№ 92
гр. ***, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630101369 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ***, обл. ***, ул. „***“ № 18, със съдебен адрес: гр. ***,
ул. “Цар Освободител” № 16, чрез адв. И.Д. от ШАК срещу С. П. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, кв. ***, ул. “*** № 22, с адрес на призоваване по месторабота: с.
***, обл. ***, ул. „***“ № 4, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” № 1091 ет. 2, к. 23 чрез адв.
*** от ШАК.
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр.
***, обл. ***. кв. ***, ул. „***“ № 22, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, дв. вх. р. 2839, вх. Peг. № 2876 от 30.05.2011г., акт № 193, том 8, дело №
1669/2011 г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот дв .вх. р. 2945, вх. р. № 2976 от 02.06.2011 г., акт № 53, том 9, дело №
1731/2011 г. на Службата по вписвания при PC - ***, при квоти по ½ ид. част за всеки един
от тях. Имота представлявал поземлен имот с идентификатор 83510.681.592 /осем три пет
едно нула точка шест осем едно точка пет девет две/ с площ от 313 кв. м. /триста и
тринадесет кв. м./, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 592, квартал 87, парцел
VII, при съседи: 83510.681.591, 83510.681.460, 83510.681.406, 83510.681.414, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед РД-18-
52/25.11.2005 г., с последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от
24.06.2011 г. и сградите, изградени в имота: СГРАДА с идентификатор 83510.681.592.1 със
застроена площ от 75 кв. м. /седемдесет и пет кв. м./, брой етажи 2 /два/, с предназначение -
жилищна сграда-еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 83510.681.592.2 със застроена
площ от 16 кв. м. /шестнадесет/, брой етажи - 1 /един/, с предназначение хангар, депо, гараж
и СГРАДА с идентификатор 83510.681.592.3 със застроена площ от 18 кв. м. /осемнадесет/,
брой етажи - 1 /един/, с предназначение промишлена сграда.
В исковата молба ищцата излага, че върху описания имот имало вписана ипотека в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като бил отпуснат кредит за закупуване на имота, а
1
дължимите вноски по кредита се заплащали от двамата съсобственици по равно и към
настоящия момент.
Ищцата твърди също, че през 2017 г. напуснала имота, поради упражнено върху нея
от ответника домашно насилие, като било образувано гр. дело № 969/2017 г. по описа на PC
- ***, впоследствие прекратено, поради оттегляне на молбата от последната, както и че от
месец август 2017 г. единствено ответника ползвал имота.
Ищцата твърди, че на 18.05.2021 г. отправяла до ответника нотариална покана, с
която поканва същия да й заплаща обезщетение в размер на 200.00 лв. месечно за ползата,
от която била лишена поради това, че ответникът ползвал самостоятелно съсобствения им
имот. Излага също, че ответникът се явявал пред нотариуса и заявявал, че не я лишавал от
ползване на имота, тъй като имала ключ и достъп до имота, както и не възразявал да го
ползва, сочейки, че жилището е с два входа.
Ищцата твърди, че не е ползвала имота, защото и два входа жилището водили до
общи помещения-кухня, спалня, хол, в които били разположени лични вещи на ответника -
дрехи, домакински пособия, а най-вероятно и парични суми и ценности, документи,
инструменти и др., които последният не бил изнесъл, както и не бил освободил помещение
от жилищната сграда, нито от другите постройки и от дворното място, което да можело да се
ползва реално от нея без да се създавали конфликти помежду им, поради което била в
обективна невъзможност да ползва общият имот, съобразно предназначението му.
Тъй като не постигнали доброволно съгласие с ответника кой коя част от поземления
имот и сградите, изградени в него да ползва реално, при 1/2 ид. част за всеки един от тях,
моли съда да постанови решение, с което да разпредели реалното ползване на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 83510.681.592 (осем три пет едно нула точка шест осем едно точка
пет девет две) с площ от 313 кв. м. (триста и тринадесет кв.м.), с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер
по предходен план: 592, квартал 87, парцел VII, при съседи: 83510.681.591, 83510.681.460,
83510.681.406, 83510.681.414, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
***, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г., с последно изменение на КК и КР,
засягащо поземления имот е от 24.06.2011 г. и сградите, изградени в имота: СГРАДА с
идентификатор 83510.681.592.1 със застроена площ от 75 кв.м. (седемдесет и пет кв.м.),
брой етажи 2 (два), с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с
идентификатор 83510.681.592.2 със застроена площ от 16 кв. м. (шестнадесет), брой етажи -
1 (един), с предназначение хангар, депо, гараж и СГРАДА с идентификатор 83510.681.592.3,
със застроена площ от 18 кв. м. (осемнадесет), брой етажи - 1 (един), с предназначение
промишлена сграда, при квоти - 1/2 ид. част за Д. Д. Д., ЕГН ********** и 1/2 ид. част за С.
