РЕШЕНИЕ
№ 1493
гр. Бургас, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120107802 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „СТО” ЕООД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. .....представлявано от К..Т..С.., Действащо чрез
пълномощника си адвокат М. С.,; съдебен адрес: гр. .... против „КОНТИНЕНТАЛ 99“
ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от
Г..Д..Д.., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 933. 89 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 28 070. 35 лв. - обезщетение по
чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, присъдена с решението по в.търг.дело № 91/2023 г. по описа
на Апелативен съд – Бургас, заявена за периода 22.12.2020 г. до 26.08.2021 г.
включително. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се, че в горното производство ищецът е поискал да му бъде присъдена и
мораторна лихва, но съдът не се е произнесъл по тази претенция, а ищецът е
пропуснал срока за подаване на молба за допълване на решението, поради което е
предявен настоящият иск.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който ответното
дружество, чрез законния си представител е депозирал признание на иска. Изложено е
също така, че разноските следва да се възложат на ищеца, тъй като ответникът не е дал
1
повод за завеждане на делото.
С оглед на това ищцовото дружество е направило искане за постановяване на
решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В процесния случай ответникът изрично е признал с отговора на исковата молба
иска. Последващото му изявление в съдебно заседание на 18.06.2025 г., че не признава
иска, не следва да бъде взето предвид, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 4
от ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено. Наред с това е видно, че с
влязлото в сила решение по горецитираното дело е отменено частично решението на
Окръжен съд – Бургас по търг. дело 403/2021 г., като е осъдено ответното дружество да
заплати на ищцовото на основание чл. 57 ал. 2 изр.1 от ЗЗД обезщетение в размер на
28 070. 35 лева, представляващи действителната стойност на вложени материали и
труд по развалени договори за изработка от 30.04.2008 г. и от 14.09.2009 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 год. до
окончателното изплащане. Видно е също така, че с исковата молба по търг.дело №
403/2021 г. на Окръжен съд – Бургас е била заявена и претенция за мораторна лихва,
заявена от 25.06.2019 г. като тя се явява съответно и покана за плащане от датата на
предявяването. Наред с това размерът на мораторната лихва върху процесната
главница за заявения период е в размер на исковия такъв, видно от изчисленията
направени с calculator.bg. При това положение се налага извода, че извършеното
признание на иска не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и съдът
постановява настоящото решение при признание на иска и същият като основателен и
доказан следва да бъде уважен.
Изразеното недоволство от решението на съда по горното търговско дело, което
е влязло в законна сила, не следва да се обсъжда, като същото се ползва със силата на
присъдено нещо.
По отношение на доводите за прихващане следва да се отбележи, че в
преклузивния срок, а именно срокът за отговор на исковата молба, ответникът не е
заявявал възражение за прихващане. Отделно от това отношенията между страните по
отношение на вземанията им – предмет на извънсъдебно прихващане между тях, не
следва да се обсъжда в настоящото производство.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
2
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 577. 36 лв., за
заплатената държавна такса от 77. 36 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. Не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, въпреки че
ответното дружество е признало иска, тъй като то е дало повод за завеждане на
делото, при все че е получил покана за заплащане на търсената от него мораторна
лихва още с получаването на исковата молба по горецитираното търговско дело, а и с
настоящата искова молба,но няма твърдения и доказателства да е извършил нейното
плащане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „КОНТИНЕНТАЛ 99“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ... представлявано от Г..Д..Д.., да заплати на „СТО” ЕООД с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., сумата от 1 933. 89 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и три лева и 89 ст./, представляваща лихва за забава за периода
22.12.2020 г. до 26.08.2021 г. включително върху главницата от 28 070. 35 лв. -
обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, присъдена с решението по в.търг.дело №
91/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, и представляващи действителната
стойност на вложени материали и труд по развалени договори за изработка от
30.04.2008 г. и от 14.09.2009 г., както и сумата от 577. 36 лв. /петстотин седемдесет и
седем лева и 36 ст./ за направените по делото разноски.
Сумата е платима по следната банкова сметка, а именно: ....в „.......“ АД с титуляр
адвокат М. А. С..
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3