РЕШЕНИЕ
№ 1961
гр. Плевен, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Н.а
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430102943 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 във
вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. П. А., ЕГН ********** от ***, за
заплащане на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД на сумата от 5 000лв. –
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие ***,
стопанисвано от ***. Сочи, че на 19.02.2025 г., около 05.30 ч. се прибирала
след нощна смяна от работа и когато наближила дома си и се придвижвала в
района на градинката пред ***, внезапно едно улично безпризорно куче с
марки на ушите се спуснало и я захапало по средната задна и латерална трета
на дясната подбедрица. Сочи, че не е провокирала кучето, което част от
глутница в този район. Стреснала се, мястото, където била ухапана много я
заболяло, установила, че кучето й е причинило разкъсно-контузна рана с
дължина 4-5см, която кърви. Същия ден посетила лекарски кабинет за
обработване на ***, била и поставена ***, изписана била схема за останалите
дози. Твърди, че от ухапване на кучето е претърпяла болки и страдания,
1
уплаха за личността и здравето й, причинени остри болки по време на
ухапването и след това, при обработка на *** и неколкократното превързване
на същата, причинените силни болки и страдания по време на поставяне на
всяка една от дозите ***, физическите болки и дискомфорт в крака след
ухапването до заздравяване на ***, причинената психична травма от
инцидента, която не е отшумяла и която се отразява на съня й. Твърди, че
физическите болки и страдания са значителни по интензитет и
продължителност, и че са й причинили и психични травми, изразяващи се в
стрес и неприятни емоционални преживявания, които рефлектират и върху
начина й на живот. Твърди, че още не може да се отърси от спомена за
инцидента, не спира да се оглежда за кучета около нея, страхува се да се
разхожда в района където била ухапана. Твърди, че неимуществените вреди за
нея са вследствие на виновното бездействие на *** да упражни задълженията
си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са я
нападнали и ухапали, изведени от разпоредбата на чл.47 ал.3 ЗЗЖ, в който е
посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и
грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49
и чл.50 от ЗЗЖ. Сочи, че на общината със закон е възложен надзор върху
безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите
лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата
към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Претендира разноски.
Ответникът – ***, оспорва иска като недопустим, без да посочва
основания за недопустимост. Оспорва го и като неоснователен, оспорва
всички твърдения в исковата молба и счита, че не са доказани. Твърди, че от
направената от нея проверка се установило, че сигнал за агресивно куче и
настъпил инцидент с такова не е подаван по реда на чл. 13 ал. 1 от Наредба №
12. Счита, че претенцията е завишена като размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна: На 19.02.2025 г., около 05.30 ч..
ищцата А. П. А., *** към този момент, се прибирала от работа от *** към
къщи, и в района на градинка пред *** и до нейния блок *** била ***.
2
Ухапаното място кървяло силно и тя отишла на лекар още същия ден, като й
било проведено лечение, били й поставени противобесни ваксини, изпитвала
болки и страх от кучета. В подкрепа на твърденията на ищцата е представено
копие от електронно писмо от 20.02.2025 г. от Х.Л.А. в което същата съобщава
на официална електронна поща на ***, че на 19.02.2025 г. около 5.30 ч.
нейната *** е била жестоко нахапана от едро черно бездомно куче със
сложена ушна марка в градинката срещу ***. Описано е, че *** й се
прибирала от нощна смяна, вървяла кротко, но кучето я нападнало и ухапало
десния й крак. Описва, че е имало и други случаи на агресивни кучета,
описано е, че *** й е с дълбоки и болезнени рани, изплашена, трудно
подвижна, неспособна да се грижи сама за себе си и да посреща нуждите си.
Описано е, че *** й е на ***, ***, и самата подателка на писмото се прибира
от ***, където живее и работи, за да гледа *** си и да й помага. Посочено е, че
*** й счита да търси правата си по съдебен път и моли глутницата агресивни
кучета да бъде премахната. Това писмо е приложено по начин, от който е
видно, че е подадено на 20.02., препратено на 24.02.2025г. на друг отдел в ***,
но поставения на него печат и входящ номер е с дата 07.03.2025 г.