П. К., ЕГН **********. Освен това, моли съда, в случай, че на ответника бъде предоставен
за ползване дял, надвишаващ квотата му, то същият да бъде осъден да й заплаща ежемесечно
равностойно парично обезщетение за това според нейния дял - 1/2 ид. част, начиная от
20.05.2021 г. до настъпване на промяна в обстоятелствата, при които решението е
постановено. Моли да й бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. За него се явява
упълномощен представител - адв. И.Д.. от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск, а в
съдебно заседание излага конкретни мотиви.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор,
като заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен, тъй като разпределението на
правото на ползване било невъзможно, поради вида и характеристиките на съсобствената
вещ. В отговора последният признава факта, че страните по делото са придобили при равни
квоти /по 1/2 ид.ч./ процесния недвижим имот, че имотът бил закупен с банков кредит и за
това върху същият имало вписана ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, като този кредит
бил рефинансиран в „УниКредит Булбанк“АД, както и по договорка между страните по
2
делото, след раздялата им като съжители през м. август 2017 г., месечната вноска по кредита
се разделяла по равно и се внася от тях съразмерно на дела им от имота. Оспорва като
неистина твърденията на ищцата, че е възпрепятствал достъпа й да ползва имота, като
заявава, че ищцата била създала ново семейство с друг мъж, с когото отглеждала общо пет
деца, поради което живеели в жилище на нейната майка в с. *** и същата е нямала
претенции за ползването на имота, т. к. имала имот, който удволетворява жилищните и
нужди. В отговора ответника признава факта, че на 18.05.2021 г. ищцата била отправила
нотариална покана до него, с която го поканила да й заплаща обезщетение в размер на 200
лв. месечно, за ползата от която тя била лишена, поради това че ответникът ползвал
самостоятелно съсобствения им имот, но сочи, че в поканата, така и не се съдържа искане
ищцата да си служи с общата вещ. Ответникът твърди, че това се дължало на
обстоятелството, че той никога не е лишил ищцата от възможността да ползва имота и тя е
имала достъп и фактическа възможност да го ползва, и това нейно право не и е
ограничавано. Ответникът твърди също, че ползва част от първия етаж, но втория етаж бил
напълно свободен. Заявява, че след получаване на исковата молба направил опит
доброволно страните да разпределят ползването на имота, но според ищцата вторият етаж
не бил годен за обитаване, поради което не желаела да го ползва при евентуално
разпределение на ползването. Същевременно излага, че в имота /на първия и на втория
етаж/ извършвал със собствени средства и личен труд ремонтни работи и подобрения,
поради което ищцата не се е противопоставила, т. к. с тези подобрения се увеличавала
пазарната стойност на имота, както и че празното дворно място се ползвало от съсед, тъй
като нямал време да го обработва и стопанисва и винаги бил предлагал на ответницата, ако
иска тя да го обработва.
По отношение на направеното искане за присъждане на съдебно - деловодни разноски
на ищцовата страна, счита същото за неоснователно, тъй като предвид особения характер на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо такова на спорна съдебна
администрация, поради това страните следва да заплатят разноските за такси и
възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ, според правата в съсобствеността им, а
по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение те трябва да останат за всяка
страна, така както са направени.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован се явява лично и с упълномощен
представител – адв. Сн. Тошева от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и
молят иска да бъде отхвърлен. В съдебно заседание излагат конкретни мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищцата Д. Д. Д. и ответника С. П. К. са
съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. ***, обл. ***. кв. ***, ул. „***“ № 22,
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, дв. вх. р. 2839, вх. Peг. №
2876 от 30.05.2011г., акт № 193, том 8, дело № 1669/2011 г. и Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот дв .вх. р. 2945, вх. р. № 2976 от
02.06.2011 г., акт № 53, том 9, дело № 1731/2011 г. на Службата по вписвания при PC - ***,
при равни квоти по 1/2 ид. част за всеки един от тях. Имота представлява поземлен имот с
идентификатор 83510.681.592 , с площ от 313 кв. м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер
по предходен план: 592, квартал 87, парцел VII, при съседи: 83510.681.591, 83510.681.460,
83510.681.406, 83510.681.414, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
***, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г., с последно изменение на КК и КР,
засягащо поземления имот е от 24.06.2011 г. и сградите, изградени в имота: сграда с
идентификатор 83510.681.592.1 със застроена площ от 75 кв. м., брой етажи - 2, с
предназначение - жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор 83510.681.592.2
3
със застроена площ от 16 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение хангар, депо, гараж и
сграда с идентификатор 83510.681.592.3 със застроена площ от 18 кв. м., брой етажи - 1, с
предназначение промишлена сграда.
