№ 21
гр. Средец, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100162 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район
Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв. В.Г., против Д. ИЛ. М., ЕГН **********, с адрес по делото: с.Варвара,
***, с постоянен и настоящ адрес: гр.Средец, ***.
Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника са сключени
следните договори :
-по договор за мобилни услуги от дата 02.03.2018г., сключен с мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Д. ИЛ. М. бил абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен
номер 0884/340649, с избрана абонаментна програма Тотал 30.99лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 02.03.2020г. При възползване от преференциални условия на
мобилния оператор, абонатът - ответник бил сключил и Договор за лизинг от същата дата-
02.03.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2017 Grey на
изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3.39лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, като след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 3.39лв. можел да придобие
собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството
абонат на дружеството, на ответника било предоставено за ползване описаното мобилно
устройство с отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги,
1
както следва:Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ била
369.90 лв.;Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал
30.99лв. била 103.86лв., като отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил
се твърди ,че възлизала на сума в размер на 266.04 лв.
-Като лоялен клиент на Оператора и при възползване от възможността да ползва
повече от една услуга, абонатът-ответник взел втори абонаментен план с предпочетен
мобилен номер 0896/825345 с предпочетена абонаментна програма Тотал 26.99лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 19.12.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги
от дата 19.12.2018г. С оглед сключения договорен абонамент от дата 19.12.2018г. във връзка
с мобилен номер 0896/825345, както и с оглед качеството абонат на дружеството на
ответника било предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Black, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както
следва:Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ била 269.90
лв.;Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 26.99лв.
била 1.00лв., като отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил, възлизала
на сума в размер на 268.90 лв.
Въз основа на посочените договори се твърди, че ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********.
За отчетния период на потребление 25.11.2018г. до 24.02.2019г. се твърди, че
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 146.92 /Сто
четиридесет и шест лв. и 92 ст./лв. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от
25.11.2018г. до 24.02.2019г. мобилният оператор издал:
Фактура №**********/25.12.2018г. за отчетния период на потребление от
25.11.2018г,- 24.12.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 30.17лв. /с ДДС/.
фактура №**********/25.01.2019г. за отчетния период на потребление от 25.12.2018г.-
24.01.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 55.39лв. /с ДДС/.
фактура №**********/25.02.2019г. за отчетния период на потребление от 25.01.2019г.
24.02.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 61.36лв. /с ДДС/.
С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните фактури за
отчетния период на потребление 25.11.2018г. до 24.02.2019г., се твърди, че е ангажирана
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. След този
момент операторът издал крайна фактура № **********/25.04.2019r„ в която са начислени
суми в размер, както следва:
452.92 /Четиристотин петдесет и два лева и 92 ст./лв. - за дължима договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е
процесна в настоящото производство/;
37.29 /Тридесет и седем лв. и 29 ст./лв. - за незаплатени лизингови вноски /която сума
не е процесна в настоящото производство/;
146.92 /Сто четиридесет и шест лв. и 92 ст./лв.- за незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги /която сума не е процесна в настоящото
производство/.
2
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати горепосочената
сума за неустойка било инициирано производство по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 27/2021г. по описа на РС-Средец .
Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца
е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: в общ размер на 452.92
/Четиристотин петдесет и два лева и 92 ст./лв., представляваща неустойка за предсрочното
прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, от които:
--За абонаментен план Тотал 30.99лв. към мобилен номер 0884/340649 се твърди, че
се дължи неустойка в размер на 77.46лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв.
х 3 = 77.46 лв.
-Към абонаментен план Тотал 30.99лв. към мобилен номер 0884/340649 е начислена и
неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y6 2017 Grey, в размер на 110.92 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора
за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
-За абонаментен план Тотал 26.99лв. към мобилен номер 0896/825345 се дължи неустойка в
размер на 67.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 22.49 лв. х 3 - 67.47 лв.
-Към абонаментен план Тотал 26.99лв. към мобилен номер 0896/825345 е начислена и
неустойка за ползване на устройство ALCATEL 1 Dual Black, в размер на 197.07 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора
за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора или, общодължимата се неустойка
за предсрочното прекратяване на договорните абонаменти била в размер, както следва:
-188.38 /Сто осемдесет и осем лева и 39 ст./лв. за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 02.03.2018г. за мобилен номер 0884/340649 .
-264.54 /Двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./лв. за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 19.12.2018г. за мобилен номер 0896/825345.
Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени на ответника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на
ищцовата страна, съдът е назначил особен представител.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани.
Производството е било спряно по искане на ищеца на основание 229, ал.1, т.4 от ГПК
до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№ 161/2021г. по описа на РС-Средец.
Производството е възобновено на 27.01.2022г. и насрочено в открито съдебно заседание на
25.02.2022г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие , като се излага искане
съдът да уважи исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание особеният представител не се явява, но взима отношение с
3
изрично депозирана писмена малба и моли съдът да се произнесе съоразно събраните
доказателства.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги от 02.03.2018 г. за мобилен
номер номер 0884/340649 с избрана абонаментна програма Тотал 30.99лв., с уговорен срок
на действие 24 месеца до 02.03.2020г.., както и договор за лизинг от същата дата
02.03.2018г., по силата на който е взето мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2017 Grey
на изплащане . От съдържанието на същите е видно, че са подписани от страните по
настоящето дело – " Теленор България" ЕАД и ответника Д.М.. От съдържанието на
сключения между страните договор за лизинг се установява, че абонатът дължи 23 месечни
вноски в размер на 3.39лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, като след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 3.39лв. можел да придобие собствеността върху лизинговата вещ /
чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника
било предоставено за ползване описаното мобилно устройство с отстъпка от страндарната
цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: станадартната цена на
мобилното устройство /в брой, без абонамент/ била 369.90 лв.,а цена в брой или общата
лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 30.99лв. била 103.86лв., като
отстъпката от страндартната цена, която ответникът е получил възлизала на сума в размер
на 266.04 лв.
