Решение по адм. дело №365/2025 на Административен съд - Видин

Производството по делото е по реда на чл. 284 и сл. от АПК, във вр. с чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на л/св К. Д. И., понастоящем в Затвора гр. Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 39 888.00 лв. неимуществени вреди за периода 03.01.2018 г. – 27.06.2019 г., включително (настанен в затвора Бобов дол), ведно със законната лихва от датата на увреждането, затова че за посочения период е бездействал и не му е осигурявал лекарства за лечение на гастродуоденит и подходяща за така установеното му заболяване храна - хранителна диета.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба. Моли да се вземат предвид заключението на в.л. д-р Джурджов и отразеното в амбулаторния лист от прегледа на д-р Б.. Сочи, че не е бил на диета, нито лекарства са му давани, което е видно от писмените доказателства по делото. Също така счита, че исковата му молба е безспорно доказана, че не са му осигурени предписаните медикаменти - Ормус и Дуспаталин, както и хранителна диета, в следствие на което той е изпитвал болки и страдания, което е нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Позовава се и на изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице и на становищата на д-р Б., от които се доказва, че оставено без лечение самото заболяване може да причини такива усложнения, като постоянни киселини, гадене. Съгласно чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2, медицинското становище е задължаващо за началниците на затвори. Също така всяко едно служебно лице, което има пряк контакт с л.св., носи отговорност за тяхното здраве и живот, поради което моли да се осъди ответника да му заплати справедливо възнаграждение. В писмена защита развива подробни съображения в подкрепа основателността на иска. Сочи, че при първоначалното разглеждане на делото му е определено справедливо обезщетение.

Ответникът - ГДИН София, чрез юрк. Х. в писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Счита, че не се установява неизпълнение на установено в закона задължение от страна на ответника. Липсват доказателства за наличие на нарушено психично или физическо здраве, което да е пряка и непосредствена последица от действие или бездействие на администрацията на затвора и не са налице предпоставките на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура Видин, дава мотивирано заключение, че исковата молба за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е неоснователна. Не са доказани вреди и искът следва да се отхвърли.

По делото е назначена и изслушана експертиза на вещо лице - доктор Л. Д., която съдът кредитира като компетентно изготвена.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно медицинска справка на ищеца, изготвена от Затвора Враца /л. 23, том I/, където постъпва през 2020 г., като за периода 2015 г - 27.06.2019 г. е настанен в Затвора Бобов дол. Медикаментите Ормус и Дуспаталин не фигурират в списъка по НЗОК и няма издадена рецептурна книжка.

Съгласно изискана от РЗОК Монтана информация, в интегрираната информационна система на НЗОК /л. 11-13, том I/, за периода 03.01.2018 г. – 27.06.2019 г., липсват данни за изписани лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели на К. Д. И., които НЗОК заплаща напълно или частично. Лицето не е диспансеризирано и няма издадена рецептурна книжка.

Съгласно изискана информация от РЗОК Монтана, за лечение на гастродуоденит, в Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, няма включени лекарствени продукти. В този списък не са включени медикаментите Ормус, Дуспаталин, Гавискон и Ранитидин.

Съгласно Амбулаторен лист № 000013 от 03.01.2018 г. на д-р В. М. Б. /л. 17, том I/ на ищеца е поставена основна диагноза: Гастродуоденит неуточнен и терапия: ХДР, Ормус - 1х 40 мг и Дуспаталин - 2x200 мг.

Съгласно Медицинска справка на СБАЛЛС Ловеч - психиатрично отделение /л. 32, том I/, на ищеца е провеждано лечение в периода от 08.05. 2018 – 31.05.2018 г. и 29.03.2019 – 17.04.2019 г. По време на първия престой му е предписан Ранитидин табл. по повод оплакване от парене зад гръдната кост след хранете /киселини/, който се използва за лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит или гастродуоденит. По време на втория престой е назначен медикамента Гавискон табл. /лични/, който също е медикамент за лечение на оплаквания от киселини. С медицинската справка са представени и изготвените Епикризи. В допълнение се пояснява, че медикамента Ранитидин е предписан и приеман от К. Д. И. от 28.05. до 31.05., когато е изписан от болницата, като лечебното заведение няма практика да предоставя на пациентите медикаменти след отпътуването им. При второто посещение пациентът е носил в себе си 9 табл. Гавискон, затова „лични“ означава, че лекарството е на пациента и не е изписвано от болничната аптека. Медикамента е използван от 31.05. до 04.04.2019 г. /л. 208, том I/

Съгласно Становище от Затвора Бобов дол /л. 86, том I/ на всички л/св се осигуряват медикаменти и лекарствени субстанции, съгласно техническа спецификация на действащ договор, сключен между ГДИН и фирма „Фармнет“ ЕАД. Наличните предписани лекарства се осигуряват напълно безплатно и под контрола на медицинско лице, като получаването им се удостоверява чрез подпис на л/св. Предписаните лекарства, които не фигурират в техническата спецификация по договора се снабдяват за сметка на лицата. За периода 03.01.2018 година до 20.01.2018 година К. Д. И. е имал възможност да получава изписаните му лекарства от МЦ в Затвора, а именно Еманера (замества Ормус) и Дуспаталин - поз 574 и 315 от спецификацията. За да премине на диетично хранене, л/св е следвало да депозира молба, придружена с медицинско свидетелство или епикриза, от които да е видно, че му е назначена такава диета, каквито молби не са постъпвали за този период. Техническата спецификация е приложена на л. 148 - 175, том I, съответно поз 574 е на л. 172, а поз 315 на л. 161.

Съгласно Таблица № 1 /л. 102, том I/ за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един л/св — възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието, съгласувана с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите, в табличен вид са дадени количествата/грамажа и съответните им калории на 27 броя продукти, а именно: хляб, фасул, ориз, тестени, сирене, олио, мас, захар, месо, риба. яйца, халва, мармалад, картофи, зеленчуци, плодове, чай, доматено пюре, червен пипер, сол, оцет, подправки, мляко и масло, което като общ сбор прави 2622 калории. Таблицата е утвърдена на основание текста на чл. 31, ал. 1, б. „а“ от ЗИН (отм.).

Съгласно Диета № 1 /л. 144, том I/ при язвена болест и хроничен гастрит храната се приготвя чрез хидротермична топлинна обработка, (варене) или печене, не се пържи. Има изброени примерни храни за закуска, основно, супи и десерт.

При първоначалното разглеждане на делото са разпитани св.Р. Х. Н. и Г. Н. Ш. - Надзиратели в Затвора Бобов дол в Зона за повишена сигурност, същите заявяват, че познават К. Д., но не си спомнят дали е имал оплаквания от болки в стомаха/корема/киселини и дали е отказвал да получава даваната му храна. Вземал си е храната „почти винаги“ /л. 29, том III/, но дали я е изяждал, не знаят

Св. В. Д. В., същият фелдшер за исковия период на 2019 г. установява, че К. Д. не му се е оплаквал, от проблеми с храната. Когато при преглед се установи, че едно лице има гастродуоденит и му се предпишат определени лекарства, същите се приемат по предписание на лекаря. Няма безкрайни лечения, но не може да каже как може да протече едно заболяване и за колко време ще бъде излекуван.

Св. И. П. Д., л/св в Затвора - гр. Бобов дол, се установява, че същият за периода 2018 - 2019 г. е работил като зареждач на 1-ва група - раздавал е храната и е чистел коридора, повечето пъти е отказвал да си взема храната, но хляба и десерта си е вземал. Често се е оплаквал, че повръща от храната, но не го е виждал. Ежедневно се е оплаквал на служителите при раздаването на храната. Постоянно се е карал, че не му се дава диета, но това не зависи от служителите, а от доктора на затвора. В коридора е имало кухня и той е виждал К. Д. да си готви, както и да си пазарува от лавката.