Не е спорно между страните, че имотът е закупен с банков кредит и за това върху
същият има вписана ипотека в полза на „ДСК“ ЕАД, като след раздялата на ищцата и
ответника като съжители през месец август 2017 г., месечната вноска по кредита се разделя
по равно и се внася от тях съразмерно на дела им от имота.
С нотариална покана с рег. № 3218/18.05.2021 г. чрез нотариус Йоана Симеонова, peг.
№ 717, с район на действие РС - ***, ищцата поканила ответника да й заплаща обезщетение
в размер на 200 лв. месечно, за ползата от която била лишена, поради това, че ответникът
ползвал самостоятелно съсобственият им имот. Нотариалната покана била връчена на
ответника на 20.05.2021 г., за което била съставена разписка.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелката Николинка Кръстева Митева, на събраните в хода на съдебното производство:
заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, дв. вх. рег. 2839,
вх. рeг. № 2876 от 30.05.2011 г., акт № 193, том 8, дело № 1669/2011 г. на СВ при PC - ***,
заверено копие на Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот дв. вх. р. 2945, вх. р. №2976 от 02.06.2011 г., акт № 53, том 9, дело №
1731/2011 г. на Службата по вписвания при PC - ***, Скица на ПИ № 15-435644-21.04.2022
г., издадена от СГКК гр. ***, Удостоверение за данъчна оценка № Д0002687/20.05.2022 г.,
издадена от Община ***, Нотариална покана от 18.05.2022 г., Разписка за връчване от
20.05.2022 г., Констативен протокол от 20.05.2021 г., Удостоверение за идентичност на лице
с различни имена № 30/23.03.2022 г., издадена от Община - ***; адвокатско пълномощно,
квитанция за внесена държавна такса.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката *** В
разпита си свидетелката Митева заявява, че дъщеря й заедно с детето поради упражнено
домашно насилие напуснала процесния имот и оттогава целия имот се ползвал от ответника,
както и не била влизала в имота. Сочи, че достъпа на дъщеря й бил до вратата на къщата, за
да заведе или вземе детето /внучето й/, както и че след раздялата им не е влизала в къщата.
Излага също, че успели да завършат само първия етаж, където имало изградена всекидневна
с кухня и спалня, а вторият етаж представлявал подпокривно пространство като таван, в
което било преградено само едно помещение, като към момента на напускане на къщата от
дъщеря й било на груб строеж и няма представа дали са извършвани довършителни работи.
Свидетелката има пряка заинтересованост с изхода по делото, предвид роднинската й
връзка с ищцата, като това обстоятелство се съобразява от съда. Въпреки това показанията й
следва да се кредитират изцяло, тъй като кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
За изясняване на изложената фактическа обстановка спомага и изготвената в хода на
съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че недвижим поземлен имот с идентификатор 83510.681.592, с площ 313 кв. м.
и сградите, изградени в имота представляват:
дворно място, от което застроено - 109 кв. м. и незастроено - 204 кв. м.,
представляващо ъглов парцел на две улици /ул. „И.В.“ и ул. „***“/ в кв. ***.
Жилищната сграда е построена на уличната регулация на ул. „***“, от северозападната
страна е построен гараж, с вход от улицата, с долепена до него и до жилищната сграда
промишлена сграда. Гаражът е с вход от улица, промишлената сграда е с обща стена и
с вход от гаража и с обща стена и с вход от жилищната сграда. Входа за имота е от
североизток в дворно място, а от двора е достъпа за жилищната сграда чрез външни
стълби.
сграда с идентификатор 83510.681.592.1, със застроена площ 75 кв. м., брой етажи -
4
два, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна. Входът за жилищната сграда е
от дворното място. Първи етаж от жилищната сграда е обитаем и на него са
разположени входно антре със стълбище за втори етаж, коридор, кухня- трапезария -
дневна /вратата за кухнята от коридора е затворена, а стената между кухнята и
трапезарията е премахната/ на североизток, спалня на югоизток баня и тоалетна и
коридор към промишленото помещение. Т. е. от гаража през промишленото
помещение има втори вход за жилищната сграда. Подовите настилки са: на коридора и
санитарните помещения - теракота, на стаите е ламиниран паркет. Стените и таваните
са шпакловани и боядисани с латекс. В банята стените са облицовани с фаянс.