По делото е приложен и договор за мобилни услуги от 19.12.2018г. съгласно който
като лоялен клиент на Оператора и при възползване от възможността да ползва повече от
една услуга, абонатът-ответник взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер
0896/825345 с предпочетена абонаментна програма Тотал 26.99лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до 19.12.2020г. На същия било предоставено за ползване мобилно
устройство ALCATEL 1 Dual Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги, както следва: -Станадартната цена на мобилното устройство /в
брой, без абонамент/ била 269.90 лв.; цена в брой или общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Тотал 26.99лв. била 1.00лв., като отстъпката от страндартната цена, която
ответникът е получил, възлизала на сума в размер на 268.90 лв.
Ответникът не оспорва, а това се установява и от съдържанието на самите договори,
че е получил процесните мобилни устройства, поради което и съдът приема, че ищецът е
изправна страна по тези договори, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от
ТЗ, а именно да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този момент за
ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за времето
на действие на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури с №**********/25.12.2018г. фактура
№**********/25.01.2019г., фактура №**********/25.02.2019г. фактура №
**********/25.04.2019г., като от съдържанието на всички е видно, че първите са за
дължими от ответника абонаментни такси и лизингови вноски, а последната включва и
процесната неустойка, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
В процесния договор за мобилни услуги от 02.03.2018 г., на стр.3, е предвидено, че
4
в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по
предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора. Идентична разпоредба
съществува и на стр.2 от договора за мобилни услуги от 19.12.2018г.
Съгласно т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по Общите условия.
Съгласно т.75 от приложимите Общи условия при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя и ли да откаже сключване на нов договор с него.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за
упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Поради
това несъстоятелни са доводите на ищеца, че предвид забавата на длъжника по отношение
на задълженията по издадените фактури за момент на прекратяването следва да се счита
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора.
Доколкото договорът между страните, включително Общите условия, не уреждат
начина на едностранно прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение
на едната от страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД-
двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно волеизявление
на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, в писмена форма /тъй като процесния договор е сключен в писмена
форма/, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. На основание чл.87, ал.1
ЗЗД това последващо прекратяване следва да стане с ново волеизявление на ищеца до
ответника. В този смисъл Решение № 223 от 20.07.2021г., постановено по в.гр.д. №
917/2021г. по описа на БОС, Решение № 547/22.11.2021г. постановено по в.гр.д.№
1299/2021г. по описа на БОС, Решение № 162/23.02.2022г. по в.гр.д.№ 1121/2021г. по описа
на БОС . Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението по
чл.410 ГПК по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение от
ответника на задълженията му, поради което не е възникнало правото му да получи
уговорената неустойка по договора.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на особения представител на ответника -длъжник на
16.09.2021 г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за
мобилни услуги от 02.03.2018 г. и на договора за мобилни услуги от 19.12.2018г., поради
което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора
5
преди изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка.
С оглед пълнота следва да се упомене, че съгласно т.18 на ТР № 1/04.01.2001г. по
гр.д.№1/2000г., ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като
предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в
диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова
диспозитивът на решението като констатация относно спорното право представлява
източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. След
като със сила на пресъдено нещо разполага единствено диспозитива на решението и видно
от диспозитива на Решение № 81/06.12.2021г. по гр.д. № 161/2021г. по описа на РС-Средец
в него не се съдържа произнасяне досежно основанието за прекратяване на облигационното
правоотношение между ищеца и ответника, а мотивите няма задължителната сила на
решението, то те не обвързват друг съдебен състав с изложеното в тях . Установената
дължимост на лизинговите вноски по договор за лизинг от 02.03.2018г. по никакъв начин
не установява това обстоятелство, тъй като тези вноски са дължими и при изтичане срока на
договора, в който случай ще е настъпил падежът им. Поради това в настоящия случай при
разглеждане на друг вид иск, какъвто е този по чл.422 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД , същият
следва да бъде доказан на общо основание, което в случая не е сторено.
За разноските:
Ищецът е предявил претенция за разноски, но предвид отхвърлянето на исковете,
присъждане на такива не му се следват.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,
действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв.В.Г. –САК, против Д.
ИЛ. М., ЕГН **********, с адрес по делото: с.Варвара, ***, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Средец, *** , ИСК с правно основание чл. 422, вр чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
6
452.92 /Четиристотин петдесет и два лева и 92 ст./лв., представляваща неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги, формирана като
сбор от следните суми 188.38 /Сто осемдесет и осем лева и 39 ст./лв. за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 02.03.2018г. за мобилен номер 0884/340649 и
264.54 /Двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./лв. за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 19.12.2018г. за мобилен номер 0896/825345, за която сума в
полза на ищеца е издадена заповед № 260020 от 19.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 27/2021 г. по описа на Районен съд – Средец.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7