Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 28.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1299 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Л.Е.” ООД, ЕИК *******, твърди, че с влязло в сила решение № 1034/01.06.2017
г. по т.д. № 8219/2015 г. на СГС, VI-20 с-в, потвърдено с решение №
100/10.01.2018 г. по т.д. № 4498/2017 г. на САС, 13 с-в, ответникът „Н.С.” ЕАД
бил осъден да му заплати на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 100 000 лева,
представляваща част от дължимата стойност на обогатяването, настъпило в
патримониума на ответника в резултат от предприети от ищеца без натоварване, но
и в свой интерес, действия по авариен и основен ремонт на деривационен
напоителен канал Р-1, преминаващ през землището на с. Меляне и с. Еловица,
извършени в периода 2013 г. - 2015 г., ведно със законната лихва от 14.12.2015
г. до погасяването на главницата, на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 1000 лева,
представляваща част от дължимата лихва за забава за периода 08.12.2015г. -
13.12.2015 г. и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8450 лева - разноски по
делото.
Твърди,
че всички присъдени суми били погасени доброволно от ответника чрез подписано
между страните споразумение за прихващане от 12.06.2019 г. Сочи, че със
споразумението страните признали за установени задълженията на „Н.С.” ЕАД към „Л.Е.“
ООД, произтичащи и очертани като обем от правните и фактически основания,
предявени по т. дело № 8219/2015 г. на СГС, и прихванали присъдените с влязлото
в сила решение по делото части от тези задължения с вземане на „Н.С.” ЕАД
спрямо „Л.Е.“ ООД, произтичащо от Споразумение за заместване в дълг от
12.06.2019 г.
Поддържа,
че влязлото в сила решение на СГС по уважените частични искове за парични
вземания се ползвало със сила на пресъдено нещо спрямо ответника относно
правопораждащите факти на спорните субективни материални права и съдържанието
на правоотношението, от които те произтичат, при разглеждане на предявените в
настоящото производсво искове за защита на вземанията за разликата до пълния
размер на паричните вземания, произтичащи от същите права.
Твърди,
че в резултат на предприети от ищеца действия в периода 2013-2015 г. бил
извършен цялостен основен ремонт върху собственото на ответника съоръжение -
деривационен напоителен канал „Р-1“, преминаващ през землищата на с. Еловица и
с. Меляне, област Монтана, чрез който се осъществявало и захранване с вода на
собствената на ищеца водноелектрическата централа, разположена в поземлен имот
с идентификатор 14773.555.4 по кадастралната карта на село Г. ***. Сочи, че във
връзка с извършване на работата сключил
множество договори с трети лица, подробно инвидуализирани и описани като
съдържание в ИМ – по повод изработване на технически инвестиционен проект, за
изпълнение на предвидените по проекта СМР, а също и във връзка с осъществяване
на строителен надзор върху обекта. Поддържа, че при изпълнението на ремонта бил
изготвен инвестиционен проект, извършени били описаните подробно в ИМ СМР,
осъществен бил строителен надзор и за използването на съоръжението било
издадено Разрешение за ползване от 13.10.2015 г. Поддържа, че доколкото
работата била извършена от ищеца в полза на ответника, който бил собственик на
ремонтираната вещ и въз основа на тези дейности било налице обогатяване на
ответника.
Твърди,
че извършената от него работа била добре управлявана. Поддържа, че воденето и
управлението на чуждата работа било осъществено чрез добросъвестно, качествено
и с грижата на добър стопанин извършване на всички необходими правни и
фактически действия по организирането, възлагането, управлението и контрола на
изпълнението на цялостен основен ремонт на процесния канал, като всички
проектни, консултантски, строителни, ремонтни и монтажни работи, свързани с
основния ремонт на канала, били възложени, изпълнени и въведени в експлоатация
при стриктно спазване на приложимото законодателство, чрез сключването на
валидни писмени договори с квалифицирани изпълнители, притежаващи необходимата
професионална компетентност и техническа правоспособност, чрез съставянето и
надлежното одобряване на необходимите и установени от закона строителни книжа,
актове и протоколи по време на строителството, както и въз основа на
съответните издадени от компетентните органи и изискуеми от закона
административни актове.
Поддържа,
че работата била уместно предприета от него. Сочи, че извършването на работата
било необходимо с оглед предназначението на вещта и с оглед състоянието, в
което тя се намирала преди ремонта. Поддържа, че преди започване на ремонтните
дейности вследствие дългогодишната експлоатация на изградения още през 1960 г.
канал «Р-1» същият бил силно амортизиран, в трагично състояние, с много обрушвания
по стените, с изцяло пропаднали участъци, затлачен от растителност и изглеждащ
като „планинска рекичка“, с данни за наводнения в резултат от скъсвания на
каналната стена. Твърди, че състоянието на канала се отразявало както на
възможността му да бъде ползван по предназначение, така и на неговата
безопасност като водно съоръжение. Твърди, че съоръжението не могло да се
ползва според обичайното си предназначение да провежда вода независимо от целта
на ползването й и представлявало опасност за други имоти и лица. Поддържа, че
дори каналът да не се използвал по предназначение в нито една от частите си,
притежанието му задължавало собственика да го поддържа в състояние, несъздаващо
опасност за съседните имоти, и когато ремонтът, който следвало да бъде извършен
от собственика на вещта, се извършел от другиго, то собственикът се обогатил
чрез спестяване на средства за извършването му.
Поддържа,
че ответникът знаел за извършване на работата и не се противопоставил. Сочи, че работата била
предприета и в интерес на ищеца, доколкото увеличаването на пропускателната
способност на канала се явявало предпоставка за пълноценната експлоатация на
притежаваната от ищеца електроцентрала.
Поддържа,
че ответникът отговарял до размера на
обогатяването си - увеличената стойност на имота, получена като разлика между
пазарната му стойност преди и след предприемане на работата. Сочи, че направил
разходи за ремонта на процесния обект, подробно индивидуализирани като вид и
размер в ИМ. Поддържа, че разликата между пазарната стойност на канала преди
ремонта и след извършения основен ремонт била 2 277 757 лева и това бил пълният
размер на увеличението на стойността на процесния канал, с което ответникът се
обогатил. Сочи, че част от увеличението (в размер на 100 000 лева), което било
предмет на т.д. № 8219/2015 г. на СГС, VI-20 с-в и било присъдено на ищеца с
влязлото в сила решение. Посочва, че предмет на настоящия иск била останалата
част от стойността на обогатяването на ответника над присъдената, която част
твърди да е в размер на 2 177 757 лева. Поддържа, че имал право на обезщетение
за забава след покана, а в случая нотариална покана била получена от ответника
на 25.11.2015 г., както и че ответникът бил в забава, считано от 08.12.2015 г.
Намира, че за периода от 15.07.2017 г. до 15.07.2020 г. ответникът му дължи
обезщетение за забава в размер на 663 610,95 лева - законната лихва върху
неплатената главница.
Предвид изложеното,
ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2 177 757 лева -
главница, представляваща дължимата и неплатена част от стойността на
обогатяването (чийто пълен размер бил 2 277 757 лева), настъпило в патримониума
на ответника в резултат от предприети от ищеца без натоварване, но и в свой
интерес, действия по авариен и основен ремонт на деривационен напоителен канал
Р-1, преминаващ през землището на с. Меляне и с. Еловица, извършени в периода
2013 г. - 2015 г., както и сумата в
размер на 663 610,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, дължима за периода от 15.07.2017 г. до
15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
делото до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Н.с.” ЕАД,
ЕИК *******, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и по размер.
Поддържа, че работата не
била уместно предприета и управлявана от ищеца. Твърди, че на 06.12.2013 г.
ответникът (като собственик) и ищеца (като водоползвател) сключили договор №
Д-53-116 за доставка на вода за енергодобив, в който изрично се договорили, че
водоползвателят поема задължение изцяло и за своя сметка да извършва почистване
и поддържане на съоръжението в състояние годно за експлоатация по
предназначение, както и извършването на всички текущи и аварийни ремонти (чл.
13, т. 7 от договора) и при установяване на необходимост от основен ремонт на
съоръженията, водоползвателят следвало незабавно да сигнализира ответника (чл.
