№ 12988
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110106524 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Б. Дако срещу Д. В. Д., лично и със съгласието на
своята майка С. М. Б. и Е. В. Д., чрез своята майка и законен представител С. М. Б., с която
са предявени претенции за изменение на определената на ищеца с Решение по гр. д. №
68085/2019г. 149 състав, по описа на СРС, потвърдено с Решение № 889/20.12.2021г. на СГС
издръжка чрез намаляването й от 350 лв. на минималната за страната за всяко едно от
децата.
В исковата молба се твърди, че след постановяване на съдебното решение в живота на
ищеца се случили куп неприятни инциденти, в това число и прекратяване на трудовото му
правоотношение, което го довело до невъзможност да заплаща определената от съда
издръжка на децата си. По изложените съображения моли за нейното намаляване.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците Д. В. Д. и Е. В. Д.,
представлявани от майка им и техен законен представител С. М. Б., с който предявеният иск
се оспорва по размер. Твърди се, че през последната година ответникът се е разпоредил с
три притежавани от него недвижими имота, освен това от датата на последното решение до
исковата молба по настоящото дело обстоятелствата не са се изменили толкова, че ищецът
да не може да заплаща издръжка на собствените си деца.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
С Определение 16518 от 29.06.2022г. между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответниците са деца на ищеца, както и че с Решение по гр.
д. № 68085/2019г. 149 състав, по описа на СРС, потвърдено с Решение № 889/20.12.2021г. на
СГС, ищецът е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер по 350 лв.
Видно от Заповед № 4 от 10.01.2022г., считано от 10.01.2022г. трудовият договор на
1
ищеца е прекратен.
От справка /л. 9 от делото/ се установява, че ищецът е едноличен собственик на
капитала на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по
дентална медицина-Д. Дент“ ЕООД и на „Д. Билд“ ЕООД. В справката е посочен и ЕТ
„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална
медицина-д-р В. Б.“.
Приложена е декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че АИППМП
по ДМ – Д. Дент“ ЕООД не е осъществявало дейност през отчетния период 2021г.
Приложено е експертно решение № 0821, издадено на 22.03.2022г., с което В. Б. Д. е
освидетелстван с 50 % трайно намалена работоспособност. С Разпореждане № **********
на ТП-НОИ е определена лична пенсия от 314,50 лв. Приложено е и експертно решение №
91180 от 29.11.22г., с което В. Б. Д. е освидетелстван с 74 % трайно намалена
работоспособност.
Приложен е договор за ипотечен кредит от 13.01.2021г. с кредитополучател В. Б. Д. с
размер на месечната погасителна вноска от 408,46 лв., договор за кредит за текущо
потребление от 25.06.2019г. с размер на месечената погасителна вноска от 441,51 лв.,
договор за кредит за текущо потребление от 03.07.2019г. с размер на месечната вноска от
60,36 лв., договор за банков ипотечен кредит от 08.09.2022г. в размер на 320 900 лв.
Във връзка с отпускането на последния е приложено писмо от „Уникредит Булбанк“
АД, съгласно което изчисленият средномесечен доход, получаван от ищеца, възлиза на 2796
лв., представляващ месечен доход на медик в размер на 2000 лв., доход от договор за наем и
получавана пенсия, които след дисконтиране съобразно вътрешни правила на УКБ са
съответно в размер на 480 лв. и 316 лв.
От справка от НОИ и НАП /л. 26 и 54 от делото/ се установява, че С. М. Б. реализира
среден месечен осигурителен доход от 686 лв. за периода м.11.2021г.-м.10.2022г., а
осигурителният доход В. Б. Д. за периода м.09-м.12.2021г. възлиза на по 334 лв., а за
м.01.2022г.-66,80 лв. За м.07. и м.08.2021г. осигурителният доход е 0 лв. /л. 53 от делото/.
По делото са приложени нот. акт /л. 32/ за покупко-продажба на недвижим имот от
04.03.2022г. с продавач ищеца с цена 43 880 лв.
От приет по делото социален доклад се установява, че бракът между страните е
прекратен през 2021г., като бащата плаща издръжка от 700 лв. общо, но с 2-3 месеца
закъснение по данни на майката на децата. Основни грижи за тях полага именно тя и има
собствена фирма за консултантски услуги. По данни на С. Б. бащата е стоматолог и работи
след 17 часа, събота и неделя. Децата имат нужда от средства за дрехи, обувки, джобни,
козметика, храна. В интерес на децата е родителите да споделят разходите свързани с
развитието и обучението им. Децата споделят, че пазаруват по-малко от преди в
хранителните магазини и винаги гледат цените.
От проведения в хода на делото разпит на св. Павлинка Лазарова Енчева – приятелка
на С. Б., се установява, че ищецът работи като ортодонт и зъболекар, а кабинетът му се
2
намира на ул. „Майор Горталов“, по която тя често минава и е виждала ищецът да посреща и
изпраща пациенти. Свидетелства, че кабинетът е брандиран с надписи д-р Б. и телефонен
номер. Сочи, че е виждала ищеца с бяла престилка, вкл. и на 25.10., когато за пръв път
майката на децата търсела издръжка. Свидетелства, че на 01.05. видяла момче, излизащо от
кабинета, и го попитала дали д-р Б. работи, на което получила положителен отговор.