Фактическата обстановка се установява също и от събраните по делото
гласни и писмени доказателства: разпит на *** и ***, медицинска
документация /амб. лист от 19.02.2025г., 9.40ч., рецепта и медицинско
направление от същата дата/, и съдебно-медицинско удостоверение ***
Показанията на ***, ***ка на ищцата от същия блок сочат, че знае, че на
посочената дата ищцата се прибирала от работа пеша, като обичайният й
маршрут от завода до нейния вход е бил през посочената градинка, знае, че
тогава ищцата е ухапана от куче и доста време е лекувала *** си - много
повече от месец-два. *** заяви, че е виждала ищцата, че ходи на превръзка,
страдала много и била стресирана. Посочи, че от ищцата разбрала на
следващия ден че е ухапана, че кучето се е спуснало неочаквано, когато се е
прибирала от нощна смяна през февруари тази зима. *** посочи, че ищцата
била ухапана през панталона, и че ботуша, с който е била, се е напълнил с
кръв. Заяви, че е видяла ***, панталона и ботуша, които били кървави, а
ищцата й разказала, че е усетила болка, видяла, че блика кръв и извадила
кърпички. *** сочи, че ищцата е ходила на превръзки и ваксини и дъщерята на
ищцата, която работела във ***, се наложило да вземе отпуска, за да остане
при *** си и да я кара с колата. Посочи, че вече ищцата все се оглежда, дори и
3
като излязат на кафе, да не изскочи отнякъде кучето, уплашена е. Посочи, че
ищцата вече се прибира с такси от работа, защото се страхува, и след
ухапването не смее да се прибира пеша. Заяви, че дори и да ходи до магазина,
и да са заедно, ищцата все се оглежда за кучето. *** заяви, че това куче е
известно в квартала, че *** и *** на *** във входа, също са били ухапани, като
посочи, че кучето е черно, със зелена маркировка на ухото, средно голямо,
хапе и други хора, движи се и само, и с други кучета, и че знае, че при
инцидента с ищцата то се е спуснало неочаквано, без да лае, все едно дебне.
Посочи, че към средата на октомври 2025г. *** на ищцата вече е зараснала, но
тя доста време ходела на превръзки, и има сериозен белег, който си личи че е
от ухапване на куче. *** *** *** на ищцата, заяви, че знае от ищцата за
инцидента, който се случил при прибиране от работа от нощна смяна и
представлявал сериозно захапване от куче. *** посочи, че ищцата е тръгнала
на лечение, на инжекции, на ***, трудно понесла противобесните инжекции,
като лично е наблюдавала, че ищцата изпитва болки от самата противобясна
инжекция, освен от ***. Посочи, че вече е останал само белег, и *** е
зараснала, но преди това била дълбока. *** заяви, че след ухапването, около
три седмици по молба на ищцата, ходила да й пазарува, тъй като ищцата
имала страх да излиза да не я захапе отново куче, излизала само за
инжекциите. Посочи, че сега ищцата излиза и се прибира с кола, като изпитва
страх, докато преди ***то е ходила на работа пеш. Посочи, че си личи, че
ухапването е от животно, и че е виждала панталона на ищцата скъсан, с дупка
от ухапването, а обувката й била в кръв. Посочи, че ищцата вече не излизала, а
*** ходила у тях, докато преди това ищцата я изпращала до спирката, сега не
излизала дори пред входа. От представеното съдебно-медицинско
удостоверение се установява, че в деня след ухапването - на 20.02.2025 г.,
ищцата е била прегледана от ***, който е установил *** която може да бъде
причинена по съобщения начин - *** на 19.02.2025 г. около 5.30 ч. Обективно
*** е отбелязал, че ищцата е неспокойна и леко превъзбудена. От
представеното медицинско направление от 19.02.2025 г. на *** е видно, че в
*** е установено *** на същия ден, *** Посочено е, че *** е *** по схема като
схемата е описана на пет приема за периода 19.02.2025 г. – 21.03.2025 г.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която е
работила на базата на представените медицински документи от ищцата, *** и
извършен личен преглед на 29.10.2025г., се установява, че е налице ***, като е
4
възможно да бъде получен при *** на 19.02.2025г. Посочено е, че лечението
продължава с *** Зарастването на *** трае поне два месеца, но не и ***, което
