредени два имота от по 14,697 дка. с
идентификатори по действащия кадастрален план № 80916.72.53 и № 80916.72.54. /описани
в уточняващата молба под номер 6 и 7/.
Видно от
приложеното по делото заверено копие от преписка №196 /к.н. 6631/ от 11.12.1991 год. на
ПК-Камено, с решение № 12095 от 02.02.1998 год. на ПК-Камено на наследниците на Т. Д. и И. П. са
възстановени, с план за земеразделяне, на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и на
основание влезлия в сила план за земеразделяне, земеделски имоти в землището на
село Черни връх, описани както следва:
1. нива с площ от 6.208 дка, девета категория,
представляваща имот № 013009 по плана за земеразделяне в м. „К.д.“;
2. нива с площ от
10.701 дка, четвърта и трета категория, представляваща имот № 015025 по плана
за земеразделяне в м. „Б.к.“;
3.лозе с площ от
1.127 дка, седма и четвърта категория, имот № 023160 по плана за земеразделяне,
в м. „Л.“;
4. нива с площ от
9.800 кв. м., втора категория, м. „Д.“, представляваща имот № 034001 по плана
за земеразделяне;
5.нива от 4.186
дка, четвърта категория, м. „К.“, имот №038009 по плана за земеразделяне;
6. нива от 29.398
дка, четвърта категория, м. А.г., имот № 072043 по плана за земеразделяне;
7. Келеме от 24.248
дка, четвърта и девета категория, м. „Д.к.“, имот № 078037 по плана за земеразделяне.
Възстановяването е
по заявление вх.№ 196 от 11.12.1991 год., подадено от единия от синовете на
общите наследодатели - П. Т. П., /поч. на 16.06.2008 год./ Общият размер на
възстановените зем. земи съгласно посоченото решение № 12095 от 02.02.1998 год.
на ПК-Камено е 85,668 дка.
По преписката е
приложено решение № ІІ-111/28.05.2001 год. по адм.д. №289 /1998 год. на
Бургаския окръжен съд, с което е допусната промяна в плана за земеразделяне
относно имот 078037. От основното и допълнително заключения на вещото лице по
приетата от районният съд техническа експертиза се установява, че след
постановяване на съдебното решение за промяна в плана за земеразделяне, през
2007 год. в полза на наследниците на Т. Д. и И. П. е бил отреден имот № 037034
по плана за земеразделяне, /който е извън предмета на предявената от ищеца
претенция по делото/, а възстановеният съгласно решение № 12095 от 02.02.1998
год. на ПК-Камено имот 078037 е отреден за Община-Камено /за този имот липсва
произнасяне на районния съд/.
Възстановените имоти са новооткрито наследство по см. на чл.91а от Закона
за наследството. Според разясненията по точка 2 от ТР №1/04.11.1998 год. по
гр.д.№1/98 г. на ОСГК на ВКС, при новооткрито наследство не се променя времето
и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. На
общо основание – чл.1 от ЗН наследството се открива към момента на смъртта на
наследодателя и това е моментът към който се определят и призованите към
наследяване лица, /с единствено изключение чл.9а от ЗН относно правата на
наследниците на последващ съпруг, но тази хипотеза тук е несъотносима/. В
случая възстановяването е извършено едновременно на наследници на две лица,
които са починали по различно време. Видно от представените удостоверения за
наследници № 189/21.11.2016 г. и № 190/21.11.2016 г. на Община Камено,
общите наследодатели Т.Д.П. и И.Г.ева Д. са били
съпрузи, като първият е починал на 19.01.**** год., а вторият на 25.01.****
год.
Както е посочено в
Решение № 257 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 890/2011 г., I г. о., ГК, възстановяване на земеделските земи на две и
повече лица не води до извод, че непременно правата им са равни, а следва да
се преценява какви са били те към релевантния за възстановяване на
собствеността момент - включването им в ТКЗС. За определяне на правата на
наследниците им към настоящия момент следва да се съобразят последващите
настъпили факти, породили правоприемство.
От приложената по
делото преписка на ПК-Камено, става ясно, че възстановяването на собствеността
по ЗСПЗЗ е извършено въз основа на данните за притежавани от общите
наследодатели имоти съгласно вписванията в емлячните регистри към момента на
включването им в ТКЗС - 1947 год. В този смисъл са представени две
удостоверения от които е видно, че Т. Д. П. е бил
собственик на 33,6 дка. зем.земя, а И. Г.