Св. Н. Й. Д., е работил като готвач в затворническата кухня. Храната се приготвя по определено меню. Общата храна, когато е необходимо се запържва. Готви се и боб, и грах. При готвене по диетата за гастрит не се правят запръжки. Има списък с диети, които се приготвят отделно от общата храна. Продуктите са от консерви и буркани. Няма спомен да е давана диета на К. Д., нито да е бил на диета.

Св. Б. Д. Н., надзирател в Затвора Бобов дол, се установява, че знае К. Д., но поради дългият период от време не може да си спомни дали му се е оплаквал от предоставяната му храна. Докторът минавал по график и ги посещавал лично и в книга се записвал какво е заболяването и какви лекарства му се дават.

Св. И. Г. Ч., лекар в Затвора - Бобов дол от 2004 г. до май месец на 2018 г. Сочи, че прегледите на л/св в зоната за повишена сигурност, където е бил настанен ищеца, са по график и на място при тях - два пъти в седмицата. Когато има нещо извънредно - инцидент, по всяко време и през нощта, и през деня, обажда се дежурния надзирател и той отива направо пред килията, където има прозорче, но ако се налага влиза и вътре. Поради оплакване от стомашно-чревния тракт е дал предложение К. Д. да бъде прегледан от специалист. Амбулаторният лист издаден от д-р Б. се съхранява в картона, който е при него и той е запознат с извършения преглед. Заявява, че е включен да му бъде предоставяна диета № 1. Няма такова изключение да е разпоредено от гастроентеролог диетично хранене и да не е включен на диета. Той го записва за диетата в Стационарна книга и Амбулаторен журнал.Той е лицето, което предава и в столовата, за да фигурира като диетик. Не знае, че не му е осигурявана диета. Всички оплаквания фигурират в амбулаторните журнали, за което се предприемат съответни мерки. Там се записват не оплакванията, а диагнозата, напр. гастрит. Давано му е квамател и сопрал, бусколизин, нош па и това е лечението. Лекарства от една група може да се взаимозаместват. Сопрал е за киселините, спазмолитици - нош па и бусколизин за облекчаване на болките.

На въпросите на съда /л. 264, том III/, ищецът пояснява, че му се е случвало да повика лекар извън графика, който е установен и същият се е отзовавал, когато е имало спешност, предписвано му е лечение, но по отношение на гастродуоденита, не е получавал такова. Заявява, че пуши ел. цигари от около две години, имат лавка, от която си пазарува вакуумирани колбаси, плодове като банани и ябълки могат да се заявят, мляко и натурални сокове. Знае, че има проблем от храни като боб, леща, паприкаш, грах.

От представената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Л. Д., специалист вътрешни болести и обща медицина се установява, че абревиатурата ХДР е съкращение използвано в медицинската практика и означава „Хигиенно-диетичен режим“. Всъщност е хранителен и двигателен режими, предписвани на пациента във връзка с конкретно заболяване. М. О. и Езопраджен са търговските наименования на едно и също лекарство - езомепразол, който намалява стомашната киселинна секреция. За хора страдащи от гастродуоденит се прилага Диета №1 на Певзнер. Диетата цели умерено щадене на стомашно-чревния тракт при пълноценно хранене, намаляване на възпалението, по-добро зарастване на язвите, нормализиране на секреторната и двигателна функции на стомаха. Необходимо е да се избягват пикантни, пържени и тлъсти храни. Избягват се силни подправки.