продължава месеци в зависимост от нервната система на лицето. Отбелязано
е, че петте поставяния на *** са съпроводени с *** в периода февруари-март
месец, като тези болки и страдания са във връзка с ***. В съдебно заседание
вещото лице е потвърдило заключението на експертизата си, като уточни, че
към датата на прегледа - на 29.10.2025 г., *** е ***, като уточни, че този вид
рани не се шият, а се изчаква организма да произведе клетки, за да запълни
липсата. Вещото лице посочи, че незашиването на *** удължава
възстановителния период, тъй като се очаква организма сам да се справи и
само се поддържа със стерилни превръзки и обезболяващи. Уточни, че е
противопоказно *** да бъде зашита, защото не се знае доколко е дълбока и
може да се получи реално ***. Посочено е, че поради това *** е зараснала, но
видът и е неприятен за гледане, а ищцата е дама, и е грозно през лятото,
когато трябва да е с гол крак. Посочено е, че към датата на прегледа няма
пълно възстановяване на психиката на ищцата и при нея все още е налице
страх. Съдът кредитира изцяло заключението - както в писмената, така и в
устната му част, същото е работило на базата на всички приети по делото
писмени доказателства, дадено е от компетентно и незаинтересовано от изхода
на делото вещо лице.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи: Производството по делото се разглежда при фактически твърдения и
правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД – отговорност на община за
бездействие на нейни органи за упражняване на законоустановени
задължения. Именно при такава правна квалификация следва да се разглежда
процесния случай и съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
279/28.09.2011г. по гр.д. 1533/2010г., ІІІ г.о. на ВКС. Съгласно чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая на
ищцата са причинени вреди от безстопанствено животно, за което по силата на
законови разпоредби общината следва да предприема мерки и да не допуска
да уврежда нейни жители. Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на ответната община за противоправното й бездействие,
доколкото на нея именно е възложено от закона задължението за надзор над
безстопанствените кучета. В глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/
5
са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е,
животните да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй
като могат да бъдат заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това
законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти /чл.47 ал.1, вр. чл.41 ал.1 – 4 от
ЗЗЖ/. Анализът на цити*** законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или
временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани
на местата, от които са взети – чл. 47 ал. 3 изр. 1 пр.посл. от ЗЗЖ. В чл. 47 ал. 3
изр. 2 пр.първо от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва
да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида
на тези мерки /дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез
връщане по места/. В този смисъл е и нормата на чл. 50 т.2 от същия закон,
изрично предвиждаща задължение на общината да взема мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Ответникът нито възрази, нито ангажира доказателства за това, да е изпълнил
нормативните си задължения по ограничаване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета към датата на процесния инцидент. Доказателства
относно собственика на кучето, ако то е имало такъв, биха се намерили при
самия ответник, тъй като именно *** е институцията, в която съгласно чл. 9 от
Наредба № 6 за придобиване, притежаване и отглеждане на кучета на
територията на ***, води публичен регистър на кучетата на територията й.
Съответно, ако кучето е имало собственик, който не го е регистрирал,
Общината, след подадения сигнал за инцидента с ищцата е следвало да го
установи и да осъществи своите задължения по чл. 12-19 от Наредбата - за
контрол и за установяване и наказване на нарушенията по тази Наредба.
