Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 10.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия
Чардаков гр.д. №4494/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени
искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер на 1833,37лв. - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /06.03.2018г./
до плащането, както и 1217,70лв. договорна лихва за периода 04.03.2016г. –
05.01.2017г.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД твърди,
че по силата на договор за продажба на вземания от 12.08.2016г. и приложенията
към него е придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземане към
ответника Й.Г.С., ведно привилегиите и обезпеченията, произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит №PLUS-10609449 от 27.03.2014г., като длъжникът следва да бъде уведомен за цесията
с уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, приложено към исковата молба. Твърди, че в
изпълнение на договора за кредит цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
предоставил на ответника паричен кредит в размер на 10000лв. Със същия договор
ответникът се задължил да върне кредита с добавка за възнаграждение
/възнаградителна лихва/ от 14,9% на 60 месечни анюитетни вноски по 277,37лв. с
краен срок на погасяване 05.04.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил погасителните вноски с настъпил падеж в периода 04.03.2016г. –
05.01.2017г. вкл. като дължи 1833,37лв. главница и 1217,70лв. възнаградителна
лихва. Твърди, че след придобиване на горното вземането от цедента е инициирал
заповедно производство на 06.03.2018г., по което се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по
ч.гр.д. №935/2018г., която била връчена на длъжника при условията чл.47, ал.5 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на вземането в размера
по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът не е подал писмен
отговор.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
За уважаването на исковете за главница и договорна
лихва ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен
паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира,
лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и
обстоятелствата от фактическия състав на цесията.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
Представен е договор за паричен кредит №PLUS-10609449
от 27.03.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Й.Г.С., по
който дружеството се е задължило да предостави на ответника кредит в размер на 10000лв.
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 14,9% и годишен процент на
разходите в размер на 17,61%. Посочена е обща дължима сума за главница и лихва
по кредита в размер на 16642лв. Ответникът е поел задължение да върне кредита
ведно с лихвата в срок до 05.04.2019г. на 60 равни погасителни вноски по 277,37лв.
Уговорени са падежните дати на отделните вноски.
Видно от заключението на приетата СИЕ, заемната сума от 10000лв. е
преведена по банкова сметка ***, с което ищецът е изпълнил задължението да
предостави кредита. От това за ответника е възникнало задължението да върне
кредита и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Въпреки възложената му
от съда доказателствена тежест, същият не е представил доказателства за
плащането на погасителните вноски с настъпил падеж в периода 04.03.2016г. –
05.01.2017г., които са 11 на брой с общ размер 3051,07лв.
От заключението на СИЕ се установява, че последното плащане от ответника
в размер 278лв. е направено на 12.02.2016г. и с него е погасена напълно 22 – ра
погасителна вноска с падеж 05.02.2016г., както и 3,03лв. от договорната лихва
на 23-та погасителна вноска с падеж 04.03.2016г. – съобразно реда на погасяване
на еднородни задължение по чл.76, ал.2 ЗЗД. От приложение 2 към заключението на
вещото лице е видно, че след тази дата не са извършвани плащания от ответника.
Установява се изискуемо към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /06.03.2018г./ непогасено задължение на ответника за заплащане на
вноските с настъпил падеж от 04.03.2016г. – 05.01.2017г. вкл. в общ размер на
3048,04лв., от които 1833,37лв. главница и 1214,67лв.
Представен е договор за цесия от 02.06.2015г. и Анекс 1А - приложение към
него 12.08.2016г., от които е видно, че кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането по процесния
договор за кредит. Действителността на договора за цесията не се оспорва от
ответника. Към исковата молба е приложено уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, което е изготвено от цесионера по изрично
упълномощаване от цедента да направи уведомяването. Уведомлението е връчено на
ответника ведно с исковата молба.
Дори да се приеме, че така направеното уведомяване не е надлежно,
цесията пак е противопоставима на длъжника, тъй като същият не твърди плащане в
полза на предишния кредитор на погасителните вноски по кредита с настъпил падеж
в периода 04.03.2016г. – 05.01.2017г. вкл. Следва да се има предвид, че целта
на съобщаването за прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от
ненадлежно изпълнение в полза на предишния кредитор, който след цесията не е
носител на материалното право. Неизпълнението на това задължение не засяга
действието на договора за цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да
получи плащането. Срещу неговата претенция длъжникът може да успешно да
възрази, че цесията не му е била съобщена, само ако едновременно с това твърди,
че е изпълнил на предишния кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е
съобщена би освободило длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският
кредитор следва да предяви претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника.
При липса на твърдение за извършено плащане, обстоятелството дали цесията е
била съобщена на длъжника и от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от
18.7.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г.
по гр.д. №788/2003г. на ВКС, ТК/.
Въз основа на договора за цесия ищецът се явява материално легитимиран
да получи изпълнение по цедираното вземане. Затова установителният иск по
чл.422 ГПК за главницата на кредита следва да се уважи в пълен размер от
1833,37лв., а искът за заплащане на договорна лихва следва да се уважи до
размера на 1214,67лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер от
1217,70лв., т.е. за 3,03лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати разноските на ищеца пред настоящата инстанция. Искът за
възнаградителната лихва е уважен частично, но отхвърлителната част е
незначителна с оглед интересите на страните, поради което разноските следва да
се присъдят в пълен размер. В случая ищецът
е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от
100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът
е внесъл 62,31лв. държавна такса за производството и 150лв. депозит за вещо
лице. Общия размер на разноските възлиза
на 312,31лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат по съразмерност на 61,02лв.
По
изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът Й.Г.С., ЕГН ********** дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 3048,04лв., включваща 1833,37лв. – главница и 1214,67лв. договорна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2018г. до плащането,
представляваща сбор от месечните погасителни вноски с настъпил падеж в периода 04.03.2016г.
– 05.01.2017г. вкл. по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10609449 от 27.03.2014г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника Й.Г.С., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №501/09.03.2018г.
по ч.гр.д. №935/2018г. по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване
на вземането за договорна лихва за разликата над 1214,67лв. да предявения
размер от 1217,70лв.
ОСЪЖДА ответника Й.Г.С., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 312,31лв. - разноски в
исковото производство и сумата 61,02лв. - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №935/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: