№ 23163
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря В. В.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110130118 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба с вх.№182402/27.05.2025 г. от И. Д. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, представлявана от адв. В. В. О., със
съдебен адрес: гр. София, АДРЕС, срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
,,Витоша" № 89Б, представлявано от Главният изпълнителен директор К. Х.
Ч. и Изпълнителният директор Б. А. В..
Твърди, че на 27.07.2023г., около 17:00 часа, в гр. София, по ул. „Васил
Петлешков" с посока на движение от ул. „Ген. Липранди" към кръстовището с
ул. „Панайот Хитов", И. Т. И. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес",
модел „Ц 200" с рег. № ********, а на предна дясна седалка с правилно
поставен обезопасителен колан е пътувала И. Д. Г.. Сочи, че водачът И. Т. И.,
достигайки до пешеходна пътека, е намалил плавно скоростта, след което
спрял, за да допусне преминаващите пешеходци да преминат, при което бил
ударен отзад от лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола", с рег. №
********, собственост на ,,Гранити‘‘ ЕООД, управляван от Б.А., с паспорт с
№ ES********, който не е успял да спре управлявания от него автомобил, а
след това напуснал мястото на ПТП в неизвестна посока. Ищцата твърди, че
чрез извършеното нарушение на правилата за движение Б.А. станал причина
за настъпването на процесното ПТП, при което по непредпазливост е
причинил травматични увреждания на ищцата под формата на контузия на
шията. За настъпването на процесното ПТП е съставен Констативен протокол
за ПТП с № 1753010 от 27.07.2024 г.
След настъпилото ПТП И. Г. е била прегледана в спешен кабинет в
УМБАЛ „Царица Йоана ИСУЛ“ ЕАД, където след множество прегледи и
образни изследвания, вкл. ехографска диагностика на коремни и
ретроперитонеални органи; рентегенография на черепа, таза, шийни,
1
торакални и лумбални прешлени, белите дробове и сърцето, след което е
била поставена диагноза контузия на шията и е била освободена от
болничното заведение, като са дадени съвети за продължаване на
амбулаторна форма на лечение и е насочена за преглед от общопрактикуващ
лекар.
Сочи, че след справка в базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд става ясно, че за процесния автомобил марка „Тойота",
модел „Корола", с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с номер на полицата BG/06/123001018827
към момента на настъпване на застрахователното събитие, валидна от
04.04.2023 г. до 03.04.2024 г. Автомобилът е бил снет от отчет на 12.12.2023г.,
като на 30.01.2024 г. е регистриран отново с рег. № ********. C молба с вх.№
92-185/24.01.2025г. ищцата е сезирала ответниковото дружество за образуване
на щета и изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, но до подаването на исковата молба ответникът не е изплатил
застрахователно обезщетение. Моли съда да осъди ответника да заплати
сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпените от ищцата болки, страдания и стрес,
вследствие на горепосоченото ПТП. Освен това претендира заплащането на
законна лихва върху сумата от 1000 лв. от 24.01.2025 г. (датата, на която е
сезирано ответниковото дружество с молба за образуване на щета) до
окончателното заплащане. Прави доказателствени искания, както следва: 1)
допускане и назначаване на СМЕ; 2) допускане и назначаване САТЕ; 3) разпит
на свидетел в режим на довеждане за установяване на характера и
продължителността на болките и страданията; 4) разпит на И. И. в качеството
му на свидетел при режим на призоваване за установяване механизма на
процесното ПТП; 5) изискване от ответника да предостави намиращ се в него
документ полица № BG/06/123001018827; 6) издаване на СУ, което да
послужи пред КАТ-СДВР, за да се снабди ищцата с документите за
регистрация и пререгистрация на л.а. ,,Тойота Корола", рег. № ********; 7)
разпит на Зорница Руменова Симеонова в качеството на свидетел при
режим на призоваване, за да се докаже в чие владене е бил застрахованият при
ответника автомобил към момента на ПТП; 8) разпит на Б.А. в качеството му
на свидетел при режим на призоваване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който последният оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Посочва, че във връзка с описаното ПТП е била заведена
щета с № 43072952500028, по която са били изискани допълнителни
документи от пострадалата, които обаче последната не е представила. Оспорва
посочения в исковата молба и в издадения Контролен протокол за ПТП
механизъм за ПТП. Оспорва, че ищата е получила уврежданията си именно от
процесното ПТП. Освен това сочи, че в Протокола за ПТП ищцата не е била
посочена като пострадало лице. Твърди, че ищцата не е представила
необходимите документи за доказването на претърпните от нея телесни
увреждания. Оспорва, че МПС ,,Тойота Корола" с рег. № ******** е
управляван от Б.А. към момента на ПТП. Оспорва наличието на виновно
2
поведение от страна на водача на л. а. „Тойота Корола", рег. № ********, което
да е в причинна връзка с твърдените от ищцата телесни увреждания. Ако все
пак съдът приеме, че И. Г. е претърпяла неимуществени вреди вследствие на
ПТП, то ответникът счита, че претенцията е завишена и не отговаря на
претърпените от ищцата вреди, доколкото същите са отшумели за седмица.
Моли за отхвърлянето на предявените искове за присъждане на
застрахователно обезщетение и за законна лихва върху главницата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Според режима на Кодекса на застраховането (КЗ) във фактическия
състав на правната норма в чл. 432, ал.1 КЗ се урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за
застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните предпоставки: 1) деяние, което може да се изразява в
действие или бездействие; 2) противоправност на деянието; 3) вреди
(имуществени или неимуществени), които са настъпили за увреденото лице,
тяхната продължителност и интензивност ; 4) вина, която съгласно ал. 2 на чл.
45 ЗЗД се предполага до доказване на противното и 5) причинно-следствена
връзка между противоправното деяние на Б.А. и настъпилите неимуществени
вреди за И. Г.. Освен това следва да се докаже, че ответниковото дружество е
застраховало гражданската отговорност на делинквента към датата на
настъпване на вредоносното събитие, както и че ищецът отправил преди
предявяване на иска извънсъдебна претенция към застрахователя за
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2
ЗЗД, по отношение на водача на застрахования при него автомобил, както и да
докаже направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът приема за безспорно установени между страните следните
обстоятелства: 1) Лекият автомобил марка ,,Тойота", модел ,,Корола‘‘, с рег. №
СВ****CX, собственост на ,,Гранити‘‘ ЕООД, е застрахован от ответника
,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: *********, със застрахователна
полица № BG/06/123001018827 по време на твърдяната дата за настъпване на
процесното ПТП, а именно 27.07.2023 г. Застраховката ,,Гражданска
отговорност‘‘ на автомобилистите е сключена със срок на валидност от
04.04.2023 г. до 03.04.2024 г. 2) На 27.07.2023 г., около 17:00 часа е настъпило
3
ПТП в град София, по ул. ,,Васил Петлешков‘‘ в посока от ул. ,,Ген. Липранди"
към ул. ,,Панайот Хитов‘‘ и срещу бл.112. 3) След предявяване на
извънсъдебна претенция чрез молба с вх.№ 92-185/24.01.2025г към
застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП е заведена щета 43072952500028.
Следва да се отблежи, че ищцата е приложила като писмени
доказателства по делото документи (лист №55-71 от делото), касаещи
регистрацията и пререгистрацията на л.а. марка ,,Тойота‘‘, модел ,,Корола‘‘, с
номер на рама NMTBA3BE90R******, за периода от 01.01.2023 г.-
03.04.2024г., с които се е сдобила чрез издадено съдебно удостоверение с изх.
№ 68261/27.06.2025 г. от настоящия съдебен състав, за да послужи пред КАТ-
СДВР (лист № 46 от делото). Налице е нотариално заверен договор за
покупко-продажба от 03.04.2023 г., по силата на който ,,София Рисорт‘‘ ООД
(Продавач) се задължава спрямо ,,УниКредит Лизинг‘‘ ЕАД (Купувач или
Лизингодател) да предаде МПС марка ,,Тойота‘‘, модел ,,Корола‘‘, с номер на
рама NMTBA3BE90R******, с рег.№ CB****CX на ,,Гранити‘‘ ЕООД
(Лизингополучател). Впоследствие лекият автомобил е регистриран при КАТ-
СДВР, като в Свидетелството за регистрация са вписани ,,УниКредит Лизинг‘‘
ЕАД като собственик и ,, Гранити‘‘ ЕООД като ползвател. Автомобилът е бил
снет от отчет на 12.12.2023г., като на 30.01.2024г. е регистриран отново с рег.
№ ******** чрез заявление №244134018992/29.01.2024 г.. От приложената по
делото справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционния фонд (лист №35 от делото) се установява, че на 03.04.2023 г. е
сключена застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите при
,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД по полица BG/06/123001018827 за л.а. с рег.
№ СВ1370АЕ, валидна от 04.04.2023 г. до 03.04.2024 г. Налице е основание за
ангажиране на отговорността на Застрахователя, ответник по настоящото
дело, във връзка с ПТП, извършено с ППС, застраховано при него.
Като доказателство по делото е приет Констативен протокол за ПТП с
бланков № 1753010 (лист № 72 от делото) от 27.07.2023 г., в който фактите и
обстоятелствата са изложени в съответствие с останалата част от материалите
по делото. От него може да се заключи, че механизмът на процесното ПТП е
следният: На 27.07.2023 г., около 17:00 часа, лек автомобил ,, Тойота‘‘, модел
,,Корола‘‘с рег. № ******** се движел по ул. ,,Васил Петлешков‘‘ в посока от
ул. ,,Ген. Липранди" към ул. ,,Панайот Хитов‘‘ и срещу бл.112, като водачът
реализира ПТП с намиращия се пред него л.а. ,,Мерцедес Ц200‘‘, с рег.№
********. След удара водачът на лек автомобил ,, Тойота Корола‘‘ напуска
мястото на произшествието и поема в неизвестна посока. Протоколът за ПТП
по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл.178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В
този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК - напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I
т. о., ТК, в което се приема, че: Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
4
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК (чл.143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. В подобен смисъл са и мотивите на Решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о., според които: Протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ- така и Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г.,
I т. о., ТК.
Горепосоченият механизъм на ПТП се потвърждава и чрез Докладна
записка с № УРИ 4332р-51077 от 31.07.2023 г. (лист №15 от делото), съставена
във връзка с посетеното ПТП с напуснал участник, както и чрез Скица към
Протокол на ПТП № 1753010 (лист № 16 от делото).
Прието и неоспорено по делото е заключението на вещото лице инж. Й.
Д. Й. по назначена и извършена Съдебна автотехническа експертиза (САТЕ).
Със заключението на вещото лице се потвърждава гореописаният механизъм
на настъпване на инцидента. Вещото лице е посочило в отговора си на Задача
№ 9. на експертизата /Причини за настъпване на ПТП/, че от техническа
гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се направи
извод, че причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на
водача на л.а. ,,Тойота Корола‘‘, с рег. № ********, който е управлявал
превозното средство със скорост, при която не е могъл да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него л.а.
,,Мерцедес Ц200‘‘, с рег.№ ********. В отговора си на Задача №4, от друга
страна, вещото лице сочи, че ударът е бил предотвратим за водача на л.а.
,,Тойота Корола‘‘, с рег. № ********, ако същият е управлявал превозното
средство със скорост, при която може да спре в рамките на опасната зона, без
да настъпи удар с намиращия се пред него л.а. ,,Мерцедес Ц200‘‘, с рег.№
********.
Механизмът на ПТП се подкрепя и от депозираните показания на
свидетеля И. Т. И., участник в процесното пътнотранспортно произшествие.
Той е разпитан пред СРС за установяване на механизма на ПТП, като
свидетелства, че на 27.07.2023 г., прибирайки се от работа с жена си,
пропуснал две момичета да преминат на пешеходна пътека на ул. ,,Васил
Петлешков‘‘ срещу ,,Социално подпомагане‘‘, като изведнъж в него се удря
л.а. ,,Тойота Корола‘‘ с рег.№ ********. След удара водачът на лекия
автомобил се върнал назад и избягал от местопроизшествието.
От друга страна, ответникът навежда възражение срещу посочения в
исковата молба на ищцата механизъм на ПТП, както и срещу Констативния
протокол в частта му за механизма на ПТП, но не е приложил по делото
доказателства, с които да докаже, че процесното ПТП е настъпило при
различен от гореописания механизъм.
Въз основа на горепосочените писмени и гласни доказателства по делото
5
настоящият съдебен състав възприема за установен механизма на процесното
ПТП, както следва: На 27.07.2023 г., около 17:00 часа, лек автомобил „Тойота
Корола", с рег. № CB****CX се движи по ул. „Васил Петлешков", с посока от
ул. „Ген. Липранди" към ул. „Панайот Хитов" и срещу бл. 112, водачът
реализира ПТП с намиращия се пред него на пешеходна пътека, лек автомобил
„Мерцедес Ц200", с рег. № ********. След удара, водачът на лек автомобил
„Тойота Корола" напуска мястото на произшествието. Налице е
противоправно поведение от страна на водача на МПС „Тойота Корола", с рег.
№ CB****CX, застрахован при ответниковото дружество, изразяващо се в
управление на превозното средство със скорост, при която последният не е
могъл да спре в рамките на опасната зона, като вследствие на това поведение е
настъпило съприкосновение с намиращия се пред него л.а. ,,Мерцедес Ц200‘‘,
с рег.№ СВ2419КН.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че л.а. „Тойота
Корола", с рег. № CB****CX е управляван от Б.А. към момента на ПТП.
Застрахователното дружество не прилага доказателства, с които да докаже
възражението си. Относима към този въпрос е приложената към исковата
молба декларация от Зорница Сименова, ЕГН:**********, явила се като
свидетел на 05.10.2023 г. пред ОПП-СДВР във връзка с предварителна
проверка по преписка с вх.№ Ц-473/23 г., касаеща нарушение на ЗДвП.
Последната твърди, че на 21.07.2023 г. лек автомобил „Тойота Корола", с рег.
№ CB****CX е бил във владение на лицето Б.А., който е наел автомобилът от
,,Гранити‘‘ ЕООД с договор за рент-а-кар с №187/20.07.23 г., като последният
е приложен към декларацията, заедно с общите му условия. От договора става
ясно, че последният е сключен с дата за наемане на 20.07.2023г. и дата на
връщане на 24.07.2024 г., но впоследствие бива удължен до 01.08.2023 г. По
този начин може да се приеме от настоящия съдебен състав за косвено
доказано, че най-вероятно водачът на МПС „Тойота Корола", с рег. №
CB****CX към момента на настъпване на ПТП на 27.07.2023 г. е бил Б.А., с
паспорт с № ********. Водачът на л.а. „Тойота Корола" е избягал веднага след
удара в л.а. ,,Мерцедес Ц200‘‘, което е причината самоличността му да не бъде
снета и записана в Констативния протокол за ПТП с бланков № 1753010 и рег.
№ 8941/27.07.2023 г.
Тежестта за установяване на наличие на елементите от фактическия
състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на
която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, като
презумпцията е от вида на оборимите законови презумпции, които
представляват законово закрепени предположения, разместващи
доказателствената тежест, т.е. тежестта за оборване на презумпцията за вина
се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото
доказателства тази презумпция не е оборена. Настоящият съдебен състав
приема за установено, че е налице виновно противоправно поведение от
страна на водача на л.а. „Тойота Корола", с рег. № CB****CX, тъй като не е
изпълнено законовото задължение за полагането на необходимата грижа при
движение по пътищата.
Ответникът оспорва и обстоятелството, че ищцата не е посочена в
6
издадения Протокол за ПТП като пострадало лице вследствие на ПТП. Както
се отбеляза и по-горе, Констативният протокол за пътнотранспортно
произшествие (КППТП) е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното
лице, съставило протокола. В практиката на ВКС е прието, че протоколът за
ПТП удостоверява всички релевантни факти, свързани с механизма на
произшествието, включително местоположението на МПС, участниците в
ПТП и характера на нанесените щети (в този смисъл са и мотивите на
Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение №
71/16.08.2017 г. по гр.д. № 60343/2016 г. на ВКС, II г.о.). Важно е да се
отбележи, че ако КППТП не съдържа информация за пострадалите лица, това
не означава, че те не съществуват или че не могат да предявят иск за
обезщетение. В случай, че протоколът е непълен или неясен, страните имат
право да ангажират допълнителни доказателства, за да установят механизма
на произшествието и да докажат наличието на пострадали лица. В този
смисъл, практиката на ВКС подчертава, че дори и при липса на информация за
пострадалите лица в протокола, ищецът, претендиращ обезщетение, носи
доказателствената тежест за установяване на механизма на ПТП и наличието
на пострадали лица, което може да се осъществи чрез разпит на свидетели или
назначаване на експертизи.
По делото са приложени като писмени доказателства лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 013735/27.07.2023 г. (стр.20), както и документи,
удостоверяващи резултатите от множеството прегледи и образни изследвания,
направени на ищцата след процесното ПТП (стр. 21-29). В листа за преглед на
пациент се обективират основната диагноза, снетата анамнеза, обективното
състояние на пострадалата, направени изледвания и назначената терапия.
Основната диагноза гласи: Контузия на шията. Анамнезата сочи, че И. Г. е
била пасажер в автомобил, до шофьора, като след удар от друг автомобил
отзад се оплаква от болки в шията. Има ясен спомен за случилото се и не е
губила съзнание. Според обективното състояние ищцата има запазено общо
състояние, контактна и адекватна е, задържа четирите си крайника,
координацията е добра, походката е стабилна. Направени са следните
изследвания (лист № 21-29 по делото) :
Ехографска диагностика на коремни и ретроперитонеални органи:
Черен дроб с нормални размери и хомогенна струкура. Съдови структури
и жлъчни пътища неразширени. Жлъчен мехур- без данни за литиаза.
Панкреас- във видимите му части без патологични изменения. Двата
бъбрека са със запазени размери, форма и дренажна функция.
Рентгенография на череп: Няма данни за фрактури с дислокация на
добре видимите черепни кости.
Рентегенография на таза: Без данни за фрактури с дислокация.
Рентегенография на торакални и лумбални прешлени: Запазена
височина на прешленните тела в сегмента.
Рентегенография на шийни прешлени: Запазена височина на
прешленните тела в сегмента. Неразширени превертебрални меки
7
тъкани.
Рентегенография на бял дроб и сърце: Не се виждат фрактури на ребра,
контузионни огнища, хидропневмоторакс, подкожен емфизем.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изготвено
въз основа на представената по делото медицинска документация, което
настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП на 27.07.2023 г. И. Д. Г. е получила телесно увреждане
под формата на контузия на шията, която представлява лека телесна повреда,
причиняваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи
се, че евентуалният механизъм на получаване на увреждането е при удар на
спрелия автомобил ,,Мерцедес Ц200‘‘ отзад, като такова увреждане е
възможно да бъде получено от пасажер, заемащ предна дясна седалка в спрян
от движение автомобил, тъй като шията и главата са свободни от предпазния
колан и следват посоката на удара- рязко сгъване и разгъване на шията по типа
на камшичен удар. По повод на контузията на шията е предприето
консервативно лечение в амбулаторни-домашни условия. По спешност ищцата
е била траспортирана в КДБ/СО- УМБАЛ"Ц. Йоанна-ИСУЛ" ЕАД, където е
прегледана, като са назначени изследвания (по-горепосочените изследвания
и резултатите от тях). При поява на неврологична симптоматика се
препоръчва отново посещение на СПО. Ищцата е насочена за продължение на
лечението си към общопрактикуващ лекар. Вещото лице е посочило и
периодът на възстановяване на увредите, а именно: 20-25 дни.