Показанията на *** Таня Георгиева за голямо агресивно черно куче, свободно
движещо се или само, или в глутница, класифицира кучето като
безстопанствено съгласно чл. 3, т.2 от Наредба № 6. Ирелевантно за делото е
обстоятелството, дали кучето е било маркирано или не, т.к. не маркирането на
кучето е белега, по който то се квалифицира като безстопанствено, а неговото
6
поведение като свободно скитащо и сменящо ареала на местопребиваването
си или такова с липса на регистрация. По отношение на него Общината е
следвало да изпълни задълженията си по Закона за защита на животните.
Обстоятелството, че именно общината е отговорното за овладяване
популацията нa безстопанствените кучета лице, е и приетата от Общински
съвет Плевен, Наредба № 12 за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на ***, регламентираща реда и условията за овладяване
на популацията на тези животни и сочеща, че тези дейности се извършват от
общинска или външна специализирана структура/организация, оправомощена
за целта от кмета на общината /чл. 5 ал. 2/. Неоснователно ответникът се
опитва да прехвърли отговорността на ищцата, като цитира чл. 13 от Наредба
№ 12, съгласно която в срок не по–късно от 24 часа от нападението, тя е
следвало да уведоми ответника, който да предприеме действия по залавяне на
животното и извършване на последващи действия по с него. В случая предмет
на разглеждане на делото е предхождащото поведение на безстопанственото
животно – ухапване на ищцата, която се е придвижвала на територията на ***.
Обстоятелството, че тя се е погрижила първо за собственото си здраве, но
въпреки това в рамките на следващия ден - 20.02.2025г., е намерила начин чрез
друго лице да информира общината за инцидента, не може по никакъв начин
да й се вмени във вина или да послужи за неприсъждане или намаляване на
размера на обезщетението, което се претендира. Обстоятелството, че един от
способите за контрол върху безстопанствените кучета е чрез проверки по
молби, жалби и сигнали на граждани, не изключва останалите задължения на
общината, разписани в Закона за защита на животните, Закона за
ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 12, и несъстоятелно е
твърдението на Общината, че липсата на последващ сигнал е основание за
нейното бездействие и неизпълнение на законоустановените и задължения.
Без коментар в случая следва да се остави и поведението на самата община,
която едва след 4 дни е препратила на компетентния си отдел електронното
писмо от дъщерята на ищцата, а едва през следващия месец – на 07.03.2025г. е
завела с входящ номер писмото.
Съдът намира, че по делото се установиха всички кумулативни
предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск - наличие на
твърдяната в случая вреда; вредата да е произлязла от бездействие на органи
на ответника; причинна връзка между бездействието и настъпването на
7
вредите. Независимо, че на самото нападение от кучето не е имало свидетел,
което е разбираемо с оглед посочения час – 5.30ч. сутринта в зимен месец,
всички останали доказателства по делото потвърждават факта на *** – както
въпрриетите от *** скъсан от ухапването панталон и кървавия ботуш на
ищцата, така и амбулаторния лист за преглед на ищцата от 9.40ч. сутринта на
19.02.2025г. и последващото издаване на други медицински документи и
съдебномедицинско удостоверение. Съдържанието на всички приети по
делото доказателства са безпротиворечиви като дата и час на нападението,
поведение на ищцата, последващо лечение и резултатите от него, като няма
прието нито едно друго доказателство, което да разколебава съда в извода за
доказаност на обстоятелството, че на 19.02.2025 г., около 05.30 ч.. ищцата, при
прибиране от работна смяна от *** към къщи, в района на градинка до нейния
блок ***, е била ***. Вредите – ***, от наложилото се в тази връзка
противобясно лечение в рамките на два месеца, което отделно от *** също е
причинило ***, продължаващ и към края на м. 10.2025г., което съдът отчита,
на основание чл.235 ал.3 от ГПК, също се доказаха по делото от *** и от
приетата по делото СМЕ. По отношение на последствията от ухапването – ***
са конкретни, потвърждават се от останалите доказателства по делото и са
дадени от ***, които са имали постоянни и непрекъснати наблюдения върху
състоянието на ищцата и са й помагали в ежедневието. Налице е причинна
връзка между неизпълнението на задължение на ответника по посочените
законови разпоредби и причинените на ищцата вреди, защото ако то беше
изпълнено, тя не би претърпяла такива от ухапване в *** от ***, което не е
изолирано в приют.
