РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Враца, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20251400900047 по описа за 2025 година
Производството е по предявен регресен иск на Гаранционен фонд,
изплатил застрахователно обезщетение на пострадало лице, срещу водач на
МПС, който не е имал сключена задължителна застраховка “ГО на
автомобилистите”, за изплащане на платената като обезщетение сума,
представляваща изплатена главница, лихви и разноски, с правно основание чл.
558, ал. 7 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на
мораторна лихва върху претендираната сума, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
В исковата молба ищецът Гаранционен фонд, гр.София, чрез юрк. Д. Н.,
твърди, че на 15.08.2017 г., около 00:30 ч., в гр. Русе, на кръстовището на ул.
„Борисова" и бул. "Бозвели", при управление на л.а. марка „Дачия Логан" с
per. № Р *** АМ, водачът И. Г. Б., ЕГН ********** от с.***, обл. Враца,
нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което предизвикал
ПТП с друго МПС - мотоциклет „Пежо Елизио" с per. № РВ *** X, като
пострадалият Д.И.Д., който е бил пасажер в мотоциклета, е получил
множество травматични увреждания. Поддържа, че л.а. Дачия Логан" с per. №
Р *** АМ не е имал сключена задължителната застраховка „Гражданска
1
отговорност" към момента на настъпване на процесния инцидент, поради
което пострадалият Д.Д. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, на основание чл. 557 от
Кодекса за застраховането. Във връзка с инцидента в Гаранционен фонд е
образувана щета № 210147/12.04.2018 г., по която Фонда е отказал изплащане
на обезщетение, поради което пострадалият е предявил иск срещу него, въз
основа на който било образувано гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС.
Посочва, че въз основа на решение № 7996 от 25.11.2019 г., постановено по
това дело и след получена от него покана за доброволно изпълнение от
11.03.2020 г. по и.д. № 560/2020 г. по описа на ЧСИ Й.Ц., е изплатил на Д.Д.
следните суми: 30 000 лв., платена на 06.03.2020 г., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили при ПТП на
15.08.2017 г.; 2 507.99 лв., платена на 06.03.2020 г., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди, настъпили при същото
ПТП; 5 454.12 лв., платена на 06.03.2020 г., представляваща лихва за забава,
начислявана върху горепосочените суми за периода от 12.07.2018 г. до
06.03.2020 г. Наред с това, на 06.03.2020 г. е изплатил и сумата 1 200 лв.
държавна такса в полза на СГС, а на 26.03.2020 г. е изплатил по сметка на ЧСИ
Й.Ц. сумата 1716 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА, за осъществено процесуално представителство пред СГС. Общата
стойност на изплатените суми по щета № 210147/18г. е в размер на 40 878.11
лв. Изтъква, че в мотивната част на решението, постановено по гр.д. №
10052/2018 г. по описа на СГС, е прието, че към момента на настъпване на
пътното произшествие увреждащия автомобил „Дачия Логан" с per. № Р ***,
не е имал сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, установено е противоправното поведение и вината на
водача И. Б., ЕГН **********, както и настъпилите вредни последици,
определено е обезщетение за търпените от Д.Д. болки и страдания, вследствие
на процесното ПТП, поради което исковете са уважени. Твърди, че И. Б. е бил
привлечен в делото като трето лице-помагач, поради което, на основание
чл.223, ал. 2 от ГПК, е обвързан от мотивите на решението. Поддържа, че с
изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му, на основание чл. 558, ал. 7 от
КЗ.
2
Моли съда, да осъди, на основание чл. 558, ал.7 от КЗ, И. Г. Б., ЕГН
**********, да му заплати сумата 40 878.11 лв., представляваща изплатеното
от Гаранционен фонд обезщетение, лихви и разноски за причинените на
Д.И.Д., ЕГН ********** вреди, вследствие на ПТП от 15.08.2017 г., в гр. Русе,
на кръстовището на ул. „Борисова" и бул."Бозвели", реализирано виновно от
И. Г. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в исковия
процес разходи и юрисконсулстко възнаграждение в размер 540 лв.
В съдебното заседание процесуалния представител на ищеца поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер, като му присъди
направените разноски.
Ответникът И. Г. Б., ЕГН **********, от с. ***, общ. Мездра, редовно
известен, в срока по чл.367, ал.1 ГПК за отговор на исковата молба не взема
становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя
доказателства и не е поискал събирането на такива.
В съдебното заседание не оспорва предявения срещу него иск и твърди,
че работи на минимална работна заплата, че живее на квартира и има
възможност да отделя само по 50,00 лева от заплатата си.
По делото са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно и от приложените към исковата молба
доказателства е видно, че на 15.08.2017 г., около 00:30 ч., в гр. Русе, на
кръстовището на ул. „Борисова" и бул. "Бозвели", при управление на л.а.
марка „Дачия Логан" с per. № Р *** АМ, водачът И. Г. Б., ЕГН ********** от
с.***, обл. Враца, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на
което предизвикал ПТП с друго МПС - мотоциклет „Пежо Елизио" с per. №
РВ *** X, като пострадалият Д.И.Д., който е бил пасажер в мотоциклета, е
получил множество травматични увреждания. Установява се също, че л.а.
Дачия Логан" с peг. № Р *** АМ не е имал сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност" към момента на настъпване на
процесния инцидент, поради което пострадалият Д.Д. се обърнал към
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането. Във
3
връзка с инцидента в Гаранционен фонд е образувана щета №
210147/12.04.2018 г., по която Фонда е отказал изплащане на обезщетение,
поради което пострадалият е предявил иск срещу него, въз основа на който
било образувано гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС. С решение № 7996 от
25.11.2019 г., постановено по това дело Гаранционен фонд е осъден заплати на
Д. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 15.08.2017 год. в размер на 30 000 лв. и имуществени
вреди в размер на 2507,99 лв., ведно със законна лихва върху посочените суми
от 12.07.2018 г. до окончателното им изплащане. С решението Гаранционен
фонд е осъден заплати на адвокатско дружество Б. и Б. сумата 1716 лв. -
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА с ДДС, а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1200 лв. Решението е постановено при участието
на И. Г. Б., ЕГН ********** - помагач на ответника. Решението е влязло в
законна сила на 26.02.2020г., видно от положения върху последната му
страница щемпел.