13, т. 10 от договора).
Поддържа, че основният
ремонт на канала представлявал трета категория строеж съгласно чл. 137 ЗУТ, за
което било задължително спазване разпоредбите на този закон при осъществяване
на инвестиционният процес при започване, изграждане, завършване и предаване на
обекта, за което се съставяли необходимите актове и протоколи по време на
строителство съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. към ЗУТ.
Поддържа, че не е
упълномощавал ищеца за възлагане и избор от негова страна на проектант
/авторски надзор/, строителен надзор и строител. Твърди, че като възложител не
е сключвал договори за проектиране /авторски надзор/, строителен надзор и
строителство за извършване ремонта на канала. Посочва, че договорът за ремонт
от 21.10.2013 г. на процесния обект, в който ищецът възлагал изготвяне на
проект предхождал датата на действащия договор № Д-53-116/06.12.2013 г. (между
ищеца и ответника), че проектът бил разработен без Техническо задание изготвено
и съгласувано от ответника, както и че техническото задание за проектиране било
подписано от други фирми - „Г.И.С.” АД и „Х.И.” ЕООД и било приложено към
договор от 05.11.2013 г., т. е. преди договора между „Н.с.” ЕАД и „Л.Е.” ЕООД
от 06.12.2013г. Поддържа, че процедурата по възлагане на проектиране не била
реализирана по реда на ЗОП във вр. с чл. 139 ЗУТ, тъй като проекта не се
възлагал от „Н.с.” ЕАД и липсвал документ, с който ответникът да е възложил
изпълнението на проект на тези дружества.
Поддържа, че в сключените
договори за ОСИП и строителен надзор от 04.03.2014 г. „Н.с.” ЕАД не бил посочен
като възложител, а възлагането на ОСИП и строителен надзор станало между ищеца
и ЕТ „С.- Ст. И., Ст. И.”, както и че това било в противоречие с чл. 161 и чл.
166 от ЗУТ, но въпреки това било издадено разрешение за строеж № 03/16.04.2014
г. на община Г. Дамяново, в което като възложител бил записан „Н.с.” ЕАД - клон
„Мизия”, а „Л.е.“ ООД не било вписано в това разрешение за строеж като Възложител,
въпреки че тази фирма сключвала договори за строителен надзор и ОСИП. Счита, че
процедурата по възлагане на ОСИП и строителен надзор не била реализирана по
реда на ЗОП във вр. с чл. чл. 161 и 166 ЗУТ, тъй като ОСИП и строителният
надзор не се възлагали от „Н.с.” ЕАД и липсвал писмен документ, с който
дружеството да е възлагало изпълнението на фирмата /консултант - строителен
надзор/.
Твърди, че в сключеният
договор за авторски надзор от 05.02.2014г. за процесния обект „Н.с.” ЕАД не
фигурирал за Възложител, а възлагането станало между „Л.е.” ООД и „Х.И.” ЕООД,
като счита, че това представлява противоречие с чл. 162 ЗУТ, но въпреки това
при съставяне на Протокол образец 2а за откриване на строителна площадка като
Възложител бил записан „Н.с.“ ЕАД - клон „Мизия“, а „Л.е.“ ООД не бил вписан
като Възложител в протокола, въпреки че тази фирма сключила договора за
авторски надзор. Намира, че процедурата по възлагане на авторски надзор не била
реализирана по реда на ЗОП и във вр. с чл. 162 от ЗУТ, тъй като авторският
надзор не се възлагал от „Н.с.” ЕАД, а от „Л.е.” ООД и липсвал писмен документ,
с който дружеството да е възлагало изпълнението му на посочената фирма.
Поддържа, че в сключеният договор за строителство от
07.04.2014г., „Н.с.” ЕАД не фигурирал за Възложител, а възлагането станало
между „Л.е.” ООД и „А.К.” ЕООД, като намира, че това било в противоречие с чл.
161 ЗУТ, но въпреки това в Разрешение за строеж № 03/16.04.2014 г. на община Г.
Дамяново, Протокол образец 2а от 09.06.2014 г., Констативен акт обр. 15 от
22.04.2015 г., Протокол обр. 16 от 17.09.2015 г. и Разрешение за ползване №
СТ-05- 1745/13.10.2015 г. като Възложител бил записан „Н.с.“ ЕАД - клон
„Мизия“, а „Л.е.“ ООД не бил вписан като Възложител, въпреки че тази фирма
сключила договора за строителство. Счита, че процедурата по възлагане на
строителство не била реализирана съгласно ЗОП и във връзка с чл. 163 ЗУТ, тъй
като строителството не било възложено от „Н.с.” ЕАД, а от „Л.е.” ООД и липсвал
писмен документ, с който ответникът да е възлагал и/или съгласувал изпълнението
на строителство от „А.К.” ЕООД, но въпреки това бил записан за Възложител „Н.с.”
ЕАД - клон „Мизия”, който нямал договорни отношения с „А.К.” ЕООД.
Твърди, че извършените
работи подобрили функционалното състояние на процесния канал, но това било в
интерес на собственика на ВЕЦ „Лопушна”, тъй като по канал Р-1 не се подавала
вода за напояване и поради тази причина „Н.с.” ЕАД не предвиждал и осигурявал
финансови средства за основен ремонт и реконструкция. Поддържа, че извършената
работа по време на строителството не била контролирана в изискуемия си обем и
не бил осъществяван контрол от ответника.
Сочи, че „Н.с." ЕАД
като Възложител разписвал протокол обр. 2а, констативен акт обр. 15 и протокол
обр. 16, докато във всички протоколи за извършени работи подлежащи на
разплащане и договорите за авторски надзор, строителен надзор и строителство за
Възложител се разписвал „Л.е.” ООД, което противоречало на разпоредбите на ЗУТ.
Твърди, че по време на строителствоо не бил назначен и извършван постоянен
инвеститорски контрол от страна на ответника, което било задължително и
необходимо за правилното извършване и отчитане на ремонта на процесния обект.
Моли претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени, доколкото работата не била предприета уместно и
не била добре управлявана от негова страна. Претендира разноски в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила съдебно решение № 1034 от 01.06.2017 година по т.д.
№ 8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO, VI-20 състав, са били уважени предявени от „Л.Е.” ООД срещу
„Н.С.” ЕАД частични искове, по които ответното дружество е осъдено да заплати
на „Л.Е.” ООД на основание чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
сумата от 100 000 лева, представляваща част от дължимата стойност на
обогатяването, настъпило в патримониума на „Н.С.” ЕАД в резултат от предприети
от „Л.Е.” ООД без натоварване, но и в свой интерес, действия по авариен и
основен ремонт на собствения на ответника деривационен напоителен канал Р-1,
преминаващ през землището на е. Меляне и с. Еловица, извършени в периода 2013
г. - 2015 г„ ведно със законната лихва от 14.12.2015 г. до погасяването на
главницата, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща част от
дължимата лихва за забава за периода 08.12.2015 г. - 13.12.2015 г., и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направени съдебни разноски по делото.
Предмет на настоящото дело са предявените
на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД претенции за парични вземания, произтичащи от същото
правоотношение между същите страни, но за разликата до пълния размер на
вземанията над частичния размер, до който същите са установени и присъдени с
посоченото по-горе решение на СГС.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 от
22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, влязлото в сила решение №
1034 от 01.06.2017 година по т.д. № 8219/2015 г. на Софийски градски съд, TO,
VI-20 състав по уважените частични искове за спорните парични вземания се
ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника „Н.С.” ЕАД относно
правопораждащите факти на спорните субективни материални права и съдържанието
на правоотношението, от които те произтичат.
Съобразно правилото на чл. 60 ЗЗД, който
предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е
натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я
поеме. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд
интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е
поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им.Ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му(чл.60, ал.1 и 2 ЗЗД).
В
съответствие с горното е налице СПН относно
правопораждащите факти: ищецът-гестор е
предприел действия, свързани с управление на делата на ответника – извършил
е основен ремонт върху собственото на
ответника съоръжение - деривационен напоителен канал «Р-1», преминаващ през
землищата на с. Еловица и с. Меляне, област Монтана; работата е уместно
предприета и добре управлявана;
извършена е от ищеца без
възлагане; осъществена е и в собствен интерес на гестора; налице е
било обогатяване на доминуса до уважения размер на частичния иск.