Д. е била собственик на 52,1 дка. зем.земя. От данните по преписката се
установява, че земеделските имоти, които всеки от общите наследодатели е
притежавал преди включването в ТКЗС, не са били съпружеска имуществена общност.
Общите
наследодатели са имали трима синове: С. Т. П. поч. на **.05.**** год., Г. Т. П.
поч. на **.07.**** год. и П. Т. П. поч. на **.06.**** год.
1.Към момента на смъртта на общия наследодател Т. Д. на **.01.**** год., към който момент се
открива наследството за възстановените зем.земи включени от него в ТКЗС от общо
33,6 дка., то се разпределя поравно между четиримата му наследници по закон към
този момент – съпруга и три деца, съобразно правилата на чл.5, ал.1 от ЗН и
чл.9, ал.1 от ЗН./ Само при прекратена СИО по чл.14, ал.7 от СК действал за периода от
22.05.1968 год. до 30.06.1985 год./отм./ съпругата не наследява от частта на
съпруга от прекратената чрез смърт СИО, но настоящият случай не е такъв, тъй
като имотите не са СИО, а лична собственост на общите наследодатели/. Или
дробната част от общо възстановената собственост от 85,668 дка. на общия наследодател
Т.П. - 33,6 / 85,668 ид.ч., разпределена поравно между четиримата му наследници
сочи, че всеки от тях получава по 33,6 /
342,672 ид.ч. от възстановената собственост.
Бащата на ищеца С. Т.
П. е починал след общия наследодател – баща,
на **.05.**** год. Към този момент негови наследници по закон са синът му –
ищецът по делото и неговата съпруга С.Д.З. / поч. на
27.02.**** год./, които наследяват поравно неговата идеална част от наследството
на Т. Д. – т.е. 33,6 / 342,672 ид.ч. делено на две сочи, че всеки от тях
двамата получава по 33,6 / 685,344 ид.ч. от възстановената собственост.
До тук става
ясно, че по наследство от баща си, получено по наследяване от неговия баща,
ищецът получава 33,6/685,344 ид.ч. от възстановената собственост. Установи
се, че ищецът по делото не наследява дядо си Т. Д. по право на заместване /така,
както е приел районния съд/, а наследява пряко баща си, тъй като баща му С.
/поч. на **.05.**** год./ е бил жив към момента на смъртта на неговия баща Т.
/поч. на **.01.**** год./.
2.Към момента на
смъртта на И. П. на **.01.**** год., към който момент се открива наследството
за възстановените зем.земи от общо 52,068 дка. – притежавани от нея преди
включването на имотите в ТКЗС, то се разпределя поравно между наследниците и по
закон към този момент, а това са двамата и преживели синове Г. Т. П. и П. Т. П.
на осн. чл.5, ал.1 от ЗН, както и на осн. чл.10, ал.1 от ЗН /по право на
заместване/ - низходящият на починалия преди нея неин син С. Т. П. – ищецът по
делото А.Н.Н.. Всеки от тях получава по 1/3 ид.ч. от : 52,068 / 85,668 ид.ч. от
възстановената й собственост, плюс наследената от нея идеална част от земите на
съпруга й от 33,6 /685,344 ид.ч. – т.е. квотата за общо разпределение между
наследниците на И.П. е 20720,6905 / 29 356,0249 , поради което всеки от
тях получава по 20720,6905 /
88 068,0747 ид.ч.
Става ясно, че
по наследяване по право на заместване, от своята баба по бащина линия ищецът
получава 20 720,6905 / 88 068,0747 ид.ч. от възстановената
собственост.
3.Ищецът не
получава част от възстановените имоти по наследяване от съпругата на баща си С.Д.З. поч. на 27.02.**** год., предвид установеното
по делото прекратяване на осиновяването от нея преди смъртта на осиновителката.