Във визирания случай трябва да се говори за диагноза Гастродуоденит неуточнен според МКБ 10. Представлява нарушаване лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. При невъзможност за изясняване на причините и клиничните особености на заболяването се касае за гастродуоденит - неуточнен. Характеризира се с наличие на неспецифични възпалителни промени по хода на стомашната и дуоденалната лигавица, като при някои от пациентите не могат да се изяснят подлежащи рискови фактори. Може да бъде остро и хронично протичане. В повечето случаи има хроничен ход и е необходимо спазването на постоянен хранителен режим. В случаите на грешки в храненето се стига до обостряне на заболяването. Тогава се налага включването на медикаментозна терапия за определен период. Терапевтичният подход при пациентите с неуточнен гастродуоденит е комплексен, често симптоматичен и включващ комбинация от различни лечебни средства и практики. Основната цел на терапията е овладяване проявите на болестта, ограничаване на последващите увреждания и усложнения, подобряване състоянието на пациента. Това се постига с индивидуализиран подход.Така например за лечение на гастродуоденит могат да се приложат някои от следните методи на лечение: 1. лекарствена терапия. 2. Симптоматични средства: симптоматичното лечение е многостранно и се определя от проявите на болестта при отделните пациенти. 3. лечебно хранене: спазването на диета при гастродуоденит има голямо значение за ефективното лечение на болестта, като се препоръчва приучаване към някои от особеностите в храненето и заимстването им в ежедневието за намаляване риска от повторна изява на болестта. Неприемането на медикаменти и неспазването на предписана диета, когато е диагностицирано дадено заболяване, означава непровеждане на лечение. Освен лечението, е важна и ефективната профилактика, която включва отказ от тютюнопушене и алкохолна консумация. Прогнозата при гастродуоденит - неуточнен, се определя индивидуално и показва големи вариации при отделните пациенти. ХДР е разяснен на пациента при прегледа му от гастроентеролог в АЛ 000013 от 03.01.2018. В предоставените седмични менюта има храни, които са неподходящи при хора с гастродуоденит и трябва да се избягват. Оплакванията на пациента по време на болничния му престой са отразени в историята на заболяването и в представените епикризи. В епикризите не е отразено придружаващо заболяване Гастродуоденит. Посочено е, че лицето е имало гастроинтестинални оплаквания и му е била назначена терапия. По време на първия престой от лечебното заведение, а през вторият болничен престой пациента е разполагал със собствен ОТС медикамент. Това са лекарства продавани директно на потребителя без рецепта от здравен специалист.

От представената книга за диети за процесния период, се установява, че ищецът К. Д., не е записан.

Съгласно становища на доктор Б. абревиатурата ХДР е съкращение използвано в медицинската практика и означава „Хранително-диетичен режим", който се назначава и обяснява на пациента. За терапията /лечението/ с Ормус и Дуспаталин, които са базисни медикаменти назначавани при лечение на възпалителни заболявания на храносмилателната система, в случая Гастродуоденит, са възприети схеми със срок от 15 - 20 дни като при необходимост курсовете на лечение може да се повторят в зависимост от оплакванията на пациента, /л. 180, том I/; Медикаментите Ормус и Еманера са от една и съща лекарствена група и са взаимозаменими, като неприемането на Ормус, Гавискон и Дуспаталин или техни заместители не може да доведе до връщане на храна и невъзможност за хранене /л. 102, том II/; Хранителен режим при Диагноза: Гастродуединт е свързано с трикратно хранене - закуска, обяд и вечеря и се покрива от Диета № 1 по Певзнер. Заболяването не е с ниска киселинност на стомашния сок. Неприемането на лекарства и неспазването на хранителен режим може да доведе до обостряне на заболяването, изразяващо се в болков синдром в горна коремна половина, гадене, дискомфорт. Необходимо е да се избягва употребата на подправки. В повечето случаи заболяването Гастродуоденит има хроничен ход и е необходимо постоянно спазване на хранителен режим. В случаите на нарушаване на хранителния режим е възможно обостряне на заболяването, което да наложи включване на медикаменти за определен период. /156 том II/;

Представени са още: утвърдените седмични менюта за процесния период / том II/, Утвърдено Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ в местата за лишаване от свобода /л. 39-58, том I/, Книга за вписване на л/св, които се нуждаят от медицинска помощ за исковия период /л. 119-137, том I/, график за разпределение на времето в първа група и приемни помещения, график за медицинските прегледи от лекар, стоматолог, външни специалисти, книга за болница, медицински справки, изготвени на база записите в амбулаторните журнали, от които са извършени служебно копия единствено на местата, където фигурира името на ищеца.

Представени са и жалби на ищеца подавани до Български Хелзински Комитет/л. 112-117, том III/ и до Омбудсман, /л. 128-133, том III/.

