Р
Е Ш Е
Н И Е № 1420
гр. Бургас, 05.06.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година,
с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4865 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
с ЕИК: *********, седа-лище и адрес на управление: гр.С, бул.”” № , офис-сграда
“Лабиринт”, ет.2, офис 4, против Г.П.В.,
с ЕГН: **********,***.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело №
1487/2018г. на БРС. По него е била издадена такава за сумата от общо
1 717.81 лв., в то-ва число: 838.23 лв. – главница, 162.65 лв. – договорна
лихва за периода от 12.01.2016г. до 28.02.2017г., 32.31 лв. – такса за оценка
на досие за периода от 19.04.2016г. до 28.02. 2017г., 613.88 лв. – такса за
услуга “Кредит у дома“ за периода от 15.03.2016г. до 28.02. 2017г., и 70.74 лв.
– обезщетение за забавено плащане периода от 19.05.2017г. до 28.02. 2018г., дължими
по Договор за потребителски кредит № *********/03.01.2016г., склю-чен с ”Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са му
били пре-хвърлени от последното с
Договор за цесия от 19.05.2017г.; законната лихва върху глав-ницата,
считано от 01.03.2018г. до окончателното плащане, както и за деловодни раз-носки
– 84.36 лв. Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви
иск за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установе-но по отношение на В., че дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът,
чрез назначения особен представител адв. М.Т., оспорва исковете.
Излага съображения, че сумата по договора не е преведена по сметката му и твърдяното
от ищеца облигационно заемно правоотношение с цедента не е възникнало, евентуално
– че договорът за кредит е недействителен, на основание чл.22, вр. с чл.10 и
чл.11 от ЗПК, както и че съдържа неравноправни клаузи. Сочи и че не е уведомен
над-лежно за цесията. Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против Г.П.В. за исковите суми по ч. гр. дело № 1487/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 03.01.2016г. между ”Провидент
Файненшъл България” ООД и Г.П.В. е сключен Договор за потребителски
кредит № *********,
по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 850 лв. /съгласно
чл.27, с неговото подписва-не клиентът потвърждава, че я е получил/, а той се е
задължил да я върне, ведно с дого-ворна лихва в размер на 167.67 лв., както и
да заплати 42.50 лв. – такса за оценка на до-сие, и 725.03
лв. – такса за услуга “Кредит у дома“, общо 1 785.20 лв., на 60 седмични вноски
– 59 по 29.76 лв. и последната от 29.36 лв., в срок до 26.02.2017г.
С Договор за цесия от
19.05.2017г. дружеството е прехвърлило вземанията си по кредитната
сделка на ищеца – в претендираните с исковата молба размери, отразени в
Приложение № 1 към него.
Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на
която е образувано настоя-щото дело, цесията не е била съобщена от ”Провидент Файненшъл България” ООД, на В. – съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие
спрямо него – ал.4.
С исковата молба ищцовото дружество е представило писмено
потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя и пълномощно, с което
последният го е упълно-мощил да уведоми от негово име длъжника за
нея.
Предвид горното, следва да се приеме, че с
получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен
за извършената цесия, съобразно разпо-редбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД –
обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението – съгласно
чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ищецът се явява
негов кредитор.
Възраженията на особения
представител на ответника, че договорът за кредит е недействителен на основание
чл.22, вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9а, т.11, т.22 и т.23 от ЗПК, са
неоснователни. Безспорно, разпоредбите на цитирания закон се прилагат по от-ношение
на процесната сделка, но наличието на сочените от адв. Т. пороци при
сключването й в случая не се установяват. Шрифтът в текста на договора не е
по-малък от 12; посочено е в съдържанието му как ще се изплаща кредитът, т. е.
налице е погаси-телен план, а тъй като възнаградителната лихва е уговорена във
фиксиран размер, до-пълнителна разбивка на седмичните вноски не е необходима –
такава информация по-требителят може да получи при нарочно искане, съобразно
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. На-рушенията на т.22 и т.23 на цитираната разпоредба
пък сами по себе си не могат да обу-словят недействителността по чл.22 от ЗПК.
Основателни, обаче, са доводите
за нищожност на клаузите, във връзка с начис-лените такси по договора за услуга
”Кредит у дома“ и оценка на досие. В чл.25 страни-те са уговорили домашни
посещения за събиране вземанията на кредитора – посочено е, че 30 % от общия
размер на дължимата за това такса е за компенсиране на разходите му. Тази
клауза, макар и формално да съответства на буквата на чл.10а, ал.1 от ЗПК, по
същество противоречи на закона. На първо място, от размера на таксата за услуга
за до-машно посещение – 725.03 лв., само 30 % покриват разходите на
кредитора по събира-нето на дълга. Останалата част, реално, е печалба за него.
Т. е., налице е очевидно зао-бикаляне на императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 от ЗПК, указваща, че максимално допустимият % на разходите на годишна база
по потребителските кредити следва да не е в по-висок размер от петкратния такъв
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. В случая – процесната такса не е включена в ГПР, а ако
същата се добави към него, сборът безспорно ще надхвърли ко-ментирания лимит. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребител-ски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на същия закон, е ни-щожна. На
следващо място, уговарянето на такса за ”домашното” погасяване на дълга в
близък до сумата по главницата и над три пъти по-висок от този на евентуалните
разхо-ди на кредитора размер противоречи на добрите нрави, основание за
нищожност на об-съжданата клауза по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Най-накрая – ищцовата
страна не е ангажирала никакви доказателства за реалното предоставяне на
услугата по чл.25 от договора. По отношение на таксата за оценка на досие – касае
се за действие на кредитора по провер-ка платежоспособността на кредитополучателя,
което предхожда сключването на дого-вора и по необходимост е свързано с
усвояване на предоставяната в заем сума. Т. е. уго-варянето й е в противоречие
с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кре-диторът не може да
изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Предвид това и на основание чл.21, ал.1 от с. з.
съответната клауза е нищожна.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът не дължи на ищеца
претендираните суми за такси за оценка на досие и за услуга “Кре-дит
у дома“, съответно – от 32.31 лв. и от 613.88 лв., поради което претенциите на
дру-жеството – по чл.422, ал.1 от ГПК, досежно същите – като неоснователни,
следва да се отхвърлят.
От заключението
на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът
изцяло кредитира, се установява, че с оглед извършените от ответника плащания,
дължимите от него главница и възнаградителна лихва по договора за кредит са в
претендираните с исковата молба размери, съответно – от 838.23
лв. и от 162.65 лв. При доказателствена тежест за В.
същият не е ангажирал надлежни доказателства да е заплатил впоследствие тези
суми на ищеца. Установителните искове по отношение на тях са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
Върху
главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.03.2018г., до
окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода
от 19.05.2017г. до 28.02.2018г. от 66.83 лв. –
така заключението на вещото лице по ССЕ. За разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 70.74 лв. претенцията
за мораторната лих-ва следва да се отхвърли, като неоснователна.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част
от исковете – общо 335 лв. за ДТ и възнаграждения за особения представител и за
вещото лице по ССЕ, и общо 93.23 лв. – юрисконсултски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.В., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул.”” № , офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, сумата 838.23 лв. – главница по Договор за потребителски кредит с № *********/03.01.2016г., сключен с ”Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са били
пре-хвърлени от последното на дружеството с Договор за цесия от 19.05.2017г., ведно със законната
лихва върху нея,
считано от 01.03.2018г. до
окончателното плащане; сумата 162.65 лв. – договорна лихва за периода от
12.01.2016г. до 28.02.2017г., и сумата 66.83
лв. – обезщетение за забавено плащане периода от 19.05.2017г. до
28.02.2018г., за кои-то е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1487/2018г. на
РС Бургас, като за
разликата над последната от тях до пълния предявен размер от 70.74 лв., както и по
отношение на сумите: 32.31 лв. – такса за оценка на досие за периода от 19.04.2016г. до 28.02. 2017г.,
и 613.88 лв. – такса за услуга “Кредит у дома“ за периода от 15.03.2016г. до
28.02.2017г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неос-нователни.
ОСЪЖДА Г.П.В. да заплати на “Агенция за събиране на взе-мания” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 335 лв., както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 93.23
лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: / п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.