Тъй като настоящото
производство не е за делба, а е по предявени искове за собственост на идеални
части, предмет на спора е определянето на идеалната част на ищеца от
наследството на общите наследодатели по отношение на процесните имоти. При
сборуване на идеалните части от възстановената собственост, които ищецът
получава по наследяване чрез своя баща от общото наследство 33,6/685,344 ид.ч. и
по право на заместване от своята баба по бащина линия 20 720,6905 / 88 068,0747 ид.ч, става ясно, че квотата на ищеца от наследството на
общите наследодатели за възстановените зем. земи е 17 159 882,2 /
60 356 929,6 ид.ч., поради което претенцията му за установяване на
собственост върху 1/6 ид.ч. от процесните имоти е основателна и следва да бъде
уважена. В основното и допълнителното заключения на вещото лице приети от
районния съд по изложените по-горе обстоятелства се съдържат правни изводи, в
която част съдът не кредитира заключенията.
Съдът не споделя
възражението на ответниците относно това, че ищецът по делото няма качеството
на наследник на С. Т. П. поч. на **.05.**** год. – респ. няма качеството на наследник
за процесните зем. земи, тъй като осиновяването му е непълно. Преди всичко
видът на осиновяването няма отношение към качеството на ищеца на наследник на
неговия осиновител – баща. Както при пълно, така и при непълно осиновяване
ищецът наследява баща си, поради което при всички положения наследява част от
процесните земеделски земи. Не могат да бъдат споделени обаче и възраженията на
ответниците поддържани във въззивната жалба относно непълно осиновяване на
ищеца.
В представените от
ищеца удостоверения за наследници той е вписан като наследник на С. Т. П. поч.
на **.05.**** год. С исковата молба е представено удостоверение №
АУ100009ПР/16.11.2016 г. на Община Варна за идентичност на лице с различни
имена, в което е удостоверено, че имената А.Н.Н. и И. С.ов П. са имена на едно и също лице. В
хода на процеса е представено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, изх. № 192 от 25.11.2016 г. на длъжностно лице при Община Камено,
относно имената на общата наследодателка на страните по делото И. Г. Д.
записана още като И. П. Д.. Тези документи са били оспорени от ответната страна
като неверни относно отразените в тях обстоятелства сочещи наличието на
наследствено правоприемство за ищеца от неговия баща С. Т. П. поч. на **.05.****
год.
Оспорените
документи са официални удостоверителни документи. Удостоверението за наследници
е официален удостоверителен документ установяващ качеството на наследник на
едно лице от друго, независимо въз основа на какви документи е съставен, защото
е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му /чл. 23 - 25 от
ЗГР/- в този смисъл е Решение № 268 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 972/2008 г., I г. о., ГК.
Удостоверенията за наследници се ползват с доказателствена сила по отношение на
качеството на наследник на изброените в него лица до доказване на противното.
Същото важи и за представените удостоверения за идентичност на имена. В
настоящия случай оспорващите страни не установиха, че отразените спорни
обстоятелства са неверни, поради което съдът цени представените удостоверения като
годни доказателства за отразените в тях обстоятелства.
По делото са
представени и други удостоверения за наследници с различно съдържание, в които
ищецът не е отразен като наследник на С. Т. П. поч. на **.05.**** год..
Предвид различията
в официалните удостоверителни документи съдът намира, че следва да преценява
спорните обстоятелства относно твърдяната от ищеца наследствена връзка на
базата на преките доказателства събрани по делото.
По делото е
представено неоспорено заверено копие от решение на Варненски районен съд от
02.06.1983 год., постановено по гражданско дело №1907/1983 г. по описа на съда,
влязло в сила на 10.06.1983 г. /лист 236 от делото/, съгласно което е допуснато
осиновяване на ищеца А. В. В. /име, с което е бил записан при раждането/ ,
роден на *** ***, от С. Т. П., с ЕГН ********** и С.Д.З., с ЕГН **********, двамата
от гр. В., ул. А. Х., бл. *, вх. *, ет. *, ап.**, при условията на чл. 54 от Семейния
кодекс от 1968 г./отм/. Съгласно удостоверението за идентичност на имена, след
осиновяването ищецът е записан с имената И. С.ов П., а след отмяната на
осиновяването от страна на осиновителката е записан с имената А.Н.Н..
Най-показателно за това, че зад различните имена посочени в различните
приложени по делото документи стои едно и също лице е отразеното еднакво ЕГН
срещу всяко едно от тях. Различията в имената е обосновано с осиновяването на
ищеца и последвалото прекратяване на осиновяване от майката.