Чрез стълба от входното антре се достига до втори подпокривен етаж с разпределение
съгласно проекта: коридор, две спални и необитаем таван, дрешник и коридор. На място
този втори етаж е с незавършени СМР към датата на огледа - има обособена една стая над
спалнята, а другото е едно общо помещение на тухла, има една тераса над входното антре.
Подът е бетонова плоча. Преградните стени в етажа не са изпълнени и няма санитарен възел
и кухня.
сграда с идентификатор 83510.681.406.2, със застроена площ 16 кв. м., брой етажи -
един, с предназначение - хангар, депо, гараж с вход от улицата;
сграда с идентификатор 83510.681.406.3, със застроена площ 18 кв. м., брой етажи -
един, с предназначение - промишлена сграда, с вход от жилищната сграда и от гаража.
От това помещение е достъпът до мазата разположена под спалнята.
За имота има една партида за ток и една партида за вода.
Вещото лице дава заключение, че варианта за реално разпределение на ползването на
поземлен имот с идентификатор 83510.681.592, с площ 313 кв. м. и сградите в него е
следния: първи дял - първи етаж с гараж производствено помещение, маза с вход през
гаража, производственото помещение с обща площ 123 кв. м. и половината незастроено
дворно място и втори дял - втори етаж с вход от сегашния вход на жилищната сграда с площ
89 кв. м. и половината незастроено дворно място. В същото време вещото лице дава
заключение, че двата дяла са неравностойни и паричното обезщетение за втори дял е 53 500
/петдесет и три хиляди и петстотин/ лева. Освен това вещото лице заключава, че пазарния
наем на имота, към датата на съдебното заседание възлиза на 300 лева, а за периода от месец
май 2021 г. до 27.06.2022г. наема възлизал на обща сума в размер на 3 900 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от
съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което
обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора. Предвид изложеното в
исковата молба, съдът намира, че е налице спор, поради което и намира, че иска е допустим.
По отношение на основателността на иска:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея съобразно правата им. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, общата
вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ. А според ал. 2 на чл. 32 от ЗС, ако не може да се образува
мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по
искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и
ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. дело № 13/2012 г. на
ОСГК на ВКС, производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС не е исково, а спорно производство за
съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобствениците по повод
ползването и управлението на общата вещ. Това е форма на съдебна намеса, осъществявана
5
по реда на двустранно спорно производство, в което съдът не осъществява правораздаване и
не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като
постановява това, което то е следвало да реши с оглед най - целесъобразното използване на
общата вещ или имот. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 335
от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. дело № 317/2012 г. I г. о., Решение № 175 от 12.12.2013 г. на
ВКС по гр. дело № 2931/2013 г., II г. о., Решение № 72 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. дело №
553/2015 г., II г. о. и други.
Известно е и от правната доктрина, и от съдебната практика, че разпределението на
ползването на съсобствената вещ може да се извърши по два начина – чрез предоставяне на
реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при която вещта се ползва
едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за
ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата начина
следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта. В
съдебната практика се приема, че когато се касае за движима вещ, обикновено по-удобно е
да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се касае за недвижим имот –
чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик. Когато обаче видът,
предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не позволяват да
бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на ползването между тях по
време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС подлежи на отхвърляне, защото съдът
не може да предостави имота за ползване на един съсобственик и да лиши от ползване
останалите. В тези случаи отношенията между съсобствениците следва да бъдат уредени по
друг ред /чл. 30, ал. 1 от ЗС, чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 34 от ЗС/.
Такъв е и настоящият случай, при който се иска разпределянето на недвижим имот -
поземлен имот с идентификатор 83510.681.592, с площ от 313 кв. м и сградите, изградени в
имота: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 75 кв. м., сграда със застроена
площ от 16 кв. м., с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор със
застроена площ от 18 кв. м. Установено е, че еднофамилната жилищна сграда се състои от
коридор, кухня - трапезария - дневна, спалня, баня и тоалетна и коридор към промишленото
помещение, разположени на първи етаж и втори етаж /подпокривен етаж/, състоящ се
съгласно проекта от коридор, две спални и необитаем таван, дрешник и коридор, който
втори етаж обаче е с незавършени СМР, като има обособена една стая над спалнята, а
другото е едно общо помещение на тухла, има една тераса над входното антре, като подът е
бетонова плоча, преградните стени в етажа не са изпълнени и няма санитарен възел и кухня.