При новото разглеждане на делото са представени само писмени доказателста, а именно: амбулаторен лист № 000605/08.03.2018 г. на л/св. К. Д. И., Епикриза на СБАЛЛС Ловеч – психиатрично отделение на л/св. К. Д. И., Етапна епикриза на СИМП –Психиатър д-р И. И. К. от дата 09.05.2019 г., Етапна епикриза от психиатър невролог за лицето л/св. К. Д. И. от 14.03.2019 г. Медицинска справка за здравословното състояние на л/св. К. Д. И. за периода 01.10.2015 г. – 30.06.2019 г., писмо с рег. № 16487/25.11.2025 г. на Затвор Враца до Затвор Бобов Дол. Същите вече са представяни по делото и обсъдени по-горе в изложението. Нови писмени и гласни доказателства от двете страни не са ангажирани, описаните вече се съдържат по преписката.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд- Видин, намира от правна страна следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд, съгласно чл. 285 от ЗИНЗС.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.

При това положение, ГД "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал. 2 на текста сочи като ответници в това производство органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

В исковата молба се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Бобов дол през процесния период.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Периодът, за който се претендира обезвреда е от 03.01.2018 г. – 27.06.2019 г.

На първо място ищецът твърди, че по време на излежаването на наказанието в затвора в Бобов дол ответникът не му е осигурявал лекарства за лечение на гастродуоденит и подходяща за така установеното му заболяване храна - хранителна диета.

По делото се установява, че на 03.01.2018 г., съгласно Амбулаторен лист № 000013 /л. 17/, ищецът е диагностициран с основна диагноза гастродуоденит, неуточнен, за което заболяване му е предписана терапия, изразяваща се в хигиенно-диетичен режим, Ормус и Дуспаталин. ХДР е разяснен на ищеца. Амбулаторният лист се съхранява в неговото здравно досие от лекаря на Затвора, който е запознат, както с диагнозата, така и с назначената терапия. Според заключението на вещото лице д-р Джурджов и от становището на д-р Б., лечението с медикаменти на гастродуоденит се провежда за определен период от време, който е около 15-20 дни, след което и при необходимост курсовете на лечение се повтарят, т.е. приемането на медикаменти не е постоянно, а е в зависимост от оплакванията на пациента. Терапията от АЛ от 03.01.2018 г. не е проведена.

От експертизата по делото се установява ,че оплакванията на пациента по време на болничния му престой през май 2018 и април 2019 г., период, в който ищецът е постъпвал в болница са отразени в историята на заболяването и в представените епикризи. В епикризите не е отразено придружаващо заболяване Гастродуоденит. Посочено е, че лицето е имало гастроинтестинални оплаквания и му е била назначена терапия. По време на първия престой от лечебното заведение, а през вторият болничен престой пациента е разполагал със собствен ОТС /лекарство, което се продава без рецепта/ медикамент. Показанията на св. Д., който е готвач за исковия период в Затвора Бобов дол сочат, че за престоя си в Бобов дол, не си спомня ищецът да е бил на диета. Отделно и независимо от непредоставянето на предписания ХДР, няма данни на ищеца да са му осигурявани и предписаните лекарства, въпреки че същите са включени в утвърден списък с лекарствени продукти, които следва да се осигуряват от администрациите на затворите. По делото безспорно е установено друго заболяване на ищеца, а именно: личностно разстройство - неуточнено, с оглед на представените епикризи.

По отношение на ХДР, следва да се има предвид, че дори една и съща храна има различно влияние/понасяне от пациента и според това, с какво се храни, като възможността за обостряне е строго индивидуална. При такова обостряне е необходим прием на лекарство. Факт е, че приемът на лекарства не е постоянен. Подаването на молба от ищеца за предоставяне на ХДР не е предвидено като основание за получаване на адекватна медицинска грижа. Медицинската грижа се дължи безусловно и неотменимо, а бездействието по предоставяне на лекарства, макар и същите да не следва да бъдат приемани ежедневно, остава за целият период, тъй като, липсват каквито и да са данни по предоставянето на такива, въпреки безспорно установената нужда, както за първоначално лечение, така и в последствие.

