№ 174
гр. Плевен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430104714 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от И. Р. Д.А- ***, чрез адв. Д. Д., против Р. А.
Й. и „***“ ***, ЕИК ***, с която се твърди, че на ***г, ок. 12,30 часа, ищцата
е оставила автомобила си ***, с рег.№ ***, на автомивка „***“, находяща се в
гр. Плевен, ул. ***, заедно с ключа от автомобила. Посочва, че ок. 13,00ч., е
получила обаждане по телефона, за да се върне спешно. Посочва, че при
пристигането си е разбрала, че работникът- отв. Р. Й., при преместване на
заден ход на автомобила, е блъснал възрастен човек. Посочва, че
местопроизшествието е посетено от патрул на Пътна полиция, съставен е
АУАН на работника, след което са свалени регистрационните табели на
автомобила. Посочва, че в последствие й е връчена заповед за налагане на
ПАМ по реда на чл. 171, т.2А, б.а от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на
автомобила за срок от 6 месеца. Твърди се, че задното стъкло на автомобила
й било счупено, в резултат на инцидента. Твърди се, че след инцидента,
автомобила е прибран с репатриращ автомобил в дома й в гр. Червен бряг, а
след това в специализиран сервиз е отремонтирано задното стъкло, за което
общо е заплатила 310лв. Твърди се, че ищцата живее в гр. Червен бряг, а
работи в гр. Плевен и пътува ежедневно с личния си автомобил /процесния/,
като се е наложило да наеме автомобил, за срока на ПАМ, при месечен наем
от 150лв. общо за периода 20.04.2022-20.10.2022г, сумата от 900лв. В
1
заключение моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 49,
ал.1, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, осъди ответниците, солидарно, да заплатят сумата
от 1310лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- ***г, до
окончателното й изплащане. Представят се писмени доказателства.
Отв. Р. А. Й. и „***“ ***, ЕИК ***, ред. ув., в срока по чл. 131 от ГПК,
не депозират отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че между ответниците- Р. А. Й. и „***“
***, ЕИК***, съществуват трудовоправни отношения, въз основа на сключен
трудов договор №***г, по силата на който, отв. Й. е заемал длъжността „мияч
превозни средства -ръчно“. Безспорно по делото се установява също, че
ищецът И. Д.а –***, е собственик на л.а. ***, рег.№ ***. Установява се също,
че въз основа на Заповед за налагане на ПАМ №***/***г. на Началник група
към ОДМВР сектор „ПП“, на ищцата е наложена принудителна адм. мярка, на
основание чл. 171, т.2А, б.а. от ЗДвП- „Прекратяване на регистрацията на
МПС, за срок от шест месеца“. В мотивите на заповедта за налагане на ПАМ
е посочено, че на 15. Април. 2022г, в гр. Плевен, ул. *** ***, до ***, на
паркинг на *** „***“, отв. Р. Й., като водач на л.а. ***, рег.№ ***, който не е
негова собственост:, извършва маневра на заден ход и удря пресичащ зад
автомобила пешеходец, като реализира материална щети по автомобила и
ранен пешеходец; управлява л.а. без да притежава свидетелство за
управление на МПС; не носи свидетелство за регистрация на МПС- част 2.
Установява се, че заповедта за налагане на ПАМ е връчена на ищцата на
20.04.2022г. Установява се също факта на издаване на АУАН №***/***г,
преписката по който е приложена по делото. Видно от съставеният
констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че в резултат
на ПТП са нанесени щети по автомобила- счупен заден обзорен прозорец и е
ранен пешеходец. Установява се също, съобразно представените писмени
доказателства- фактура от 28.04.2022г, че за извършеният ремонт на
процесния автомобил- подмяна на задно стъкло- общо е заплатена сумата от
230лв. от страна на ищеца. Установява се също, съобразно фактура от
28.04.2022г, че за репатриране на автомобила е заплатена сумата от 80лв. По
2
делото се установява също и факта на сключване на договор за наем, от
18.04.2022г, с наемател.- ищцата Д.а- ***, с предмет- ла. ***, за срок от 6
месеца и месечна наемна цена от 150лв. Представени са и шест броя
разписки за заплатен месечен наем- общо сумата от 900лв. по делото се
установява също, видно от представеният трудов договор, че ищцата полага
труд с място на работа в гр. Плевен. По делото, като свидетел е разпитан Л.