Следва да се посочи, че съобразно установената безпротиворечива съдебна практика,
съдът постановява мерките за ползване на общия имот при съобразяване на съществуващото
в него фактическо положение, като няма право в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС да
предписва каквито и да е преустройства, цел обособяване на отделни дялове. В
производствата по чл. 32, ал. 2 от ЗС не може да се извърши разпределение на ползването по
проект, който предвижда изграждането на зидове с цел обособяване на дяловете, които
съдът разпределя. В този смисъл е и постоянната практика на ВС и ВКС, обективирана в
Решение № 59 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр. дело № 67/2008 г., II г. о., Решение № 303 от
15.05.2009 г. на ВКС по гр. дело № 427/2008 г., II г. о., Решение № 409 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. дело № 224/2010 г., I г. о.; Решение № 878 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. дело №
745/2008 г., III г. о., Решение № 825 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 1854/2008 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 22482009 г. на ВКС, I г. о. Решение № 71
от 10.04.2011 г. по гр. дело № 727/2020 г. на ВКС, II г. о., Решение № 59 от 04.03.2009 г. по
гр. дело № 67/2008 г. на ВКС, II г. о., Решение № 303 от 15.05.2009 г. по гр. дело № 427/2008
г. на ВКС, II г. о. и много други.
В случая разпределение ползването на процесния поземлен имот, е свързано с
извършването на значителни преустройства. От представеният по делото вариант за реално
разпределение на ползването на поземлен имот с идентификатор 83510.681.592, с площ 313
6
кв. м. и сградите в него става ясно, че е следния: първи дял - първи етаж с гараж
производствено помещение, маза с вход през гаража, производственото помещение с обща
площ 123 кв. м. и половината незастроено дворно място и втори дял - втори етаж с вход от
сегашния вход на жилищната сграда с площ 89 кв.м. и половината незастроено дворно
място. Вещото лице заключава, че двата дяла са неравностойни, поради факта че
квадратурата им е различна и вторият дял е с незавършени СМР, както и че паричното
обезщетение за втори дял възлиза на 53 500 лева. Т. е. предложеният от вещото лице вариант
налага подобрения и изграждане на преградни стени на втория етаж, както и санитарен
възел и кухня, подови настилки.
Въз основа на гореизложените правни доводи, то следва иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС да
бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид неоснователността на иска за разпределение,
не следва да се обсъжда евентуалното искане за определяне на обезщетение.
По разноските:
При този изход от делото, искането на ищцата за присъждане на разноските е
частично основателно и следва да бъде частично уважено. Съгласно задължителната
практика на ВКС /Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. дело № 444/2012 г., г. к., ІІ г. о. / в
производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от
съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за
всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на
общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва всички
страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Поради това на ищцата
следва да се присъдят заплатените вповече от неговия дял разноски за вещо лице и държавни
такси, като ответника понесе такава част от тях, съответстваща на дела му в
съсобствеността. За вещо лице ищцата е заплатила 300.00 лв., заплатената държавна такса за
образуване на делото е в размер на 25.00 лв. или общо сумата от 325.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, обл.
***, ул. „***“ № 18, със съдебен адрес: гр. ***, ул. “Цар Освободител” № 16, чрез адв. И.Д.
от ШАК срещу С. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, кв. ***, ул. “*** № 22,
със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***” № 1091 ет. 2, к. 23 чрез адв. *** от ШАК, иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне ползването на недвижим имот – поземлен
имот с идентификатор 83510.681.592 , с площ от 313 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер
по предходен план: 592, квартал 87, парцел VII, при съседи: 83510.681.591, 83510.681.460,
83510.681.406, 83510.681.414, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
***, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г., с последно изменение на КК и КР,
засягащо поземления имот е от 24.06.2011 г. и сградите, изградени в имота: сграда с
идентификатор 83510.681.592.1 със застроена площ от 75 кв.м., брой етажи - 2, с
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 83510.681.592.2,
със застроена площ от 16 кв. м., брой етажи - 1, с предназначение хангар, депо, гараж и
сграда с идентификатор 83510.681.592.3, със застроена площ от 18 кв. м., брой етажи - 1, с
предназначение промишлена сграда.
7
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН ********** да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 162.50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща половината от направените от ищцата разноски за
възнаграждение за вещо лице и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8