Предмет
на настоящото дело е отговорността на
заинтересования в размера на обогатяването му, над установения с решението
размер, до пълния предявен такъв.
Размерът на обогяването по чл. 61, ал. 2 ЗЗД се изразява в увеличената стойност
на съоражението, получена като разлика между пазарната му стойност преди и след
предприемане на работата.
Относно
пазарната
стойност на канала преди ремонта са били изслушани основно и допълнително заключение на СТЕ.
Първоначално
ВЛ е заявило, че за канала „Р-1” построен през 1960 г няма запазени
данни за геодезическо заснемане, нито за геоложки доклад в зоната па канала или
пък каквато и да била информация за КС или КСС. Експертизата няма достъп до
информация за ниво подпочвени води, видовете подпочвени слоеве, както и техните
физико-механични и якостно-деформационни показатели (в зоната на процесния
канал при извършения ремонт 2014-15г., за да се установи какви са били почвените
условия при първоначалното прокопаване на процесния канал и с извършване на
съпоставка с цени от по-ново време да се даде някаква приблизителна цена за
процесното съоръжение. През 1960г. е била необходима и допълнителна информация
- стойност на изготвения проект, одобряване на инв. проект, съпътсващи разходи
по геолого-проучвателна и геодезическа работа, строителен надзор, държавни
такси, непредвидени разходи и др.
Експертизата не е успяла да открие
статистически данни за ценообразуването през 60-те години на миналия век в
областта на строителното производство и по- специално - единични цени (те се
формират по калкулативен път чрез сбора от цените на: труд, материали,
механизация, допълнителни разходи
за необходимите СМР свързани с процесния канал.
През годините експлоатация канала се е
амортизирал, но само от снимковия материал не е възможно да се остойности, т.е. определи точно неговата цена.
Поради изтъкнатите причини ВЛ е направило
извод, че не е възможно да се оцени и овехтяването на съоръжението (от
снимковия материал е видно, че канала не е поддържан), или определи точно неговата цена преди ремонта. Поради тези
обстоятелства в същата експертиза ВЛ е приело, че тъй като основният ремонт на
процесното съоръжение е предприет за повишаване пропускателната способност на
канала, т.е. той да транспортира по-голямо количество вода за единица време,
оценката преди ремонта следва да се определи на 34% от общата стойност без ДДС (2553571,00 лв.) на
извършените СМР за основния ремонт на канал Р—1, или стойността на канала преди
ремонта е 893749,85 лв.
В
допълнителнителната СТЕ, във връзка с използвани от него документи -
извършените количества СМР и КСС, вещото лице е определило цената на 415813,10
лв., която съдът приема по следните съображения:
Предмет на
оценка е земно съоръжение, която няма пазарни аналози, изградено през 1960 г.,
при липса на всякакви данни за извършените СМР и техните стойност.
Преди ремонта
съоръжението е съставявало земен изкоп с определени размери, напречни профили и облицовка. При липса на други данни, следва да се приеме,
че оценката е равна на стойността на извършените изкопни и облицовачни работи до постигане на напречните профили по дължината на трасето, в състоянието преди започване на
ремонта. За тази цел ВЛ е използвало геодезическото заснемане/тахиметрична
снимка/ съставена преди извършването на ремонта, от където е определило общото
количество на изкопаната маса. При използване на съществуващия профил е
изчислило материал подлежащ на отнемане, за достигане на констатираната при
заснемането форма и отчитане наземното качество – земни и скални почви, като и
облицовъчните дейности. Този метод е най-близък до разходния, при отчитане на
комплексната спецификата на съоръжението и липсата на всякаква друга
релевантна
информация.
Неоснователно е възражението на ответника,
че не са били включени транспортни разходи, монтажни разходи, разходи за
въвеждане в експлоатация, подобрения, реконструкция /ремонт/, не е отчетена
балансовата стойност на канала и разликата и с пазарната.