Предполагаемото сегашно състояние на ищцата с оглед естеството на
увредата се характеризира с добро възстановяване, без невъзстановени
увреди, имайки предвид, че са изминали 2 години от процесното ПТП. По
делото няма представена медицинска документация за допълнителна терапия
или остатъчни явления. Вещото лице базира своето заключение на
приложените към исковата молба Констативен протокол за ПТП №
1753010/27.07.23 г.-СДВР, скица и албум от снимки на удареното МПС
,,Мерцедес Ц200‘‘, както и на медицинската документация: Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО № 013735/27.07.2023 г. и резултатите от образната
диагностика. Няма данни за допълнителни усложения с физически и/или
психологически характер.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля И. Т. И.–
участник в процесното ПТП, шофьор на удареното МПС, преценени с оглед на
всички други данни по делото, които съдът кредитира, се установява, че на
27.07.2023 г. ищцата е претърпяла ПТП като пасажер на предната дясна
седалка на лек автомобил ,,Мерцедес Ц200‘‘. Последният свидетелства, че И.
Г. е била със закопчан обезопасителен колан, но въпреки това в резултат на
камшичен удар ищцата е получила контузия на шията и впоследствие е имала
оплаквания в областта на врата. Веднага след инцидента са отишли до бърза
помощ, за да бъдат прегледани и двамата. Сочи освен това, че след инцидента
ищцата е била много уплашена, като всяка вечер спяла и плакала,
притеснявайки че последиците от удара могат да бъдат много по-тежки, а
именно- смърт.
Твърдените от ищеца неимуществени вреди следва да са в причинна
8
връзка с извършеното от дееца противоправно деяние, а именно
травматичните увреждания (контузия на шията) са причинени при камшичен
удар в резултат на ПТП между л.а. ,,Мерцедес Ц200‘‘, с рег.№ ******** и л.а.
,,Тойота Корола‘‘, с рег. № CB****CX. Причинната връзка е съществен
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Необходимо е тя
да бъде доказана в условията на пълно главно доказване а именно, че деянието
е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата
(вредите), като в цялата поредица от явления причината (ПТП) да предшества
следствието (вреди) и да го поражда, като вредата закономерно да произтича
от деянието (в този смисъл са и мотивите на Решение по гр. д. № 3026/2008 г.
на IV ГО, ВКС). Настоящият съдебен състав приема за доказано наличието на
пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите за
ищцата неимуществени вреди вследствие на контузия на шията.
В обобщение, настоящият съдебен състав приема, че кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на института на
непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в дадената хипотеза и
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач към датата
на ПТП е била застрахована при ответника, което не е спорно между страните,
обуславят основателността на предявената от И. Д. Г. претенция за заплащане
на обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени
вреди от страна на ответниковото дружество-,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД.
Относно претендираните неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени с Постановление № 4/1968 г. на ВС
,,справедливостта" като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени
вреди под формата на болки, страдания и стрес е необходимо да се отчетат: 1.
характера и степента на увреждането; 2. продължителността и интензитета на
физическите болки; 3. необходимостта от лечение, операция или чужда помощ
и времето до пълното възстановяване; 4. начина на извършване на
увреждащото деяние; 5. обстоятелствата, при които е настъпило; 6.
допълнителното влошаване на здравословното състояние и причинените
неудобства; 7. моралните страдания от осакатявания, загрозявания или други
трайни увреждания; 8. психологическите аспекти на страданието, свързани с
личността на пострадалия; 9. нивата на обезщетенията, присъждани в
съдебната практика при сходни случаи; 10. икономическата обстановка в
страната и приложимите застрахователни лимити.