С оглед изводите на съда за наличие на вреда на ищцата, причинена от
***, бездействие от страна на Общината за изпълнение на законовите й
задължения, причинно-следствена връзка между бездействието и вредата,
обективната отговорност по чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД, изключваща изследването
на елемента вина, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди се
явява доказан като основание, и следва да бъде разгледан от гледна точка на
неговия размер.
Правилото на чл. 52 от ЗЗД е, че обезщетението за претърпени от
пострадалия от непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по
справедливост. Според трайната и непротиворечива съдебна практика,
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
8
неимуществените вреди от непозволено увреждане, не е абстрактно понятие, а
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане на здравето и
физическата цялост на съответното лице, начин и обстоятелства, при които е
получено, негативните последствия от това върху физиката и психиката,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения и др.
Установените по делото болки, страдания, страх, стрес, вследствие
поведението на ответника, който не е предприел мерки за ограничаване на
популацията на бездомните кучета и тяхното изолиране, съдът оценява по
справедливост на 6 000.00 лв. Размерът, определен от съда на тези
неимуществени вреди се базира на следните конкретни обстоятелства:
възрастта на пострадалата – ***, при която възстановяването на
организма е по-трудно и по-продължително, а болките са по-трудно
преодолими,
срокът на физическо възстановяване – най-малко 2 месеца, в който срок
ищцата е изпитвала силна физическа болка, причинена от два фактора -
от *** от ухапването, и от вида лечение – силно болезнени противобесни
ваксини, прилагани на 5 приема;
психическото й състояние, възникнало непосредствено след ухапването и
продължаващо 9 месеца след него – страх и притеснения от улични
кучета, довело до прекратяване на придвижването пеш на ищцата; а
също и обстоятелството, че *** й е причинена в тъмната част на
денонощието, при обичайния й до този момент начин на придвижване от
и до местоработата й;
невъзможността й в първите два месеца да се грижи за себе си и
ангажирането на други хора за това – дъщеря й, съгл. показанията на ***
и самата ***;
останалия белег на мястото на ухапването, доколкото лечението на *** не
е позволило хирургическа намеса с оглед риск от ***;
обществено-икономическите отношения в ст*** и цените на основните
продукти, инфлационните процеси и нарастващия размер на МРЗ, като
отражение на тези процеси.
Съдът намира за неприложимо в настоящия случай да се позовава на
практика на съда/други съдилища, за определяне на размери на обезщетения в
9
други периоди и при различна фактическа обстановка и интензитет на
вредите, доколкото действително инфлационните процеси правят това
позоваване неадекватно в настоящия момент. Като взе предвид, че
претенцията на ищцата за неимуществени вреди е в размер на 5 000.00 лв. и
гореизложените изводи за доказаност по делото на вреди в размер на 6 000.00
лв., съдът намира, че искът е изцяло основателен и доказан, и следва да бъде
уважен до размера, в който е предявен.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което лихва върху
определеното обезщетение следва да се присъди върху главницата както е
поискано – от датата на увреждането - 19.02.2025г. до окончателното
изплащане на вземанията.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищцата направените по делото разноски в общ размер на
958.69лева, за държавна такса, адв. възнаграждение и депозит за изготвяне на
експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.
52 от ЗЗД, ***, с адрес *** ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.
П. А., ЕГН ********** от ******, сумата 5000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ухапване
от *** на 19.02.2025 г., около 05.30 ч, в района на градинка пред ***, до блок
***, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, с адрес *** ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А., ЕГН ********** от
*** направените по делото разноски в общ размер на 958.69лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
10
от връчването чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11