Транспортните разходи за извозване на
изкопаната инертна маса не са технологически несъмнени при прокопаването на канала. Тази маса задължително следва да се изкопае, налагащо
включването на разходи с такъв характер, но би могло да е складирана около
изкопа и следователно е предмет на доказване. Това следва да се отнесе и към
разходи за въвеждане в
експлоатация, подобрения, балансова
стойност, които са
факти подлежащи на
установяван.
Неоснователно е възражението за
необходимост за включване на стойността на извършен ремонт. Съгласно СТЕ, от представеното писмо не
може да се направи извод, че извършенето на някакъв ремонт на елементи от канала има връзка с
КСС, т.е. с правно значимите СМР.
Горното мотивира настоящата инстанция да
приеме, че пазарната стойност на съоръжението преди ремонта е в размер на
установената от екперта сума - 415813,10 лв, като не
кредитира първоначалната експертиза в оценителна й част. Използваната методика
– процент от пропускавтелна способност не е адекватна за определяне на спорния
факт, тъй като съставлява неоценяема функция на съоръженето.
ВЛ е
определило пазарната стойност на обекта след ремонта на 2 611 571 лв., въз основа на
извършените СМР.
По принцип
пазарната стойност на една вещ след нейния ремонт не е равна на стойността на извършения
ремонт, а на стойността на който тя може пазарно да се реализира в този й вид.
Обаче при липса пазарни аналози и отчитане на спецификата на съоръжението, за
такава следва да се приеме стойностното изражение на пазарните разходи за постигане на резултата.
Съгласно
експертизата те са в размер на
2611571.00 лв., съставялаваща стойностите на реалните пазарни цени на
отразените от експерта пера – труд, техника и материали. Съгласно обясненията
на ВЛ, разликата от стойността в първата експертиза се състои в това, че вещото
първоначално лице не е отчело характера на почвите – техния скален
състав, довели до необходимост от завишаване. В такъв смисъл възраженията на
ответника за произволност на цените и изчисления направени въз основа на най-ниските
цени е неоснователно.
Както се
посочи по-горе, възраженията основани на елементие от фактическия състав, по
които е налице СПН, не следва да се обсъждат.
При
установената стойност съоръжението след
ремонта - 2611571.00 лв. и стойността му
преди това 415813,10 лв., размерът на увеличението е 2195757,90 лв. От тях с
решението на СГС по предявения частичен иск са присъдени 100 000 лв., то
остатъкът е 2 095 757,90 лв., сочещо на основателност на иска до тази
сума, като за остатъка до пълния предявен размер 2 177 757 лв. следва
да се отхвърли.
Предвид характера на вземането, за изпадане в забава е
необходима покана. Тя е получена на 25.11.2015 г., като на длъжника е
даден 10 дн. срок за изпълнение, изтекъл на 05.12..2015 г.
(събота неприсъствен ден) и следоватено е налице забава от 08.12.2015 г. Размерът на лихвата,
съгласно заключението на ССЕ, за исковия период 15.07.2017 г. – 15.07.2020 г.
е в размер на 638 624 лв., до който размер претенцията се явява
основателна.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски – 113 654,72
лв. ДТ; 1600лв. за СТЕ, 800 лв. за ССЕ,
51 723 лв. адв. възнаграждение с ДДС, или общо 167 777,72 лв., а
пропорционално на уважената част от
исковете 109 375,27 лв.
Неоснователно
е възраженито на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като то отговаря на фактическата и правна сложност на делото и цената на
исковете.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Н.с.” ЕАД, ***, да заплати на „Л.Е.” ООД, *** на осн. чл.
61, ал. 2 от ЗЗД сумата от 2 095 757,90 лв, представляваща стойността на обогатяването от
предприетите от ищеца действия описани в мотивите на решението без натоварване,
осъществени и в негов интерес, както и мораторна лихва за забава за периода 15.07.2017 г.
– 15.07.2020 г. е в размер на 638 624 лв.. , ведно със законна лихва от 16.07.2020 г.,както и 109 375,27
лв разноски, като отхвърля сковете за главница и
лихва над уважените размери, до пълните предявени размери от 2 177 757 лв. и 663 610,95
лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: