№ 8751
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110120054 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 74718/14.04.2022г. от „Софийска вода“ АД срещу Г.
С. В.. С определение от 02.12.2022г. към настоящото дело на основание чл.213 ГПК е
присъединено гр.д. № 42916/2022г. по описа на СРС, 64 -ти състав, като последното е образувано
по искова молба с вх. № 165166/08.08.2022г. от „Софийска вода“ АД срещу Д. Б. И..
„Софийска вода“ АД е предявило срещу Г. С. В. и Д. Б. И. искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в условията на
разделна отговорност, при равни квоти, по ½ част от сумата от 846,77 лева (по 423,34 лева спрямо
всеки ответник) – цена за доставени услуги водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр.
София, кв. „Л*“, бл.23, вх.Б, ет.2, ап.20 за периода 20.05.2017г. - 05.12.2019г., ведно със законна
лихва от 01.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 38776/2021 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационно правоотношение с
източник договор за доставка на услуги В и К до процесния имот, която доставка се извършва
съгласно Общи условия за доставка на В и К услуги на потребители на ищеца, одобрени от КЕВР и
публикувани по надлежния ред и влезли в сила. Ищецът предоставил В и К услуги до процесния
имот, чиято цена не била платена в предвидения в Общите условия срок от 30 дни от фактуриране
на задълженията.
Ответницата Г. С. В. чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е
подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Възразява, че през
процесния период не е имала качеството на потребител и не е била абонат на ищеца, поради което
оспорва да е налице договорно правоотношение между страните. Прави възражение за изтекла
погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
Ответникът Д. Б. И. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва иска. Оспорва количеството на потребената вода, като излага, че посочените от ищеца
суми са произволно определени, без правно основание и без наличие на изричен отчет на
1
сертифицирано средство за измерване. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните. Не били представени никакви годни доказателства, от които да се направи извод, че
процесното количество вода е доставено реално на абоната, поради което оспорва дължимостта на
претендираната сума.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответниците са били
собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот, както и че в
процесния имот са предоставени услугите водоснабдяване и канализация на претендираната
стойност.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и съгласно пар.1, ал.1, т.2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на В и К услуги са собствениците
или носителите на вещно право на ползване върху имотите, до които се доставят В и К услуги. В
подкрепа на твърдението за наличие на облигационна връзка между страните като доказателство е
приета представената от ищеца справка по лице на ответника Д. Б. И., от Служба по вписванията –
гр. София към Агенция по вписванията, Имотен регистър. В нея в отразена продажба на процесния
имот от страна на ответниците Г. В. и Д. И. в качеството им на продавачи с договор за продажба от
06.12.2019г. В имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото
на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и
юридически факти, за които закон предвижда вписване – чл.3, ал.2 ЗКИР. Вписването в Имотния
регистър на актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията, след като последният провери дали са спазени
изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право – чл.3 и чл.82 ЗКИР. Правото на
собственост, респ. вещно право на ползване, може да бъде установено освен с преки доказателства
– акт за собственост, респ. учредяване на право на ползване, така и с доказателства с производно
значение, каквото доказателство е и приетата справка от Имотния регистър, като
доказателствената й стойност не се опровергава, нито разколебава от останалите събрани по
делото доказателства. При това съдът приема за установено, че ответниците са се разпоредили с
притежавано от тях право на собственост върху процесния имот след процесния период, а именно
на 06.12.2019г. От това следва да се приеме, че ответниците са притежавали правото на
собственост върху процесния имот през процесния период, доколкото няма данни по делото, които
да опровергаят така направените изводи. От изложеното следва, че ответниците са потребители на
В и К услуги - чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; пар.1, ал.1,
т.2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и ищеца, от една страна и ответниците – от друга, са обвързани от Общи
условия за предоставяне на услугите В и К на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“
съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., които влизат в сила 30 дни след публикуването
им в един централен ежедневник – чл.8, ал.3 от Наредбата.
Изразходваната вода за сгради - етажна собственост се отчита по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите
в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация. – чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. За сгради - етажна
собственост отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер,
а след това се отчитат индивидуалните водомери – чл.32, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Показанията на индивидуалните водомери за потребители на В и К услуги за питейно – битови
нужди се отчитат за период от 3 месеца – чл.23, ал.1, т.2 от Общите условия. При отказ на
2
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, изразходваното
количество питейна вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на
водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца - чл.24,
ал.4 и чл.49 от Общите условия.
Срокът за плащане на задълженията за цена за доставената вода е 30 – дневен след
фактуриране на задължението - чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, които обвързват потребителите на
основание чл.8, ал.3 от от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Фактури за задълженията се издават
ежемесечно, доколкото по делото няма данни да е уговорен друг период на фактуриране – чл.31,
ал.1 ОУ. С оглед това ответницата като потребител на В и К услуги е задължена да заплаща цената
на доставеното количество вода до 30 – тия ден след края на месеца, за който се отнася
задължението.
За установяване на стойността на доставените в имота услуги В и К се по делото е
изслушано заключение по съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е заключило, че
процесният имот е водоснабден, като доставените до имота услуги В и К са остойностявани след
отчет на показанията на 1 бр. водомер с фабричен номер 7934986. През процесния период
20.05.2017г. – 05.12.2019г. обемът на доставените В и К услуги в имота е 352,69 куб.м., от които –
318 куб.м. – в имота и 34,69 куб.м. – за общи нужди. Стойността на доставените В и К услуги до
имота през процесния период възлиза на сумата от 846,77 лева. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните, съдът намира същото за обосновано, компетентно и добросъвестно дадено и
поради това на основание чл.202 ГПК го кредитира.
По възражението на отв. Г. В. за изтекла погасителна давност :
Основателно е възражението за погасяване по давност на част от претендираните
задължения. Задълженията за заплащане за цената на доставена вода от В и К оператор са
периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е
приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по
тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Предвид посочения по – горе срок за плащане на
задълженията за доставка на услуги В и К погасени по давност са тези задължения, чийто падеж е
настъпил три години преди 01.07.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение), когато се счита, че искът е предявен (чл.422, ал.1 ГПК), т.е. преди 01.07.2018г. - арг.
чл.116, б.”б” ЗЗД. При това погасени по давност са главните задължения за периода 20.05.2017г. –
31.05.2018г., вкл. За остатъка от процесния период - м.06.2018г. – 05.12.2019г., вкл., задълженията
за търсената цена не са погасени по давност и те са в размер на 563,53 лева, определен от съда на
основание чл.162 ГПК на база заключението на вещото лице.
Съдът приема, че страните притежават равни квоти от съсобствения имот при липса на
доказателства за различен обем права (чл.30, ал.2 ЗС), поради което ответницата Г. В. отговаря за
половината от непогасеното по давност вземане или за сумата от 281,77 лева (1/2 част от 563,53
лева). Правилата за погасителна давност не намират приложение спрямо другия ответник – Д. И.,
който не е направил възражение за погасителна давност нито във възражението по чл.414 ГПК,
което в случая е бланкетно, нито в срока по чл.131 ГПК, защото давността не се прилага служебно
(чл.120 ЗЗД). При това отв. Д. И. отговаря за половината от общия размер на задълженията за
целия процесен период или за сумата от 423,39 лева.
От горното следва, че спрямо отв. Г. В. искът следва да се уважи до сумата от 281,77 лева
за периода м.06.2018г. – 05.12.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът спрямо отв. Д. И. следва да се уважи в пълния предявен размер съгласно
диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) за процесния период, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (когато искът се счита предявен –
чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане.
По разноските:
3
На ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство от разноски в общ размер от 800 лева (д. такса, депозит за вещо лице и
юрисконсулстско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото и депозит за особен представител на отв. Г.
В.) отв. Г. В. носи отговорност за разноски в размер на 391,03 лева и отв. Д. И. носи отговорност за
разноски в размер на 187,50 лева. За заповедното производство отв. Г. В. носи отговорност за
разноски в размер на 24,96 лева и отв. Д. И. носи отговорност за разноски в размер на 37,50 лева.
Ответникът Д. И. няма право на поисканите разноски поради уважаване в цялост на
предявения спрямо него иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Г. С. В., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, бул. „К***“ № 5, вх.** – адв. И. Г., дължи на на „Софийска вода“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес
парк София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, сумата от 281,77 лева - цена за доставени услуги
водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр. София, кв. „Л*“, бл. ***, за периода
м.06.2018г. – 05.12.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 01.07.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 423,34 лева и за периода 20.05.2017г. - м.05.2018г.,
вкл.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Д. Б. И., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано“ № 39 – адв. А. Т., дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк
София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, сумата от 423,34 лева - цена за доставени услуги
водоснабдяване и канализация до имот на адрес: гр. София, кв. „Л*“, бл. ***, за периода
20.05.2017г. - 05.12.2019г., ведно със законна лихва от 01.07.2021г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. „К***“ № 5, вх.** –
адв. И. Г. да плати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 391,03 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 24,96 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. Б. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано“ № 39 – адв.
А. Т., да плати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 187,50 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 37,50 лева – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4