Съгласно чл.54 от СК от 1968 год./отм./ в хипотезата на т.н. пълно осиновяване, между осиновителя
и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от
друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и
задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините
им по произход, от друга, се прекратяват.
Единият от
осиновителите С. Т. П. е починал на **.05.**** год., като към момента на
смъртта му негови наследници по закон са неговата съпруга С.Д.З. /
поч.27.02.2014 год./ и неговият осиновен син с ЕГН ********** – ищецът по
делото А.Н.Н..
Видно от
представеното копие от решение от 11.10.1999 год., по гражданско дело № 108/1998
г. по описа на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 26.11.1999 год., поправено с решение от 23.02.2001 год., е
прекратено осиновяването, допуснато с решение по гражданско дело №1907/1983 год.
по описа на Варненския районен съд, от осиновителката С.Д.З., с ЕГН **********,
което собствено име е поправено по-късно на С.. Тъй като прекратяването на
осиновяването от майката е извършено след като ищецът от своя баща и от своята
баба по бащина линия по право на заместване вече е придобил права от процесните
земеделски земи, това прекратяване не оказва влияние на правата на ищеца
придобити по наследяването по линия от бащата.
Косвено и
опровергано от преките доказателства по делото се явява отразеното в
диспозитива на решението по гражданско дело № 108/1998 г. по описа на
Варненския окръжен съд обстоятелство, че прекратяването касае осиновяване при
условията на чл.55 от СК /отм/- т.е. непълно осиновяване. При положение, че по
делото е представен официален препис в заверено копие – неоспорено, от
решението за допускане на осиновяването и от съдържанието на това решение става
ясно, че осиновяването на ищеца е било пълно, отразяването на нещо различно в
последващ вторичен акт на съда, нямащ пряка връзка за релевантното
обстоятелство за наследяването от бащата, не води до друг извод за характера на
осиновяването и наследяването от бащата.
Ето защо, на базата
на първичното доказателство – заверено копие от решение на Варненски районен
съд от 02.06.1983 год., постановено по гражданско дело №1907/1983 г. по описа
на съда, влязло в сила на 10.06.1983 г. съдът приема за установено по делото
обстоятелството, че ищецът е наследник по закон на своя баща С. Т. П. поч. на **.05.****
год., който преди смъртта си е наследил общия наследодател Т. Д. и на своята
баба по бащина линия И. П. по право на заместване.
Видно от
представения договор за доброволна делба peг. № 7254/29.12.2005 година на
нотариус Емилия Бакалова, peг. № 342 в Нотариалната камара, вписан на
30.12.2005 година, в том ***, под № ***, вх. рег. № **794 на Служба по
вписванията-град Бургас, процесните зем.земи са били поделени между останалите
наследници на общите наследодатели Т. Д. и И. П.. Тъй като делбата е извършена без участието на ищеца, който също се
легитимира като съсобственик на имотите, на осн. чл.75, ал.2 от ЗН тя е нищожна
и не поражда правни последици.Въз основа на договора за доброволна делба са
издадени констативни нотариални актове №***, т.V-4, рег. №****, дело № ***/2005
год. на нотариус №342 и №***, т.*-4, рег. №****, дело №**8/2005 год. на
нотариус №342. Констативните нотариални актове издадени въз основа на този
договор също са непротивопоставими на ищеца до размера на квотата му в
съсобствеността - чл.537, ал.2 от ГПК.
Не се оспорва от
ответниците и дори се твърди от тях съгласно възражението им за придобиване на
процесните имоти по давност, че считано от 2005 год. след извършването на
доброволната делба, те са владели процесните имоти повече от 10 години,
включително към момента на предявяване на исковете, спокойно и несмущавано,
поради което са ги придобили по давност. Горното сочи, че по делото следва да
бъде прието за установено твърдението на ищеца, че процесните имоти се владеят
от ответниците.
По делото са
представени договори за отдаване под наем на част от процесните имоти описани като една нива от 14,699 дка. с №
072054 от единия от ответниците Т.Г.П. на ЗП Иван Атанасов Иванов за периода 2012
год. – 2016 год. Друга част от процесните земеделски земи описани като ниви с
номера 013009, 015025 и 072053 са били отдадени под наем съгласно представени
договори за периода от 2009 год. до 2016 от другите ответници С.П.П. и Т.П.П..
Преди това, за периода 2007 -2008 год. тези имоти са били отдавани под наем от
праводателя на последните двама ответници – П. Т. П. – поч. на 16.06.**** год.
От ангажираните от
ответниците доказателства не може да бъде прието за доказано при условията на
пълно доказване, че след 2005 год. до момента на предявяване на процесните
искове на 24.03.2017 год. останалите наследници на общите наследодатели са
придобили идеалните части на ищеца от процесните имоти по давност. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността правото на собственост
по давност върху недвижими имоти се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от Закона за собствеността
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Непротиворечиво в съдебната практика се
приема, че за да се превърне в самостоятелно владението на едни от наследниците,
той трябва „ да отнеме” и да „отблъсне” владението на другите наследници. В
този смисъл е решение № 1161 / 1969 год. – І г.о. на ВС. Приема се също, че за
да бъде придобита по давност наследствената част на друг наследник, не е
достатъчно да е настъпила промяна в намерението, с което се упражнява фактическата
власт върху тази част, а именно от държание във владение, а е необходимо тази
промяна да се обективира по начин, че да достигне до знанието на другия
сънаследник. В този смисъл е решение № 872 / 2006 год. –І г.о. на ВКС. Съгласно
решение № 1082 / 2008 год. – ІV г.о. на ВКС също е прието, че намерението за
придобиване на вещни права върху имота от страна на един от наследниците следва
да бъде обективирано и противопоставено на останалите наследници – т.е. то следва да достигне до знанието на останалите
собственици и да им се противопостави .
Ето защо, дори да
бъде прието за установено, че след 20.12.2005 год. ответниците са упражнявали
фактическа власт върху процесните имоти изцяло,
същите следваше да установят, че намерението им за своене е достигнало
до ответника и му е противопоставено, което не е сторено.
Както е посочено и
в решение № 223 / 2006 год., І г.о. на ВКС, придобиването на имот по давност
следва да стане явно, необезпокоявано и чрез непрекъснато владение, при което
фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Когато имотът е
съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част придобита
по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява
фактическа власт като държател. Придобиването на целия имот по давност може да
стане само ако установи по категоричен начин, че свои и останалите части за
себе си и това негово намерение е противопоставено на другите наследници .
В настоящия случай упражняването
на фактическата власт върху процесните имоти от страна на ответниците не е било
явно, тъй като имотите са били предоставени за обработка от трети лица. Не се
установи ответниците да са оградили процесните имоти, не се установи да не са
допускали ищеца до тях или по друг начин да са му противопоставили намерението
си за своене за неговата идеална част от съсобствеността.
Ето защо твърдяното
от ответниците оригинерно правно основание за осъществяваното цялостно владение
- придобиване на имотите по давност по чл.79, ал.1 от ЗС, съдът намира за недоказано.
Установени по
делото са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по чл.108 от
ЗС по отношение на посочените по-горе имоти, за които въззивният съд е надлежно
сезиран за произнасяне. Ищецът по делото установи твърдението си, че е собственик
на 1/6 ид.ч. от тези имоти и че тези идеални части от имотите се владеят без
правно основание от ответниците, поради което предявените искове за тези имоти
са основателни и следва да бъдат уважени.
В заключение става
ясно , че обжалваното решение, към което неразделна част са последващите
решения за поправка на очевидни фактически грешки, следва да бъде обезсилено в
частта, с която районният съд се е произнесъл по непредявен иск за имот № 037034
по плана за земеразделяне.
В останалата част,
с която иска по чл.108 от ЗС е уважен за другите шест имота, решението, ведно с
последващите решения за поправки на очевидни фактически грешки е правилно като
краен резултат, макар и по различни съображения от изложените от районния съд,
поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено от настоящия съд,
с постановяване на изричен диспозитив, в който описанието на имотите да бъде
извършено освен по плана за земеразделяне и по действащия кадастрален план.
Районният съд не се е
произнесъл за съответна отмяна на констативните нотариални актове на
ответниците относно процесните имоти, до претендираната от ищеца квота, но за
въззивния съд не съществува възможност за първи път а се произнесе по този
въпрос. В този смисъл ищецът, който има правен интерес не е поискал в срок
допълване на решението на районния съд.
С оглед изхода на
делото при общ размер на направени от ищеца разноски за първата инстанция от
642 лв., съобразно основателната част от исковите претенции – за общо 6 от
първоначално заявени 7 имота, в полза на ищеца следва да се присъдят съответно
направени разноски пред районния съд от 550 лв., които да бъдат възложени в
тежест на ответниците – т.е. решението на първоинстанционния съд трябва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски над размера
от 550 лв. до размера от 642 лв., в останалата част до размера от 550 лв.
решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да
бъде потвърдено и в частта, с която върху ответниците са възложени разноските
от 300 лв. за извършените експертизи.
Съобразно
неуважената част от исковите претенции при направени от ответниците разноски
пред районния съд от общо 500 лв. в тяхна полза следва да бъдат присъдени
разноски от 71,42 лв., които да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Въззивниците са
направили разноски пред въззивния съд за заплатена държавна такса от 107 лв.,
от които съобразно обезсилената част от решението следва да им бъдат присъдени
15,28 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемия.
Въззиваемият не е
направил разноски пред въззивния съд. В представеното по делото пълномощно –
л.9 от ч.гр.д.№86/2019 год. на БАС, което е част от настоящото производство, е
отразено, че адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител пред
въззивния съд е уговорено при условията на чл.38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата - т.е. предоставена е безплатна адвокатска помощ, поради което
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, с оглед изхода на делото, при определен размер на
адвокатско възнаграждение от 600 лв., съобразно изхода на делото в полза на процесуалния
представител на въззиваемия следва да се присъди сумата от 514,30 лв., която
следва да бъде възложена в тежест на въззивниците. Размерът на възнаграждението
е съобразен с правната и фактическа сложност на делото и няма основание за
намаляването му на осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
На осн. чл.78, ал.6
от ГПК в тежест на ответниците – въззивници следва да бъде възложена
неплатената от ищеца поради освобождаването му от съда, държавна такса от 90
лв. и дължимата разлика за въззивно обжалване
от 43 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
1./ ОБЕЗСИЛВА решение № 2093/25.10.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017 год.
по описа на Бургаския районен съд, ведно с обявените за неразделна част от него
Решение № 2588/12.12.2018
год. по гр.д.№ 2063/2017 год. по описа на Бургаския районен съд и Решение №
1737/05.07.2019 год. по гр.д.№2063/2017 год. по описа на Бургаския районен
съд, В ЧАСТТА, с която Бургаският
районен съд се е произнесъл извън заявения петитум, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****,
ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес област
Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, че ищецът А.Н.Н., с
ЕГН **********, с адрес обл. В., общ. В., гр. В. ****, ул. П. Р. № *, вх. *,
ет. *, ап. **, Е СОБСТВЕНИК НА 1/6
ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, ПРИДОБИТ ПО НАСЛЕДСТВО от осиновителя му С.
Т. П., ЕГН **********, починал на **.05.**** г. и по заместване от
наследодателите Т.П. Д., роден на *** г., б. ж. на с. Черни връх, починал на **.01.****
г. и неговата съпруга И. Г. Д./П./, с ЕГН **********, починала на **.01.****
г., възстановени с решение № 12095 от 02.02.**98 г. на Поземлена комисия-Камено,
с последваща допусната промяна в плана за земеразделяне, представляващ
понастоящем: нива от 24.** дка, IV категория, м. „К.“, землището на с. Черни
връх, с № 037034 в плана за земеразделяне представлява нива от 24.** дка, с
граници: от югозапад имот № 37035; от северозапад имоти № 37008, № 37007, 37006
и 37005; от североизток имот № 37015; от югоизток-път И ОТВЕТНИЦИТЕ СА ОСЪДЕНИ ДА ПРЕДАДАТ НА ИЩЕЦА 1/6 ид.ч. от този имот.
2./ ОТМЕНЯ решение № 2093/25.10.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017 год.
по описа на Бургаския районен съд, ведно с обявените за неразделна част от него Решение №
2588/12.12.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017 год. по описа на Бургаския районен съд
и Решение № 1737/05.07.2019 год. по гр.д.№2063/2017 год. по описа на Бургаския
районен съд, В ЧАСТТА, с която са
осъдени ответниците С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц.
И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б.,
град Б. ****, ул. „Д.“ № ** и Т.Г.П., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на ищеца А.Н.Н., с ЕГН **********,
с адрес обл. В., общ. В., гр. В. ****, ул. П. Р. № *, вх. *, ет. *, ап. ** направени по делото разноски над размера от
550 / петстотин и петдесет лева/ до размера от 642 лв. /шестстотин четиридесет
и два лева/.
3./ ПОТВЪРЖДАВА решение № 2093/25.10.2018 год. по
гр.д.№ 2063/2017 год. по описа на Бургаския районен съд, ведно с обявените за неразделна
част от него Решение № 2588/12.12.2018 год. по гр.д.№ 2063/2017 год. по описа
на Бургаския районен съд и Решение № 1737/05.07.2019 год. по гр.д.№2063/2017
год. по описа на Бургаския районен съд, В
ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, с които :
Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците С.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Г.П., с ЕГН **********,
с с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, че ищецът А.Н.Н., с ЕГН **********, с
адрес ***, Е СОБСТВЕНИК НА 1/6 ИДЕАЛНИ
ЧАСТИ ОТ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, придобити по наследяване от общите праводатели Т.П. Д.,
роден на *** г., б. ж. на с. Черни връх, починал на **.01.**** г. и неговата
съпруга И. Г. Д./П./, с ЕГН **********, починала на **.01.**** г., възстановени
с решение № 12095 от 02.02.**98 г. на Поземлена комисия-Камено, а именно:
1. нива с площ от
6.208 дка, девета категория, представляваща имот № 013009 по плана за
земеразделяне в м. „К.д.“, с
идентификатор по действащия кадастрален план с № 80916.13.09.
2. нива с площ от
10.701 дка, четвърта и трета категория, представляваща имот № 0150** по
плана за земеразделяне в м. „Б.ю.“; с
идентификатор по действащия кадастрален план с № 80916.15.**.
3. лозе с площ от
1.127 дка, седма и четвърта категория, имот № 023160 по плана за
земеразделяне, в м. „Л.“; с идентификатор
по действащия кадастрален план с № 80916.23.160.
4. нива с площ от
9.800 дка., втора категория, м. „Д.“, представляваща имот № 034001 по
плана за земеразделяне; с идентификатор
по действащия кадастрален план с №
80916.34.1.
5. нива от 4.186
дка., четвърта категория, м. „К.“, имот № 038009 по плана за
земеразделяне; с идентификатор по
действащия кадастрален план с № 80916.38.09.
6. нива от 29.398
дка, четвърта категория, м. А.г., имот № 072043 по плана за
земеразделяне; за която с кадастралната карта са отредени два имота от по
14,697 дка. с идентификатори по
действащия кадастрален план с № 80916.72.53 и 80916.72.54 /описани в уточняващата молба на ищеца под номер 6 и
7/,
И СА ОСЪДЕНИ ответниците С.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****,
ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ПРЕДАДАТ НА ИЩЕЦА А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ 1/6 ид.ч. от ТЕЗИ ИМОТИ,
СА ОСЪДЕНИ С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б.,
г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес
област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с
ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. *, да заплатят на А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, направените
пред първоинстанционния съд разноски, в размер на 550 лв. / петстотин и петдесет лева/.
СА ОСЪДЕНИ С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б.,
г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес
област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с
ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Бургас, разноските за извършената по делото съдебно-техническа експертиза,
в размер на 300 лв. /триста лева/.
4./ ОСЪЖДА А.Н.Н., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б.,
г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес
област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с
ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **съответни
на неуважената част от исковите претенции направени по делото разноски в размер
на общо 86,70 лв. /осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/
за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б.,
г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес
област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. * и Т.Г.П., с
ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****, ул. „Д.“ № **да заплатят по сметка на Бургаския
окръжен съд разликата в дължимата държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК в
общ размер от 133 лв. /сто тридесет и
три лева/.
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН **********, с
адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *, ет. *, ап. *, Т.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес област Бургас, о. Б., г. Б. ****, ул. „Ц. И. Ш.“ № *,
ет. *, ап. * и Т.Г.П., с ЕГН **********, с адрес област Б., община Б., град Б. ****,
ул. „Д.“ № ** да заплатят на адв.Г.Г.П. ***, с адрес на упражняване на
дейността гр.Бургас , ул.“Пробуда“, № 35, на осн. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение съобразно изхода на делото пред
въззивния съд в размер на 514,30 лв./
петстотин и четИ.десет лева и тридесет стотинки/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.