Показанията на св.Ч., който е бил лекар в Затвора Бобов дол по време на исковия период, не се кредитират в частта, в която сочи, че го е вписал в да получава храна от диета №1, тъй като са в противоречие с другите доказателства по делото.

В амбулаторните журнали няма положен подпис от ищеца срещу извършваните му прегледи. ХДР на пациента не е предоставяна през целия период.

Диета № 1 по Певзнер е тази, която вещото лице д-р Джурджов в своето заключение обяснява, че следва да е използвана от И., като по делото не се установява да е прилагана. От друга страна при неправилно хранене, вещото лице д-р Джурджов изрично заключава, че това води до съответните неразположения, такива каквито се описват и от ищеца - болки, гадене, киселини и други. Непредоставянето на предписаната терапия за лечение, на практика означава липса на осигурено лечение - заключението на вещото лице, а това безспорно покрива признаците на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ГДИН, което от своя страна обосновава основателността на исковата претенция.

От всичко изложено до тук следва извода, че е налице неосигуряване на хранителен режим и непредоставяне на лекарства. За да бъде избегнато влошаването на болестта на ищеца, следва редица фактори, които са благоприятни, да съществуват и бъдат осигурени в оптимална степен, а влиянието на неблагоприятните такива да бъде сведено до минимум. Дори тогава не е възможно да се прогнозира дали и колко дълго ще бъде подобрено състоянието на пациента, което е повлияно от тежестта или бързината на развитие на заболяването. Достатъчно е обаче едно от условията /в случая неосигуряване на лечение, респ.диета/ да не е налице, за да се ускори, усложни и развие по-бързо в неблагоприятен аспект заболяването. Именно в това се изразява отговорността на администрацията на затвора по отношение на лице, което е настанено там, а страда от заболяване: да осигури нужното лечение, без оглед изхода от самото заболяване.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В най-общ план тази разпоредба, както и същата в предходната й редакция, е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.

Съгласно чл. 128 ЗИНЗС задължението за създаване на условия за опазване на физическото или психичното здраве на лишените от свобода лежи върху затворническата администрация. Във връзка с това задължение медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Задължението, произтичащо от текста, е свързано със създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, какъвто е ищеца и по същество съставлява административна дейност. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността. От събраните по делото доказателства се установява бездействие на администрацията на затвора Бобов дол във връзка с изпълнение на задълженията й по чл. 135, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 128 от ЗИНЗС. Задължението на ответника за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е дадено в чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, предвиждаща конкретни правила за поведение.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани тези факти относно описаните в исковата молба ограничения в проведено лечение на гастродоуденит и предоставен ХДР за заболяването. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в Затвора Бобов дол за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на Затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на ищеца на адекватно лечение и ХДР. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Предвид изложеното, кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

При така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на неосигуряване на лекарства за лечение на гастродоуденит и подходяща хранителна диета за заболяването, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на лишени от свобода, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е лишено от свобода при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства, ниският интензитет на засягане и факта, че периодът на бездействието е около 1 год. и половина години и отчитайки факта, че заболяването има фази на обостряне и хронични такива, по време на престоите в болница е получавал медикаменти, не е бил поставян на диета №1 по Певзнер, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 1500.00 лв. С оглед на това е основателна и акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на обезщетението, считано от дата 27.06.2019 г. /преустановено бездействие/ до окончателното изплащане на обезщетението.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 39888.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Разноски на ГД "ИН" съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС не се дължат.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ГДИН СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. И., понастоящем в Затвора Враца, за периода 03.01.2018 г. – 27.06.2019 г., включително, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500.00 лева, ведно с лихвата за забава, считано от дата 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св К. Д. И., понастоящем в Затвора Враца против ГДИН СОФИЯ, В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1500.00 лева до предявения такъв от 39 888.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Видин пред тричленен състав на Административен съд Видин в 14 дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.