Ц.- актосъставител на АУАН, който посочва, че е посетил мястото на ПТП,
по постъпил сигнал; установен е блъснат пешеходец, а също и видими щети
по автомобила ***- счупено задно панорамно стъкло. Свидетеля посочва, че е
установено, че водачът на автомобила – към момента на настъпване на ПТП е
бил служител на автомивката , а собственичката е дошла по- късно.
При така установено от фактическа страна, съдът намира, от правно
страна следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва
да са налице предвидените от Закона предпоставки, в кумулативна даденост,
както следва: деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и
виновно. Противоправността е свързана с нарушаването на определени
правни норми. Вината се предполага до доказване на противното- арг. чл. 45,
ал.2 от ЗЗД, т.е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е
действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ съществен
елемент на непозволеното увреждане е вредата, която може да бъде
имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на
възстановяване, само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно
деяние на дееца. От събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установен фактическият състав на нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
поради което следва да бъде ангажирана отговорността на делинквента Р. Й.
за причинените от него имуществени вреди- в претендираният размер-
сумата от общо 1210лв. По делото безспорно се установи наличието на
деяние- реализираното на ***г. ПТП, с участието на отв. Р. Й., като водач на
автомобила, собственост на ищцата, противоправност на деянието – същият е
нарушил правилата за движение, както и общоустановеното правило да не се
вреди другиму/чл.45, ал.1 от ЗЗД, наличието на вина, както и реализирането
на имуществени вреди, в посоченият размер. Съдът приема, че вредата, в
общ размер от 12010лв., е в пряка причинно-следствена връзка с деянието,
описано по-горе.
3
При така установеното, съдът намира, че следва да бъде ангажирана и
отговорността на работодателя на ответника Р. Й.- „***“ ***, ЕИК ***, по
иска с правно основание чл.49 от ЗЗД. Предпоставките за ангажиране
отговорността по този ред са следните: наличието на вреди, причинени на
ищеца, в качеството му на пострадало лице; същите да са причинени от лице,
на което е възложено извършването на работата- в случая наличие на
трудовоправни отношения; вредите да са извършени при или по повод на
възложената работа, както и наличието на вина на прекият причинител на
вредата-работникът. Както бе посочено, съдът намира за безспорно установен
фактическият състав на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за ангажиране отговорността на
прекия причинител на вредата. Съдът намира, че при наличието на тези
предпоставки, следва да бъде ангажирана отговорността на възложителя на
работата, за обезщетяване на причинени от работника –делинквент, вреди.
Отговорността на работодателя е обективна, и има обезпечително-
гаранционна функция. Тя е отговорност за чужди противоправни действия,
поради което предполага отговорност на едно друго лице по чл.45 от ЗЗД.
Съобразно общоприетото в теорията и практиката, прекият причинител на
вредата и възложителят отговарят солидарно за причинените в следствие на
увреждането вреди. Солидарността между прекият причинител и
възложителя, е пример за т.нар.”неистинска солидарност”, при която няколко
длъжници дължат на кредитора една и съща престация, но отношенията
между длъжниците не се уреждат по правилата на солидарността, а по
специални правила за всеки отделен случай.
При така установено, съдът намира, че исковете с правно основание
чл.45 и чл.49 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 1210лв., съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в следствие на описаното по-
горе непозволено увреждане, са основателни и следва да бъдат уважени, като
ответниците, бъдат осъдени солидарно да заплатят същата, ведно със
законната лихва, считано от***г, до окончателното й изплащане. При
исковете за вреди от непозволено увреждане законната лихва се дължи и без
покана, считано от деня на увреждането.
Следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 370лв- направени по делото разноски, съобразно представеният
списък по чл. 80 ГПК.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Р. А. Й., ЕГН**********,
от с. ***, общ. Плевен, ул. ***, №1 и на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 от
ЗЗД, "***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, жк.
***, бл. ***, представлявано от ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА И.
Р. Д.А- ***, ЕГН **********, от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***, №***
сумата от 1210лв. съставляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, резултат от непозволено увреждане, изразяващо се в реализиране на
ПТП с материални щети, ведно със законната лихва, считано от ***г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р. А. Й., ЕГН**********,
от с. ***, общ. Плевен, ул. ***, №*** и „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, жк. ***, бл. ***, представлявано от ***,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА И. Р. Д.А- ***, ЕГН **********, от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***, №*** сумата от 370лв..-направени по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5