Заявява, че си записала час в клиниката на д-р Караделиев при д-р Б. на 18.05 в 15 часа и по
телефона чула как служителите го питат дали има свободен час, като й казали, че работи там
във вторник и четвъртък.
Проведен е разпит на свидетеля Георги Христов Георгиев, от който се установяваа, че е
живял заедно със страните в един вход, като е по-близък с ищеца. Сочи, че понастоящем
ищецът живее при родителите си в провинцията, като от две години е прекратил практиката
си, поради проблеми със здравето, за които се оплаква на свидетеля и не работи. Сочи, че В.
Б. му е споменавал, че като идва в София отсяда в кабнета си.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143 СК в тежест на ищеца е да
докаже, че ответниците са деца на ищеца, че с Решение по гр. д. № 68085/2019г. 149 състав,
по описа на СРС, потвърдено с Решение № 889/20.12.2021г. на СГС, ищецът е осъден да им
заплаща месечна издръжка в размер по 350 лв., че от датата на последното открито съдебно
заседание, на което е приключило съдебното дирене, са възникнали обстоятелства, водещи
до необходимост за намаляване на издръжката-трайно съществено намалени финансови
възможности.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната
издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 195 лева към настоящия момент. Това означава, че
родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди
може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
3
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай се претендира намаляване на присъдената издръжка поради трайна
съществена промяна във финансовите възможности на задълженото лице.
Съдът намира, че в хода на производството не се доказа наличието на такава трайна
съществена промяна.
Ищецът твърди, че новонастъпилите обстоятелства, обуславящи промяната, е
прекратеният му трудов договор, както и това че не работи, като единствено получава
пенсия от 314,50 лв. Действително, по делото са приложени заповед за прекратяване на
трудовия договор на ищеца, експертно решение за трайно намалена работоспособност със
74 % и разпореждане от НОИ за лична пенсия в горепосочения размер. Осигурителният
доход на В. Б. Д. за периода м.09-м.12.2021г. възлиза на по 334 лв., а за м.01.2022г.-66,80 лв.
За м.07. и м.08.2021г. осигурителният доход е 0 лв.
Не се спори в настоящото производство, че ищецът е стоматолог като от ангажираният
доказателствен материал обаче не се установява категорично, че същият е преустановил
своята трудова дейност. В този смисъл събраните по делото гласни доказателствени
средства са противоречиви, като св. Енчева сочи, че е виждала ищеца да работи и е записала
час при него, а според св. Георгиев ищецът не упражнява трудова дейност поради
здравословни проблеми.
Още повече, от приложеното по делото писмо от „Уникредит Булбанк“ АД във връзка с
отпускането на кредит от 08.09.2022г. е видно, че банката е изчислила средномесечен доход
на ищеца от 2796 лв., представляващ месечен доход на медик в размер на 2000 лв., доход от
договор за наем и получавана пенсия. Освен това, на 04.03.2022г. ищецът е продал свой
недвижим имот като продажната цена възлиза на 43 880 лв.
От изложеното следва, че не е налице доказателствен материал, водещ до извод за
наличие на обстоятелства, водещи до трайна промяна във възможностите на ищеца, а
именно влошаване на финансовото му състояние. Съдът не констатира наличието на
обстоятелства, водещи до невъзможност на ищеца да заплаща издръжка от по 350 лв. за
всяко едно от децата.
На следващо място, съдът не приема довода на ответника, че не може да заплаща на
непълнолетните си деца присъдения размер издръжка поради обремеността му с изплащане
на кредити-ипотечни и потребителски. Приложените по делото договори /с изключение на
договора от 08.09.2022г./ не се явяват обстоятелство, настъпило след приключване на
съдебното дирене, доколкото са сключени преди това. Освен това, изплащането на кредити е
ирелевантно за настоящия правен спор и за задължението на ищеца за издръжка на децата.
На ответника е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за
физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, както и да осигурява
условия на живот, необходими за развитието му. Задължението за издръжка не може да се
дерогира чрез поемане на други задължения, обременяващи материалното положение на
дължащия издръжка.
4
Що се отнася до неосъществяваната търговска дейност на дружествата, на които
ищецът се явява собственик на капитала, съдът намира, че това не е аргумент, водещ до
уважаване на иска. От всички други ангажирани по делото доказателства се установява
наличието на възможности у ищеца да заплаща присъдената издръжка, като
осъществяването или не на търговска дейност в случая се явява ирелевантно.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Относно направените разноски по делото.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците като същите са
направили такива в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Б. Д., ЕГН: ********** срещу Д. В. Д., ЕГН:
**********, лично и със съгласието на своята майка С. М. Б., ЕГН: ********** и Е. В. Д.,
ЕГН: *********, чрез своята майка и законен представител С. М. Б., ЕГН: **********,
искове с правно основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК за изменение на определената на
ищеца с Решение по гр. д. № 68085/2019г. 149 състав, по описа на СРС, потвърдено с
Решение № 889/20.12.2021г. на СГС издръжка чрез намаляването й от 350 лв. на
минималната за страната за всяко едно от децата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Б. Д., ЕГН: **********, да заплати на Д.
В. Д., ЕГН: **********, лично и със съгласието на своята майка С. М. Б., ЕГН: **********
и Е. В. Д., ЕГН: *********, чрез своята майка и законен представител С. М. Б., ЕГН:
**********, сумата в размер на 400 лв. – представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5