МОТИВИ към ПРИСЪДА № 98/18.09.2019г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1295/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против Т.И.Т. *** за престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано
по безспорен начин от събраните по делото доказателства и счита, че следва да
бъде признат за виновен. Пледира за
налагане на наказание от десет месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, на
основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно
заседание и с упълномощен защитник. Дава кратки обяснения, като заявява, че не
е бил на процесното мястпо
и не е отправял закани, не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Упълномощения
защитник пледира за недоказаност на
обвинението, поради обективна и субективна несъставомерност на деянието по
смисъла на чл.144, ал.3 от НК, като счита, че употребените от подсъдимия
изрази, дори да се приемат за доказани, не са били насочени към пострадалата.
По тези съображения намира обвинението за недоказано, а деянието за
несъставомерно и пледира за постановяване на оправдателна присъда.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Т.И.Т. и свидетелката Т.С.И. са разведени от 2017 г. След
развода отношенията се влошили и често между тях възниквали конфликти, като И.
се страхувала от бившия си съпруг заради агресивния му характер и арогантно
поведение.
Свидетелката И. стопанисвала заведение „Д.“ в гр. Я., на ул.“Б.“. На
31.05.2018 г. вечерта е била на работа. В същото време подсъдимият Т. се е
намирал в кафе „***“ в гр. Ямбол. След което с л.а. Ауди, около 22.00 ч. минава,
покрай заведението, стопанисвано от бившата му съпруга.. Спира автомобила, сваля
стъклото на прозореца и гледайки към масата пред заведението на която е седял
свидетеля В.Д. и където се е намирала и свидетелката Т.И. изкрещява: „Ей курво, ще те убия и ще те
излежа в Слънчев бряг“. След това подс.Т. потегля с
автомобила. Свид.И. видимо се притеснила и до
приключване на работното й време все се оглеждала, дали Т. няма да се появи отново.
На 01.06.2018 год., Т.И.
установява, че предното стъкло, стъклото
и страничното огледало на предна дясна врата, заден стоп, светло-отразителя
около ключалката на багажника на личния й лек автомобил „Ауди“А6 с per. № *** са счупени.
В последствие споделя пред свидетеля В.Д., че се притеснява за живота и
здравето си. След разговор с Т.И. , свидетелят И.И.
също разбрал, че тя се чувства притеснена.
На 18.06.2018 год. личния лекар на И. й издава направление за психиатър с
анамнеза „Съобщава за нервно напрежение., треперене на тялото. Системно е
тормозена от бившия си съпруг“. На същата дата Т.И. е посетила и психиатъра д-р
Л. Д. и й е поставена диагноза „постравматично стресово
разстройство“, като обективно е била видимо напрегната, тревожна, емоционално
подтисната,, обезкуражена, лабилна и апсихотична.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият
Т. е осъден с влязло в сила на 18.04.2018 год. Споразумение, одобрено с
Определение № *** г. по НОХД № *** год. на ЯРС пробация,
за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК на 12.01.2017 год.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Т.И.,
В.Д., И.И., С.И., К.А., Д.К. и Н.Н.
дадени по време на съдебното следствие, както и от писмените доказателства приложени по делото
– справка за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум, справка от директора на РЗОК – Ямбол, амбулаторен лист № *** год.,
издаден от д-р К. м. и амб. Лист № *** год., издаден
от д-р Л.Д., които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, поради което
се кредитират изцяло.
Свидетелката
Т. Д. е пострадала и поради това си качество е заинтересована от изхода на
делото. В настоящия случай обаче, внимателният анализ на показанията й,
показанията на свидетеля Д., който също е чул отправената закана, показанията
на свидетеля И.И., който възприема спирането на
автомобила на подсъдимия , вижда го вътре, чува го че се провиква, като тонът
му е бил на ядосан човек, съвкупната им преценката с останалия доказателствен материал – справката от РЗОК и приложените
амбулаторни листи, налагат извод за добросъвестност.
Всеки от тези свидетели описва по
сходен начин развоя на събитията процесната вечер по
отношение на съставомерните обстоятелства.
Съдът кредитира напълно и
показанията на свидетелките С.И. и К.А., че подсъдимия е започнал да посещава
заведението „Т. А.“ всяка вечер в края на м.май 2018 год. до 7-8 юни 2018 год.
когато е станал негов собственик. Свидетелките са *** в това заведение и имат
пряко впечатление от посетителите. Свидетелката С.И. е категорична, че на
31.05.2018 подсъдимия Т. е бил в заведението и си е тръгнал към 22:00 часа, тъй
като го свързва със следващия ден01.06.2018 год. който е ден на детето и в тази
връзка са имали много резервации и са правили подготовка.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетелките Д.К. и Ц.Д., че са видели подсъдимия Т. в заведение „Т. А.“ едва ,
когато е станал негов собственик в началото на м.юни 2018 год. но това е
оправдано, тъй като същите са работнички в кухнята и не са имали преки
впечатления от посетителите на заведението.
Показанията на свидетеля Н.Н., който е отдал заведение“Д.“ под наем на свидетелката Т.И.
на 01.12.2016 год. са неотсносими към предмета на
делото, но съдът ги взе предвид дотоклова, доколкото
допринасят за всестранното изясняване на делото от фактическа страна.
Съдът не даде вяра на показанията на
свидетелите И.Б. и Е. С., в частта им в
която заявяват, че на 31.05.2018 год. подсъдимия не е излизал от дома им.
Първият от свиделите е баща на подсъдимия, а
свидетелката С. живее на семейни начала с Б.. В тази им част показанията им
противоречат на показанията на свидетелките С.И. и К.А. които са видели
подсъдимия в заведението „Т.А.“, както и на показанията на свидетелката Т.И., В.Д.
и И.И., които са видели подсъдимия пред заведение „Д.“ същата вечер около 22:00 часа и са възприели
поведението му и изречените думи.
Поради това, съдът намери показанията на свидетелите Б. и С. в
тази им част за изолирани от останалия доказателствен материал.
По същите мотиви, съдът не кредитира
и дадените кратки обяснения от подсъдимия Т., че си е бил в къщи и не е ходил
до стопанисваното от бившата му съпруга заведение. Имайки предвид, че освен доказателствено средство, обясненията на подсъдимия са и основното му средство за
защита, съдът ги намери, като израз на защитна позиция.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на
31.05.2018 г. около 22.00 ч.
в гр.Я., на ул. „Б.“ до заведение „Д.“ се е заканил с убийство на Т.С.И. *** с думите: „Ей курво,
ще те убия
и ще те излежа
в „Слънчев бряг“, като това заканване
е възбудило основателен страх у Т.И. за осъществяването му.
За осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която закана
да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването
й. Т.е., видно от съдържанието на текста, а и от последователната
съдебна практика по въпроса, за обективната съставомерност на деянието не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, да е изпитало страх за
живота си или да е променило начина си
на живот, а само да съществува
основание, че заканата би могла
да се осъществи,
като тези обстоятелства следва да се преценяват
към момента на извършване на
деянието, а не след минаването на определен период
от време (в този смисъл е т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. №
47/1989 г.). Доколкото страхът е субективно усещане, може да се изпита по незначителен
повод, а и без повод, както е възможно и да не се изпита страх в опасна
ситуация, законодателят и практиката са игнорирали чувството на страх у
пострадалия като обективен признак на престъплението и са установили други
обективни признаци за криминализиране на деянието, независещи от субективното
възприятие на пострадалия.
По изложените мотиви
съдът намира доводите на защитника на подсъдимия , че отправената закана не е
адресирана, че Т.И. не е казала, че изпитва страх за живота си, че не е
променила начина си на живот и работно време за неоснователни.
Нещо
повече, приложените по делото медицински документи - справка от директора на
РЗОК – Ямбол, амбулаторен лист № *** год., издаден от д-р К.м. и амб. Лист № *** год., издаден от д-р Л. Д., доказват
наличието на страх от осъществяване на заканата.
Не се
споделят доводите на защитника и че заканата не е адресирана към пострадалата Т.И.
и че същата се е припознала в тях. Подсъдимият спирайки пред заведението
поглежда към масата до която е била И. и където не е имало други жени, казва ядосан „Ей курво, ще те
убия и ще те излежа в „Слънчев
бряг“. Подсъдимият е бил наясно, че имено бившата му съпруга
стопанисва въпросното заведение.
Отправената закана е била възприета от пострадалата, а с оглед обремененото съдебно
минало на подсъдимия и характера му с което пострадалата е била наясно, тъй
като са били едно семейство, съдът счита, че в случая заканата е
била
годна
да възбуди основателен
страх, че наистина може да
се осъществи.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че с думите си демонстрира
решение да осъществи престъплението, с което се е заканил,
предвиждал е, че думите и действията му ще бъдат
възприети от бившата му съпруга към
която са отправени, че в конкретната обстановка изреченото от него би
възбудило у същия основателен страх от осъществяване на заканата, и е целял именно това.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. В
тази законова рамка съдът му наложи наказание от десет месеца лишаване от
свобода при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като смечкаващи
отговорността му такива съдът отчете безукорното му процесуално поведение и ниския
интензитет на отправената закана, след което веднага си е тръгнал, без да
проявява друга агресивност. От друга страна обаче, съдът взе предвид че
подсъдимият Т. е осъждан за престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК с влязло в сила Определение на 18.04.2018 год. т.е. по – малко от
месец и половина преди да извърши настоящото престъпление.
Съдът намери, че на
фона на тези отегчаващи
отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи отговорността такива
не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обусловят
приложението на чл.55 от НК при определяне вида на наказанието, нито оправдават
определяне на по-леко наказание.
Като взе
предвид, че подсъдимият Т. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието му не е
наложително да изтърпи наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: