№ 1365
гр. Русе, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101857 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Макроадванс” АД против Р. И. И., в
която се твърди, че в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** 2024г. по описа на Районен съд –
Русе срещу Р. И. И. за дължими от нея на дружеството суми. С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по
издадената заповед, в настоящото производство се твърди, че предмет на
предявения от ищцовото дружество установителен иск е само част от
вземането по издадената заповед, а именно 495,40лв., представляващи сбор от
непогасени вноски по главница от 25.08.2019г. до 25.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване на задължението, както и 178,74 лв.
обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислено върху главницата
от 495,40 лв. за периода 14.11.2021г. до 14.11.2024г.
Твърди се, че вземането произтича от сключен на 25.01.2019г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Р. И. И. договор за стоков кредит за сумата
от 1066,48 лв.
1
Вземането по този договор било цедирано от първоначалния кредитор
на ищцовото дружество на 19.03.2020г. и същото било упълномощено да
съобщи извършената цесия, за което било изпратено уведомление до
ответницата на 14.05.2020г. В условията на евентуалност се счита, че такова
уведомление следва да се счита връчено и с настоящата искова молба. Твърди
се, че е налице неизпълнение по договора и претендираните в заповедното
суми са останали неизплатени от длъжника Р. И. И..
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено задължението на ответницата за сумите: 495.40 лв.,
представляваща сбор от непогасените вноски по главница за периода от
25.08.2019г. до 25.01.2020г. (съобразно погасителния план), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
до окончателното погасяване на задължението; 178.74лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху главницата
от 495.40 лв. за периода от 14.11.2021г. до 14.11.2024г. Претендират се и
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и в проведеното открито съдебно заседание,
ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно уведомен за образуваното срещу него
производство, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово
отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона
предпоставки постановяване на неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на
ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така
и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са
допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложеното ч.гр.д.№****/2024г.по описа на РС - Русе е видно, че в
полза на ищцовото дружество и срещу ответницата е издадена заповед №***
2
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за дължими по договор
за стоков кредит №***/25.01.2019г. суми, а именно: 587,57 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 14.11.2024г. до изплащане на вземането;
211,98лв. обезщетение за забава за периода 14.11.2021г. до 14.11.2024г., както
и 75лв. разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление). Поради това съдът е дал
указание на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът по чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се
явява допустим. Представените в производството и неоспорени писмени
доказателства – Договор за стоков кредит №*** от 25.01.2019г., сключен
между ответницата и „Банка ДСК“ АД, погасителен план към него, общи
условия, договор за цесия от 24.04.2019г., приложение към него, включващо
вземането от ответницата и уведомления до нея за съобщаване на цесията,
дават основание да се приеме, че исковата претенция е вероятно основателна,
доказана по основание и размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2
от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 75лв. за заплатена държавна такса и
300лв. юрисконсултско възнаграждение и тези в заповедното в общ размер на
75лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. И. И. с ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *************** дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК201127485,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №147, ет.5,
ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, сумите : 495.40 лв.,
представляваща сбор от непогасените вноски за главница по договор за стоков
кредит №***/25.01.2019г.за периода от 25.08.2019г. до 25.01.2020г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2024г. до окончателното
погасяване на задължението; 178.74лв., представляващи обезщетение за
забава в размер на законна лихва, начислена върху главницата за периода от
14.11.2021г. до 14.11.2024г., за които суми е издадена Заповед №*** от
15.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№****/2024г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА Р. И. И. с ЕГН********** с адрес гр. Русе,
*************** да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК201127485, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ №147, ет.5,
ап.14, представлявана от Виктор Георгиев Сергиев сумата от 375 лв.
разноски за настоящото производство, както и сумата от 75лв. разноски за
заповедното производството по ч.гр.д.№****/2024г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4