За присъдените по делото суми на 04.03.2020 г. са издадени
изпълнителен лист в полза на ищеца Д. И. Д. за сумите 30 000 лв. и 2507,99
лв., и изпълнителен лист в полза на адвокатско дружество Б. и Б. за сумата
1716 лв.
Видно от приложената покана за доброволно изпълнение от 11.03.2020г.
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.03.2020 г. на основание
съдебно решение по гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС, е образувано
изпълнително дело № 560/2020 г. по описа на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 с район на
действие СГС, с взискател адвокатско дружество Б. и Б..
От представените по делото преводни нареждания на „УниКредит
Булбанк“ АД се установява, че Гаранционен фонд е изплатил следните суми
по решение по гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС: на Д. И. . - 37 962, 11
лв., платена на 06.03.2020 г.; по сметка на ЧСИ Й.Ц. – 2170, 74 лв., платена на
26.03.2020 г. по изпълнително дело № 560/2020 г. и в полза на СГС - 1 200 лв.
държавна такса, платена на 06.03.2020 г. Общата стойност на изплатените
суми по щета № 210147/12.04.2018г. е в размер на 41 332.85 лв.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
4
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение - чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
валидното задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на
причинените от виновното му противоправно поведение
имуществени/неимуществени вреди. Възникналото спорно правоотношение
между страните намира своята нормативна уредба в КЗ и Правилника за
устройство и дейността на ГФ. На компенсация подлежат, както изплатената
сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и
сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.
По иска с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, в конкретния случай следва
да се установят следните факти и обстоятелства: увреждане, причинено от
водач на МПС, което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Увреждането следва да отговаря на специфичните квалифициращи признаци,
предвидени в деликта по реда на чл. 45 от ЗЗД - да има виновно поведение
/вината се предполага/, неправомерно поведение, настъпили щети - вид и
стойност, причинна връзка между поведението и щетите. Във връзка с
ангажирането на отговорността на регресния иск на доказване подлежат и
обстоятелствата по изплащане на сумите на пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а според чл. 558,
ал. 7 КЗ, след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
В настоящия случай безспорно се установи, че с влязло в сила решение
№ 7996 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС, което е
5
постановено по предявени искове от пострадалия при произшествието Д. И.
Д., са разрешени въпросите относно извършването на деликта от страна на И.
Г. Б., липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към
момента на ПТП – 15.08.2017 г., както и въпросът за обезщетяването на
неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания, получени от Д. И.
Д. и имуществените вреди, понесени от същия.
Доколкото в производството по гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС на
страната на ответника Гаранционен фонд е бил привлечен като трето лице
помагач И. Г. Б., то установеното от съда в мотивите на постановеното
решение № 7996 от 25.11.2019 г. е задължително във вътрешните отношения
между подпомаганата и подпомагащата страна – чл. 223, ал. 2 от ГПК (това,
което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла). Тази задължителна сила има за предмет всички становища на
съда, в т. ч. фактически констатации, правни изводи, становища относно
преюдициални въпроси, доколкото те обуславят изводите относно спорното
право. Задължителната сила на мотивите съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК
обвързва страните и съда, който разглежда делото между подпомаганата и
подпомагащата страна, да приемат, че изводите за фактите и преюдициалните
правоотношения са се осъществили така, както се сочи в мотивите. Третото
лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни
изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, с
изключение на възражението по чл. 223, ал. 2 изр. II от ГПК за лошо воден
процес (Решение № 60167/02.02.2022 г. по т. дeло № 2490/2020 г. – I т. о.
ВКС).
От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът
Гаранционният фонд е заплатил обезщетения, лихви и разноски в общ размер
от 41 332.85 лв., от които претендира 40 878, 11 лева.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице
посочените по-горе предпоставки за ангажиране регресната отговорност на
ответника И. Г. Б. по чл. 558, ал. 7 КЗ, поради което предявеният иск се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен. Следва да се осъди ответника И.
Г. Б. да заплати на ищеца Гаранционен фонд претендираната с исковата молба
сума от 40 878, 11 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
6
обезщетение по щета № 210147/12.04.2018г., присъдена и с влязло в сила
решение № 7996 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 10052/2018 г. по описа на СГС.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от момента на поканата
за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 558, ал. 7
от КЗ е възникнало в момента на плащане на обезщетението, но тъй като не е
било обвързано с отнапред уговорен срок за изпълнение, забавата на
длъжника е обусловена от покана за изпълнение на дълга. Ищецът е
формулирал претенцията си от по-късна дата – датата на завеждане на
исковата молба – 27.03.2025г., с оглед на което в полза на фонда следва да
бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 40 878, 11 лева, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2025г., до окончателното и
изплащане.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
право на разноски в настоящето съдебно производство има ищецът ГФ,
поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените
такива за държавна такса в размер на 1653, 13 лв. и сумата 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от
ЗПП.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН ********** с адрес с.***, общ.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от Изпълнителните
директори М.К. и С.С., сумата 40 878, 11 лева, представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210147/12.04.2018г., присъдени и
с влязло в сила решение № 7996 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 10052/2018 г. по
7
описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 27.03.2025г., до окончателното й изплащане,
както и направените разноски по делото за държавна такса от 1653, 13 лв. и
200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8