Р Е Ш Е Н И Е № . . . .
гр. Пазарджик, 24.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХII-ри граждански състав, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Иванка Панчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2797 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, чл.415 ГПК, вр.чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130340283, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощника му адв.В.Г. от САК, със съд. адрес: ***, против Н.С.Г.,
ЕГН: ********** ***.
Предявени
са ОСИ, а именно : установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумата в размер на 174,88лв.–главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги дължими за периода
25.05.2017г.-24.10.2017г. по Договор от 11.07.2015г. , начислени за абонатен №
*********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, която е част от задължение по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 286/2019г. на ПзРС, като и осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр. 205
ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 36,72лв.,
представляваща сбор на дължими лизингови вноски, произтичащи от Договор за лизинг
от 03.06.2016г.
Ищецът твърди, въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.С.Г., е образувано ч.гр.д №
286/2019г., 9 с-в по описа на РС Пазарджик. Против длъжника е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 211.6 лв. -за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищеца
предявявава на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 174.88лв., която
сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при
условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявава и
осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер
на 36.72лв. В тази връзка счита, че е
допустимо съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума,
по-малка от тази по заповедното производство, но на същото основание - вземане
за незаплатени далекосъобщителни услуги.
А допустимо е също така, заедно с установителния иск да бъде предявен и
осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за чието
разглеждане се прилагат общите правила.
Ищецът твърди също, че по повод Заявление за
активиране на допълнителен пакет за данни Космо България Мобайл от дата
26.06.2014г., сключено с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът Н.С.Г.
е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №
********* и титуляр по предпочетения мобилен номер ********** с избрана
абонаментна програма Globul Klik 3.50лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до
20.08.2015г.
На 11.07.2015г. абонатът е сключил Договор за
мобилни услуги за номер ********** с абонаментен план Резерв Стандарт 14.99лв.
със срок до 11.07.2017г., като при възползване от преференциалните условия на
Оператора взeл на
изплащане мобилно устройство марка Нокия модел 220, посредством 23 месечни
вноски в размер на 1.99лв.
На 03.06.2016г. абонатът сключил Допълнително
споразумение за мобилен номер ********** с месечен абонамент НонСтоп 40.99лв.
промо 30.99лв. със срок до 03.06.2018г., като при възползване от
преференциалните условия на Оператора взел на изплащане мобилно устройство
марка Леново модел А6010 В1аск, посредством 23 месечни вноски в размер на
4.59лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител
-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за
периода 25.05.2017 г. до 24.10.2017 г. Теленор бил издал:
- фактура
№**********/25/06/2017г. за отчетения период на потребление
25/05/2017-24/06/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 61.98лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер **********
- 12.49лв./без ДДС/-за абонаментен план Резерв Стандарт -14.99лв.,
1.99лв.-вноска лизинг.
Дължимата сума била платима в срок 10.07.2017г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
- фактура
№**********/25/07/2017г. за отчетения период на потребление 25/06/2017-
24/07/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 69.06лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер ********** - 12.49лв./без
ДДС/-за абонаментен план Резерв Стандарт 14.99лв.
Дължимата сума била платима в срок 09.08.2017г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
- фактура
№**********/25/08/2017 за отчетения период на потребление 25/07/2017-24/08/2017
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
53.06лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер ********** - 12.49лв./без ДЦС/-за
абонаментен план Резерв Стандарт 14.99лв.
Дължимата сума била платима в срок 09.09.2017г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 184.10лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за
месец 07/2017г., за месец 08/2017г. и за месец 09/2017г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 174.88лв., ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н.С.Г. за ползваните
абонаменти и издал по абонатен номер №********* на дата 25.10.2017г. крайна
фактура №**********/25/10/2017 с начислена обща сума за плащане в размер на
509.85лв.
В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 298.25лв.; фактурирана била и цената, дължима се за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 36.72лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода
в размер на 174.88лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент била
14.09.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В настоящото производство ищецът нямал претенция по
отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за
услуги в размер на 298.25лв., като същата не била част от предмета на иска.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка Леново модел А6010 В1аск,
били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договорите за лизинг, сключени
към абонаментите за мобилен номер **********- „Месечните лизингови вноски се
фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“
ЕАД“.
При сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 25-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 10/2017г, когато е издадена крайната фактура №**********/25/10/2017,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство марка Леново модел А6010 Вlаск, взето във връзка с мобилен
номер **********, се дължи цената в размер на 36.72лв . след месец 10/2017г.
Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски,
е след м.10/2017г. до м.05/2018г.
Като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът Н.С.Г. се съгласил
и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право
да получава в срок всички плащания, дължими от Изтребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Н.С.Г.. При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в раздери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Н.С.Г. бил подписал
договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера ********** и
********** и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени били
фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били
основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и се е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение
на договора си.
Въз основа на
така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение с което: да
установи наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата в
размер на 174,88лв.–главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги дължими за периода 25.05.2017г.-24.10.2017г. по Договор от 11.07.2015г.
, начислени за абонатен № *********, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, която е част от задължение по издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 286/2019г. на ПзРС, като и осъдителни
искове по чл.79 ЗЗД, вр. 205 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 36,72лв., представляваща сбор на дължими лизингови вноски,
произтичащи от Договор за лизинг от 03.06.2016г.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и му е указано, че в случай че не се
яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в
него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се
постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена-становище молба,
ищецът подържа иска и иска уважаване на същия, по съображения изложени в нея. Със същата е направено и искане за
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и 239 ГПК, при
наличие предпоставки за това.