Въз основа на тези критерии и с оглед степента и характера на телесното
увреждане, продължителността и интензитета на физическите болки,
необходимостта от лечение и чужда помощ, както и периода до пълното
възстановяване на пострадалия, съдът прави своята преценка относно
справедливия размер на обезщетението, както следва:
9
Характерът и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, а именно
контузия на шията, са наложили посещението на спешно отделение, както и
провеждането на лечение в амбулаторно-домашни условия. Относно
продължителността и интензитета на физическите болки не са налице данни за
извършени периодични медицински прегледи, както и данни за допълнително
назначена терапия и процедури. Няма приложени по делото доказателства, че
след инцидента телесното увреждане на ищцата се е усложнило и е породило
необходимост от приемане на обезболяващи средства и че ищцата е имала
затруднения при движението на врата. Терапията, която е препоръчана на И. Г.
в листа за преглед на пациент в КДБ/СО, предвижда, че ищцата следва да
посети отново СПО при поява на остро главоболие, гадене, повръщане,
световъртеж и други усложнения, но няма данни по делото, които сочат, че е
имало повторно посещение на СПО или че е имало консултация с
общопрактикуващ лекар. Контузията на шията е довела до болки в рамките на
20-25 дни до 1 месец (предполагаем период за възстановяване на увредите)
след процесното ПТП, като няма данни при ищцата да се наблюдава
пролонгиране на оплакванията от физическата травма. С оглед
психологическите аспекти на страданието и стреса, свързани с личността на
пострадалата, в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла негативни
емоции - шок, уплах, безпокойство. Тези емоции са естествена реакция след
претърпян пътнотраспортен инцидент. Всяка вечер след инцидента в
продължителност от около 1 месец пострадалата е изпитвала страх за своето
здравословно състояние, и по-конкретно страх да не настъпят по-сериозни
последици като смърт за нея и за И. И., водач на удареното МПС.
Начинът за извършване на увреждащото деяние се установява чрез
приложените по делото Констативния протокол за ПТП, заключението на
вещото лице по допуснатата и назначена САТЕ, както и свидетелските
показания на И. И., разпитан пред СРС за установяване на механизма на
процесното ПТП. Водачът на удареното МПС ,,Мерцедес Ц200‘‘, с рег.№
******** не е могъл да предотврати инцидента, тъй като в него отзад се удря
МПС ,,Тойота Корола‘‘, с рег.№ CB****CX, който не е съобразил скоростта
при спиране в опасната зона. Ищцата е била безпомощна с оглед
предотратяването на процесното ПТП и не е предполага, че ще претърпи
неимуществени вреди вследствие на претърпяно телесно увреждане.
Съдът съобрази размерите на средните обезщетения определени от
съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства: Решение №
260951 от 3.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9647/2019 г.; Решение № 1204 от
13.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6149/2019 г; Решение № 7741 от 14.11.2019
г. на СГС по в. гр. д. № 7444/2019 г., при които е присъдено обезщетение в
размер между 1500 и 2500 лв.
За определяне размера на обезщетението съдът съобрази също така
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на вредите
и към настоящия момент. Икономическата обстановка в страната също е
претърпяла съществени промени, което ясно се отразява върху размера на
минималната работна заплата (МРЗ). За референция- МРЗ към 01.01.2023 г. е
била в размер на 780 лв., към 01.01.2024 г.- 933 лв., а към 01.01.2025 г. е в
10
размер на 1077 лв. от 01.01.2025 г. (съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г.).
Следователно, може да се заключи, че от дата на ПТП (27.07.2023г.) до
настоящия момент (12.2025 г.) икономическата обстановка в страната се
подобрява и приходите на населението нарастват. По тази логика и размера на
обезщетения поетапно и логично следва да се увеличават, за да отговарят
адекватно на нуждите на пострадалия.
С оглед на гореизложеното и изхождайки от понятието "неимуществени
вреди", в което според последователната практика на ВКС, се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, както и разбирането, че
критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава /Решение № 73 от
13.05.2014 г. на ВКС по т. д. № ЗЗ43/2013 г., II т. о., ТК/, настоящия съдебен
състав намира, че справедливото обезщетение за търпените неимуществени
вреди за ищцата е в размер на 1000,00 лв.
По отношение на претенцията за лихва:
На първо място, следва да бъде обсъден въпросът за дължимостта на
лихви за забава от страна на ,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
по предявения пряк иск от увреденото лице- И. Г.. Спорът е дали тези лихви се
дължат от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие (24.01.2025 г.), в рамките на лимита на
отговорност, или приложение намира единствено разпоредбата на чл. 497 КЗ,
която урежда отговорността на застрахователя за собствената му забава.
С Решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. ВКС, ТО, I
състав, е даден категоричен отговор на този въпрос. Прието е, че
застрахователят дължи лихви за забава върху застрахователното обезщетение
от датата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие,
ако тези лихви са в рамките на лимита на неговата отговорност. Наред с това,
на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи и законна лихва за
собствената си забава, когато не е определил и изплатил обезщетението в
предвидения срок.
Съображенията на ВКС се основават на системното тълкуване на
разпоредбите на Кодекса за застраховането. Чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3
КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност" се включват и лихвите за забава на застрахования,
за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-ранната дата на
уведомяване на застрахователя – било от самия застрахован, било от
увредения, включително чрез предявяване на застрахователна претенция.
Чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично включва тези лихви в обхвата на
застрахователното покритие. Оттук следва, че отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е двупластова: 1) Отговорност за
11
забава на застрахования – застрахователят покрива спрямо увредения лихвите
за забава, за които делинквентът отговаря, считано от най-ранната дата на
уведомяване за събитието, като тази отговорност е лимитирана в рамките на
застрахователната сума (чл. 429, ал. 3 КЗ). 2) Отговорност за собствената
забава на застрахователя – ако след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
застрахователят не е определил или изплатил обезщетението, той дължи
законна лихва по чл. 497 КЗ, която не е ограничена от лимита на
застрахователната сума и може да го надхвърли.
За периода от датата на деликта (27.07.2023 г.) до уведомяването на
застрахователя, обезщетението за забава се дължи от самия делинквент на
основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение. От
датата на уведомяване на застрахователя – в случая 24.01.2025 г., той отговаря
за лихвите за забава на застрахования, а при неизпълнение в срок – и за
собствената си забава. Следователно, в настоящата хипотеза застрахователят
дължи лихви за забава върху главницата от 24.01.2025 г до окончателното
заплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски има ищцовата страна на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата е представила списък по чл.80 ГПК (лист
№125 по делото) с направените разноски по настоящото производство, според
който общата им сума се равнява на 1200 лева, като включва следните
разноски:
Държавна такса в размер на 50 лева;
Депозит за СМЕ в размер на 700 лева;
Депозит за САТЕ в размер на 400 лева;
Депозит за свидетел в размер на 50 лева.
Освен това видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 30.06.2025 г., сключен между ищцата – И. Д. Г. и адв. В. В.
Орткачиев, за изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява
безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1 от Закон за
адвокатурата. По делото не бяха представени документи, удостоверяващи
наличието на предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК относно липсата на средства
за заплащане на ДТ по делото, поради което съдът с Разпореждане
№101134/26.06.2025 г. остави без движение молбата на ищеца по чл. 83, ал.2
ГПК. От друга страна, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал
безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по
спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на
адвоката възнаграждение в размер, не по нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /необвързваща съда/, в полза на адвоката
предоставил на ищцата безплатна правна защита в настоящото производство,
следва да се определи възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.
,,Витоша‘‘ № 89Б, да заплати на И. Д. Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: АДРЕС, представлявана от адв. В. В. О., със съдебен адрес: гр. София,
АДРЕС, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД , вр. чл. 86 от
ЗЗД, сумата от 1000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано в гр.
София на 27.07.2023 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
,,Тойота‘‘, модел ,,Корола‘‘ с рег. № ********, чиято отговорност е
застрахована при ответника по Застрахователна полица за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите №
BG/06/123001018827, ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.
,,Витоша‘‘ № 89Б, да заплати на адв. В. В. О. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ,,ДЗИ-Общо Застраховане‘‘ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.
,,Витоша‘‘ № 89Б, да заплати на И. Д. Г., ЕГН: **********, сумата от 1200
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13