Решение по дело №983/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от адв. С. К., в качеството му на пълномощник на Ю. А. Ю., [ЕГН], с постоянен адрес:[населено място], [улица]против заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0320-000128/15.05.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], РУ Поморие, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 200 дни.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Посочва, че не е налице материалната предпоставка за издаване на заповедта, тъй като жалбоподателят е дал биологични проби и в този случай резултатите от изследването са определящи. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. За него се явява адв. К., който поддържа жалбата и моли да бъде отменена оспорената заповед, тъй като видно от химико-токсикологичната експертиза не е установено наличие на наркотични вещества. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], РУ Поморие, не се явява и не се представлява. Представена е административната преписка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2024г., около 14,50 часа, в [населено място], жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № [рег. номер], негова собственост и бил спрян за проверка. При извършената проверка от страна на полицейските органи жалбоподателят бил тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Д. Д. тест-5000 с фабричен номер ARРН-0024, който отчел положителен резултат за наличие на „бензодиазепин“. На водача му бил връчен талон за изследване №0153026, като водачът не приел показанията на техническото средство и дал кръвна проба и урина за химичен анализ, което се установява от Протокол за изследване и вземане на биологични проби /л.22 от делото/.

За извършеното административно нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН № 1236943/15.05.2024г. от полицейския служител Г. Д. -мл. автоконтрольор, ОДМВР-Бургас, РУ Поморие. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Като е възприел фактическите установявания в АУАН № 1236943/15.05.2024г. и в съответствие със заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на директора на ОД на МВР [населено място], полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], РУ Поморие издал Заповед №24-0320-000128/15.05.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], РУ Поморие, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 200 дни.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. В заповедта е отбелязана дата на връчване-15.05.2024г., жалбата е подадена на 20.05.2024г. чрез РУ Поморие, следователно в срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на директора на ОД на МВР [населено място], издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121з-7877/01.09.2023г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.7 от посочената заповед полицейските инспектори в група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение, от което е видно, че към 15.05.2024г. издателят на заповедта Г. Д. е заемал длъжността полицейски инспектор, V степен, в група „Охранителна полиция“, РУ Поморие. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.171, т.1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Законът дава приоритет при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, като посочва, че установените стойности са определящи.

При настоящата законова регламентация необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката са установяване на управление на МПС и употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието- Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Редът, посочен в наредбата е следния: при извършване на проверка /чл.3 от Наредбата/ на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Показанията от теста установяват употребата на наркотични вещества или техни аналози /чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г./ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване. В останалите случаи установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване /чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г./. В конкретния случай на място е извършен тест, който е отчел положителна проба, жалбоподателят не е отказал да подпише, да получи талона за изследване, явил се е в определения срок на посоченото място и не е отказал да даде проби за изследване, с което не е налице нито една от хипотезите, уредена от наредбата, в която употребата на наркотични вещества се установява с тест. Напротив, след като не е приел показанията на теста жалбоподателят е дал биологични проби –кръв и урина, което се установява от представения протокол.

С оглед така цитираната правна регламентация жалбоподателят давайки биологични проби е оспорил резултатът от теста и в този случай съгласно чл.171, т.1, б.“б“, изр. последно от ЗДвП установените стойности от изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП са определящи. По делото е представена съдебна химико-токсикологична експертиза , изготвена по БП №320 ЗМ 156/2024г. по описа на РУ Поморие. Задачата на експертизата е била да изследва кръвна проба и проба от урина на жалбоподателя, взети на 15.05.2024г. по талон №0153026 и да се установят наличието на медикаменти с упойващо или приспивателно действие, упойващи и/или наркотични вещества и да се определи вида и концентрацията им. В заключението е посочено, че в предоставените проби не е установено наличие на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества.

От изложеното се налага изводът, че при издаване на заповедта не е установен основният релевантен за спора факт - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, тъй като е оспорена установената с тест положителна проба, а от изследването на кръвта и урината не се установява наличие на наркотични вещества и психоактивни лекарствени вещества. В този аспект несъмнено не е налице материалноправната предпоставка, правопораждаща задължението на административният орган за прилагане на процесната ПАМ. Актът за нарушение не е доказателствено средство, установяващо по безспорен начин употребата на наркотични вещества. Нещо повече в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е посочено, че при извършване на проверка за наркотични вещества се съставя Протокол, а не акт за нарушение, тъй като законодателят не е регламентирал това деяние като административно нарушение, а като престъпление.

При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС след употреба на наркотични вещества не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ, но е необходимо да се установи употреба на наркотични вещества, което поради оспорване на резултата от теста и впоследствие изготвената химико-токсикологична експертиза, неустановяваща употреба на наркотични вещества, както към момента на издаване на административния акт, така и до настоящия момент не се установява наличието на посочената материално правна предпоставка за издаване на ПАМ.

С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна, а заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

При този изход на спора и при липса на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие в размер на 510лв.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба Ю. А. Ю., [ЕГН] заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0320-000128/15.05.2024г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], РУ Поморие, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 200 дни.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Ю. А. Ю., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 510лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.