№ 64
гр. *** 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря И.ка Д. С.ова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20255520200245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят Т. Н. Т. е обжалвал НП № 25-0327-000792/07.10.2025
г. на началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с което за нарушение
по чл. 95, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
185 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си и
моли съда наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.
По делото са представили писмено становище в което вземат отношение по
същество на делото и претендират з разноски.
Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево
– не изпращат представител.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебна проверка на АУАН № GA 4297961/16.09.2025 г. и НП №
25-0327-000792/07.10.2.0025 г. на началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара
Загора съдът не констатира съществени нередовности относно изискуемото
1
съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН
обжалваното НП съдържа изискуемите реквизити с изключение на този по т. 8
като не са посочени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
имащи значение за индивидуализация на наказанието. Този пропуск обаче е
несъществен и не обосновава формална незаконосъобразност на
наказателното постановление
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, на 16.09.2025г. в 09:45 часа в гр. *** на ул. „***“-
западно от ***“, като водач на лек автомобил „****“ с рег. № ****, негова
собственост, спира за престой и като родител, допуска малолетното му дете
да слиза от МПС от задна дясна седалка към лентата за движение в следствие
на което, при отваряне на задна дясна врата лицето И. Т. Т. с ЕГН **********
удря движещият се по пътното платно лек автомобил марка „М.“ модел *** с
регистрационен № ***, управляван от С. К. А., с което допуска ПТП с
материални щети. Дошлите на местопроизшествието полицейски служители –
свидетелите Г. Х. П. и С. Р. Р. установили фактологията на случилото се от
устните обяснения на двамата водачи. Жалбоподателят заявил, че когато
отворил вратата, за да излезе детето му другия автомобил преминавал по
улицата и го ударил. Бил съставен Протокол за ПТП № 2025-1043-50014-
1/16.09.2025 г., в който на схема било отразено мястото на удара,
месторазположението на двата автомобили, били описани деформации по тях
и механизмът на деянието. На жалбоподателя бил съставен АУАН № GA
4297961/16.09.2025 г., в който същият вписал, че няма възражения. Конкретни
писмени възражения срещу съставения АУАН не са били депозирани по реда
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът даде вяра на показанията на прекия свидетел-очевидец и
потърпевш от извършеното деяние С. К. А. и на свидетелски показания на
полицейските служители – свидетелите Г. Х. П. и С. Р. Р.. Тези свидетелски
показания са последователни, безпристрастни, вътрешно непротиворечиви и
взаимно допълващи се, поради което съдът им даде вяра в тяхната цялост.
Съдът не даде вяра на показанията на жалбоподателя в следните техни
части:
2
Жалбоподателя твърди, че вратата е била отворена и не е била
забелязана от водачката А., която сама се ударила в отворената врата на
автомобила на Т.. Двамата свидетели, служители на РУ Раднево категорично
установиха, че механизма на ПТП-то е този описан от свидетелката А..
Показанията на П.:
„Въпросният лек автомобил „М.”, който е обърнал вратата е
заобикалял спряла в дясната лента кола, която е спряла законно по посока на
движението. Единствения вариант „М.”-а да мине е да заобиколи спрелия
автомобил в лявата лента. Установихме, че удара на „М.а” започва от средата
на преден ляв калник. Т.е. удара, ако вратата е била отворена щеше да има
щети отпред на автомобила. Това ни наведе на мисълта, че когато „М.а” се е
изравнявал с автомобила на жалбоподателя вратата се е отворила в него
момент, защото удара започва от средата на калника. Задна дясна врата. Това е
нарушение, защото пътника слиза от страната на движението, а не от другата
безопасната страна. След направената беседа с двете страни господина заяви,
че детето си е отворило вратата и дори едва ли не „М.а” е щял да му удари
ръката, което означава, че той не е бил до автомобила и той не е отварял
вратата, а детето си е отворило само вратата. Това се потвърди и от
потърпевшата и за това по този начин съставихме акта.”
Показанията на свидетелите, Г. Х. П. и С. Р. Р.. се потвърждават и
кореспондират и с отразеното в протокола за ПТП, удостоверяващ и доказващ
датата, часа, мястото на нарушението, месторазположението на процесните
два автомобила към момента на настъпването на ПТП и неговия механизъм.
По отношение на протокола за ПТП съдът приема, че правилно са описани
датата, часът на настъпилото ПТП и неговият механизъм, правилно са
индивидуализирани участниците в него, правилно е онагледено мястото на
нарушението, месторазположението на процесните два автомобила.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушение по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП като отворил задна
дясна врата без да се увери, че няма да създаде опасност за другия участник в
движението. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП позволява на водача да
отваря вратата на управляваното МПС, да я оставя отворена, да се качва и да
слиза от превозното средство, спряно за престой или паркиране, но едва след
като се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. В разглеждания казус по безспорен и категоричен начин се
3
установи, че обективираното съставомерно поведение и субективното
отношение към него от страна на жалбоподателя е реализирано в хипотезата
на отваряне на врата /задна дясна/ на управляваното МПС. Необходимото и
достатъчно реализирано съдържание на правната норма на чл. 95, ал. 1 от
ЗДвП в хипотезата на отваряне на вратата на автомобила не изисква като
съставовомерен резултат реализирането на ПТП, а само поставяне в опасност
на останалите участници в движението и в разглеждания казус е основание за
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по посочения текст. Наказващият орган е приложил правилната
материалноправна норма по чл. 95, ал. 1 от ЗДвП и съответната й санкционна
такава по чл. 185 от ЗДвП, налагайки наказание към минималния
законовоустановен размер. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства,
които да обосновават намаляване на наложеното наказание.
Във връзка с гореизложеното настоящата съдебна инстанция не
споделя в цялост възраженията и правните доводи на жалбоподателя.
С оглед на приетото за установено и доказано споделимо е
възражението за неосъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 95,
ал. 1 от НК, претендиран за реализиран чрез слизане от автомобила.
На последно място, съдът приема, че няма допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели
до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.
Поради гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление. Ето защо
същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По разноските.
С оглед крайния изход на спора /жалбата остава неуважена/ и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна своевременно искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че
жалбоподателя Т. Н. Т. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара
Загора такова, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от
4
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80 лв. до 120 лв..
И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с. з съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0327-
000792/07.10.2025 г. на Началник РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с
което на основание чл. 185 от ЗДвП на Т. Н. Т., ЕГН ********** с адрес: гр.
*** ул. „В****, е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лв. за нарушаване нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Н. Т.. ЕГН ********** с адрес: гр. *** ул. „В**** да
заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора сума в размер на 80 лв.
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5