В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща
представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба и доказателствата към нея, са връчени на ответника на 05.09.2019г. по реда на чл.46, ал.2 от ГПК с указания да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са разяснени и
последствията от неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника.
На ответникът е връчена призовка на 19.11.2019г. за о.с. по реда на чл.46, ал.2
от ГПК, Ответникът редовно призован за не се явява в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице
са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 286/2019г. на ПзРС, с постановената по същото Заповед № 152/22.01.2019г.,
се установява да е разпоредено Н.С.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от
211.60 лева - главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги от
дата 26.06.14 г., съгласно фактури №********* с падеж на плащане 06.05.2015
г., №********* потребени в период от
25.05.2017 г. до 24.10.2017 г.; както и сумата от 24.89 лева- мораторна лихва за забава за периода от
10.11.2017г. до 07.01.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2019г. до изплащане на
вземането, както и разходи по делото
в размер на 25.00 лева -държавна такса
и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 286/2019г. на ПзРС е връчена на длъжника Н. Ст.Г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал
на заявителя възможността да предяви иск за вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 286/2018г. на ПзРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от
него на 03.06.2019г., а настоящият установителен иск е предявен на 05.07.2019г.
Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От представените в тази
насока писмени доказателства – Договор от 11.07.2014г. се установява, че между „Теленор
България“ ЕАД, като продавач и Н.С.Г.,
като купувач, е бил сключен договор, с
който на Н.С.Г. са предоставени услуги
за мобилен номер ********** по избран
тарифен план Резерв стандарт 14,99 въз основа на който за нея е възникнало
задължение да заплаща сумите въз основа на издадени месечни фактури на нейно
име като абонат. В последствие между страните е склйчино Допълнително споразумение
от 03.06.2016г. за моб.№ ********** по избран тарифен план Нонстоп 40,99
промо 30,99. Срокът на допълнителното споразумение е до 03.06.2018г. В
изпълнение на договорите дружеството е издало следните фактури: фактура
№**********/25/06/2017г. за отчетения период на потребление
25/05/2017-24/06/2017, за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 61.98лв. /с ДДС/; фактура №**********/25/07/2017г. за отчетения
период на потребление 25/06/2017- 24/07/2017 за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 69.06лв. /с ДДС/; 3. фактура №**********/25/08/2017 за
отчетения период на потребление 25/07/2017-24/08/2017 за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 53.06лв. /с ДДС/. Общо по трите фактури е
начислено за плащане 184,10лв.
Ищеца е
представил и Договор за лизинг от 03.06.2016г., сключен между
„Теленор България“ ЕАД, като продавач
и Н.С.Г., като купувач, по силата на
който е продадено устройство марка Леново модел А6010 Вlаск на стойност 105,57лв., платима на 23бр.
месечни лизингови вноски от по 4,50лв., дължими за периода от 03.07.2016г. до
03.05.2018г.
От ищеца е
представена и издадена крайна фактура №**********/25/10/2017г., в която е
начислена за плащане от ответника за предходен период сума от 174,88лв., както
вноска за лизинг 36,72лв.
Ответникът
не е ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори така
изложеното, поради което следва да се приеме, че налице валидно
възникнало правоотношение, произтичащо от посочените договори. Следва да се
отбележи, че срокът на Договора за мобилни услуги е изтекъл на 03.06.2018г., а
на Договора за лизинг е изтекъл на 03.05.2018г., което е станало преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК и настоящата искова молба. При което и
неизпълнените задължения са дължими към момента .
Горните констатации налагат извода, че предявените от ищеца установителен иск и осъдителен иск са не само допустими, но и вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява наличие
на задължение на ответника Н.С.Г. към ищеца за заплащане на сумата от 174,88лв. - главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга; дължима
по договор/и за далекосъобщителни услуги от дати 11.07.2014г. и 03.06.16 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 21.01,2019г., за заплащане на които суми е издадена Заповед № 152/22.01.2019г. по
ч.гр.д.№286/2019г. по описа на РС Пазарджик. А също така и ще се осъди
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 36,72лв.,
представляваща сбор на дължими незаплатени лизингови вноски, произтичащи от
Договор за лизинг от 03.06.2016г.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за
направени такива в размер на 75 лева държавна такса и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и
общия размер на направените от ищеца разноски в настоящото производство е 255
лв., която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ
постановена по ч.гр.д. № 2286/2019г. на РС Пазарджик на ищеца са присъдени
разноски в размер на общо 205 лв., а
искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 205.00лв., които ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, Че
Н.С.Г., ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми- СУМАТА от 174,88лв.
/сто седемдесет и четири лева и 88ст./-
главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга; дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги от дати
11.07.2014г. и 03.06.16 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.01,2019г., която суми
е разпоредено Н.С.Г. да заплати
със Заповед 152/22.01.2019г. по
ч.гр.д.№286/2019г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН: ********** ***, да
заплати на”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6, СУМАТА от 36,72лв. /тридесет и шест лева и 72 ст./,
представляваща сбор на дължими незаплатени лизингови вноски, произтичащи от
Договор за лизинг от 03.06.2016г.
ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
СУМАТА от 205 лева / двеста
и пет лева/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, както и Сумата от 255.00 лева
/ двеста петдесет и пет лева/, представляваща разноски направени в
исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно
чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)